Решение по дело №1506/2023 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 155
Дата: 11 май 2025 г. (в сила от 11 юни 2025 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20234440101506
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. гр. Червен бряг, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20234440101506 по описа за 2023 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производство по чл. 341 вр. с чл. 348 от ГПК - ІІ фаза на делбеното
производство
С влязло в сила решение № 170/26.05.2024 г. по чл. 341, ал. 1 от ГПК по гр.д. № 1506/2023 г.
по описа на РС-Червен бряг е допуснато на основание чл. 34 от ЗС да се извърши съдебна
делба между Ш. В. Б., с ЕГН ********** от ......... и Б. С. Б., с ЕГН ********** от ........... по
отношение на съсобствени имоти, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII-104
/осем римска-сто и четири арабско/, целия с площ от 900.00 кв.м. /деветстотин квадратни
метра/ от кв.10 /квартал десет/ по регулационния план на село Ракита, Община Червен бряг,
при граници на имота: от север имот № VII-105, от изток – улица, от юг-имот № Х-104 и от
запад-имот № Х-90, заедно с построените в този имот ЖИЛИЩНА СГРАДА НА ДВА
ЕТАЖА, със застроена площ от 70.00 кв.м. /седемдесет квадратни метра/,
ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА, със застроена площ от 31,00 кв.м. /тридесет и един
квадратни метра/ и НАВЕС, БЕЗ ОГРАДНИ СТЕНИ с площ 10.00 кв.м. /десет квадратни
метра/, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том I, рег. №
225, дело № 22/2022 г. на Нотариус Ивалина И., рег. № 023 на НК, с район на действие
района на РС – Червен бряг, при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
В първото по делото заседание след допускането на делбата никой от съделбителите не е
направил възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 от ГПК, като съделителката Ш. Б. в
първото по делото о.с.з. след допускане на делбата в срока по чл.346 ГПК прави искане по
сметки, като претендира на основание чл.31, ал.2 от ЗС претендира обезщетение за
1
лишаване от правото на ползване на съсобствените недвижими имоти за периода от
26.12.2023 г. до постановяване решението по делото в размер на 200.00 лв. месечно, което се
оспорва от другия съделител по основание и размер. Навежда доводи, че имота е
полуразрушен, необитаем, както и че е отворен и на ищцата не е отказван достъп до него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените доводи, намира за установено следното:
Относно извършването на делбата: Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК за
ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем
имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем
жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се
ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите - чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което
е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод на единия съпруг и бившия
съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
децата от брака няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял,
като уравни дяловете на съделителите с други имоти. Видно от разпоредбата възникването
на посоченото право е в зависимост от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/
процесното жилище да е неподеляемо; 2/ съсобствеността върху него да е възникнала само
между двамата съпрузи и да е в режим на съпружеска имуществена общност; 3/ последната
да е прекратена с развод между страните; 4/ претенцията да е заявена от бивш съпруг, на
когото след развода е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
децата в брака; 5/ претендиращият възлагането съпруг да няма друго жилище.
В настоящия случай никой от съделителите не е предявил своевременно претенция по чл.
349, ал. 1 от ГПК за възлагане на процесния имот. Направената такава едва във фазата по
същество, освен, че е преклудирана по време, но е и недоказана, доколкото по делото
липсват каквито и да е доказателства, че съделителката няма друго жилище. Отделно от това
видно от заключението на назначената и приета от съда съдебно-икономическа експертиза
имота е частично саморазрушил се, необитаем и запустял.
По искането по сметки: В преклузивния срок по чл.346 от ГПК е предявена претенция
за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС във вр. с чл.346 ГПК от ищцата Ш. Б.
против ответника Б. Б., за сума от 200.00 лв. месечно, представляваща обезщетение за
лишаването й от ползуване на нейната ид.ч. от недвижимия имот на периода 26.12.2023 г. до
постановяване окончателно решение по делото.
С оглед установяване размера на дължимото обезщетение по делото е назначена съдебно-
икономическа експертиза, вещото лице по която дава заключение, възприето от съда като
изготвено компетентно и добросъвестно, че средната пазарна наемна цена за процесния
имот, предвид обстоятелството, че процесния имот е разграден, частично саморазрушил се,
необитаем и запустял, клони към 0.00 /нула/ лева.
По основателността на претенцията и установяване на обстоятелството, че ищцата е била
лишена от ползуване на нейната идеална част от съсобствеността бяха изслушани свидетели
водени от страните, като от показанията на всички се установява, че процесния имот
2
представляващ УПИ с построени в него постройки е разграден, частично саморазрушил се,
необитаем и запустял. В показанията на нито един от свидетелите не се установява, каквото
и да е действие от страна на ответника, което да ограничава правото на достъп на ищцата до
имота, нещо повече и двете страни след раздялата им са неглижирали съсобствеността си,
довело до нейното лошо състояние и невъзможност да се обитава. Не се установи и
обстоятелството, ответника да ползва съсобствения имот.
Съдът счита, че предявената претенция за обезщетение за лишаване от ползуване е
неоснователна и недоказана, както по основание, така и по размер и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед на изложеното, делбата на процесните имоти следва да бъде реално извършена
чрез изнасянето им на публична продан, при което всеки съделител ще получи паричната
равностойност на своя дял.
По разноските: На основание чл. 355, пр. І-во ГПК вр. чл. 8, пр. І-во от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в
съсобствеността и стойността на имота, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят
поотделно държавна такса по сметка на ЧРС, в полза бюджета на съдебната власт.
Следователно с оглед приетата оценка на имота в размер на данъчната такава - 2422,90 лв.,
всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 48,45 лева.
По искането на страните за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът
намира, че в производството по делба разноски по правилата на чл.78 ГПК се присъждат
само по присъединените искове в делбеното производство, т.е. по повод всички оспорвания,
които са въведени в спорния предмет и които са били приети за основателни, като искът за
делба е отхвърлен или делбата е допусната при посочените от ответника квоти с оглед
уважено негово възражение, по арг. от чл. 355 от ГПК. В този смисъл определение №
55/20.04.2010 г. по гр.д.№22/2010 г. на Второ ГО на ВКС и определение № 681/18.12.2015 г.
по ч.гр.д. №5778/2015 г. на Трето ГО на ВКС. Ако между страните не е съществувал спор, че
имотът е съсобствен и при какви квоти, разноските за адвокатско възнаграждение следва да
се поемат от страните така както са сторени от тях. По отношение разноските, направени от
ищцата за заплатен хонорар на вещото лице по назначената и приета СИЕ, съдът намира с
оглед извода за отхвърляне на претенцията, че и за тези разходи е неприложима
разпоредбата на чл. 355 от ГПК, тъй като същите не са сторени с оглед установяване правата
на страните и квотите им в съсобствеността, а са имали своето в основание в претенция
приета от съда за неоснователна и недоказана.
Така мотивиран Районен съд-Червен бряг
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348, ал.1 от ГПК следния допуснат
до съдебна делба недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII-104 /осем
римска-сто и четири арабско/, целия с площ от 900.00 кв.м. /деветстотин квадратни метра/ от
3
кв.10 /квартал десет/ по регулационния план на село Ракита, Община Червен бряг, при
граници на имота: от север имот № VII-105, от изток – улица, от юг-имот № Х-104 и от
запад-имот № Х-90, заедно с построените в този имот ЖИЛИЩНА СГРАДА НА ДВА
ЕТАЖА, със застроена площ от 70.00 кв.м. /седемдесет квадратни метра/,
ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА, със застроена площ от 31,00 кв.м. /тридесет и един
квадратни метра/ и НАВЕС, БЕЗ ОГРАДНИ СТЕНИ с площ 10.00 кв.м. /десет квадратни
метра/, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том I, рег. №
225, дело № 22/2022 г. на Нотариус Ивалина И., рег. № 023 на НК, с район на действие
района на РС – Червен бряг, при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите - Ш. В. Б., с
ЕГН ********** и Б. С. Б., с ЕГН **********.
СТРАНИТЕ МОГАТ ДА УЧАСТВАТ ПРИ НАДДАВАНЕТО В ПУБЛИЧНАТА
ПРОДАН.
ОСЪЖДА Ш. В. Б., с ЕГН ********** от ......... ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт по сметка на ЧРС сумата от 48,45 лева (четиридесет и осем лева
и четиридесет и пет стотинки) представляваща държавна такса по иска за делба на
основание чл. 355, пр. І-во ГПК вр. чл. 8, пр. І-во от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Б. С. Б., с ЕГН ********** от ........... ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт по сметка на ЧРС сумата от 48,45 лева (четиридесет и осем лева
и четиридесет и пет стотинки), представляваща държавна такса по иска за делба на
основание чл. 355, пр. І-во ГПК вр. чл. 8, пр. І-во от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4