Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 4445 / 18.12.2010г. , гр. Варна

 

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, брачно отделение, тридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември две хиляди и десета година, в състав:

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

 

            при участието на секретар А.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12301 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

             Производството е образувано по повод искова молба от И.Н.Е. ЕГН ********** срещу Д.Е.Е. ЕГН **********, с правно основание чл. 49, ал.1, чл.56 и чл.53 от СК,  да бъде прекратен сключения между страните на 30.04.1989г. в гр.Варна граждански брак с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за вината; след прекратяване на брака да  възстанови предбрачното си фамилно име Парашкевова; семейното жилище, находящо се в гр.Варна, к-с „Чайка”, № 182, ет.4 Ап.18, да бъде предоставено за ползване на нея.

   В молбата се излага, че от брака няма ненавършили пълнолетие деца. Отношенията между съпрузите се задълбочавали постепенно, предвид психологическа несъвместимост помежду им и коренно различие в интересите и целите им. Съвместното им съжителство се оказало невъзможно, поради което съпрузите се разделили 18месеца преди подаване на исковата молба.

             В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника  не е постъпил писмен отговор. В с.з. се явява лично и заявява желание за прекратяване на брака по силата на постигнато между съпрузите споразумение.

   В съдебно заседание, проведено на 26.11.2010г., страните се явяват лично и заявяват че са постигнали писмено споразумение, подписано и от двете страни, като излагат желание съда да не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, и да утвърди постигнатото помежду им споразумение относно личните и имуществени отношения между съпрузите, както и по отношение на фамилното име на съпругата след прекратяването на брака. Постигнатото между страните споразумение е в следния смисъл: след прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка едни на друг; семейното жилище, находящо се в гр.Варна,  к-с „Чайка”, № 182, ет.4 Ап.18 се предоставя за ползване на съпругата и родените от брака синове Христо и Ефтим; след прекратяване на брака жената ще възстанови предбрачното си фамилно име  ПАРАШКЕВОВА; в дял и изключителна собственост на И.Н. се предоставя следния недвижим имот: офис 2/втори/ в жилищна сграда на пълви партерен етаж, находяща се в гр.Варна, общ.Варна, к-с Чайка № 182, състоящ се от помещение, баня-тоалет и дрешник, със застроена площ площ от 53,25кв.м., при граници: офис №1, източна фасада, стълбище и магазин №2, ведно с 1,6067% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 7кв.м. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 3 208кв.м., съставляващо имот с идентификатор 10135.2562.149, 1035.2562.178, 10135.2562.150, 10135.2562.114. Имотът е придобит на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 51, том ІІІ, дело 597/2001г. на Служба по вписванията гр.Варна. Данъчната оценка на имота е 66 832лв.; съпрузите нямат претенции към фирмите и дяловете в търговските дружества, които притежава всеки от тях; нямат взаимни претенции към притежаваните от тях банкови сметки; останалите движими вещи са поделили извънсъдебно помежду си и нямат взаимни претенции от имуществен характер; разноските по делото се поемат от съпрузите по равно.

              СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл.235, ал.1 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

              Удостоверение за сключен граждански брак установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 30.04.1989г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 751 от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна. 

             Родените от брака две деца са навършили пълнолетие.

              Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

             Съдът като взе предвид доказателствата по делото намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, като намира, че брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че между съпрузите е настъпило физическо и духовно отчуждение, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между съпрузите не съществува вече взаимната привързаност, уважение, доверие и разбирателство, като и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия, с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите.

            Ето защо, съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува формално и не изпълнява присъщата му социална функция, поради което и с оглед постигнатото между страните споразумение следва да бъде прекратен на основание чл.50 от СК, като съдът не следва да се произнася по въпроса за вината.

            Постигнатото споразумение урежда всички лични и имуществени отношения между страните след прекратяване на брака и не противоречи на закона и на морала, поради което следва да бъде утвърдено.

 На основание от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,  съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв., която следва да се внесе по равно от молителите.  Молителят И.Н. следва да заплати и държавна такса по имущественото споразумение в размер на 1 336,64лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

 ПРЕКРАТЯВА брака между  И.Н.Е. ЕГН **********  и Д.Е.Е. ЕГН **********, сключен на  30.04.1989г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 751 от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по взаимно съгласие, на основание  чл. 50 от СК.

 

  УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по реда на чл.51 от СК както следва:

 

 

    ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна,  к-с „Чайка”, № 182, ет.4 Ап.18 на И.Н.Е. ЕГН ********** и родените от брака синове Христо Добромиров Е. и Ефтим Добромиров Е..

 

    ПОСТАНОВЯВА след развода жената да възстанови предбрачното си фамилно име ПАРАШКЕВОВА. 

  

    ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ НА                      И.Н.Е. ЕГН **********  следния недвижим имот: офис 2/втори/ в жилищна сграда на пълви партерен етаж, находяща се в гр.Варна, общ.Варна, к-с Чайка № 182, състоящ се от помещение, баня-тоалет и дрешник, със застроена площ площ от 53,25кв.м., при граници: офис №1, източна фасада, стълбище и магазин №2, ведно с 1,6067% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 7кв.м. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 3 208кв.м., съставляващо имот с идентификатор 10135.2562.149, 1035.2562.178, 10135.2562.150, 10135.2562.114, придобит на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 51, том ІІІ, дело 597/2001г. на Служба по вписванията гр.Варна.

 

    ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

 

    ОБЯВЯВА, че  съпрузите нямат претенции към фирмите и дяловете в търговските дружества, които притежава всеки от тях; нямат взаимни претенции към притежаваните от тях банкови сметки; останалите движими вещи са поделили извънсъдебно помежду си и нямат взаимни претенции от имуществен характер.

 

  ОСЪЖДА И.Н.Е. ЕГН **********,***, к-с Чайка, блок 182, ап.18, ет.4 ДА ЗАПЛАТИ  в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 20,00 лв. /двадесет лева/, както и държавна такса по имущественото споразумение в размер на 1 336,64лв./хиляда триста тридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/, на основание чл.6 и чл.7 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

              ОСЪЖДА Д.Е.Е. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ  в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 20,00 лв. /двадесет лева/, на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

 

 

              РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                   /НЕЛА КРЪСТЕВА/