№ 4385
гр. Варна, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100502588 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „...“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение
№ 1004/03.08.2021 год., постановено по гр. дело № 11299/2020 год. по описа на РС-Варна, с
което е отхвърлен предявен от ищеца, настоящ въззивник, „...“ ЕООД, със седалище гр.
Варна срещу „Електроразпределение Север“ АД, отрицателен установителен иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
„Електроразпределение Север " АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, 9009, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс- Е, сумата от 2978, 98
лева, представляваща стойността на начислено за периода 03.04.2020 год. – 01.07.2020 год.
количество електрическа енергия, за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул.
Брегалница № 3, с аб. № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/08.07.2020 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
Твърди се също, че не са обсъдени и всички възражения на ищеца, вкл. и възраженията му,
че за оператора на електроразпределителната мрежа, каквото е ответникът, не съществува
правна възможност да начислява и да събира суми по корекция на сметка, а и изобщо да
събира суми от крайния битов потребител, тъй като нормата на чл. 56 ПИКЕЕ, според която
в случаите на преизчисляване на количествата ел. енергия по реда на този раздел (Раздел ІХ-
ти от ПИКЕЕ) издава фактура и че сумата се дължи на оператора на съответната мрежа,
противоречи на разпоредбите на ЗЕ, който е нормативен акт от по – висок ранг, при което и
не следва да бъде прилагана.
Счита, че ответникът по отрицателния установителен иск не е доказал при условията
на пълно доказване наличието на основание – чл. 50, ал. 2 и/или ал. 3 от ПИКЕЕ – за
възникването на вземането му и неговия размер, което вземане е било оспорено от ищеца,
настоящ въззивник, с предявения иск. Ответникът не е ангажирал доказателства,
установяващи, че извършената проверка е законосъобразна, че отразените в представените
от него доказателства факти и обстоятелства действително са се осъществили; не е доказал
също служебно начисленото количество електрическа енергия да е било реално доставено
на ищеца в посочения във фактурата и в справката за корекция от 02.07.2020 год. период.
1
Навежда, че според представената от ответника справка от 02.07.2020 год. служебното
начисляване на допълнително количество електрическа енергия е извършено на основание
две отделни хипотези, което според въззивника е неправилно, погрешно (сгрешено) и
крайно неясно; неясно е също и защо първоинстанционният съд е приел, че в случая е
приложима именно хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, а не например нормата на чл. 51,
ал. 1 ПИКЕЕ, доколкото в КП от 01.07.2020 год. е отразено, че е констатирано наличие на
неправомерно присъединяване/свързване към ел.разпределителната мрежа. Счита, че в
случая операторът на електроразпределителната мрежа е приложил неотносима за
настоящия случай материалноправна норма, което е довело и до прилагане на неправилна
методика за преизчисление на доставените количества ел. енергия до обекта на въэззивника,
ищец, в резултат на което корекцията е неправомерно проведена, от което пък следва и
извод за недължимост на процесната сума.
Твърдят се и нарушения на установената в ПИКЕЕ процедура по констатиране на
фактите, въз основа на които ответникът може да преизчислява количествата доставена ел.
енергия, като подробно са изброени допуснатите според въззивника нарушения.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен, ведно с присъждане на
сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В жалбата са направени искания за събиране на доказателства във въззивната
инстанция, а именно: За допускане на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице
да даде отговор на следните въпроси: 1) Има ли данни имотът на ищцовото дружество да се
е захранвал по цитирания проводник, т. е., по проводника, описан в констативния протокол
от дата 01.07.2020 год.? 2) Целият обект/имот ли се е захранвал или отделен електроуред
(консуматор)? 3) Къде по – точно преминава процесния проводник подземно в имота на
ищцовото дружество, като вещото лице да трасира кабела, в случай, че това е възможно; 4)
Другият край на процесния кабел САВТ 3х50 кв. мм. (фази) и 1х1, 25 кв. мм. (нула) къде
точно е включен в ел. инсталацията вътре в имота на абоната с аб. № ********** или
някъде другаде?
С жалбата е отправено и искане на основание чл. 190 ГПК ответното дружество да
бъде задължено да представи в оригинал констативен протокол № 5100806/01.07.2020 год.
ведно с изготвения към него снимков материал – 4 бр. преди проверката и 1 бр. след
проверката.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
„Електроразпределение – Север“ АД, със седалище гр. Варна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно и настоява бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Оспорва и
направените с жалбата искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция.
Съдът, след като се запозна с делото, с жалбата и отговора на жалбата, намира, че
направените с въззивната жалба доказателствени искания са неоснователни. Въззивникът не
навежда конкретни твърдения, които да бъдат подведени под някоя от хипотезите на чл.
266, ал. 1-3 ГПК, при осъществяването на които е допустимо събирането на доказателства
във въззивното производство. В съдебното заседание, проведено на дата 18.05.2021 год. при
разглеждане на делото в първата инстанция, заключението е изслушано, оспорено е от
ищеца в частта му, относно посоченото от вещото лице, че процесният кабел е свързан към
ел. инсталацията в обекта на ищцовото дружество. Заключението на СТЕ е прието от
районния съд, като искане за повторно или допълнително заключение не е направено.
При това положение не е налице нито една от предпоставките, предвидени в чл. 266,
ал. 1-3 ГПК при осъществяването на които е допустимо събирането на доказателства във
въззивното производство, поради което и искането за СТЕ с поставените от въззивника
задачи е неоснователно.
Искането, основано на чл. 190 ГПК също е неоснователно. Автентичността на
констативния протокол не е оспорена, напротив, в съдебното заседание, проведено на
2
18.05.2021 год. процесуалният представител на ищеца е изразил становище за приемане и
приобщаване на писмените доказателстваа, представени от страните с исковата молба и с
отговора на исковата молба, между които е и представения от ответното дружество
констативен протокол от дата 01.07.2020 год.
По тези съображения съдържащите се във въззивната жалба на ищцовото дружество
„...“ ЕООД искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „...“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. ..., чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение
№ 1004/03.08.2021 год., постановено по гр. дело № 11299/2020 год. по описа на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ съдържащите се във въззивната жалба искания за събиране на
доказателства във въззивното производство, а именно: Да бъде допусната съдебно-
техническа експертиза, по която вещото лице да даде отговор на поставените в жалбата
задачи; да бъде задължено ответното дружество на основание чл. 190 ГПК да представи в
оригинал констативен протокол № 5100806/01.07.2020 год. ведно с изготвения към него
снимков материал;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с. з. на 10.01.2022 год. от
13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3