Решение по дело №1023/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262587
Дата: 20 април 2021 г. (в сила от 15 януари 2022 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20191100101023
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2019 г.

Съдържание на акта

             Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                              гр. София, 20.04.2021 г.

 

                            В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и първа година,   в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното  от съдията гр.д. №1023/ 2019 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

ИЩЕЦЪТ- В.Д.Д., ЕГН **********, твърди, че на 12.05.2018 г., около 2 ч., в гр. София, в ж.к. Студентски град ответникът Р.Р.Б. му е нанесъл удари с юмруци в лицето, при което е настъпило пълно счуване на долната му челюст. Излага, че за посоченото дейния е налице влязло в сила споразумение, с което Р.Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по 129, ал.2 вр. ал.1 от НК по НОХД № 14879/2018 г. по описа на СРС. Ищецът твърди, че от описаната травма е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетение от деликвента. В тази връзка навежда, че след настъпването на инцидента е бил приет в спешна медицинска помощ, от която е изписан на 14.05.2018 г.  На 15.05.2018 г. е приет в клиника по лицево-челюстна хирургия  към Александровска болница като му е поставена окончателна диагноза „счупване на долната челюст вследствие на множество удари по лицето и мозъчно сътресение“. Проведена е операция. Излага, че към момента функциите на челюстта му са почти възстановени, но въпреки това продължава да изпитва болка при движението й, като освен това има затруднения при говорене. Твърди, че причинената му травма сериозно е затруднила и към момента пречи на извършването на служебните му задължения като разследващ полицай. С оглед изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените болки и страдания, ежедневни затруднения и неудобства, в размер на 90 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ – Р.Р.Б., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител адвокат Й.Н. от САК, оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва вида и характера на твърдените от ищеца неимуществени вреди, наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуални такива и поведението му, както и размера на превения иск. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235  от ГПК, намира за установено следното:

Видно от  представения с исковата молба протокол от 31.08. 2018 с одобрено споразумение по НОХД 14879/18 на СРС с влязло в сила споразумение ответникът  Р.Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по 129, ал.2 вр. ал.1 от НК по НОХД № 14879/2018 г. по описа на СРС, за това, че на 12.05.2018 г., около 2 ч., в гр. София, в ж.к. Студентски град е нанесъл удари с юмруци в лицето на ищеца В.Д., при което е настъпило пълно счуване на долната му челюст.

По делото са представени множество  медицински документи за проведено лечение на ищеца, които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на  съдебно-медицинска експертиза, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че вследствие на нанесените удари от Р.Б. на 12. 05. 2018 г., В.Д. е получил следните травматични увреждания: контузия на главата; мозъчно сътресение; счупване на десния ъгъл на долната челюст. Приложено е следното лечение: болнично - от 12 05 2018 г до 17 05 2018 г - 5 дни, и домашно - амбулаторно лечение от 17 05 2018 г до 16 06 2018 г - 31 дни. За травмите на главата и главния мозък е проведено консервативно лечение. За счупването на долната челюст е проведено оперативно лечение със стабилизация на двете челюсти с шини за 35 — 40 дни. Лечението е адекватно, отговаря на принципите на добрата медицинска практика съг ласно Закона на здравето в Република България. При личния преглед,проведен на 08 03 2021 г., ищецът не съобщава оплаквания свъ зани с предходните състояния - без главоболие и промени в неврологичния статус. Здравословното състояние на ищеца е възстановено след преживяната травма. Вещото лице сочи, че, видно от направения личен преглед, здравословното му състояние е с добра прогноза за развитие след преживяната травма.

Относими доказателства за други факти по делото не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.

Искът е основателен.

За да възникне право за обезщетяване на ищеца за неимуществени вреди следва да е доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лицето, изпълнител на действието, причинени от действието вреди и причинно - следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се обезщетят.

При решаване на правен спор съдът изхожда от възведените в исковата молба факти, въз основа на които ищецът претендира за него да е възникнало спорното материално право. Понеже това са факти, от които ищцовата страна черпи права, по отношение на тях ищецът е длъжен да проведе главно доказване – чл.154 от ГПК. Данните по делото следва да изключват всички възможни вероятности фактите, твърдяни от ищеца, да не са се осъществили.

По делото  са събрани доказателства за противоправно деяние на ответника и за настъпили вреди.

Претърпените болки и страдания от ищеца са пряка последица от виновното поведение на дееца – за тези обстоятелства съдът е обвързан от влязлата в сила присъда, тъй като деянието съставлява престъпление и то е установено от съответния съд. Искът за обезщетяване на неимуществените вреди е доказан по основание и следва да се уважи.

Относно твърдението за съпричиняване не се ангажираха доказателства от ответника.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение. По делото се установи, че претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в болки и страдания, и настъпването им в причинна връзка от деянието на деликвента Б.. Съдът като съобрази причинените  неимуществени вреди- контузия на главата; мозъчно сътресение; счупване на десния ъгъл на долната челюст- пълното възстановяване на ищеца, икономическата обстановка в страната счита, че   обезщетение от 5 000 лв. е справедливо по размер, за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.

При решение съобразно горните мотиви на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение е в размер  1000лв. Съразмерно уважената част от иска ответникът следва да заплати  на ищеца разноски- от направени 1000лв. следва да се заплатят  55.56лв.  При това решение на съда и ищецът, и  ответникът имат право на разноски съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. От ответника не са релевирани такива, поради което и съдът не ги присъжда.

Тъй като ищецът е освободена от внасяне на държавна такса, същата следва да се възложи на ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК-200лв., както и разноски по делото за възнаграждение на вещи лица и особен представител в размер общо на 2 700лв.

   По изложените съображения съдът

 

                                           Р       Е       Ш        И    :

 

          ОСЪЖДА Р.Р.Б., ЕГН **********, със адрес: ***, чрез назначения му особен представител адвокат Й.Н. от САК, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД да заплати на В.Д.Д., ЕГН **********,*** ливади – Изток, бул. ****, обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 000 ( пет хиляди) лв., ведно със законната лихва от 12.05.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от  90 000(деветдесет хиляди)лв.

ОСЪЖДА Р.Р.Б., ЕГН **********, със адрес: ***, чрез назначения му особен представител адвокат Й.Н. от САК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на В.Д.Д., ЕГН **********,*** ливади – Изток, бул. ****, направените разноски по делото в размер на 55.56лв.

  ОСЪЖДА Р.Р.Б., ЕГН **********, със адрес: ***, чрез назначения му особен представител адвокат Й.Н. от САК,  да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 200лв.(двеста лева), както и разноски по делото за възнаграждение на вещи лица и особен представител в размер общо на 2 700лв.(две хиляди и седемстотин лева).

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: