Решение по дело №1519/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 31
Дата: 20 януари 2025 г. (в сила от 5 февруари 2025 г.)
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20231210201519
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Благоевград, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова

при участието на секретаря Латинка Г. Насина
в присъствието на прокурора О. Д. А.
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20231210201519 по описа за 2023 година
След съвещание и на основание чл. 301 във връзка с чл. 303 във връзка с чл. 378, ал.4, т.1 от
НПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия А. К. К., роден на **********г. в гр.*********** за
ВИНОВЕН в това, че в качеството си на управител и представител на дружество
„ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙДИНГ ГР“ ЕООД ЕИК203776363 със седалище и адрес на управление
гр.Петрич, обл.Благоевград, ул. „Асен Златаров“ № 18, след като управляваното от него
дружеството е изпаднало на 10.12.2020г. в неплатежоспособност /чл.608 от Търговския закон
„неплатежоспособен е търговец, който не е в съС.ие да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публично-правно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане“/, в 30- дневен срок от спиране на плащанията, считано от 09.01.2021г. по публични
задължения към НАП офис Благоевград като орган по приходите и към Община Петрич в
общ размер на 165 953,62 лева, от които главница в размер на 130 028,89 лева и лихва в
размер на 35 924,73 лева, установени със следните актове:
- По Месечни справки - декларации по ЗДДС, задължения за данък добавена
стойност за периода от 01.06.2016г. до 31.07.2018г. и начислена лихва до 10.12.2020г. в общ
размер на 153 300.71 лева, от които главница в размер на 119 343.21 лева и лихва в размер на
33 957.50 лева;
- По Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, задължения за корпоративен
данък за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. и начислена лихва до 10.12.2020г. в общ
размер на 6 503.86 лева, от които главница в размер на 4 902.15 лева и лихва в размер на 1
601.71 лева;
-По Наказателни постановления, задължения за административни глоби и санкции,
1
дължими за периода от 01.02.2017г. до 30.06.2017г. нелихвоносна главница в размер на 3
000,00 лева; Задължения за данък върху превозните средства към Община Петрич в общ
размер 3 149.05 лева, от които главница в размер на 2 783.53 лева и лихва в размер на 365.52
лева, не е поискал от Окръжен съд гр.Благоевград да открие производство по
несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на основание
същия законов текст във връзка чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност, като му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда)
лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия А. К. К. с установена по делото
самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР Благоевград сумата в размер на 383.00
лева, представляващи сторени в досъдебното производство разноски, както и по сметка на
Районен съд гр.Благоевград сумата от 285.36 лв. сторени в съдебното в производство
разноски и 5 /пет/лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране пред Окръжен съд - Благоевград в
15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Решение № 31/20.01.2025г. постановено по НАХД № 1519/2023г.
по описа на БлРС

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано с постановление на
ТО Петрич при Районна прокуратура – Благоевград от 09.10.2023 г., с което се прави
предложение А. **** К., роден на **********г. в гр****, с поС.ен адрес гр.****/ ****/
обл.***, Р **** ул.“****“/ ****/ *** пощенски код ****, да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, за това, че в качеството си на
управител и представител на дружество „ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙДИНГ ГР“ ЕООД
ЕИК203776363 със седалище и адрес на управление гр.*****, след като управляваното от
него дружеството е изпаднало на 10.12.2020г. в неплатежоспособност /чл.608 от Търговския
закон „неплатежоспособен е търговец, който не е в съС.ие да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публично-правно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане“/, в 30- дневен срок от спиране на плащанията, считано от 09.01.2021г. по публични
задължения към НАП офис Благоевград като орган по приходите и към Община Петрич в
общ размер на 165 953,62 лева, от които главница в размер на 130 028,89 лева и лихва в
размер на 35 924,73 лева, установени със следните актове:
- По Месечни справки - декларации по ЗДДС, задължения за данък добавена
стойност за периода от 01.06.2016г. до 31.07.2018г. и начислена лихва до 10.12.2020г. в общ
размер на 153 300.71 лева, от които главница в размер на 119 343.21 лева и лихва в размер
на 33 957.50 лева;
- По Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, задължения за корпоративен
данък за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. и начислена лихва до 10.12.2020г. в общ
размер на 6 503.86 лева, от които главница в размер на 4 902.15 лева и лихва в размер на 1
601.71 лева;
-По Наказателни постановления, задължения за административни глоби и санкции,
дължими за периода от 01.02.2017г. до 30.06.2017г. нелихвоносна главница в размер на 3
000,00 лева; Задължения за данък върху превозните средства към Община Петрич в общ
размер 3 149.05 лева, от които главница в размер на 2 783.53 лева и лихва в размер на
365.52 лева, не е поискал от Окръжен съд гр.Благоевград да открие производство по
несъстоятелност- престъпление по чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание ТО Петрич при Районна прокуратура – Благоевград, редовно
призовани се представлява от прокурор А., която подържа обвинението, като счита, че
същото се доказва от събраните по делото доказателства, като моли обвиняемия да бъде
признат за виновен, като му се наложи наказание при приложение на чл.78а от НК, излага
доводи .
В съдебно заседание обвиняемия не се явява. Производството е протекло по реда на чл.269,
ал.3, т.4 б.“в“ от НПК, след уведомяване на лицето и изпълнение на процедурата по
връчване на книжа. Пред настоящия състав същия се представлява от служебно определен
защитник, който в хода на съдебните прения оспорва обвинението, излага доводи за
недоказаност, моли обвиняемият да бъде оправдан. Твърди се липса на доказателства, че
дружеството е изпаднало в неплатежоспособност.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
А. **** К. е роден на **********г. в гр****, с поС.ен адрес гр.****/ ****/ обл.***, Р ****
1
ул.“****“/ ****/ *** пощенски код ****. От свидетелство за съдимост се установява, че
същия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от
НК.
Дружеството „ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙДИНГ ГР“ ЕООД ЕИК203776363 е вписано в регистъра на
търговските дружества. Основен предмет на дейност: покупка на стоки или други вещи с
цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; изработване на щампи
върху трикотажни и други изделия; продажба на стоки собствено производство; търговско
представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; складови
сделки; хотелиерски, рекламни, информационни, програмни и импресарски услуги; покупка,
строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг. Основно дружеството
се занимавало с транспортна дейност. Едноличен собственик на капитала и представляващ
от създаване на дружеството бил обвиниямият.
Под управление на обвиняемия дружеството развивало търговска дейност, като
подавало до ТД на НАП – София Справки – декларация. Счетоводното му обслужване се
осъществявало от св. С. Р..
Въз основа на представени първични счетоводни документи св. Р. изготвял всички
документи, които били представяни пред ТД на НАП - декларации по ЗДДС, декларации по
ЗДДФЛ, ЗДОД, ЗКПО, ГДД, отчети за приходите и разходите, отчети за парични потоци,
счетоводни баланси и други. При посещенията на обвиняемия в счетоводната къща,
свидетеля Р. винаги го уведомявал за финансовото съС.ие на дружеството и извършената от
нея работа по повод счетоводното обслужване. Р. и обвиняемия контактували помежду си и
по телефона и имейл. В периода от време, в който Р. извършвал счетоводното обслужване на
дружеството **** бил наясно с финансовото съС.ие на „ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙДИНГ ГР“
ЕООД.
На 28.10.2020г дружеството било дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган
на НАП, за което има съставен Акт за дерегистрация.
Постепенно финансовото съС.ие на дружеството се влошило и същото натрупало
задължения към НАП, и към Община Петрич. За събиране на публичните задължения на
„ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙДИНГ ГР“ ЕООД било образувано изпълнително дело № *********/
2017г., по което св.А. осъществила всички действия във връзка с проучване на
имущественото съС.ие на задълженото лице, включително за притежавано от дружеството
движимо или недвижимо имущество, при които се установило, че процесното дружество не
притежава дълготрайни материални активи /ДМА/ - имоти, притежава едно МПС, върху
което е наложен запор, но същото не е установено. Св. А. извършила проучване и на
банкови сметки , при което било установено, че същия не притежава авоари, с които да
бъдат покрити задължения. Имало извършено едно плащане на 09.12.2020г. вследствие
принудително изпълнение. Поради липсата на средства, дълготрайни и краткотрайни активи
към които да бъде насочено принудително изпълнение дългът бил прекатегоризиран в
несъбираем, поради което и изпълнителното дело било прекратено с разпореждане за
прекратяване.
Междувременно било подадено уведомление от НАП, по повод, на което било
образувано настоящото досъдебно производство.
В рамките на досъдебното производство се извършило повторно проучване на
финансовото съС.ие на дружеството представлявано от обвинияемия, като били изискани и
представени декларации, актове, справки за задълженията, справка за проучено
имуществено съС.ие и категоризация, от които се установило, че дружеството няма
имущество , вкл.налични парични средства и авоари по банкови сметки, които за послужат
за обезпечаване на публичните задължения, и не е в съС.ие да изпълни изискуемите
публични задължения.
2
В рамките на досъдебното производство се установило, че дружеството, управлявано от
обвиняемия не извършва плащания и не обслужва задълженията си. Същевременно се
констатирало, че управителят на дружеството- **** не е подал молба в ОС Благоевград за
откриване на производство по несъстоятелност.
В хода на разследването била назначена и извършена съдебно – счетоводна експертиза в
заключението, на която вещото лице посочило, че „ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙДИНГ ГР“ ЕООД е
изпаднало в съС.ие на неплатежоспособност на 10.12.2020 г.
Вещото лице е посочило, че към датата на изпадане в неплатежоспособност - 10.12.2020
г., дружеството е имало публичноправни задължения в общ размер на в общ размер на 165
953.62 лева, от които главница в размер на 130 028.89 лева и лихва в размер на 35 924.73
лева и те произтичат от влезли в сила актове, както следва:
- По Месечни справки- декларации по ЗДДС, задължения за данък добавена стойност
за периода от 01.06.2016г. до 31.07.2018г. и начислена лихва до 10.12.2020г. в общ размер на
153 300.71 лева, от които главница в размер на 119 343.21 лева и лихва в размер на 33 957.50
лева;
По Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, задължения за корпоративен
данък за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. и начислена лихва до 10.12.2020г. в общ
размер на 6 503.86 лева, от които главница в размер на 4 902.15 лева и лихва в размер на 1
601.71 лева.;
По Наказателни постановления, задължения за административни глоби и санкции,
дължими за периода от 01.02.2017г. до 30.06.2017г. нелихвоносна главница в размер на 3
000,00 лева.; Задължения за данък върху превозните средства към Община Петрич в общ
размер 3 149.05 лева, от които главница в размер на 2 783.53 лева и лихва в размер на 365.52
лева
Всички актове са влезли в сила в законовия срок и няма данни да са обжалвани. В
заключението по изготвената по делото счетоводна експертиза, също е посочено, че
дружеството не притежава материални активи или парични средства, с които да погаси
задълженията си.
В рамките на съдебното следствие е изготвена допълнителна експертиза, относно
движението по образуваното изпълнително дело, като според заключението на експерта
същото е прекратено поради несъбираемост, като има едно единствено плащане, вследствие
принудително изпълнение.
В рамките на производството са разпитани С. Р. и А.. Чрез показанията на св.Р. се
установява дейността на дружеството, периода в който е работило и управителите,
финансовото съС.ие. Посредством показанията на този свидетел се установява отношението
му към това дружество, като в показанията му се съдържат и данни, относно финансовите
затруднения. Този свидетел установява счетоводното съС.ие на дружеството, финансовите
възможности, управителите за определен период, както и че в този период управител е бил
обвиняемия. Установеното посредством показанията на този свидетел се потвърждава и чрез
разпита на св.А., публичен изпълните в НАП, която сочи наличието на публични
задължения на дружеството, както и актовете, с които са установени. От показанията на
тази свидетелка се установява още и наличието на изпълнително дело, както и причините ,
поради което е прекратено, а именно поради липсата на средства, дълготрайни и
краткотрайни актив срещу които да бъде насочено изпълнението. Приетото като факти се
подкрепя и от събраните в рамките на досъдебното производство и неоспорени писмени
доказателства, включително писмо от Окръжен съд гр.Благоевград, от което се установява,
че молба за откриване на производство за несъстоятелност не е подавана.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приложените
писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, както и от заключението на
3
кредитираната съдебно-счетоводната експертиза и допълнителна такава, в които са
обективирани действията и изводите на експерта, направен е анализ на финансовото съС.ие
на дружеството при пълнота на доказателствата. Показанията на свидетелите са логични,
последователни и се допълват от събраните писмените доказателства, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целия
доказателствен материал, съдът намира, че се доказа по безспорен и категоричен начин, че
**** е осъществил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние по
чл. 277б ал.2 от НК .
От обективна страна безспорно се установи, че обвиняемия е управител на „ДЖЕНЕРАЛ
ТРЕЙДИНГ ГР“ ЕООД, ЕИК ********* и в това си качество представлявала дружеството,
както при търговските взаимоотношения във връзка с дейността му, така и пред съответните
институции. Именно в качеството си на управител и представляващ дружеството не е
изпълнил задължението си в 30-дневен срок след спиране на плащанията по задължения към
НАП да поиска от окръжния съд да открие производство по несъстоятелност. Установи се,
че дружеството е спряло плащанията по тези си задължения и е изпаднало в
неплатежоспособност към дата 10.12.2020 година и по смисъла на чл. 608, ал.2 от ТЗ като
длъжник е спряло плащанията и не е изпълнило задълженията си в общ размер на 165
953.62 лева към НАП и Община Петрич и в 30-дневен срок от това спиране на плащанията,
до 09.01.2021г. включително не е заявил това пред съда, за да може да бъде открито
производство по несъстоятелност съгласно ТЗ. В тази насока е изготвеното и приобщено по
делото експертно заключение, което по категоричен начин установява, размера на
задълженията, датата на изпадане в неплатежоспособност, както и изпълнителните титули.
От посоченото писмо на Окръжен съд гр.Благоевград пък се установява, че нито в
определения срок, нито понастоящем обвиняемия е подал молба за откриване на
производство по несъстоятелност. От друга страна съдът приема, че същите са ликвидни и
изискуеми, предвид на това, че видно от събраните по делото писмени доказателства са
установени по съответния ред с влязъл в сила акт и са станали изискуеми, от друга страна по
делото са налице категорични доказателства, че са спрели плащанията. В тази насока са
както писмените доказателства, така и показанията на разпитаните свидетели. Съставът на
чл.227б ал.2 вр. ал.1 от НК, предвижда наказателна отговорност за лицата, които управляват
и представляват търговско дружество, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са
поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. Следователно съставът на
посоченото престъпление е формален и се осъществява с бездействие. От обективна страна
са релевантни два вида бездействие на дееца, едното е спиране на плащанията на безспорни
и изискуеми парични задължения, а второто е необявяването на това обстоятелство /спиране
на плащанията/ във визирания от Закона срок пред компетентния съд.
Задължение на управителя на ЕООД за заявяване произтича непосредствено от закона и е
свързано с качеството му на управител и представител на неизправното търговско
дружество. От самото заявяване не следва автоматично обявяване в несъстоятелност, нито
дори откриване на производство по несъстоятелност, защото всички тези въпроси са
включени в правомощията на съда. Точно съдът е органът, който може да решава дали
затрудненията на длъжника са временни или длъжникът разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите.
Подаването на молба в ОС - Благоевград за обявяване на въпросното дружество в
несъстоятелност не е обвързано непременно с прекратяване на същото . В случая съдът
приема, че задължение за обявяване на факта на настъпилата неплатежоспособност носи
именно управителят на търговското дружество - в случая ****, посредством събраните
доказателства чрез разпита на св.Р., се установява, че именно обвиняемия се е занимавал с
дейността на дружеството, включително с неговото финансово положение, поради което и
4
според настоящия състав правилно е определен субекта на отговорност. Съгласно чл.608,
ал.1 и ал.2 от Търговския закон търговецът изпада в неплатежоспособност, ако не е в съС.ие
да изпълни изискуемо публично правно задължение или задължение по търговска сделка.
При спиране на плащанията неплатежоспособността се предполага, но при евентуално
наказателно производство следва да се установи, че това спиране на плащанията се дължи
именно на изпадане в неплатежоспособност, а не на други причини. Съгласно чл.608 от
Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в съС.ие да изпълни изискуемо
парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност. Неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията си. В случая горепосоченото дружество е изпаднало в
неплатежоспособност, тъй като при предприетите действия по събиране на публични
задължения е установено, че притежаваното от дружеството не би могло да покрие или
обезпечи установените задължения, считано от 10.12.2020г. В случая, обвиняемият към тази
дата е бил управител на въпросното дружество и след като е знаел, че е налице спиране на
плащанията по установени задължения към държавата, то е следвало да поиска от съда по
регистрация на дружеството- Окръжен съд гр.Благоевград, да бъде открито производство по
несъстоятелност в предвидения от закона срок, което на практика не е реализирано.
Управителят и представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен
субект на престъплението по чл.227б, ал.2 от НК и следва да носи наказателна отговорност,
ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност. От обективна страна, обвиняемия, като лице, управител и представляващ
търговското дружество е следвало да заяви горепосоченото обстоятелство, като уведоми
компетентния съд по регистрацията на Дружеството за изпадането в неплатежоспособност в
30-дневен /към датата на процесното деяние/ срок от спиране на плащанията и да поиска
съдът да открие производство по несъстоятелност. Неизпълнението на това задължение е
обявено за престъпление, ето защо следва да понесе съответната отговорност.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че обвиняемия към
момента на изпадане в неплатежоспособност на дружеството има качеството на управител и
представител на същото. Именно в това си качество е задължил управляваното от него
дружество с публични вземания в горепосочения размер. Няма данни по тези вземания
дружеството да е погасявало суми, което налага извода, че същото е изпаднало в
неплатежоспособност. В тази насока по делото са събрани категорични доказателства, както
писмени, така и гласни. За това се извеждат данни, както от съдебно-счетоводната
експертиза, така и от приложените доказателства, относно финансовото съС.ие на
дружеството , представената справка от НАП, събраните гласни доказателства,
приложените финансови документите. Ето защо и съдът прие за безспорно установено, че
към дата 10.12.2020г. дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. Не е спорно и че
обвиняемият е спрял да плаща задълженията си, за това свидетелстват събраните гласни и
писмени доказателства. Поради всичко изложено съдът намира, че към дата 10.12.2020г.
представляваното от **** дружество е изпаднало в неплатежоспособност и от този момент
за него е било налице задължение в тридесет дневен срок да заяви пред компетентния
окръжен съд неплатежоспособността на дружеството си. Липсват данни по делото, такова
известие да е представяно пред съда, което обуславя извода, че такова известяване не е
налично, което от своя страна обуславя съставомерността на пасивното поведение на
обвиняемия, квалифицирано като престъпление по чл. 227б ал.2 от НК. По отношение на
твърденията, че не се установява съставомерно поведение на обвиняемия към инкринирания
период съдът намира за неоснователни и ненамиращи опора в събрания по делото
доказателствен материал. Същите се опровергават от заключението на експертизата,
справките на НАП, като и документите, свързани с финансовото съС.ие на дружеството,
представени и приети по делото. Прочее, допълнителна индиция за обективната и трайна
невъзможност на дружеството да обслужва задълженията си след 10.12.2020 г. са не само
5
данните от справки от нап и заключението на експерта, но също и фактът, че дружеството е
спряло да извършва дейност, установим и от показанията на св.Р..
Спирането на плащанията, което е налице не само при пълно неизпълнение, но и при
частично изпълнение - чл. 608 ал. 3 от ТЗ (ред. ДВ - бр. 38 от 2006 г.), последвано от липса
на плащане за продължителен период от време, според законодателя е достатъчен външен
признак на неплатежоспособността като обективно съС.ие, характеризиращо правната сфера
на търговското дружество-длъжник и обосновава презумпцията за неговата
неплатежоспособност. Касае се всъщност за въведено от закона предположение, че
причината, обуславяща неплащането, е трайна фактическа невъзможност на търговеца за
плащане на паричните задължения, свързани с търговската му дейност, а не съществуващи
за длъжника финансови затруднения с временен характер или например липса на желание за
плащане.
Че в случая спирането на плащанията се дължи именно на фактическа, при това
трайна невъзможност за плащане от страна на дружеството на задължения към държавата,
ясно сочат събраните по делото писмени и гласни доказателства относно периода на
неплащане на изискуемите задължения, общият размер на задължението, съпътстващите го
значителни по размер и нарастващи във времето изискуеми задължения на дружеството към
държавния бюджет, при същевременна недостатъчност на краткотрайните активи на
дружеството за погасяване на краткосрочните му пасиви.
След като от 10.12.2020 г. е налице неплащане, респ. спиране на плащанията по
смисъла на чл. 608 ал. 2 от ТЗ (ред. ДВ - бр. 38 от 2006 г.), презумиращо съответно
невъзможност за плащане на изискуемо и безспорно парично задължение, свързано с
търговската дейност на управляваното и представлявано от обвиняемия търговско
дружество, то за обвиняемия е възникнало задължението в 30-дневен срок да поиска от съда
откриване на производство по несъстоятелност.
Правото на лицето, управляващо и представляващо търговското дружество, да заяви
неплатежоспособността му и да поиска откриването на производство по несъстоятелност
съгласно чл. 626 ал. 1 от ТЗ е същевременно негово задължение, неизпълнението на което
води до отговорност към кредиторите за вреди по чл. 627 ТЗ, както и съставлява основание
за търсене на наказателна отговорност по чл. 227б от НК.
Според чл. 626 ал. 1 от ТЗ, длъжник, който стане неплатежоспособен, е длъжен да
поиска откриване на производство по несъстоятелност, като съгласно ал. 2 на чл. 626 от ТЗ
молбата по ал. 1 се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление или
представител, съответно ликвидатор на търговско дружество или неограничено отговорен
съдружник.
Неизпълнението на така предписаното от закона действие в срока, посочен в чл. 626 от
ТЗ и съответно в чл. 227б от НК, обуславя съставомерността на бездействието на управителя
на търговското дружество-длъжник, като с изтичането на този срок – в случая до
процесното бездействие осъществява състава на престъплението по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от
НК, наказателната отговорност за което несъмнено не е погасена по давност, тъй като от
09.01.2021 г. насетне е налице едно последователно бездействие, характерно за
продължените престъпления, траещи непрекъснато до преустановяването им, каквото
именно е престъплението по чл. 227б от НК. То започва да бъде извършвано, а не завършва с
изтичане на минимално необходимия за наличието му 30-дневен срок. Едва когато деецът
преустанови своето противоправно бездействие започва да тече и преследвателната давност
за породената от деянието наказателна отговорност – чл. 80 ал. 3 от НК.
За съставомерността на деянието, осъществено чрез бездействието на лицето,
управляващо и представляващо търговското дружество, изпаднало в неплатежоспособност
през инкриминирания период, няма значение дали неплатежоспособността е само
фактическа или е обявена от съда. След като понятието неплатежоспособност няма легално
6
определение в НК, но е дефинирано в специален закон, какъвто е ТЗ, то съдържанието на
този елемент от престъпния състав по чл. 227б от НК се изяснява с категориите на
търговското право. Неплатежоспособността на търговското дружество-длъжник като
материално-правно основание за откриване на производството по несъстоятелност е
обективно съС.ие на длъжника, което не зависи от волята на представляващото го лице, а
съществува преди и вън от производството по несъстоятелност, като това извънпроцесуално
съС.ие не е просто фактическа, чисто икономическа категория, а се касае за определено
материалноправно съС.ие на длъжника-търговец, чиито фактически състав и последици са
очертани в изричната правна норма на чл. 608 ал. 1 от ТЗ, съдържаща и неговото легално
определение, а съгласно приложимата разпоредба на чл. 608 ал. 1 от ТЗ (ред. ДВ - бр. 38 от
2006 г.), неплатежоспособен е търговец, който не е в съС.ие да изпълни изискуемо парично
задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Именно като правно съС.ие неплатежоспособността се явява предмет на правния спор
във фазата по откриване на производството по несъстоятелност. Във фактическия състав на
това правно съС.ие не влизат само факти, но и елементи, които имат чисто правен характер,
като паричния характер на задължението и неговата изискуемост. Едва след установяване на
отделните елементи от фактическия състав на неплатежоспособността, може да се направи
правният извод за това дали тя е налице.
Съгласно чл. 630 от ТЗ, когато констатира неплетежоспособност, сезираният окръжен
съд по седалището на длъжника /към момента на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност/, с решенето си обявява неплатежоспособността, определя
началната дата и открива производство по несъстоятелност.
Производството по несъстоятелност се открива при наличието на материално-правните
предпоставки, визирани в нормата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ – длъжникът да има качеството на
търговец, който е неплатежоспособен, т.е. да не е в съС.ие да изпълни свое изискуемо
парично задължение по търговска сделка /или представляващо публично-правно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане/ и при кумулативното отсъствие на пречките, посочени в нормата на чл.
631 ТЗ – финансовите затруднения на длъжника да са временни или той да разполага с
имущество, достатъчно за покриване на неговите задължения, без опасност за интересите на
кредиторите му, при наличие на които пречки съдът отхвърля молбата.
По същността си неплатежоспособността представлява обективно финансово-
икономическо съС.ие на търговеца, което предпоставя не само спиране на плащанията към
конкретен кредитор или към всички кредитори за определен момент, а трайна невъзможност
на търговеца да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки, да обслужва
задълженията си. За да бъде изследвано финансово-икономическото съС.ие на длъжника,
съдът по несъстоятелността трябва да направи анализ на имуществото, структурата на
активите и пасивите по баланс за изследвания период, структурата на задълженията и
периодите на плащания към кредиторите, както и преценка дали имуществото на длъжника
е достатъчно за покриване на задълженията му, т.е. да извърши съпоставка между
стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения - това
имущество, което е бързоликвидно, съответно да изследва показателите за ликвидност като
количествени характеристики на способността на търговеца да изплаща текущите си
задължения с краткотрайните активи, също показателите за финансова автономност и
задлъжнялост, както и тези за рентабилност.
В този смисъл, както вече се посочи, спирането на плащанията като външен белег на
неплатежоспособността, при който тя се презумира, не обуславя като безусловен резултат
обявяването от съда на неплатежоспособност и откриване на производство по
несъстоятелност, но поражда за управителя на търговското дружество, което е спряло
7
плащанията си, задължението да заяви това обстоятелство пред съда, респ. да поиска
откриване на производство по несъстоетелност. Именно неизпълнението на това задължение
на Управителя в указания от закона 30-дневен срок ангажира наказателната му
отговорност.
Предвид изложеното, важното в случая е, че от 10.12.2020 г. процесното дружество е
преустановило обслужването на задълженията си към държавата и в 30-дневния срок от
спиране на плащанията обвиняемият не е поискал от Окръжен съд - Благоевград да открие
производство по несъстоятелност. Доколкото обаче, както се посочи в настоящото
производство е изложена от защитата тезата, че към инкриминираната дата по отношение на
дружеството не са били налице материално-правните предпоставки на
неплатежоспособност, следва да се отбележи, че представените по делото доказателства,
включително гласните, събрани чрез разпита на св.Р., заключението на експерта подкрепят
законовата презумпция за неплатежоспобност, защото сочат, че финансова дейност на
дружеството, активността и финансовата му стабилност започват да се влошават сериозно и
се увеличават значително задълженията, а към 10.12.2020 г. затрудненията на дружеството
вече са трайни, което означава че след тази дата, колкото и неточни да са балансовите данни
и колкото и условно базираните на тях коефициенти за ликвидност да отразяват съС.ието на
длъжника, тези коефиценти се стабилизират близо до нулата, съответно характеризират
дружеството- длъжник, като изпаднало в обективна трайна невъзможност да посреща
задълженията си след процесната дата, в покрепа, на които изводи е кредитиранато
експертно заключение. Това сочи, че дружеството не само е спряло плащанията, а реално не
е било в съС.ие да изпълни изискуемите задължения към държавата, респ. към 10.12.2020 г.
се е намирало в съС.ие на неплатежоспособност, и то като негово обективно съС.ие, което
по никакъв начин не кореспондира с твърдението на защитата. Извода в тази насока
кореспондира и с утановеното по делото обстоятелство, че дружеството не е извършвало
дейност.
Поради всичко изложено съдът намира, че към дата 10.12.2020г. представляваното от
обвиняемия дружество е изпаднало в неплатежоспособност и от този момент за него е било
налице задължение в тридесет дневен срок да заяви пред компетентния окръжен съд
неплатежоспособността на дружеството си. Липсват данни по делото, такова известие да е
представяно пред съда, което обуславя извода, че такова известяване не е налично, което от
своя страна обуславя съставомерността на пасивното поведение на обвиняемия,
квалифицирано като престъпление по чл. 227б ал.2 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като
обвиняемият е извършил деянието, като е съзнавал общественоопасния характер на
инкриминираното деяние, а именно, че нарушава нормите, регламентиращи установения в
страната правов ред за уведомяване за изпадане в неплатежоспособност и не го е сторил,
предвиждал е общественоопасните последици от деянието и е искал настъпването му.
Конкретният акт на престъпните проява на обвиняемия обективира отношението му към
деянието. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че
същото е извършено с пряк умисъл. От показанията на св.Р. се установява, че всички
документи, свързани с търговската дейност на дружеството са били свеждани до знанието на
обвиняемия, включително и че дружеството е имало задължения, поради което и според
съда същия е бил наясно с финансовото съС.ие на представляваното от него дружество и
въпреки това не е предприел вмененото му от закона задължение да поиска откриване на
производство по несъстоятелност.На следващо място, както се посочи по делото са събрани
категорични доказателства, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, установено
посредством анализ на активите на същото и наличните задължения, установени по
надлежния ред, за които обвиняемия в качеството си на управител е бил уведомяван. От
друга страна като лице занимаващо се с търговска дейност същия е бил запознат със
задълженията си по ТЗ, включително и със задължението по чл.626 от ТЗ, поради което и
8
съдът намери, че деянието е доказано и от субективна страна. Не може да бъде прието, като
основание за изключване на отговорност и че същия е чужд гражданин , обстоятелството, че
представляваното от обвиняемия дружество е установено на територията на Р.България и
осъществява дейност именно тук води до извод, че същия е запознат с българското
законодателство във връзка с осъществяваната дейност.
За пълнота следва да бъде посочено, че в случая не може да бъде прието и приложение на
чл.9, ал.2 от НК. Законодателят е предвидил изрично наказание за управители и
представители на търговски дружества, които не обявят неплатежоспособност в 30-дневен
срок от спиране на плащанията си. В производството по несъстоятелност, каквото би се
образувало пред съответния Окръжен съд, кредиторите на търговеца, обявил
неплатежоспособност, могат да охранят правата си, като насочат вземанията си към
имущество на търговеца или негови вземания, което би дало възможност и за погасяване на
вземанията им. Липсата на подобно производство и забавянето му във времето би довело и
до възможност за търговеца да отчужди свое имущество, с което съществено би създало
затруднения за събирането на задълженията от кредиторите му, поради което и
законодателят е предвидил изрично наказателна отговорност за необявяването на
неплатежоспособност в определен срок. Ето защо и съдът приема, че в конкретния случай
не бяха събрани каквито и да било доказателства за малозначителност на деянието,
извършено от обвиняемия, не без значение е и размера на задълженията и периода на забава,
поради което съдът не намери основания за приложение на чл. 9 ал.2 от НК .
Неплатежоспособността, проявила се чрез спиране от търговеца-длъжник на плащанията
към държавата, като елемент от състава на престъплението по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК
е доказана с помощта на всички допустими и относими доказателствени средства, като едно
фактическо съС.ие, проявено трайно във времето, наред с доказването на целия кръг
обстоятелства, релевантни към признаците на състава и субекта на престъплението –
качеството на обвиняемия на управител на търговското дружество, наличието на изискуеми
публични задължения на представляваното от него дружество, чието плащане е спряно и
продължилото в срок от 30 дни бездействие на обвиняемия да поиска от съда откриване на
производство по несъстоятелност.
Ето защо и предвид установяване осъществяването на престъплението от обективна и
субективна страна от обвиняемия, съдът го призна за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Като съобрази разпоредбата на чл.78а от НК, с оглед приложението и в настоящия случай и
при преценката си за освобождаване на **** от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание съдът намери, че са налице всичките законоустановени и
кумулативно необходими от закона предпоставки на чл.78а от НК. За извършеното
престъпление, което е умишлено, законодателят е предвидил налагане на наказание
"лишаване от свобода" за срок до три години или "глоба" до 5 000 лева, обвиняемия не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание към периода на обвинението, както и в случая няма съставомерни вреди. При
определяне на административното наказание за извършеното от обвиняемия престъпление в
конкретният случай, съдът отчете, като смекчаващи вината обстоятелства, липсата на
доказателства за други криминални прояви, към датата на обвинението, както и
обстоятелството че е чужд гражданин и не е бил напълно запознат с ситуацията в страната,
като отегчаващи следва да бъдат очетени пренебрежителното отношение към задълженията
му, сравнително големия размер на задълженията, Предвид това и с оглед видът на
конкретното престъпление и обществената опасност от извършване на този вид
престъпления, съдът приема, че е налице известен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, налагащ определяне на наказание “Глоба”, в минимален размер на 1000 лв.
В конкретния случай макар и с чисто съдебно минало, същото не може да бъде отчитано
9
като допълнително смекчаващо обстоятелство, доколкото е предпоставка за приложението
на чл.78а НК и по аргумент от чл.56 от НК не може да се отчита и като смекчаващо
отговорността на дееца.Съдът намира, че така наложеното наказание и в този размер ще
окаже възпитателно и възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за
неговото поправяне, дисциплиниране и интегриране в обществото. В случая следва да бъде
посочено, че е неприложима разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, доколкото с тази
разпоредба е предвидено, че когато за престъплението е предвидено само наказание глоба
или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава
размера на тази глоба. Очевидно, идеята на законодателя е била да ограничи размера на
наказанието, което може да бъде наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции-
административната по чл. 78а и наказателната, посочена в съответния текст на Особената
част на НК, когато последната предвижда като най-тежка санкция именно глобата. В
конкретния случай за престъплението, за което обвиняемия бе признат за виновен
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” или глоба, поради което и не
може да бъде прието, че може да се определи глоба под 1000 лв. Като за пълнота следва да
бъде посочено, че дори и в хипотеза при която би намерила приложение посочената
разпоредба и в особената част на НК е предвидена долна граница на наказанието глоба в
размер под 1000 лв., то съдът при приложението на чл. 78а НК не може да определи размер
на административното наказание под установения в ал. 1 на същия член размер.
Освобождаването от наказателна отговорност е винаги по-благоприятно за дееца, като при
прилагането на този текст установените граници на наказанието са императивни. Тяхното
изменение следва да бъде изрично въведено, както е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК. След
като липсва изрично правило за изменение на минималния размер на санкцията по чл. 78а
НК, то за такъв размер винаги трябва да се взема размерът от 1000 лв. Не може да се приеме,
че това би утежнило положението на дееца, когато разпоредбата на Особената част
предвижда по-нисък минимум на глобата, доколкото както бе посочено, независимо от
тежестта си, административното наказание по чл. 78а НК е винаги по-благоприятен резултат
от осъждането.
Съдът по аргумента на чл. 301, ал.1, т.12 от НПК възложи на обвиняемия да заплати по
сметка на ОД МВР Благоевград разноски по делото 383.00 лева, както и по сметка на
Районен съд гр.Благоевград сумата от 285.36 лв. сторени в съдебното в производство
разноски и 5 /пет/лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист=
Съобразявайки разпоредбата на чл.189, ал.2 от НК, съдът не осъди обвиняемия да заплати
сторените разноски за превод в досъдебното и съдебното производство, доколкото според
цитираната разпоредба същите остават за сметка на органа, който ги е сторил.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ










10
11
Съобщи за изтекли лични данни