Решение по КНАХД №1322/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 110/12.05.2024 г. по АНД № 253/2025 г. по описа на РС – Хасково, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/.

В касационната жалба са съображения за отмяна на съдебния акт. Оспорва се твърдението, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана отговорността на дружеството и че било недопустимо да се издава ЕФ по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Сочи се, че изводите на съда за наличие на предпоставките по чл.80, ал.1, т.5 от НПК , поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност били неправилни, тъй като обикновената 3- годишна давност, считано от датата на извършване на нарушението – 19.03.2022г. не била изтекла към датата на връчване на ЕФ – 27.03.2025г, защото тя била прекъсната с издаването на ЕФ на 02.06.2022г., което безспорно било действие на надлежния орган, предприето за преследване на нарушителя, след което започнала да тече нова 3 – годишна давност, която отново била прекъсната преди да изтече с връчването на ЕФ на 27.03.2025г. на следващо място се сочи, че след като налагането на имуществена санкция във фиксиран размер е непропорционално, то националният съдия бил длъжен да приложи принципа на съответстващото тълкуване и при наличие на обстоятелства за това да наложи наказание под предвидения в закона минимален /в случая твърд/ размер на наказанието. Налице били отегчаващи обстоятелства, тъй като отговорността за правилното настройване на бордовото устройство била изцяло на ползващото го дружество, поради което неподаването на данни и последващото неизплащане на тол такси било единствено в резултата на действията на санкционираното дружество. Моли се оспореното решение да бъде отменено, а ЕФ - потвърден. Алтернативно се моли да бъде изменен размерът на наказанието, ако се приеме, че определеният е непропорционален. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която единствено се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът „РАДИОР“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. В депозиран по делото отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че била изтекла давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Нарушен бил и принципът на пропорционалност. Моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и твърденията на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 19.03.2022 г. в 16:55 ч., е установено от електронната система за събиране на такси чрез устройство № 20832 нарушение, изразяващо се в това, че ППС – влекач С., модел ***, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44124, се е движел в община Хасково, по път I-5 км 300+026, в посока намаляващ км, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като не била заплатена частично дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е издаден оспореният ЕФ, с който на дружеството ответник по касация е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, както и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 167 лева. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС – Хасково доказателствен материал.

За да отмени оспорения ЕФ районният съд от правна страна е приел, че при издаването му е нарушена процедурата по ангажиране отговорността на дружеството. За нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП преди изменението на чл. 189ж ЗДвП от 13.02.2024 г. не може да бъде ангажирана отговорност с издаването на ЕФ. На следващо място е приел, че към датата на връчване на електронния фиш 27.03.2025 г. е изтекъл срок, надвишаващ три години от датата на извършване на нарушението – 19.03.2022г., съгласно чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.

Така постановеното решение е правилно.

Не се оспорва в случая, че собственик на ППС е дружеството ответник по касация и, че на същото е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Видът на наложеното наказание и неговият размер са установени в чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като предвиденият от законодателя размер е фиксиран и не е предвидена възможност за преценка предвид осъществилите се факти, т.е. не се прави разлика дали е налице изцяло или частично неплащане на дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП такса, нито дали това се дължи на умишлени действия и от кого са извършени те или в резултат на грешка и причините за проявата й, нито се съобразяват изминатото разстояние, какъв точно е размерът на дължимата пътна такса. При преценка осъществен ли е състав на нарушение и при определяне тежестта на наказанието, съответно – при преценка на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на наказанието, е водещ задължителният за държавите членки, както и за съда, принцип за пропорционалност /Решение на Съда от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15/. В случая този принцип е нарушен, вкл. и доколкото са налице съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ, коментирани по-горе.

Предвидено е от законодателя също - при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, водачът на ППС, неговият собственик или трето лице да може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност /чл. 10, ал. 2 ЗП/.

Съгласно Решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 „член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл. когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса “ с фиксиран размер“.

Следователно, предвиденият в чл. 179, ал. 3б ЗДвП фиксиран размер противоречи на член 9а от Директива 1999/62/ЕО поради неспазване на принципа за пропорционалност между конкретното нарушение и предвиденото за същото наказание. Националното право следва да остане неприложено. Недопустимо е съдът, приемайки, че безспорно е извършено нарушение, да наложи наказание в размер под установения от законодателя, ако такава възможност не му е предоставена. Не без значение е и фактът, че в случая е определена съответната такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП, в размер на 167 лева, която сума е в значително по-нисък размер от определения на предвиденото наказание „имуществена санкция“, т.е. налице е безспорно несъразмерност на задължението и предвиденото наказание при неизпълнението му. В този смисъл, следва да се отбележи и, че размерът на компенсаторната такса, който е определен, е близо 3 пъти по-малък от размера на наложеното наказание, т.е. с плащането му изначално законодателят е приел, че ще бъде постигнат дисциплиниращия ефект спрямо наказаното лице и то ще бъде освободено от административнонаказателна отговорност, като задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено, от което се следва и извод, че наложеното наказание е несъразмерно тежко спрямо извършеното нарушение.

Споделят се и изводите на районния съд, че в конкретния казус е изтекла и давността за преследване на санкционираното лице. В случая административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на ответника по касация, е извършено на 19.03.2022 г., а електронния фиш му е връчен на 27.03.2025г., т.е. към дата на връчване на ЕФ следва да бъде прието, че е изтекъл срок, надвишаващ три години от датата на извършване на нарушението, съгласно чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. При това съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 НК изтичането на предвидената от закона давност е обстоятелство, което обуславя и изключване на административнонаказателното преследване за административно нарушение и ангажиране отговорността на нарушителя.

Доколкото направените от Районен съд – Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 от АПК/.

С оглед изхода на спора по касационната жалба разноски за касационната инстанция се следват само на ответника по касация. Претендираните разноски са в размер на 500 лева - заплатено възнаграждение за един адвокат. Касаторът своевременно е направил възражение за прекомерност на така заплатения адвокатски хонорар. Минимално определеният в Наредба № 1/2004 г. размер на адвокатско възнаграждение за оспорване на въззивно решение по дела с административнонаказателен характер, определим по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 , т. 2 възлиза на 550.00 лева. При това положение и като съобрази осъществените действия по процесуално представителство, а също и решение от 25.01.2024 г., постановено по дело С-438/22 г. на СЕС, съдът намира, че възражението за прекомерност на касатора се явява неоснователно. Ето защо за производството пред касационната инстанция на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева, които са в размер под минимума, установен в наредбата.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110/12.05.2025 г., постановено по АНД № 253/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] да заплати на „Радиор“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 500.00 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно.