№ 16876
гр. София, 04.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Частно
гражданско дело № 20221110105166 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.420 ГПК.
По заявление на И. П. И., ЕГН **********, съдът е издал заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК от 17.02.2022 г. и изпълнителен лист от същата дата срещу
длъжника З. П. Х., ЕГН **********, за сумата от 2 249,20 лева, представляваща
главница за незаплатена месечна наемна цена за м. февруари 2022 г. по договор за наем
на недвижим имот - офис № 53, находящ се в [населено място], [улица], на 10 етаж, от
08.09.2020 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 9382/08.09.2020 г. на
нотариус с рег. № 65 на НК, ведно със законна лихва за период от 01.02.2022 г. до
изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 45,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 308,75 лева.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили възражение от длъжника „З. П. Х. по
чл. 414 ГПК и частна жалба срещу разпореждането от 17.02.2022 г. за допускане на
незабавно изпълнение. Длъжникът е направил и искане за спиране на изпълнението по
реда на чл. 420, ал. 2, т. 1 и т.2 ГПК, произнасянето по което е от компетентността на
районния съд.
Искането по чл. 420, ал.2 ГПК е обосновано с твърдения, че вземането по
заповедта не се дължи поради прекратяване на наемните отношения на 22.10.2021г.,
както и че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
Съдът намира, че искането по чл. 420 ГПК е процесуално допустимо, тъй като е
заявено в установения от закона срок, доколкото в представената покана за доброволно
изпълнение, изходяща от ЧСИ М. Б., включително разписката за връчването й, е
удостоверено връчване на 30.03.2022 г., но по същество е неоснователно, като
съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за
1
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 9, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и
181 от Закона за задълженията и договорите, а според ал. 2 съдът, постановил
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал.
1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че
вземането не се дължи, вземането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, неправилно е изчислен размерът на вземането по договор,
сключен с потребител.
В случая длъжникът е упражнил надлежно предоставената му по чл. 420 ГПК
процесуална възможност, като своевременно е възразил срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение и в срока за възражение е поискал спиране на изпълнението при
условията на ал. 2.
Не се установява, обаче, да са налице предпоставките на чл. 420, ал. 2, т. 1 и т. 2
ГПК. От представените от длъжника писмени доказателства не може да се направи
извод, че вземането по заповедта не се дължи, за да се приеме, че искането за спиране е
основателно. От представения договор за наем на недвижим имот от 08.09.2020 г. се
установява, че същият е сключен за срок до 31.10.2022 г. – чл. 15, ал.1 от договора.
Съдът намира, че представените от молителя писмени доказателства не обосновават
извод за основателност на възражението, че процесният договор за наем е прекратен на
22.10.2021 г. с уведомително писмо от 22.06.2021 г. и с четиримесечно предизвестие.
Съобразно разпоредбата на чл. 238 ЗЗД ако договорът за наем е без определен срок,
всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-
рано. Но ако наемът е уговорен на ден - достатъчно е предупреждение от един ден. В
случая сключеният между страните договор за наем е с определен срок, съответно
цитираната правна норма е неприложима. Съобразно клаузите на раздел VII от
договора страните са уговорили хипотезите, при които договорът може да бъде
прекратен, като не е предвидена възможност за прекратяване с отправено от едната
страна предизвестие. Ето защо, настоящият състав приема, че от приложените към
молбата по чл. 420, ал. 1 ГПК писмени доказателства не може да се направи извод, че
договорът за наем на недвижим имот е прекратен с четиримесечно предизвестие от
11.06.2021г., считано от 22.06.2021 г.
Що се отнася до възраженията на молителя за наличието на неравноправни
клаузи в договора, съдът, като взе предвид, че предвиденото в чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК
основание за спиране касае договорни отношения с потребител и доколкото не може да
се приеме, че в случая се касае за потребителски договор по смисъла на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. и Закона за защита на потребителите, то приема,
че хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК е неотносима за длъжника.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от страна на длъжника не
2
се представя и обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Доколкото обезпечението
е определено от закона, при констатация за липса на надлежно обезпечение съдът не
дължи указания към страната за представяне на такова.
По изложените съображения искането на длъжника З. П. Х., ЕГН **********, за
спиране на принудителното изпълнение по издадените заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника З. П. Х., ЕГН **********,
за спиране на изпълнението на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от
17.02.2022 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата по
ч.гр.д.№ 5166/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 138 състав.
Определението подлежи на обжалване от длъжника с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3