№ 22273
гр. С. 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110130091 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск от Г. А. Д. срещу „И. . А. М.“ АД с правно основание чл.
55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
Ищецът твърди, че е между него и ответника „И. . А. М.“ АД е сключен договор за
паричен заем №... от 08.06.2022г. при следните условия: размер на предоставената парична
сума 500 лева; погасяване чрез заплащане на месечни погасителни вноски, като размерът на
дължимия месечен лихвен процент не е посочен. Съгласно чл. 4 от договора страните
постигнали съгласие за учредяване на обезпечение измежду посочените видове -
поръчителство от две фИ.чески лица, банкова гаранция или одобрено от заемодателя
дружество, което да предоставя гаранционни сделки. На 08.06.2022г. ищецът сключил с „Ф.
Б“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция №..., съгласно който „Ф. Б“ ЕООД поело
задължение за обезпечи задълженията на ищеца пред „И. . А. М.“ АД срещу дължимо
възнаграждение от ищеца в размер на 158,64 лева, което се дължало разсрочено заедно с
месечната погасителна вноска по договора за кредит. Съгласно договора за предоставяне на
гаранция ответникът „И. . А. М.“ АД се считал овластен да приема вместо гаранта „Ф. Б“
ЕООД изпълнение на задължението на заемополучателя за дължимото възнаграждение.
Ищецът твърди, че с влязло в законна сила решение №12958/01.07.2024г. по гр. д.
№69894/2022г. по описа на СРС, 150 състав договорът за предоставяне на поръчителство е
признат за недействителен. С уточнителна молба от 02.07.2025г. ищецът посочва, че сумата
от 25,36 лева е заплатена над чистата главница по договора за паричен заем, представлява
възнаградителна лихва, заплатена в срока на действия на договора 08.06.2022г. – 08.12.2022г.
при начална липса на основание. От тук ищецът обосновава наличието на правен интерес от
предявяване на исковата претенция и претендира за осъждане на ответника за му заплати
сумата от 1 лв., частичен иск от иск с пълен размер от 25,36 лева, представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит №..., сключен между
страните, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане. Претендира за сторените съдебни разноски в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „И. . А. М.“ АД е депозирал отговор, в който
оспорва иска като неоснователен. Посочва, че клаузите на процесния договор за паричен
заем съответстват на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и излага подробни
доводи в отговора. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че при изчисляване
на приложимия ГПР следва да се вземе предвид и възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция. Заявява, че уговореното възнаграждение не съставлява общ
разход по кредита, намира се извън предмета на заемното правоотношение и не съставлява
1
задължително условие за сключване на договора за кредит и предаване на заемната сума.
Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че невключването на възнаграждението
на гаранта при формиране на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. Посочва,
че в договора за предоставяне на гаранция по ясен и разбираем начин са описани предмета
на договора и задълженията на всяка от страните по него. Посочва, че с решение
№12958/01.07.2024 г. по гр. д. №69894/2022г. по описа на СРС, 150 състав „Ф. Б“ ЕООД е
осъдено да възстанови на ищеца посоченото възнаграждение по договор за предоставяне на
гаранция. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира за сторените съдебни
разноски.
С протоколно определение от 05.11.2025г. съдът на основание чл. 214 ГПК е допуснал
изменение на иска чрез неговото увеличение до размер на сумата от 25,36 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит
№..., сключен между страните по спора.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието влязло в законна сила Решение №12958 от 01.07.2024г. по гр. д.
№69894/2022г. по описа на СРС, 150-и състав, по силата на което е признато за установено
по предявения от Г. А. Д. срещу „Ф. Б“ ЕООД иск, че сключения между страните договор за
предоставяне на поръчителство №.../08.06.2022г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради заобикаляне на закона. Съгласно
цитираното съдебно решение ответникът „Ф. Б“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца Г. А. Д.
на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 158,34 лева, представляваща
недължимо платена сума за възнаграждение на гарант по нищожен договор за предоставяне
на поръчителство №.../08.06.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва,
считано от 22.12.2022г. до окончателното плащане.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като компетентно, пълно и всеобхватно изготвена, се установява, че заплатената сума от Г.
А. Д. към „И. . А. М.“ АД за възнаградителна лихва по договор за паричен заем
№.../08.06.2022г. възлиза на 25,36 лева. Изплатената от ищеца сума за погасяване на
задълженията по Договор за паричен заем №... е в размер на 525,36 лева. В заключението се
посочва, че Г. Д. е внесъл сумата в общ размер от 684 лева за погасяване на задълженията по
процесния кредит, която е разпределена по следния начин: 500 лева за главница по договора
за кредит; 25,36 лева за възнаградителна лихва и 158,64 лева за поръчителство.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен иск, предявен от Г. А. Д. срещу „И. . А. М.“ АД с
правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже, че
по силата на сключен с ответника договор за паричен заем №... от 08.06.2022г. ответникът е
получил процесната сума, представляваща заплатена възнаградителна лихва по договора, с
което се е обогатил за сметка на ищеца и която сума е недължимо платена поради изначална
липса на правно основание поради недействителност на договора за заем на посоченото от
ищеца правно основание.
Предвид заявените становища на всяка от страните по спора настоящият съдебен
състав намира, че страните не спорят по отношение на факта на сключване на процесния
договор за паричен заем №... от 08.06.2022г. между Г. А. Д. и „И. . А. М.“ АД при посочените
параметри и на договор за предоставяне на поръчителство №.../08.06.2022г. между Г. А. Д. и
„Ф. Б“ ЕООД. Видно от приетата съдебно-счетоводната експертиза при изготвяне на
заключението вещото лице се е запознало с договор за паричен заем №... от 08.06.2022г. и
погасителния плат към него, както и с договор за предоставяне на поръчителство
№.../08.06.2022г. погасителен план към него. Същевременно от приложеното Решение
№12958 от 01.07.2024г. по гр. д. №69894/2022г. по описа на СРС, 150-и състав се установява,
че именно действителността на посочения договор за предоставяне на поръчителство,
обсъдена във връзка със сключването на процесния договор за паричен заем №... от
08.06.2022г. между Г. А. Д. и „И. . А. М.“ АД, е предмет на разглеждане в образуваното
съдебно производство.
От тук съдът приема, че между Г. А. Д. и „И. . А. М.“ АД е възникнало договорно
правоотношение въз основа на сключен договор за паричен заем №... от 08.06.2022г., по
2
силата на който ищецът е получил в заем сумата от 500 лева със задължение да я върне на
заемодателя, както и да заплати уговорена в договора възнаградителна лихва.
С постановеното Решение №12958 от 01.07.2024г. по гр. д. №69894/2022г. по описа на
СРС, 150-и състав сключеният между Г. А. Д. и „Ф. Б“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство №.../08.06.2022г. е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл.
второ ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 19 ал. 4 ЗПК, поради заобикаляне на закона, доколкото
посредством сключването му заедно с процесния договор за паричен заем се постига
забранена от закона цел – увеличение на годишния процент на разходите по договора за
паричен заем над максималния размер, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за
съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България и същото влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото
основание. Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на
делото, но не и мотивите към него, съгласно ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на
ОСГК на ВС.
Следователно силата на пресъдено нещо, на която се позовава ищецът, не обвързва
със задължителност настоящия съдебен, тъй като предмета на предходното исково
производство не съвпада с предмета на разглеждане на настоящото производство, а отделно
от това предходното производство се е развило между различни страни от страните в
настоящото. Настоящият съдебен състав следва да извърши самостоятелно преценка
относно наличието на посочените материалноправни предпоставки, обуславящи извод за
недействителност на процесния договор за заем, както и за наличието на основание за
присъждане на претендираната сума за заплатени недължими възнаградителни лихви по
договора.
Настоящият състав намира, че Договор за паричен заем №... от 08.06.2022г. има
потребителски характер – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът
е фИ.ческо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана
за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
С оглед събраните доказателства и изразените становища от страните по спора съдът
намира за безспорно, че между Г. А. Д. и „И. . А. М.” АД е сключен Договор за паричен
заем №... от 08.06.2022г. за сумата от 500 лв., както и че за обезпечаване на задължението по
договор за паричен заем е сключен договор за предоставяне на гаранция от 08.06.2022г. с
„Ф. Б“ ЕООД.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за паричен заем и този за
предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата договора
следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от сключването на
договора за гаранция в същия ден, в който е сключен договорът за паричен заем, от
изричното овластяване на заемодателя да приема изпълнение чрез получаване на дължимите
вноски за погасяване на задължението за заплащане на възнаграждение на гарант, както и с
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението, дължимо на гаранта,
пред това по основното задължение по заема. С оглед изложеното съдът намира, че разходът
за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на „И. . А. М.” АД по процесния
договор за паричен заем, отговаря на поставените от ЗПК И.сквания, за да се включи в
общия разход по кредита. Още повече, че „И. . А. М.” АД и „Ф. Б“ ЕООД са свързани лица,
доколкото от направената справка в Търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала на „Ф. Б“ ЕООД е „И. . А. М.” АД.
3
Изложеното съответства и на актуалната практика на СЕС, обективирана в Решение
от 13.03.2025г. по дело С-337/2023г., в което е прието, че чл. 4, пар. 2 от Директива
93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска преценката за евентуално
неравноправен характер на клаузите на договор за поръчителство, които определят
задълженията на поръчителя и съответния длъжник в главните производства, при положение
че последният е сключил този договор едновременно с договора за кредит и за да изпълни
предвидено от последния договор задължение, че поръчителят е дъщерно дружество на
кредитора или избрано от него лице и че разходите за поръчителство се дължат
едновременно с вноските по заема. Прието е, че разходите по договора за поръчителство,
чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за
кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и в обхвата на понятието „годишен
процент на разходите“.
Ето защо съдът намира, че възнаграждението за предоставяне на гаранция следва да
се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т.
1 ДР на ЗПК за общ разход.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Въз основа на изложеното съдът намира, че в уговорения ГПР не
са включени всички действителни разходи, а в случай че бъдат включени, същите биха
надвишили многократно нормативно установения размер. Така уговореното възнаграждение
има значението на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума
дължима от потребителя. Съгласно чл. 22 от ЗПК ако не са спазени И.скванията на чл.11,
ал.1, т.7 - т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. При така изложените
съображения съдът приема, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
И.скванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният размер
на приложимия ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание
на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Противопоставеното възражение от ответника за липса на основание за приемане на
процесния договор за недействителен поради факта на постановяване на Решение №12958
от 01.07.2024г. по гр. д. №69894/2022г. по описа на СРС, 150-и състав, с което дружеството –
поръчител е осъдено на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да възстанови на ищеца заплатените по
договора възнаграждения за предоставяне на гаранция, както и последвалото заплащане на
присъдените суми на ищеца, е неоснователно. Възприетото от съда основание за
недействителност на процесния договор за заем по смисъла на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, вр. чл.
22 ЗПК е свързано с допуснатото нарушение от кредитодателя при първоначалното
сключване на договора, а именно неизпълнение на задължението да посочи годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. По делото беше доказано, че към момента на сключване на сделката
ответникът не е посочил в договора за заем всички компоненти, включени при формиране на
приложимия ГПР, поради което кредитната сделка следва да бъде приета за недействителна
независимо от последвалото уважаване на исковите претенции на ищеца по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
за възстановяване на заплатеното възнаграждение за предоставяне на поръчителство, т. к. те
съставляват санкция за неправомерното поведение на ответника по кредитната сделка, но не
и основание за отпадане на правата по потребителя по основното правоотношение, да
получи всички недължимо заплатени суми извън главницата по смисъла на чл. 23 ЗПК.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
4
ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери
нормата на чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за паричен заем №... от
08.06.2022г. е недействителен.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД И.сква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожна
правна сделка. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само
плащането на съответната парична сума, като в тежест на ответника е да докаже, че е
получил сумата при наличие на действително правно основание.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита - в процесния случай
500 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесния случай от приетото заключение към съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че ищецът Г. А. Д. е изплатил сумата в размер на 525,36 лева. за погасяване на
задълженията по Договор за паричен заем №..., като е извършил плащане за погасяване на
задължението си за възнаградителна лихва по договора в размер на сумата от 25,36 лева.
Ищецът претендира възстановяване на сумата от 25,36 лева. При така установената
недействителност на процесния договор за заем в цялост и на основание чл. 23 ЗПК съдът
приема, че разликата над сумата от 500 лв., а именно – сумата от 25,36 лв. е платена без
основание. Въпреки разпределената доказателствена тежест, ответникът не установи по
делото основание за получаване/задържане на посочената сума, поради което предявеният
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен до пълния предявен размер от
25,36 лв.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху главницата в размер по
първоначално предявения иск от 1 лв. от датата на предявяване на иска – 27.05.2025 г. до
окончателното й изплащане, а за частта на допуснатото изменение чрез увеличаване на
исковата претенция до 25,36 лева законната лихва следва да се присъди от датата на
подаване на молбата по чл. 214 ГПК до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. С депозираната молба от 30.10.2025г. се претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, от които 50
лева за заплатена държавна такса, 300 лева за депозит за експертиза и 480 лева за адвокатско
възнаграждение.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие ищецът и
упълномощеният процесуален представител са уговорили предоставяне на безплатна правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съдът намира релевираното възражение от ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
основателно. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024г. по
дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004г.
размери, като тези размери са незадължителни, а имат ориентировъчен характер. При
съобразяване броя и вида на предявените искове, материалния интерес, обема на
доказателствата, липсата на особена правна и фактическа сложност на делото,
обстоятелството, че разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно
заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се явил, но е депозирал
предварително становище, съдът приема, че претендираното възнаграждение следва да бъде
намалено до сумата от 200 лева, която според съда е достатъчна и съответства на
И.скванията за разумни и пропорционални разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И. . А. М.“ АД, с ЕИК: .... със съдебен адрес: гр. С. бул. „Д. Н.“ № „С.
Ц.р“, ет, офис ..., да заплати на Г. А. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С. бул. „А.
С“ №..., ет оф--- на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 25,36 лв., представляваща
5
недължимо платена сума за възнаградителна лихва над чистата стойност на кредита по
Договор за паричен заем № ... от 08.06.2022г., сключен между ищеца и ответника, ведно със
законната лихва върху сумата от 1 лв., считано от 27.05.2025 г. – датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане, както и ведно със законната лихва върху
разликата над 1 лв. до пълния размер от 25,36 лева (или за сумата от 24,36 лв.) от подаването
на молбата по чл. 214 ГПК – 30.10.2025 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „И. . А. М.“ АД, с ЕИК: .... със съдебен адрес: гр. С. бул. „Д. Н.“ № „С.
Ц.р“, ет, офис ..., да заплати на Г. А. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С. бул. „А.
С“ №..., ет оф--- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 350 лв., представляваща сторените
по делото разноски.
ОСЪЖДА „„И. . А. М.“ АД, с ЕИК: .... със съдебен адрес: гр. С. бул. „Д. Н.“ № „С.
Ц.р“, ет, офис ..., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: --, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 240 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за
безплатно представителство по делото на Г. А. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6