РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Варна, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110203757 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „Ф* гр. Варна, ЕИК * срещу Наказателно постановление №03-2200593 от
06.07.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за
нарушение по чл.63, ал.2 КТ, на въззивника е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер 2000.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли същото
да бъде отменено. Оспорва да е извършил нарушението, за което е санкциониран. Твърди, че
към момента на проверката лицето М. М. се намирал в обекта, не за да престира труд, а за да
се запознае с условията на работа.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.05.2022 г. около 09.50 ч. служители на Дирекция „ИТ“ Варна –
свидетелите П. М. и Н. И., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в
строителен обект – „Сграда за търговска дейност и офиси“, находящ се в УПИ-XIV по план
на ПЗ „Планова“, идентификатор 1035.35.11.18, общ. Варна, при която установили четирима
работника, сред които и свид. М. М., които извършвали кофражни дейности, като конкретно
свид. М. М. извършвал действия по пренасяне на кофражни платна. За установените
обстоятелства проверяващите съставили констативен протокол, в който отразили
декларирани от всеки от четиримата работника данни за съответното трудово
правоотношение като всеки работник удостоверил с положен подпис достоверността на
отразените обстоятелства. При приключване на проверката на присъстващия управител на
1
въззивното дружество * била връчена призовка за явяване на 26.05.2022 г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна с указания за представяне на документи, сред които
заверени копия от трудови договори. Сред представените от работодателя документи
фигурирал Трудов договор №22 от 19.05.2022 г. с работник М. М. за длъжност „общ
работник“. Чрез служебно изготвена справка в системата на НАП, било установено, че към
11.27 ч на 19.05.2022 г. за работника М. М. бил регистриран трудов договор за длъжност
„общ работник“ при въззивното дружество. При тези констатации срещу въззивника бил
съставен АУАН №03-2200593 от 20.06.2022 г. за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, извършено на
19.05.2022 г. в гр. Варна и изразяващо се в допускане до работа на М. Манчев, ЕГН
**********, на длъжност „общ работник“, преди да му е представен екземпляр от сключен
трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД НАП Варна.
В законоустановения срок възражение срещу съставения АУАН не било
предявено и на 06.07.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия
показания на всеки един от свидетелите П. М. и Н. И., така и от приобщените документи –
НП №03-2200593 от 06.07.2022 г., ведно с разписка за получаване, АУАН №03-2200593 от
20.06.2022 г., протокол за извършена проверка на 19.05.2022 г., констативен протокол от
19.05.2022 г., трудов договор, справка изх.№03388223058268 от 19.05.2022 г., книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа, призовка на основание чл.45, ал.1 АПК,
Заповед №3-0157 от 16.02.2022 г. Съдът не кредитира твърденията на свидетелите М. М. и
Х. Д., с които сочат М. М. да е присъствал в обекта по време на проверката, не в качеството
на работник на длъжност „общ работник“, а само, за да се запознае с работния процес
поради предстоящо сключване на трудов договор. Преди всичко, техните твърдения се
опровергават категорично от кредитираните показания на свидетелите П. М. и Н. И., да са
възприели в обекта конкретни действия на свид. М. М. по полагане на труд като общ
работник по пренасяне на кофражни елементи от нулевото към първото ниво на строящата
се сграда. По същество, осъществяването на такива действия не се отрича от свид. М.
Манчев, който твърди, че преместил няколко елемента, само за да помогне на своя приятел
Х. Х.. Но посочените от свидетелите възприятия за поведението на свид. М. М. определено
описват не инцидентни действия по преместване на единични елементи, а сочат трайни
работни действия по пренасяне на кофражни материали между две нива на обекта. Наред с
това, показанията на свид. М. М. се опровергават от съдържанието на приобщения документ
– констативен протокол, съставен в 09.50 ч. в деня на проверката, в който сам е декларирал
и потвърдил с положен негов подпис, че работи на обекта по трудов договор от същия ден
като „общ работник“.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
2
на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание. Доколкото твърдяното като установено нарушение по АУАН и НП не се състои
в престиране на труд по трудово правоотношение без сключен трудов договор, а в
допускане на работник до работа преди да е предоставен екземпляр от трудов договор и
заверено от НАП уведомление за сключен трудов договор, наличното в АУАН и в НП
описание на нарушението е в достатъчна степен ясно и конкретно и непосочването на
съществените елементи на съответното трудово правоотношение не води до затруднение за
въззивника да разбере, в какво се състои и как се счита за осъществено вмененото му
нарушение.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
При приетата за установена фактическа обстановка от кредитираните гласни и
негласни доказателства по делото, се налага несъмнена констатация, че на 19.05.2022 г.
въззивникът “ФСБ - Фильо” ЕООД в качеството на работодател е допуснал до работа М. М.
преди за трудовия договор да е регистрирано уведомление до НАП и съответно – преди да
му е предоставено копие от съответното уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД на
НАП. Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на вмененото на
въззивника нарушение по чл.63, ал.2 КТ, при което същото се явява правилно установено и
квалифицирано с процесното НП.
Съдът намира, че в процесния случай не са налице основания за приложение
на института „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото деянието не
показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този
вид и правилно въззивникът е бил санкциониран.
Приложимият санкционен текст на чл.414, ал.3 КТ предвижда имуществена
санкция от 1500 лв до 5000 лв за работодателя. Определеният с НП размер на глобата в
конкретния случай – 2000 лв, не е мотивиран от наказващия орган и според настоящия
съдебен състав той е несправедлив с оглед данните за степента на обществена опасност като
на деянието, така и на дееца. Наличните доказателства сочат, трудовото правоотношение със
свид. М. М. да е възникнало на 15.03.2021 г. – в деня, предхождащ проверката, като
същевременно, трудовият договор за лицето е регистриран непосредствено след проверката
и липсват данни за предходно установени нарушения от същия вид за въззивника, както и за
други обстоятелства, отегчаващи неговата отговорност за процесното нарушение.
Изтъкнатите съображения мотивират извод, че наказанието имуществена санкция в
специалния минимум 1500 лв е съответно на тежестта на нарушението и изцяло адекватно
да изпълни целите на генералната и на специалната превенция по чл.12 ЗАНН, поради което
НП следва да се измени в частта относно размера на наложената санкция.
При този изход на спора, на основание 143, ал.3 АПК, въззиваемата страна
има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази,
че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките
на две съдебни заседания, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения
минимален размер 80.00 лв, съгласно чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр.
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №03-2200593 от 06.07.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, за нарушение по чл.63,
3
ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на „* гр. Варна, ЕИК *,
административно наказание “имуществена санкция“ от 2000.00 лв до 1500.00 лв (хиляда и
петстотин лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата
част, на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА „Ф* гр. Варна, ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща
възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.143, ал.3 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4