Р Е Ш Е Н
И Е
№ 10.02.2021 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение, 4 въззивен състав
На двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в състав:
ЧЛЕНОВЕ:1.Даниел
Марков
2.Георги Иванов
Секретар: Жанета
Кръстева
Прокурор: Деян
Петров
разгледа
докладваното от съдия Г. Иванов въззивно наказателно от общ характер дело № 25
по описа на съда за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод жалба от подсъдимия М.И.В.,
ЕГН **********, против присъда №260042 от 04.11.2020г., постановена по НОХД №4910/2019г.
по описа на Районен съд-Бургас. С присъдата първоинстанционният съд признал
подс. В., за виновен за това, че на 23.11.2018 г., около 07:00 часа, в гр.
Бургас, ****, чрез нанасяне на множество
удари с юмруци в областта на главата и челюстта, причинил средна телесна
повреда на В.С.А., ЕГН **********, изразяваща се във фрактуриране на три предни зъба, довело
до трайно затруднение на дъвченето и говоренето- престъпление
по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 НК и на основание чл.54, ал.1 от НК му
наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. На основание
чл.189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка
на ОД МВР Бургас сумата от 745,56лв. за разноски по изготвените по делото
експертизи и 140,52 лв. съдебно-деловодни разноски и 5лв. за издаване на
изпълнителен лист по сметка на РС Бургас. Въззивната жалба
съдържа твърдения за неправилност на
постановената присъда, поради недоказаност на обвинението срещу В. и се прави
искане той да бъде оправдан.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира
жалбата за неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за
законосъобразна и обоснована, аргументира теза за съответствие на присъдата с
фактите, установени от анализа на доказателствената съвкупност, твърди липса на
осъществени от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуални
правила, предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият, редовно
призован, се явява лично и със защитник адв. Билянова, която поддържа жалбата. Излага
твърдения за недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин.
Твърди, че не е налице нанесена от подсъдимия телесна повреда, тъй като
пострадалия е бил получил уврежданията на зъбите си при друг предходен инцидент.
На второ място, излага тезата, че подсъдимият е бил изпаднал в епилептичен
припадък и не е могъл да контролира постъпките си и да ги ръководи. Пледира за
отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подс. В. да бъде
признат за невинен и съответно оправдан.
В последната си дума подсъдимият В. заявява, че не е извършвал
престъплението, за което е признат за
виновен и иска да бъде оправдан.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от
основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима,
поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на делото по същество въззивният
съд установи, че са събрани в необходимия обем и по надлежния процесуален ред достатъчно
годни доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ
на доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М.И.В. е роден
на *** г. в гр. С., *** гражданин, ***, *** образование, ***, ***, с
постоянен адрес:***, ЕГН **********.
Подсъдимият М.В. и В. А. обитавали заедно стая № ** в общежитие в гр. Бургас, *****, от близо три месеца преди
инцидента. Те често се карали за това, че А. пуши и пие в стаята.
На 23.11.2018 г. сутринта, подс.В. и св.А. били
заедно в стая № **
в гр. Бургас, ****** и гледали телевизия. А. запалил
цигара в стаята и с това подразнил подс.В., който скочил, отишъл до
леглото на пострадалия и започнал да му нанася удари с юмруци в областта на
главата и челюстта. След това подсъдимият хванал А. и го изхвърлил в коридора,
като заключил вратата отвътре. Св.А. отишъл при портиера на общежитието - св.П. Т. и му съобщил, че В. го е пребил
и го заключил извън стаята. Т. попитал А. дали иска да се обади на полицията и
на спешна помощ. Тъй като А. нищо не отговорил, Т. сам решил и се обадил на
тел.112. На дежурния оператор той съобщил за пострадалия А. и посочил, че е „с
разбита мутра" и че „главата му е като футболна топка“. Когато на място
пристигнали служителите на МВР, те преценили, че на А. му е нужна медицинска
помощ и повикали линейка, която го откарала в УМБАЛ Бургас. В болничното
заведение било установено, че А. имал три избити предни зъба и четвърти, който
бил разклатен, пукната дясна скула, в резултата на което му влизала кръв в носа
и в гърлото и множество отоци и синини. А. бил изписан на 27.11.2018г.
На
07.12.2019г. на А. му била направена снимка на зъбния статус, а на 13.12.2018г.
бил прегледан от лекар по дентална медицина - д-р В.Й., който установил фрактуриране на
трите предни зъба до нивото на венеца.
Така установената фактическа обстановка, се базира на
анализа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
пострадалия В.А., св.П.
Т., св.Ж. В., св.А. С., св.Р.П., св.Д.К., медицинските документи от престоя на А. в УМБАЛ Бургас на
стр.73 до 92 от ДП, заключенията по съдебно-медицинската, съдебно-психиатричната, и съдебно-техническата експертизи,
справка за съдимост.
Извършеният от първоинстанционния съд анализ на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства е обективен, съобразен с формалната логика, и правилен от гледна точка
на приетите за установени факти.
От показанията на пострадалия А., които се подкрепят
от показанията на св.П. Т., св.Ж. В., св.А. С., медицинските
документи от престоя на А. в УМБАЛ стр.73 до 92 от ДП и
заключението по
съдебно-медицинската
експертиза, се установява, че на
23.11.2019г. сутринта пострадалия и подсъдимия са били в стая № **
в гр. Бургас, *****,
между тях е възникнал скандал, завършил с нанасянето на удари с юмрук от страна
на В. в лицето на А. и изгонването на последния от стаята.
Основните спорни по делото въпроси са дали именно подсъдимият
е причинил на А. уврежданията, описани в обвинителния акт, както и дали е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
докато е нанасял твърдения побой над А.. Според настоящият състав, нараняванията
на А. се доказват по безспорен начин от показанията на самия пострадал, медицинските
документи от престоя му в УМБАЛ Бургас на стр.73 до 92 от ДП, и заключението по
съдебно-медицинската експертиза. Тези доказателства кореспондират и с
показанията на св.П.
Т., св.Ж. В. и св.А. С.. Св.Т. е видял пострадалия
непосредствено след инцидента и в телефонното обаждане на тел.112 го е описал по следния начин: че
е „с разбита мутра“ и че „главата му е като футболна топка“. Несъмнено
уврежданията на А. са били сериозни, тъй като се е наложило да бъде повикан
екип на Бърза помощ и А. е бил на лечение четири дни в УМБАЛ Бургас. Видно от
медицинската документация по И.З.28857/23.11.2018г. поставената диагноза на А.
е била „мозъчно сътресение без открита черепно-мозъчна травма“, имал още
закрито счупване на орбиталното дъно и лявостранен хематосинузит и липса на три
зъба от горната челюст. Установените увреждания сочат на силни и добре насочени
удари с твърд тъп предмет като юмрук, което кореспондира с твърденията на
пострадалия относно механизма на деянието. Видно от документа за преглед на
стр.62 от ДП, на 13.12.2018г. А. е бил прегледан от лекар по дентална медицина
- д-р В.
Й.,
който установил фрактуриране на трите предни зъба 12, 21 и 21 до нивото на
венеца и констатирал, че А.
се нуждае от незабавно лечение. Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, при А. е установена липса на коронките на три предни горни зъба,
кръвонасядане около дясното око с фрактура на долна и външна стена на дясна
орбита. Последните се квалифицират като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а фрактурирането на трите предни зъба съставлява трайно
затруднение на дъвченето и говоренето. От
тези доказателства може да се заключи по безспорен начин, че след инцидента с
подсъдимия, А. е имал сериозни телесни увреждания, които сочат на координирани
и целенасочени силни удари с юмрук в
неговото лице. В тази връзка, РС правилно е отхвърлил твърденията на защитата, че
не подсъдимия е предизвикал фрактурирането на трите предни зъба на пострадалия,
а това се е случило при предходен побой. Тези техни твърдения противоречат на
доказателствения материал, обсъден по–горе. Те се опровергават и от показанията
на св.Ж.В. и св.А.С., който са категорични, че зъбите на А. са били счупени
именно при инцидента с участието на подсъдимия. Тези техни показания
кореспондират и на показанията на св.Д.К., която посочва, че 12-ти, 21- ви
и 22-ри зъб били налични към момента на последния стоматологичен преглед на А.
към дата 12.04.2016г. и на тях се крепяла мостова конструкция. Единственият
друг инцидент с пострадалия, за който има данни по делото, е за побой, нанесен
над него от непознато лице на 23.03.2018г. Видно от докладната записка /стр.118
от НОХД № 4910/2019г. на БРС/, в този случай не са констатирани увреждания на
зъбите на А.. В случай, че при този инцидент е било установено счупването на
зъби на А., то би било образувано ДП за престъпление по чл.129, ал.1 НК, каквото
липсва. Това напълно съответства на показанията на св.Ж.В. В., придружавала го
в болницата и след двата инцидента, която категорично посочва, че зъбите му със
сигурност били избити при последния побой, нанесен му от В.. Всички гореизброени
доказателства, взети в своята съвкупност, водят до непротиворечивия и единствено
възможен извод, че зъбите на А. са били счупени именно от подсъдимия В. на
23.11.2018г., както и правилно е заключил РС. В тази връзка, обосновано
първоинстанционния съд не е дал вяра на показанията на св.А.а като изолирани и
противоречащи на останалия доказателствен материал.
По отношение на твърденията на защитата, че В. е
получил епилептичен припадък, по
време на който било възможно да е ударил А., без да съзнава какво върши,
настоящият състав счита, че РС правилно е отхвърлил тази теза на базата на
установените факти по делото, заключението по съдебно-психиатричната експертиза
и показанията на св.П.. Несъмнено В. страда от епилепсия, но
видно от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза това заболяване не му пречи да разбира свойството и значение на това,
което върши и да ръководи постъпките си. В състояние на епилептичен пристъп
болният няма възможност да възприема заобикалящата го действителност и да
извършва волеви действия, съобразени с промените в нея т.е. човек не може да извършва
волеви, целенасочени и координирани действия в това число движения с контрол на
горните крайници. Точно обратното е установено по делото, а именно нанасяне на
силни юмручни удари от страна на В. в една-единствена област от тялото на А. -
неговото лице. Координираните действия на подсъдимия след това – подс.В. е
изхвърлил А. от съвместно обитаваната
стая, оставил го е в коридора на общежитието и е заключил вратата й след него, са
още едно доказателство, което изключва възможността към момента на инцидента подс.В.
да се е намирал в състояние на епилептичен пристъп, както и правилно е приел РС.
Следователно той е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното от него и да ръководи постъпките си, респективно бил е вменяем към
момента на извършване на деянието, за което е обвинен.
При правилно установените
факти от кръга на посочените в чл.102 от НПК, първоинстанционният съд е
достигнал и до обосновани и законосъобразни изводи относно деянието, неговата
престъпна съставомерност и авторство, напълно споделени и от настоящия съд.
Дадената от съда правна квалификация на деянието е правилна и напълно
съответства на установените в хода на съдебното следствие обстоятелства.
От
обективна страна подс.В. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК. На
23.11.2018 г., около 07:00 часа, в гр. Бургас, *******, той е нанесъл няколко силни удари
с юмрук в лицето на А.. С тези свои действия той обективно му причинил фрактуриране
на трите предни зъба 12, 21 и 21 до нивото на венеца, което увреждане води до
трайно затруднение на дъвченето и говоренето и квалифицира като средна телесна
повреда.
От
субективна страна, подсъдимият е осъществил деянието при „пряк умисъл“ по
смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК като форма на умишлена вина. В. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. В съзнанието му са
били изградени ясни представи, че оказаното от него физическо въздействие върху
А. – нанасяне на силни удари с юмрук в лицето би причинило на последния
гореописаните телесни увреждания.
По отношение размера на наказанието.
За престъплението по чл. 129, ал.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок до 6 години. По делото не са налице нито многобройни, нито
изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства,
обосноваващи и налагащи определяне на наказанието на подс. В. при приложението
на чл. 55 от НК. Наред с това, отсъства и другата установена в чл. 55 от НК
предпоставка - и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява
несъразмерно тежко. Въззивният състав споделя извода на първоинстанционния съд,
че наказанието следва да бъде определено по правилата на чл. 54 от НК. Първата
инстанция е определила продължителността на наказанието „лишаване от свобода“
на шест месеца. Този размер граничи с
минималния размер на предвиденото в закона наказание. Правилно като смекчаващи
отговорността обстоятелства са били отчетени чистото съдебно минало и
заболяването на подсъдимия. Съдът счита, че така отмереното наказание е справедливо
и адекватно на извършеното, съответства на интензитета и степента на
обществената опасност на престъплението и дееца, и би спомогнало за постигането
на целите, дефинирани в чл.36 от НК. Първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приложил института на чл.66, ал.1 от НК по
отношение на наказанието, наложено на В., тъй като той е неосъждан и за
поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да го изтърпява
ефективно.
Предвид изхода на делото, правилно и
в съответствие с разпоредбите на чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК, районният съд е
възложил в тежест на подс. В. сторените в хода на ДП и при първоинстанционното
разглеждане на делото разноски.
При извършената цялостна въззивна проверка не се установяват основания за
изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, което изисква неговото
потвърждаване като постановен съобразно закона.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК,
Бургаският окръжен съд, 4 въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260042 от 04.11.2020г., постановена по НОХД
№4910/2019г. по описа на Районен съд-Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.