О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 16.05.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ГК, І г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2019 г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря ………, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13312 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск от физическо лице, което твърди, че собственото му
име в хода на делото е променено,
срещу Върховния административен съд с правно основание чл.4, пар.3 от ДЕС за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз.
В
молба от 14.05.2019г. ищецът уточнява конкретните деяния, с които
твърди, че е нарушено правото на
Европейския съюз: 1/забавено насрочване на адм.дело № 4022/2016г. от Върховния
административен съд; 2/необоснованост на решението, което е основано на „фикции”
и съзнателно отклонение от действителните факти; 3/допуснати нарушения при
администриране и произнасяне по негови за молби за определяне срок при бавност;
4/допуснати процесуални нарушения при разглеждане на негово искане за поправка
и допълване на протокол от с.з. от 14.06.2017г.; 5/ участие в съдебния състав
на съдия Е.М., по отношение на който били налице основания за отвод, както и допуснато
нарушение при определяне на секретаря, изготвил протокола по адм.дело №
4022/2016г. – Н.А., която също следвало да се отведе, тъй като участвала като
свидетел по друго дело – адм.дело № 7599/2014г. на ВАС.
Ищецът
твърди, че с тези деяния било допуснато нарушение на чл.6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/
и чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС./ХОПЕС/.
Съгласно
практиката на СЕС, отговорност за вреди от държавата от несправедлив съдебен
процес може да бъде търсена при наличие на влязло в сила решение, само
доколокото то е постановено при очевидно нарушение на правото на ЕС. За да се
допусне разглеждане на иск за вреди от влязъл в сила съдебен акт следва да
бъдат изложени конкретни твърдения за предпоставките, при които възниква
отговорността – да е посочена конкретната правна норма от правото на ЕС, която
предоставя права на частноправни субекти; да са описани конкретните деяния,
чрез които е нарушена посочената норма и
тези деяния да сочат на съществено нарушение; да са изложени твърдения за пряка
причинно-следствена връзка с твърдяните вреди.
Ищецът
претендира вреди от допуснати процесуални нарушения при разглеждане на
административно дело от Върховния административен съд и необоснованост на влезли в сила съдебни актове. Това не са
твърдения, които могат да бъдат свързани с нарушаване на правота на ЕС. Ищецът поддържа
становището, че с тези деяния е допуснато нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС и на
чл.47 от ХОПЕС. ЕКЗПЧОС е международноправен акт, задължителен за България, но
не е част от правото на ЕС. Разпоредбата на чл.47 от ХОПЕС няма отношение към
фактическите твърдения на ищеца, тъй като не е изложил факти, които да могат да бъдат подведени като
твърдения за неизпълнение на задълженията на българската държава по тази норма.
Разпоредбата е посочена от ищеца с бланкетно изявление, че тя е нарушена. В
тази насока е и актуалната практика на ВКС/определение № 155/27.03.2019г. по
чгр.д. № 869/2019г. на ВКС, четвърто гр.отделение/.
Цитираната
съдебна практика на ВКС отчита спецификата на производството по иск по чл.4,
пар. 3 от ДЕС, която се отразява и на преценката за допустимост на подобни
искове за обезщетения за вреди от влезли в сила съдебни актове.
С
оглед на изложените доводи, настоящият състав счита, че предявеният иск е
недопустим, поради което, на основание чл.130 от ГПК, производството по делото
следва да бъде прекратено.
Мотивиран
така, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА,
на основание чл.130 от ГПК, производството по делото.
Определението
подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: