Р Е Ш Е Н И Е
28.05.2020 г.
Номер 116 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на деветнадесети май 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова и с участието на
Прокурора: Йордан Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 449 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Е.И.Р., при завеждане на исковата молба се е намирал в Затвора в гр. Бобов дол, твърди, че ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” София му е нанесъл неимуществени вреди в размер на 1 000 /хиляда/ лв., причинени му от от незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в това, че в следствие лошите условия в наказателна килия в Затвора гр. Бобов дол, а именно липса на всякаква хигиена, денонощно светещи крушки, които увредели зрението му и не могъл да спи, бил лишен от радио, телевизия и социални контакти, забрана за ползване на библиотеката, при престоя му в същата за посочени периоди с прекъсване от 21.02.2018 г. до 25.12.2018 г. вкл. Излагат се мотиви, включително и от служебния защитник адв. М., че това му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето му, психическо разстройство, обриви от мръсотията, което е нарушаване на правата му, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ София, за посочения по – горе период, в който е бил в наказателна килия в Затвора в гр. Бобов дол.
Ответникът – ГД “Изпълнение на
наказанията” София, чрез процесуалния си представител ст. юк. Г., вкл. и в
писмено становище представено по делото, моли да се отхвърли исковата молба
като неоснователна.
Прокурорът от ОП – Кюстендил Й. Георгиев дава становище за неоснователност на исковата молба като счита, че искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
По делото е разпитан и свидетелят А. Д. С..
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Ищецът Е.И.Р., при предявяване на исковата молба, се е намирал в Затвора в гр. Бобов дол, където изтърпявал поредна присъда “лишаване от свобода”. Твърди, че по време на престоите му в наказателна килия в Затвора гр. Бобов дол, за посочените в исковата молба дати, в следствие на лошите условия в същата, се е влошило здравословното му състояние, поради липсата на всякаква хигиена, денонощно светещи крушки в килията, които не му позволявали да спи, липсата на радио, телевизия и социални контакти, забрана за ползване на библиотеката. Горното довело до неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето му, психическо разстройство и обриви от мръсотията. Иска от съда да бъде компенсиран изцяло за посочените периоди. Всичко това било в резултат на проявено виновно действие на администрация на ГДИН, конкретно в Затвора гр. Бобов дол, което е довело до нанесени му неимуществени вреди в размер на 1 000 лева.
По делото са приети като доказателства преписката по жалбата с вх. № 4604/19.09.2019 г.; вх. № 4942/08.10.2019 г.; вх. № 5151/21.10.2019 г.; вх. № 5229/25.10.2019 г.; вх. № 5388/04.11.2019 г.; вх. № 5654/08.11.2019 г.; вх. № 5801/15.11.2019 г.; вх. № 6135/03.12.2019 г.; вх. № 6235/09.12.2019 г., вх. № 6180/05.12.2019 г.; вх. № 519/27.01.2020 г.; вх. № 895/13.02.2020 г., със съответните писмени доказателства към тях.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искова молба:
Искът е за присъждане на обезщетение и вреди от незаконосъобразна дейност, предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди, като настъпването им е в резултат на действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. В случая, действията са на администрацията на Затвора в гр. Бобов дол и ГД “Изпълнение на наказанията” – ЮЛ към Министерство на правосъдието, с териториални служби и затвори /чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС/, е легитимирана да отговаря по искове по чл. 284 ал. 1, вр. с чл. 3 от ЗИНЗС. За допустимостта на едно производство по ЗИНЗС е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване, или действия/бездействия вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по мястото на увреждането на ищеца, съгласно чл. 285 ал. 2 от ЗИНЗС.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Съгласно чл. 3 ал. 1 от закона, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл. 2 – за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на специализиран орган по изпълнение на наказанията /; 2. противоправност – да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от гледна точка изискванията към условията, при които са поставени осъдените и задържаните под стража; 3. реално причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Тези законови предпоставки трябва да са налице кумулативно.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София ще се отхвърли.
Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата администрация.
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията.
На първо място, не се доказва от събраните доказателства по делото /писмени и устни/, че вследствие на лошите условия за живот в наказателните килии, в които е бил настаняван, Р. е получил усложнения в здравословното си състояние. Това се потвърждава от изготвената и приложена по делото медицинска документация с рег. № 581/11.02.2020 г., относно здравословното състояние на Е.Р. /медицинска справка, 3 бр. здравни картони, 5 бр. епикризи, 3 бр. амбулаторни листа и медицинско направление/. Още през 1995 г. същият е лекуван по принудителен ред в психиатрично отделение на МБАЛ – Кюстендил с диагноза ПМД – маниен епизод. През 1997 г. отново е лекуван в същото лечебно заведение със същата диагноза. През 1999 г. вече е установена наркотична зависимост хероинов тип, от която е бил зависим и по време на многократните си престои в затвора. Не се доказа твърдението на ищеца, че от „лошите условия“ в наказателните килии е увредил здравето си. Ищецът не доказа, че заболяванията, които има, са в пряка и непосредствена връзка с условията в наказателните килии. Видно от приложените материали по делото е, че Р. е преглеждан и лекуван продължително в няколко медицински заведения. Претърпял е различни интервенции и са му прилагани специализирани терапии. В о.с.з. от 28.01.2020 г. св. А.С. подробно описва реда за настаняване на ЛС в наказателна килия, като се установява, че ЛС Р. не е бил лишен от нищо, което е разрешено, съгласно чл. 96 ал. 1 – ал. 14 от ППЗИНЗС за настанените в наказателните килии. В ал. 4 на чл. 96 от ППЗИНЗС са изброени изчерпателно разрешените за държане и ползване вещи от лишените от свобода /разрешени са материали за четене, но не и телевизор или радиоапарат/. Поддържането на хигиената в наказателната килия е задължение на настанените в нея лица. Осигурена им е възможност за къпане два пъти седмично, както и задължителна смяна на личното и постелъчното им бельо един път седмично. Имат право на престой на открито, който провеждат отделно от другите лишени от свобода, на мястото за престой на открито на първа група, както и на телефонни разговори. В наказателните килии има т. нар. контролирано осветление, което се състои от едно осветително тяло монтирано в килията по начин, по който да се осигури възможност за постоянно наблюдение на поведението на ЛС, настанени в килията.
Това се потвърждава и от Становище на началника на сектор „ФЛКР“ в Затвора гр. Бобов дол /лист 38 по делото/. От всичко изложено е видно, че в действията на администрацията няма извършено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Не се установява действие или бездействие на служителите в затвора, което да е довело до влошаване на здравословното състояние на Р..
Представените пред съда медицински документи категорично сочат, че заболяванията не са повлияни от условията в наказателните килии за посочените периоди от ЛС Р.. Същите са с голяма давност, хронифицирани при несвоевременно лечение, с периодични обостряния при имунен срив на алкохолно и наркотично зависим, какъвто е ищецът, с органична промяна на личността и социална дезадаптация.
Не се представиха по делото от ищеца доказателства, че жилищните и битови условия в наказателните килии в Затвора гр. Бобов дол са причина за здравословните му проблеми и са в пряка връзка с условията в ареста. Емоционалните преживявания, които Р. *** са негово субективно усещане и не надхвърлят рамките на неизбежната последица от пребиваването му в затвора, съответно в наказателните килии, за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
От всичко изложено по – горе, както и от доказателствата по делото, не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие или действие от страна на служители на Затвора гр. Бобов дол довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на Затвора гр. Бобов дол. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора.
При осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора гр. Бобов дол, не се установи същите да са нарушили чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване на правото на Р., като лишен от свобода, на нарушаване на хуманно отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на един от основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск, без да има нужда да се изследват и останалите елементи на тази отговорност.
С оглед на изложеното, искът на Е.Р. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане на сумата от 1 000 / хиляда/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от противоправни действия и бездействия на администрацията в Затвора гр. Бобов дол, нарушаващи правата му, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.И.Р. иск, на основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София за заплащане на сумата от 1 000 /хиляда/ лева, претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора гр. Бобов дол, за посочените периоди в исковата молба, в които е бил настанен в наказателни килии, като недоказан и неоснователен.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред 3 – членен състав на Кюстендилския административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: