Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 23.04.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 9948 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 02.07.2020г., гр.д.71029/16г., СРС, 40 с-в
оставя без уважение молбата на адв. Л.В., пълномощник на ответника Н.П.К., за
допълване на решение № 137476/10.06.2019г., постановено по гр.д. №71029/2016г.
по описа на СРС, 40 състав, по реда на чл.250 и чл.248 от ГПК, като съдът се
произнесе по предявения срещу този ответник евентуален иск, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба,
в която е инкорпорирана и частна жалба, от ответника по евентуалния иск Н.П.К.,
чрез адв. Л.В.. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да се отхвърлят предявените срещу него евентуални искове и се
присъдят разноски.
Въззиваемият – ищецът С.И.С. оспорва жалбите.
Софийският градски съд,
ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната и обективираната в нея частна
жалба са подадени в срок, от надлежна страна и са допустими. Разгледани по
същество, въззивната жалба е частично основателна,
а частната жалба е изцяло основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и отчасти
правилно.
С влязло в сила като необжалвано решение от 10.06.2019г.,
гр.д.71029/16г., СРС, 40 с-в осъжда на основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД И.М.М. да заплати на С.И.С. сумата 5 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от фрактура на ляво стъпало, причинено при ПТП, настъпило
на 04.12.2011г. около 07.15 часа, ведно със законна лихва, считано от
05.12.2016г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 1 525,97 лв. – обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от
05.12.2013г. до 05.12.2016г. и сумата 259,72 лв. – разноски, отхвърля иска за мораторна лихва за
разликата над размера от 1 525,97 лв. до пълния предявен размер от 2 553,57 лв.
и за периода от 04.12.2011г. до 04.12.2013г., осъжда ищеца на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адвокат Д.Д.адвокатско възнаграждение от 1 032 лв., осъжда на основание чл.229 КЗ /отм./ (по
предявените обратни искове) ЗК „Л.И.“ АД да заплати на И.М.М. сумата 5 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от фрактура на ляво стъпало при ПТП от 04.12.2011г.,
около 07.15 часа, като отговорността на виновния за настъпване на ПТП водач е
застрахована при ЗК „Л.И.“ АД с договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователна полица № 11-9885125/09.05.2011г., валидна за
периода от 10.05.2011г. до 09.05.2012г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2016г. и сумата
1 525,97 лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 05.12.2013г. до 05.12.2016г., при условие, че
тези суми бъдат заплатени от И.М.М. на С.И.С., осъжда ЗК „Л.И.“ АД да
заплати на И.М.М. разноски от 1 420,72 лв.
След като с решението, първоинстанционният съд уважава
изцяло основния иск за главница и частично основния иск за мораторна лихва
спрямо предпочитания ответник И.М.М., не се дължи
произнасяне по съществото на спора за основателност на евентуално съединените с
искове с аналогични основания, размери и периоди, насочени срещу евентуалния ответник
Н.К.. Същите евентуални искове са предявени за разглеждане под вътрешното процесуално
условие за разглеждане, в случай че не бъдат уважени основните искове, което
условие частично не се сбъдва. В
хипотезата на несбъднато условие, даже не е необходимо постановяване на
изричен диспозитив за оставяне на евентуалните искове без разглеждане, а е
достатъчно, че мотивите на решението обективират
формирана воля на съда в тази насока.
Произнасяне по същество спрямо евентуалния ответник Н.К.
се дължи единствено относно евентуалния иск за мораторна лихва за разликата над размера от 1
525,97 лв. до пълния предявен размер от 2 553,57 лв., или за сумата
1 027.60 лв. през периода от 04.12.2011г. до 04.12.2013г., в която част е
отхвърлен същият иск спрямо предпочитания ответник И.М..
Разгледан по същество,
евентуалният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД в тази част е неоснователен. Отново следва
да се отбележи, че предвид уважаването изцяло на иска за главното вземане за
обезщетение от 5 000 лв. спрямо предпочитания ответник, евентуалният иск по
чл.45, ал.1 ЗЗД за това главно вземане спрямо ответника Н.К. не подлежи на
разглеждане. При липса решение за уважаване на евентуалния иск за главницата,
предявеният евентуален иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за акцесорното вземане за
мораторна лихва следва да се отхвърли.
Основателна е частната жалба, инкорпорирана във
въззивната, срещу решението с характер на определение по чл.248, ал.1 ГПК. В
съответствие с чл.78, ал.1 ГПК, ищецът имат право на възстановяване само на
направените разноски, съразмерно уважените искове. Останалите реализирани
разноски за водене на евентуалните искове, които не са уважени по същество с
решението, както изисква горната разпоредба, остават за сметка на ищеца,
предявил ги под условие. Тяхното репариране би нарушило принципа за
неоснователно обогатяване, вложен в същата норма. Същевременно, съгласно чл.78,
ал.4 ГПК, при частично прекратяване на делото, ответникът следва да бъде обезвъзмезден съразмерно реализираните разноски за защита. По
аргумент от същата норма, ответникът по евентуалните неразгледани искове има
право на разноските, направени по повод организираната защита и извършените
процесуални действия (определение №
337/18.07.2018г., ч.гр.д.239/18г., ВКС, ІV г.о.). На основание чл.78, ал.3 ГПК му се дължат и
разноските, съразмерно разгледаната по същество и отхвърлена част от
евентуалните искове (определение № 337/18.07.2018г.,
ч.гр.д.239/18г., ВКС, ІV г.о.). Затова в
случая, в полза на ответника по евентуалните искове следва да се присъдят
всички направени от него разноски по делото.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.3 ГПК следва да се отмени в частта, с която се оставя без уважение молбата по
чл.250, ал.1 ГПК относно иска за мораторна лихва за разликата над размера от 1 525,97 лв. до
пълния предявен размер от 2 553,57 лв., или за сумата 1 027.60 лв., за
периода от 04.12.2011г. до 04.12.2013г. и вместо него се постанови друго, с
което искът в тази част се отхвърли. Решението в частта, с която се оставя без уважение молбата по чл.250, ал.1 ГПК в
останалата част следва
да се потвърди. Решението в частта с характер на определение по чл.248, ал.1 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се уважи
молбата.
Въззивникът Н.К. пред първа инстанция
не установява разноски, а пред въззивна – 25 лв. – д.т. по въззивна жалба и 15
лв. – д.т. по частна жалба, от които има право на сумата 18 лв. – разноски за
въззивна инстанция.
В договора за правна защита и съдействие до
окончателното приключване на делото, подписан от Н.К. е вписана уговорка за
осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл.38,
ал.1, т.2 ЗАдв (материално затруднено лице). Затова и съгласно чл.78, ал.1 ГПК вр.
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, пълномощникът има право поотделно на
две суми от по 1
032 лв. – възнаграждения за безплатно
представителство пред първа и въззивна инстанция.
Пред настоящата инстанция въззиваемият
не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 02.07.2020г., гр.д.71029/16г., СРС, 40 с-в
в частта, с която се оставя без уважение молбата на адв. Л.В., пълномощник на
ответника Н.П.К., за допълване на решение № 137476/10.06.2019г., постановено по
гр.д. №71029/2016г. по описа на СРС, 40 състав, по реда на чл.248 ГПК и чл.250 ГПК относно иска
за мораторна лихва за разликата над размера от 1 525,97 лв. до пълния предявен
размер от 2 553,57 лв. (или за сумата 1 027.60
лв.) за периода от 04.12.2011г. до 04.12.2013г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА
на основание чл.250, ал.1 ГПК първоначалното
решение от 10.06.2019г., гр.д.71029/16г., СРС, 40 с-в, както следва:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** евентуален иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата
над размера от 1 525,97 лв. до пълния предявен размер от 2 553,57 лв., или за
сумата 1 027.60 лв. – мораторна лихва през периода от 04.12.2011г. до
04.12.2013г. върху обезщетение за неимуществени вреди, причинено при ПТП от 04.12.2011г.
ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1 ГПК решение от 02.07.2020г., гр.д.71029/16г., СРС, 40 с-в
в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Н.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 18 лв. –
разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на адв. Л.В.,
САК, със служебен адрес: гр. София, ул. „******на основание чл.38, ал.2 ЗА поотделно две суми от по 1 032 лв. – възнаграждения за безплатно представителство пред
първа и въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.07.2020г., гр.д.71029/16г., СРС, 40 с-в
в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.