Решение по КНАХД №2087/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „АЙРЪН-ТРЕЙД“ ЕООД против Решение № 74/14.08.2025г., постановено по АНД № 230/2025г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е изменено Наказателно постановление № 810496-[рег. номер]/27.01.2025г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дир. „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – М. Р., с което на дружеството на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв., като с обжалваното решение е намален нейният размер на 2500 лв.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че тежестта за доказване липсата на виновно поведение пада върху жалбоподателя, както и не са били съобразени всички събрани по делото доказателства. Твърдят се допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 ЗАНН. Развиват се подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесното наказателно постановление. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът – началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дир. „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрк. А., излага становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че постановеното решение на РС Асеновград е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, като извърши преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и след извършване на задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок, при наличието на правен интерес и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред РС Асеновград е образувано по подадена от касатора жалба против НП № 810496-[рег. номер]/27.01.2025г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дир. „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. От фактическа страна, първоинстанционният съд приел за безспорно установено, че на 27.12.2024г. била извършена оперативна проверка от служители на ЦУ на НАП по отношение на търговски обект – магазин „Експерт шоп“, находящ се в [населено място] на [улица], стопанисван от „АЙРЪН - ТРЕЙД“ ЕООД, в хода на която била извършена контролна покупка на пиротехнически изделия на стойност 20 лева. Сумата била платена в брой от проверяващата и актосъставител А. Р.. За извършената покупка не бил издаден касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Следвало е да бъде издаден касов бон с № 000490/27.12.2024г. Впоследствие от проверяващите бил изведен дневният отчет за 27.12.2024г., който бил 0.00 лв., а след последваща проверка на касовата наличност, била констатирана положителна касова разлика в размер на 101.00 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. За датата на извършената проверка не била отчетена чрез ФУ нито една продажба. Това нарушение било квалифицирано от актосъставителя като такова по чл. 118, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., изразяващо се в нерегистриране на всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация фискално устройство.

За така констатираното нарушение на 08.01.2025г. на „АИРЪН ТРЕЙД“ ЕООД, в присъствието на управителя С. И. П., бил съставен АУАН. Същият бил подписан с възражение, като не били подадени допълнителни такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление, с което на дружеството за нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв.

Тази фактическа обстановка съдът установил въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност, съдържаща се в административнонаказателната преписка, както и от събраните гласни доказателствени средства – свидетелски показания на актосъставителя, като същите според съда не си противоречали, напротив – взаимно се подкрепяли.

За да измени НП в частта за размера на наложената имуществена санкция, РС Асеновград приел от правна страна, че фактът на извършеното административно нарушение е установен по несъмнен начин. Правораздавателният акт бил законосъобразен, издаден от компетентен административнонаказателен орган, а в хода на производството, развило се по ЗАНН, не са били допуснати съществени нарушения, налагащи отмяна на акта. В мотивите на решението си съдът изложил, че в НП подробно са били описани датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Според съда правилно административното нарушение било квалифицирано като такова по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Правилно била приложена и санкционната норма на чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

За да намали размера на наложената имуществена санкция от 4000 лв. на 2500 лв., въззивният съд приел, че АНО не е приложил критерия, визиран в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. При определяне размера на санкцията неправилно според районния съд наказващият орган отчел като отегчаващо вината обстоятелство стойността на неотчетената продажба. РС Асеновград приел за недоказано твърдението на АНО за наличието на „постоянна практика“ в търговския обект по отношение неиздаването на касови бележки от ФУ.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Въззивната инстанция правилно е извела фактическата обстановка въз основа на събрания пред нея доказателствен материал. Фактите, изложени в АУАН сер. AN № [рег. номер], впоследствие възпроизведени и в процесното НП, са еднопосочни, не си противоречат. Напротив, в цялост се подкрепят и от гласните доказателствени средства – свидетелските показания на актосъставителя, които районният съд правилно е кредитирал като съответстващи на доказателствата, представени с административнонаказателната преписка.

Противно на твърдяното в касационната жалба, доказателствата са преценени правилно при постановяване на обжалваното решение. В този смисъл и изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите му.

Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД /освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от същата Наредба./.

Ц. Н. е приета въз основа на чл. 118, ал. 2 и ал. 4 ЗДДС. С ал. 1 на същата разпоредба е вменено задължението на всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

В случая еднозначно и несъмнено е установено от преобладаващата съвкупност от доказателствата по делото, че на 27.12.2024г. в търговски обект в [населено място], [улица], стопанисван от „АЙРЪН - ТРЕЙД“ ЕООД, била извършена контролна покупка, при която не бил издаден касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредбата. Така констатираните факти, без съмнение се субсумират в хипотезата на цитирания чл. 3, ал. 1 от Наредбата, както обосновано е приел районният съд. Следователно, правната квалификация, дадена от актосъставителя, се явява правилна.

В конкретния случай, административнонаказващият орган е приложил административнонаказателната разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Правилно за нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. е приложена горевизираната санкционна норма. За налагането на конкретната санкция АНО е изрично упълномощен със Заповед № ЗЦУ – 384 от 27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП, допълнена със Заповед № ЗЦУ – 1338 от 27.06.2024г. От това следва, че процесното наказателно постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, издаден е в съответствие с разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗАНН – посочени са датата и мястото на установяване на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено. Приложени са и доказателства в подкрепа на установеното нарушение. На санкционираното лице е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Следва да се добави, че съображенията на районния съд, относно липсата на предпоставки за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, са фактически и правно обосновани. Те се споделят в пълнота от настоящата инстанция.

Настоящият касационен състав приема за правилни мотивите на РС Асеновград, обосновали изменението на НП в частта на размера на наложената имуществена санкция. При прилагане на чл. 27, ал. 2 ЗАНН районният съд е отчел, че до този момент не е била ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество за други нарушения по ЗДДС, както и че стойността на неотчетената продажба, не е висока. Съдът правилно е приел, че наличието на тези факти води до необосновано налагане на санкция на дружеството в размер на максимума, визиран в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 12 ЗАНН административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. По делото няма данни санкционираното ЮЛ да е извършило друго нарушение от този тип, както и от извършеното нарушение да са настъпили вредни последици за други лица, поради което настоящият съдебен състав приема, че целта на наказанието ще бъде постигната и с налагането на глоба в средния размер, който е определен от първоинстанционния съд - 2500 лв.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

Ответникът има право на разноски на основание чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правна помощ /в приложимата ѝ редакция към 01.10.2025г./ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Предвид изложеното, на осн. чл.221 ал.2 АПК Административен съд - Пловдив

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/14.08.2025г., постановено по АНД № 230/2025г. по описа на Районен съд - Асеновград.

ОСЪЖДА „АЙРЪН-ТРЕЙД“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на ЦУ на НАП – [населено място] разноски в размер 150 /сто и петдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.