О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………………/……………………………2021 г. АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-гр.Варна,XXXIV
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен
съдия:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Елена Янакиева адм.д.№763/2021г.,по
описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.248 ГПК
вр.чл.144 АПК. Образувано е по молба
вх.№10683/14.07.2021г., подадена от Директор на ТД на НАП-Варна чрез юр.И.Г. ,
в която е въведено искане да бъде изменено Решение №890/30.06.2021г.,
с което са отменени Решение по жалба срещу Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки №56/26.03.2021г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е
потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№
С210003-023-0000592/26.02.2021Г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна,
както и Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№
С210003-023-0000592/26.02.2021Г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна. Съответно, ТД на НАП – Варна е осъдена да заплати на Н.М.Е. ЕГН ********** разноски за
производството в размер на 4513.00лв./ четири хиляди петстотин и тринадесет
лева/. В молбата са изложени доводи, че жалбоподателят не е представил
доказателства, сочещи на изплатен хонорар на адвокат, както и, че не е
представен списък на разноските, съгласно чл.80 ГПК. На гореизложените доводи формира
искане да бъде изменено решение №890/30.06.2021г.
в частта на разноските.
Представен под вх.№11073/22.07.2021г. е отговор от Н.Е.,
чрез адв.Д.С., в който твърденията в молбата се оспорват. Твърди се, че
искането за присъждане на разноски е уточнено по пера в съдебно заседание, на
което е присъствал представител на молителя, както и че искането е направено
своевременно. Представени са договор за правна защита и съдействие и пълномощно,
от които се установява факта на внасяне на дължимата сума.
По допустимостта на производството
по чл.248 от ГПК, вр.чл.144 АПК: Молбата
за изменение на решението в частта на разноските, е подадена от надлежна
страна, в срока по чл.248,ал.1 от ГПК /решението
е необжалваемо, постановено на 30.06.2021г. , а молбата е подадена на 14.07.2021г./
и съобразно чл.248 ал.1 от ГПК подлежи на изменение в едномесечен срок от постановяването,
по отношение на акт, който подлежи на изменение по този ред, поради което е
процесуално допустима и следва да се разгледа по основателността на искането.
По
основателността на искането:
Като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства в аспекта на установените по
делото факти и приложимата регламентация, съдът намира искането за изменение на
решението в частта на разноските за неоснователно, на следните доводи:
С Решение №890/30.06.2021г. са отменени Решение
№56/26.03.2021г. на директора на ТД на НАП - Варна, постановено по жалба срещу
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки , както и Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№
С210003-023-0000592/26.02.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна. Със същото решение ТД на
НАП – Варна е осъдена да заплати на Н.М.Е.
ЕГН ********** разноски за производството в размер на 4513.00лв./
четири хиляди петстотин и тринадесет лева/.
На стр.33 от делото е приобщен договор за правна защита и съдействие серия
Д №030117 от , видно от който за процесуалното представителство по делото е
ангажиран адв.Д. М.С.. Договорено е възнаграждение в размер от 4503лв., като
изрично е отбелязано, че посочената сума е изплатена/внесена/ на адвоката на
20.05.2021г. Не се констатира нормативно изискване, нито константна практика,
със задължение за съда да я приложи, която да вменява задължителна проверка
дали хонорарът, упоменат в договора за правна защита и съдействие е изплатен по
банков път. В заседанието, проведено на 31.05.2021г., в което е представен
договора е присъствал и представител по пълномощие на ответника – юр.И.Г.,
която не е направила възражение за прекомерност на разноските.
Без основание е и оплакването на ответника,
че по делото не е представен списък с разноските, което въпреки, че е
неотносимо към правото на присъждане на разноски (относимо е единствено към
правото да се иска изменение на решението в частта му за разноските по аргумент
от чл. 80,
изр. второ от ГПК), е неоснователно. Видно
от протокола от същото заседание, който е официален свидетелстващ документ по
отношение изявленията на страните, адв.С. изрично е посочила видът на
разноските, упоменати по конкретни суми, съответно 10.00лв. държавна такса и
4503лв. – адвокатски хонорар, определен като минимален според материалния
интерес по делото в размер от 184259.30лв. Това изявление също е било направено
в присъствието на представителя по пълномощие на ответника.
Гореизложените доводи мотивират извода за неоснователност на молбата за
изменение на решението в частта за разноските.
Мотивиран от гореизложеното, на осн.чл.248 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И : ОТХВЪРЛЯ молба вх.№10683/14.07.2021г.,
подадена от Директор на ТД на НАП-Варна чрез юр.И.Г. , в която е въведено
искане за изменение на Решение №890/30.06.2021г. в частта на разноските.
Определението не подлежи на
обжалване. СЪДИЯ: