Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-332                        17.11.2020 година                               град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                      Трети състав

На двадесет и седми октомври                                                         година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                            2. Йорданка Майска-Иванова

                     

                                                      Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  2323 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 261412/21.08.2020г. на БРС от Р.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ул.„О.” № ***, ет.*  против решение № 1846/29.07.2020г. по гр.д.№ 3347/19г. на БРС, с което са отхвърлени предявените от нея искове против Д.Д.П., ЕГН: ********** и Е.С.П., ЕГН: **********, двамата от гр. Б., кв.В., ул. „Л.” № **, за заплащане на вреди – имуществени в размер на 5000лв., неимуществени в размер на 1000лв. и мораторната лихва върху всяка от двете главници за посочения в диспозитива на решението период, като е присъдил в полза на двамата въззиваеми направените съдебно-деловодни разноски. Твърди, че решението не е правилно и излага подробни аргументи за отмяната му и уважаването на исковете. Пред настоящия съд не са допуснати нови доказателства. Претендира разноски.

Въззиваемите Д.Д.П. и Е.С.П. оспорват въззивната жалба, чрез адв. Св.Цонев. Твърдят, че решението е правилно и законосъобразно и молят да бъде потвърдено. Нямат доказателствени искания. Претендират разноски.

Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.45 ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.86 с.з.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от Р.Д. против Д.П. и Е.П.. Ищцата твърди, че е собственик на апартамент № 1 на ет.1 в сграда, находяща се на административен адрес: гр.Бургас, ул. „О.“ № ***.

Твърди, че в края на м.май, 2014г., след отсъствие от града, заварила жилището си с множество щети: течове по таваните и стените – на кухнята, банята и трапезарията. Подовата настилка от паркет в хола и трапезарията  била деформирана от наводнение и се наложило отстраняването й. Част от мазилката била започнала да пада и да се вижда бетона, а плочите били мухлясали. Твърди, че нанесените щети са в резултат от неправомерните действия на двамата въззиваеми, изразяващи се в промяна на разположението на санитарни възли, промяна на ВиК-тръби в кухня, баня и тоалетна, преправяне на отдушници и обединяването им в едно общо помещение. Заявява, че въпреки отправените покани от нейна страна към двамата въззиваеми да й заплатят доброволно обезщетение за вредите, резултат няма. На изложените основания е завела настоящото производство, като е молила за осъдително решение против двамата ответници за сумата от 5000лв. имуществени вреди, 1000лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането до окончателното им изплащане и мораторната лихва за три години назад от завеждане на исковете. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Въззиваемите Д.П. и Е.П. оспорват исковете в депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор. Твърдят, че изложеното в исковата молба не отговаря на действителното положение, понеже описаните вреди в жилището на въззивницата не са резултат от техни действия. Също така се позовават на обстоятелството, че към причиняване на евентуалната вреда жилището е било собствено на дъщерята на Д. до размера от ½ ид.ч., а останалата ½ ид.ч. е била собствена на трето лице. Едва впоследствие въззивницата е придобила собственически права върху него. Също така се позовават на изтекла давност за претендиране на съдебна защита. Излагат подробни аргументи, молят за отхвърляне на исковете. Ангажират доказателства, претендират разноски.

В хода на производството, с допълнителна молба вх.№ 51391/13.11.19г. на БРС е внесено уточнение на исковете, като се претендират 5000лв. имуществени вреди, 1000лв. неимуществени вреди и 3014лв. мораторна лихва за периода 30.05.2014г. (датата на настъпване на вредите) до 24.04.2014г. – датата на завеждане на исковата молба.

С допълнителна молба вх.№ 52787/20.11.19г. БРС е внесено ново уточнение на иска относно размера на претендираната мораторна лихва.

С приложения на стр.80 по гр.д.№ 3347/19г. БРС н.а. за собственост на жилище (апартамент) № ***, т.**, д.№ ****/19**г. на нотариус Т.Тодоров при Бургаски народен съд и съдебна спогодба, извършена и одобрена от съда на 22 януари, 1976г. по гр.д.№ 751/1975г. БРС, въззивницата се е легитимирала към 1989г. като собственик на ½ ид.ч. от процесното жилище.

С н.а. за дарение на недвижим имот № ***, т.**, д.№ ***/19**г. на нотариус Т.Томов при БРС Д. е дарила на д. си М.Р.Г. своята идеална част от процесното жилище. Както е видно от н.акт, прехвърлителката не е запазила право да ползва жилището, ето защо не може да бъде зачетена като негов ползвател, с притежание на вещното право на ползване по смисъла на чл.55 и сл. ЗС.

С н.а. № **, т.**, рег.№ ****, д.№ *** от 25.08.20**г. на нотариус Ат.Димов, гр.Бургас, М.Р.Г. е дарила на своята майка Р.Н.Д. собствената си ½ ид.ч. от процесното жилище. Останалата ½ ид.ч. от имота е била собствена на С.Д. , до извършване на делба между Д. и него по гр.д.№ 6266/2018г. БРС, в резултат от която въззивницта е станала едноличен собственик на апартамента.

От изложеното се налага извод, че към причиняване на твърдените вреди – м.май, 2014г. въззивницата Р.Д. не е била собственик на жилището, описано в обстоятелствената част на исковата молба и станало предмет на изследване по назначената СТЕ.

Само на това основание заведените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Като правило вредата възниква за собственика на вещта или за носителя на ограниченото вещно право на ползване върху нея, доколкото той е лицето, което може да извлича и се ползва от полезните й свойства. Вредата намалява имуществото на собственика, смущава правата на ползвателя и води до понасяне на разноски и неблагоприятни последици.

Като правило разноските се понасят от собственика на вещта или от лицето, носител на ограниченото право да ползва имота.

В конкретния случай към възникване на твърдените вреди, съответно към осъществяване на фактите по хипотезата на релевентната правна норма, уреждаща увреждането, въззивницата Р.Д. не е имала качество нито на собственик, нито на ползвател по смисъла на ЗС. Ето защо неоснователно претендира заплащане на обезщетение за вреди върху вещ, която към времето на деликта е била собственост на трети лица. Съответно, при достигнатия извод за неоснователност на основните искове, следва заключение за неоснователност и на акцесорните такива за заплащане ан мораторна лихва.

При така изложеното изцяло се обезсмисля обсъждането на събраните гласни доказателства и извършената СТЕ, защото какъвто и извод да следва от преценяването им, той ще касае вещ, чужда на ищеца към настъпване на вредоносните събития и не би могъл да доведе до уважаване на исковете.

Налага се заключение за потвърждаване на решението на БРС, макар и по мотиви, различни от възприетите от районния съд.

В полза на въззиваемите за втората инстанция се следват разноски в размер на по 840лв. за всеки от тях, като се съобрази обстоятелството, че са налице три предявени иска, а минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за всеки от тях е по 300лв., съгласно чл.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Също така съдът взе предвид и това, че всеки от двамата ответници има право да си ангажира самостоятелно процесуален представител, ето защо, съобразно приложения списък за разноски, сумите са дължими.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1846/29.07.2020г. по гр.д.№ 3347/19г. на БРС.

ОСЪЖДА Р.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: : гр.Б., ул.„О.” № ***, ет.*, да заплати на Д.Д.П., ЕГН: ********** от гр. Б., кв.В., ул. „Л.” № **, за направените в настоящата инстанция разноски сумата от 840лв.

ОСЪЖДА Р.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: : гр.Б., ул.„О.” № ***, ет.*, да заплати на Е.С.П., ЕГН: **********, от гр. Б., кв.В., ул. „Л.” № **, за направените в настоящата инстанция разноски сумата от 840лв.

Решението е окончателно.

 

  

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: