№ 151
гр. Варна , 22.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело
№ 20203100901194 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
-ро
след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК
Ищецът „УП България 19“ ЕООД, редовно призован, представлява се от
адвокат П. П.ов, преупълномощен от адвокат О. Т. и приет от съда от днес.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован,
представлява се от адвокат Н. Б., преупълномощен от Адвокатско дружество
„Величков, Желязков и партньори“ и приет от съда от днес.
Третото лице помагач „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, редовно призовано, не се представлява.
Адв. П.ов: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Б.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че
следва да бъде даден ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. П.ов: Поддържам исковата молба. Запознати сме с проекта за
доклад по делото и нямаме възражения.
1
Адв. Б.: Поддържам отговора на исковата молба. Запознати сме с
проекта за доклад по делото и нямаме възражения.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№ 7365 от 19.04.2021 г. от
третото лице помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД.
Съдът връчва преписи от становището на страните.
Въз основа на изложеното от страните в хода на размяната на книжа,
както и изразеното становище от процесуалните представители на страните в
днешно съдебно заседание по проекта за доклад и правната квалификация на
иска,
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО
Производството е образувано по искова молба от „УП БЪЛГАРИЯ 19“
ЕООД, гр. София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, гр. Варна, с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца: 1.) сума в размер 51 443.77 лева, съставляваща цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
октомври 2017 г., както и сума в размер 15 161.69 лeвa, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.11.2017 г. до датата
на предявяване на настоящия иск, 2.) сума в размер на 93729.11 лева,
съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа
енергия за месец ноември 2017 г., както и сумата от 26 712.80 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата за периода от 29.12.2017
г. до датата на предявяване на иска, 3.) сума в размер 36 537. 39 лева,
съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа
енергия за месец декември 2017 г., както и сума в размер 10 139.19 лeвa,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
25.01.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск, 4.) сума в размер 115
873.58 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец ноември 2018 г., както и сума в размер 21
146.91 лeвa, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 02.01.2019 г. до датата на предявяване на настоящия иск, 5.) сума в
размер 46 015.44 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец декември 2018 г., както и сума в
2
размер 8 065.43 лeвa, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 28.01.2019 г. до датата на предявяване на настоящия иск, 6.)
сума в размер 26 957.72 лева, съставляваща цена за произведена и доставена,
но неплатена електрическа енергия за месец декември 2018 г., както и сума в
размер 4 725.15 лeвa, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 28.01.2019 г. до датата на предявяване на настоящия иск, ведно
законната лихва върху горепосочените суми от подаване на настоящия иск до
окончателното им плащане.
Твърдения по иска:
В исковата си молба ищецът излага твърдения, че е собственик на
вятърна електроцентрала, която е присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание договори за присъединяване
на обект на независим производител на електрическа енергия, сключен между
ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. Твърди също така, че е
сключил и Договор за изкупуване на електрическа енергия № 98/26.08.2009 г.
с ответното дружество „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД /сега „Енерго-про
продажби“ АД/, по силата на който последното се е задължило да изкупува
ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената
електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР /сега
КЕВР/ с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Вятърната електрическа централа
била присъединена към електроразпределителната мрежа на
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД (с предходно наименование
"Енерго-Про Мрежи" АД) на основание Договор за присъединяване на обект
на независим производител на електроенергия от 14.11.2008 г., сключен
между ищцовата страна и Електроразпределение - Варна АД.
Ищецът твърди, че за месец октомври 2017 – декември 2017 г. и за
месеците ноември и декември 2018 г. е произвел и доставил на ответника
електроенергия в определен размер MWh, за които доставки е издал и
съответните фактури. Твърди, че по фактурите са приложени съответните
цени, тъй като количествата електроенергия са произведени докато
централата в съответния месец е работила при надхвърлен праг от 2000 MWh
нетно специфично производство на електоенергия от инсталиран 1 KW
мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала
3
прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 Kw мощност. Единствено в м. декември 2018 г. освен при
горните параметри, ищцовата ВяЕЦ е произвела и количество електроенергия
от 150 000 MWh докато централата е надхвърлила с тези количества 2250
ефективни часа, но преди да е достигнала прага от 2300 MWh нетно
специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 Kw мощност.
По всички издадени фактури ответното дружество е заплатило част от
цената, поради което и се търси остатъкът от дължимото до пълния размер на
фактурираното, ведно с лихви за забава до завеждане на иска.
Относно формиране на претендираната цена, ищецът излага твърдения,
че към момента на сключване на договора за изкупуване се прилага
преференциалната цена, определена в Решение Ц-010/31.03.2010 г. на ДКЕВР,
която се прилага за период от 15 години. С влизане в сила на Закона за
енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на основание
§7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен между страните,
запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е
действащата към датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц-
10.
Ищецът сочи, че с посоченото решение бил въведен специален
критерий за заплащане на цената на произведената ел.енергия от вятърни
електрически централи, като са определени две преференциални цени за
изкупуване на енергията, които се прилагат в зависимост от това колко
работни часа е достигнала централата. В т.8 на Решение Ц-10 е определена
цена от 188,29лв./MWh за централи работили до 2500 часа, а в т.9 е
определена цена от 172,95лв./MWh за централи работили над 2500 часа. С
последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015г. е въведен допълнителен
критерий досежно количествата енергия, подлежащи на изкупуване по
преференциална цена, без същата да се променя, като е предвидено, че се
заплащат по преференциалната цена количествата енергия до размера на
„нетното специфично производство на ел.енергия”, а количествата енергия,
надхвърлящи нетното специфично производство, следва да се изкупуват по
цена за излишък на балансирания пазар.
Въз основа на така приетите изменения в закона, е постановено
4
Решение СП1/31.07.2015г., с което са определени преференциални цени за
изкупуване на енергията, като съгласно т.1.7 нетното специфично
производство за електрическа енергия на вятърни ел.централи при определена
цена 188,29лв., без ДДС /т.е.т.8 от Решение Ц-10/ е 2000kwh за вятърни
ел.централи, работещи до 2 250часа, а съгласно т.1.8 от Решение СП-1
нетното специфично производство на вятърни централи при определена цена
от 172,95лв., без ДДС /т.е т.9 от Решение Ц-10/ е 2300 kwh за вятърни
ел.централи, работещи над 2 250часа.
С оглед на така определените стойности на НСПЕ, за които се прилага
преференциалната цена по т.8 и т.9 от Решение Ц-10 в зависимост от часовете
продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на
вятърна ел.централа, ищецът твърди, че „Енерго-Про Продажби“ АД следва
да изкупува количествата ел.енергия, произведени от централата на ищеца, по
преференциална цена, до достигане на максималното количество от 2000 kwh
при условие, че централата не достигне 2250 ефективни годишни часове
работа. В случай, че вятърната централа достигне тези часове работа, то
ответникът следва да изкупува произведената от нея енергия по
преференциалната цена по т.9 от Решение Ц-10. Едва след достигне на 2300
kWh НСПЕ, 5ел.енергията на тези часове се изкупува по цена на излишък на
балансиращия пазар. На основание горното счита претендираните суми за
дължими и моли за постановяване на осъдително решение в негова полза.
Правна квалификация на правата: чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Становище по отговора:
С депозирания отговор на искова молба „Енерго-Про Продажби" АД
изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Не
оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на
електрическа енергия, но сочи, че приложимата цена за ел.енергията до
размера на НСП е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-
10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното
специфично производство, приложима се явява цената за излишък на
балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД относно
приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР относно
приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът заплащал
5
произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена за
излишък. Излага, че ищецът е следвало да издаде кредитни известия и
коригира данъчната основа посока намаление до приложимата цена за
излишък на балансиращия пазар. Според ответника тълкуването на
разпоредбите на ЗЕВИ вр. решенията на КЕВР водят до извод, че прагът, след
който не се дължи преференциална цена за произведената енергия е
съответстващото за категорията нетно специфично производство, а не
ефективните часове за ценовата категория, а в конкретика законът допуска да
бъдат заплатени по преференциална цена само 2000 kWh, респективно
остатъкът при продажба се заплаща по цена за излишък.
В допълнителната искова молба и респективно допълнителен
отговор, страните поддържат и доразвиват аргументите си по приложението
на относимите нормативни актове и собствената си изправност по
договорите.
В постъпилото становище от Национална електрическа компания ЕАД с
вх.№ 7365 от 19.04.2021 г. се твърди, че исковата претенция е
неоснователна,тъй като предявеният иск е в противоречие с императивната
норма на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, като се развиват и подробни аргументи,
включително по искането за провеждане на инцидентен съдебен контрол по
реда на чл.17, ал.2 от ГПК относно законосъобразност на Решение № СП-5 от
28.03.2019 г. на КЕВР. Представят и доказателства.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване факти съдът приема:
ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник –
ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; страните са в
правоотношения за изкупуване на ел.енергия по договор № 97/26.08.2009 г.;
НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от
последния ел.енергия; до достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по
преференциална цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г.; количествата
произведена и фактурирана електроенергия; факта на получаване на
фактурата от ответника, плащанията, извършени от ответника за двата
месеца.
Разпределение на доказателствената тежест между страните –
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
6
фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици съгл. чл.154,
ал.1 ГПК, а именно – наличието на договорно правоотношение, изпълнение
на задължението си по договора, механизма за определяне на приложимата
цена. Ответникът носи доказателствената тежест да установи
правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които
основава своите възражения, в т.ч. заплащане на дължимата цена за
изкупената ел.енергия, както и обстоятелството, че изкупената
електроенергия се плаща по цена на излишък на балансиращия пазар.
Съдът приема за ненуждаещо се от доказване, че с решение
№1115/28.01.2019г. по адм. дело №5284/2018г. на Върховен административен
съд е обезсилено решение №1177/23.02.2018г. по адм. дело №8522/2015г. на
Административен съд – София в частта, с която е отменено решение №СП-
1/31.07.2015г. на КЕВР по т.1.8 и е оставено в сила в частта, с която е
отменено решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР по т.1.7.
Указва на страните, че са ангажирали доказателства за установяване на
твърденията си.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 341 от 29.03.2021 г. е допуснал
събирането като доказателства по делото на представените от ищеца писмени
такива. Съдът намира, че същите следва да бъдат приети към
доказателствения материал по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба заверени преписи от писмени доказателства, а именно:
извлечения от Търговския регистър – 2 бр.; Договор за изкупуване на ел.
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 98 от 26.08.2009
г., ведно с Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3; Договор за
присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия от
14.11.2008 г.; Фактура № 127 от 31.10.2017 г.; Б.о извлечение; Фактура № 128
от 30.11.2017 г.; Б.о извлечение; Фактура № 130 от 31.12.2017 г.; писмо с изх.
№ Е-12-00-646 от 30.05.2008 г.; писмо с изх.№ EPS-61 от 04.12.2017 г.; писмо
с изх.№ EPS-61 от 04.12.2017 г.; Б.о извлечение; писмо с изх.№ Е-04-01-4 от
28.04.2015 г.; писмо с изх.№ EPS-01 от 04.01.2017 г.; Фактура № 143 от
7
30.11,2018 г.; Б.о извлечение; Фактура № 144 от 31.12.2018 г.; писмо с изх.№
EPS-46 от 02.11.2017 г.; Б.о извлечение; Фактура № 145 от 31.12.2018 г.;
писмо с изх.№ EPS-79 от 03.12.2018 г.; писмо с изх.№ EPS -04 от 14.01.2019
г.; писмо с изх.№ EPRS-1924 от 22.12.2017 г.; справка за корекция на
фактурирана енергия за м.10.2017 г. до размера на цената за излишък на
балансиращия пазар; писмо с изх.№ 26-1632-173 от 11.12.2017 г.; справка от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за закупената ел. енергия по
преференциална цена от възобновяеми енергийни източници за м. октомври
2017 г.; писмо с изх.№ EPRS-183 от 24.01.2019 г.; писмо с изх.№ 26-1623-7 от
14.01.2019 г.; справка от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за закупената ел.
енергия по преференциална цена от възобновяеми енергийни източници за м.
ноември 2018 г.; писмо с изх.№ EPRS-202 от 24.01.2018 г.; Справка за
корекция на фактурирана енергия за м.11.2017 г. до размера на цената за
излишък на балансиращ пазар; писмо с изх.№ 26-1632-7 от 17.01.2018 г.;
справка за количества ел. енергия в квтч. И стойност в лв. без ДДС; писмо с
изх.№ EPRS-541 от 05.03.2019 г.; писмо № 26-1632-15 от 14.02.2019 г.;
справка от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за закупената ел. енергия по
преференциална цена от възобновяеми енергийни източници за м. декември
2018 г.; Изчисление на обезщетение за забава за Иск I; Изчисления на
обезщетение за забава – 5 бр.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представения
със становище с вх.№ 7365 от 19.04.2021 г. от третото лице помагач
„Национална електрическа компания“ ЕАД преписи на Решение № Ц-013 от
28.06.2006 г. на ДКЕВР.
Адв. П.ов: Нямаме други доказателствени искания. Имаме искане за
спиране на производството.
Адв. Б.: Нямаме други доказателствени искания.
Адв. П.ов: Моля да спрете производството по настоящото дело до
окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството
по административно дело № 1719/2021 г. по описа на Административен съд –
София-град, което има за предмет проверка на законосъобразността на
Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. Налице са две определения на ВКС по
гражданско дело № 1184/2020 г. и по гражданско дело № 1219/2020 г., с които
8
е приет аргументът ни, че обжалваните решения на Варненски апелативен съд
са вероятно недопустими, поради отказа на Апелативен съд – Варна да
приложи нормата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Адв. Б.: Искането е своевременно, но неоснователно. Производството
по обжалване на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. не е приключило. С оглед
посоченото, актът се ползва с предварително изпълнение, допуснато по
силата на закона – чл.13, ал.9 от Закона за енергетиката. На това основание
искането за спиране е неоснователно. Същите са съображенията ни и относно
посочените две определения.
Адв. П.ов: Евентуално моля ако не спрете производството да
осъществите косвен съдебен контрол по отношение на Решение № СП-5 на
основание чл.17, ал.2 от ГПК.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за спиране на настоящото
производство поради преюдициалност на спора по административно дело №
1719/2021 г. на АССГ и предвид аргумента, че същите решения подлежат на
предварително изпълнение, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за спиране
на настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Адв. П.ов: Представям и моля да приемете списък с разноски по чл.80
от ГПК, ведно с доказателства.
Адв. Б.: Представям и моля да приемете списък с разноски по чл.80 от
ГПК, ведно с доказателства.
Адв. П.ов: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
представените от процесуалния представител на ищеца списък с разноски по
9
чл.80 от ГПК, ведно със заверени преписи на фактура № 9408 от 31.10.2020 г.
и на преводно нареждане от 10.11.2020 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
представените от процесуалния представител на ответника списък с разноски
по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие от 15.12.2020
г. и заверени преписи на фактура № 21788 от 15.12.2020 г. и на платежно
нареждане за кредитен превод от 23.12.2020 г.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.ов: Уважаема госпожо Председател, моля да уважите
предявените искове и да ни присъдите сторените разноски. Моля да ни дадете
възможност да изложим аргументи в писмена защита.
Адв. Б.: Уважаема госпожо Председател, моля да отхвърлите исковете
като неоснователни и недоказани. Подробни са съображенията ни от правна
страна по депозираните по делото писмени отговори. С едно уточнение – не
са налице основанията за провеждането на инцидентен съдебен контрол по
реда на чл.17, ал.2 по отношение на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г., тъй
като произнасянето инцидентно по законосъобразност на административните
актове в гражданското производство е допустимо, когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по неговото обжалване. Ищецът по делото
е бил страна и е понастоящем страна по обжалването на Решение № СП-5.
Още повече че в настоящото производство ние нямаме окончателен съдебен
акт, а ние имаме единствено предварително изпълнение на акта, допуснато по
силата на закона. В този смисъл моля да отхвърлите иска и да ни присъдите
извършените разноски.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
10
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовото дружество да представи писмена
защита в срок до 26.04.2021 г.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.40
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
11