№ 12658
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20241110101556 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 6261/09.01.2024 г. по описа на СРС, на заявителя „..., с ЕИК ... срещу Х. М. Н. ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр. ....
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „..., с ЕИК ... срещу Х. М. Н., с което се искане издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за главница в общ размер от 1581, 71 лв., от която:
1000 лв. главница по договор за заем № 2102846/06.10.2019 г., сключен между длъжника и
кредитора ..., а 890,10 лв.- възнаграждение по Договор за поръчителство от 06.10.2019 г.,
сключен между кредитополучателя Н. и поръчителя ... както и за договорната и мораторната
лихви върху главницата по договора за кредит, дължими за съответните периоди (срока на
договора и периода на забава).
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 2102846 и
договор за поръчителство, и двата от 06.10.2019 г., сключени съответно между ... и Х. Н. и
между „... и Х. Н., които след заплащането на задълженията на кредитополучателя по
договора за заем, са цедирани от поръчителя „... към заявителя „... с договор за цесия от
14.03.2022 г., за което длъжникът бил уведомен.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузите,
регламентиращи дължимо възнаграждение по Договора за поръчителство, по следните
съображения:
Съдът счита, че не следва да издава ЗИ за сумата от 891, 10 лв., представляваща
възнаграждение по договор за поръчителство, тъй като клаузата, която регламентира това
вземане е в противоречие със закона, доколкото заобикаля ограничението в чл. 33 от ЗПК,
поради което клаузите, с които е уговорено това вземане се явяват нищожни. При
действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за
1
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и
да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи
на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията РБългария.
В конкретния случай съдът приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2,
т.2 от ГПК - клаузите на договора за кредит относно уговореното възнаграждение за
поръчителство са нищожни, поради заобикаляне на закона. Видно от данните по делото
наред с главницата по договора за кредит и договорната лихва, претенцията в заявлението,
включва и начислено възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в
размер на 890,10 лева. Съгласно нормата на чл. 33, ал.1 и 2 от Закона за потребителския
кредит, приложим в настоящия случай, при забава на потребителя, кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.Уговореното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните
задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма
на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на
кредитора. Отделно от горното, в конкретният случай, съдът констатира, че едноличен
собственик на капитала на дружеството ... е ..., което пък дружество е кредитор на длъжника
Н., по сключения Договор за заем от 06.10.2019 г., чието изпълнение е обезпечено с
даденото поръчителство. Това обстоятелство води съда до извод, че се касае за т.нар.
"скрито" възнаграждение за кредитора. За съда фактът, че претендираното възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство и административни разходи произтичат от
договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора ..., цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК. С този договор за поръчителство се
преследва забранена от закона цел, а именно неоснователното обогатяване на кредитора и
като последица оскъпява кредита, без за това обаче кредитополучателят да е бил надлежно
информиран, тъй като тези „скрити разходи“ не са включени в посочения в договора за
кредит ГПР.
В този смисъл настоящия съд счита, че са налице клаузи от договора за кредит и
договора за поръчителство, които вероятно са в противоречие със закона и добрите нрави, за
което условие пък съдът следи служебно, поради което не са налице предпоставките за
издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
За това вземане на заявителя, съдът не следва да издава заповед за изпълнение,
поради вероятната му неравноправност, но няма пречка кредитора да го претендира отделно
по общия исков ред, чрез предявяване на осъдителен иск.
Следователно, заявлението следва да се отхвърли за претендираното възнаграждение
по договора за поръчителство от 06.10.2019 г. в размер от 890,10 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 164 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение на „..., с ЕИК ... срещу Х. М. Н. ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ... в
ЧАСТТА, с която се иска длъжникът да плати сумата от 890,10 лв. – главница,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от 06.10.2019 г., сключен
между Х. Н. и „....
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за тези си вземания, в едномесечен срок от съобщението, като запази
2
привилегията на вече внесената държавна такса по отхвърленото заявление (до размер от
6,63 лв.).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3