Р Е Ш Е Н И Е
№ 274 02.09.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесети август две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Михаела Бончева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 531 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В.В.М. *** срещу Наказателно постановление № 18-1253-000500 от 30.07.2018 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал.2, предл 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – административни наказания глоба в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 1 месец – за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушение. Първото от тях се изразявало в неспазване при издаване на 30.07.2018 г. на санкционния акт на срока за възражения срещу съставения на 27.07.2018 г. акт за установяване на административно нарушение, като по този начина била изцяло опорочена процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност. На следващо място, по отношение на деянието по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП било допуснато несъответствие между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация и така било вътрешно противоречие, като се излагат подробни съображения в подкрепа така наведените доводи. Оспорва се от жалбоподателя и отразената в процесното НП фактическа обстановка, относно фактическото осъществяване на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, което въобще не било извършено, като се излагат конкретни твърдения относно осъществените събития. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 27.07.2018 г., свидетелят Ф.М.Ю. управлявал лек автомобил марка „Форд“, модел „*****“ с рег. № ******* по бул. „Георги Сава Раковски“ в град Хасково, в дясната лента за движение в посока към центъра. По същото време, в дясната лента за движение, непосредствено зад управляваното от свид. Ф.М. превозно средство, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „***“, с рег. № ******, като при приближаване в района на комплекс „Минерал“, ударил отзад движещото се пред него моторно превозно средство, управлявано от свид. Ф.М.. След настъпване на удара, двамата водачи спрели, излезли от съответно управляваните от тях превозни средства, като си разменили реплики - свид. Ф.М. запитал жалбоподателят какво бил направил, а последният, възприемайки минималните щети, му заявил, че нищо му нямало и да тръгва, при което сам се качил в лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „****“, с рег. № ******, като казал, че бързал за автогарата и болницата. Тогава свид. Ф.М. извадил мобилното устройство и направил снимка на регистрационния номер на превозното средство, управлявано от жалбоподателя, а след като последният потеглил, сигнализирал на ЕЕН 112 за настъпилото произшествие.
Пристигналите на място полицейски служители – свидетелите Ж.К.И. и А.О.К., двамата на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково установили самоличността на водача на лекия автомобил марка „Форд“, модел „****“ с рег. № ****** в лицето на свид. Ф.М. и извършили оглед на местопроизшествието и на превозното средство, намиращо се там. Констатирано било че лекият автомобил, управляван от свид. Ф.М. се намирал в дясната лента по посока движението си и имало следи от удар в задната му част с минимални щети. След като констатирали, че водачът на другото превозно средство, участник в процесното ПТП не се намира на мястото, направили, въз основа на предоставените данни от свид. Ф.М., справка в база данни КАТ и установили, че лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „*****“, с рег. № ****** бил регистриран като собственост на „***“ ООД, град Д. След допълнителна справка бил установен и представляващият по закон дружеството, на чието име е регистрирано превозното средство в лицето на жалбоподателя В.В.М., а след осъществена връзка по телефона, същият посочил, че се намира в района на паркинга на МБАЛ – „Хасково“ АД, град Хасково, където бил установен от контролните органи на Сектор „ПП“, придружавани и от другия участник в транспортното произшествие – свид. М.Ф.. След извършения оглед на превозното средство, управлявано от жалбоподателя, който не отрекъл този факт, свидетелите Ж.К.И. и А.О.К. установили минимални следи от удар в предната част на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „***“, с рег. № ******, като с оглед тези и направените на мястото на инцидента констатации, контролните органи достигнали до извод за допуснато от водача на лекия автомобил, движещ се отзад, нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и за неизпълнение на задълженията на жалбоподателя, като водач на ППС, участник в ПТП. В резултат на този извод, срещу жалбоподателя – В.В.М. бил съставен на същата дата, в негово присъствие от свид. Ж.К.И. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 0668509 от 27.07.2018 г., за нарушения, квалифицирани по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, който жалбоподателят подписал а графата за възражения и обяснения вписал, че няма такива. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.
При издаване на наказателното постановление, станало на 30.07.2018 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, след което обобщаващо е посочил, че „1) водачът на пътно превозно средство не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или рязко спре“ и 2) „При наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й“ и на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил процесните глоби и съответно административното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя лично на дата 18.04.2019 г., според отбелязването в приложената разписка.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ж.К.И. и най – вече тези на свид. А.О.К., които макар и опосредени от показанията на други лица, все пак излагат впечатления относно механизма на процесното ПТП и участниците в него, за вида на причинените щети. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнало ПТП, констатациите им при огледа на местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на участниците в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. По целия комплекс от обстоятелства, от значение за преценката съдът дава вяра на изложеното и от свид. Ф.М.М., участник в транспортното произшествие и разполагащ с преки и непосредствени впечатления за настъпването му, както и за последващото поведение на участниците в него. Всъщност, относно обстоятелствата, включени в основна степен в предмета на изследване по делото и в частност относно факта на настъпило пътно транспортно произшествие не е налице особено съществено разминаване в гласните доказателствени източници, а там където такива все пак се установяват, те биха могли да се дължат както на липсата на ясен спомен. Затова отделните нюанси в тази насока ще бъдат коментирани в изложението на правните изводи, в случай че е необходимо, но при всички положения, показанията на свид. Ф.М.М. са годна доказателствена основа за изясняване на делото от фактическа страна, като изложеното от него по въпросите, включени в предмета на изследване, за които разполага с ясен спомен, се кредитира от съда при обосноваване на фактическите изводи по делото. Необходимо на това място е и уточнението, във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните данни от участниците в съответните събития, а така достигнатите изводи подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Според чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. По силата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно чл. чл. 175, ал. 1, т . 5 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Следователно, деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт. Действително, не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, но само в процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Въпреки, че първоначално е вписал, че няма такива, това волеизявление на жалбоподателя при съставяне на акта не съставлява отказ на същия да реализира правото си на следващ етап, визирано в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, още повече предвид недействителността на подобен отказ от права, извлечен от анализа на съдържанието на цитирания текст. Това право следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за установяване на административно нарушение и да поиска събирането на доказателства. Когато във възраженията си нарушителят пък посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно, съгласно императивната норма на чл. 44, ал. 2 ЗАНН. Отклонение от този принцип, както поддържа и Административен съд – Хасково в практиката си, включително отразена в съставения Наръчник на достигнатите общи решения от проведените работни срещи с участието на съдиите от Административните съдилища – Хасково, Пазарджик и Смолян по проблеми, свързани с правоприлагането по административнонаказателни дела, по които административните съдилища действащ като касационна инстанция, е допустимо единствено в хипотезата по чл. 44, ал. 4 ЗАНН – в този смисъл Решение № 246 от 05.06.2013 г., постановено от Административен съд – Хасково по КАНД № 183 по описа на същия съд за 2013 г. В случая обаче жалбоподателят, като лице, посочено в съставения АУАН като извършител на описаните в него нарушения има постоянен адрес в Република България, като обратното не е установено, съобразно разпределението на доказателствената тежест, нито въобще се твърди.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря и на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити що се касае до второто от описаните в него нарушения и по – конкретно на т. 4 и т. 5 от цитираната норма – да се опишат нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушените правни норми. Цитираните разпоредби от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. В случая, жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движението по пътищата, предвиждаща задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, той, както и останалите водачи, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Тоест, актосъставителят се е ангажирал с хипотеза кое задължение не е изпълнено от страна на жалбоподателя, но същевременно при словесното описание на това деяние е вписал в съставения АУАН, че водачът „напуска местото на ПТП, без да е установил материалните щети, които е нанесъл“, каквото поведение обаче, той дължи не съобразно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, а по б. „а“ на цитираната норма, доколкото се касае за съвсем различно задължение. То впрочем по същество е и спазено, доколкото жалбоподателят все пак е изпълнил задължението си след настъпване на процесното транспортно произшествие, да слезе от автомобила, който е управлявал и да установи щетите, които по негова преценка били минимални и тъкмо поради тази му преценка, изразена вербално по не най – подходящия начин е последвало и разногласието с другия водач относно обстоятелствата около настъпилото ПТП, сред които попада и този за щетите. Твърдения за подобни факти обаче няма в акта, а те запълват съдържанието на необходимото словесно описание на деянието от гледна точка включването на всички съставомерни признаци от състава на нарушение, за което е повдигнато административнонаказателно обвинение, съобразно приложената правна норма. В конкретната хипотеза, с оглед изложеното, става ясно, че липсва необходимата релативност между словесното описание на деянието и неговата правна квалификация, явяващо се съществено процесуално нарушение. Изискванията на разпоредбата на чл. 43, т. 4 и т. 5 от ЗАНН не са формални, а следват определена логика, насочена към гарантиране правото на защита и обезпечаване възможността за съдебен контрол като специално това по т. 5 се отнася до посочването не на кои да са правни разпоредби, а на нарушените, които са винаги и единствено възможни поради това, че следва да съответстват напълно на словесното описание. Нещо, което в случая при съставяне на процесния АУАН не е изпълнено в необходимата степен, поради което и допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените.
На следващо място, по отношение необходимостта и издаденото впоследствие наказателно постановление по съдържанието си да отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, е необходимо да се отбележи факта, че след като е възприел описанието на твърдяното нарушение по пункт 2, въведено със съставения акт за установяване на административно нарушение /неточно, както бе посочено/, наказващият орган е вписал, че с това жалбоподателят бил извършил: „При наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й“. По този начин отговорността е ангажирана за нарушение, за което, с оглед въведеното в АУАН фактическо описание, липсва надлежно повдигнато административнонаказателно обвинение. Пропускът на актосъставителя да конкретизира твърденията с вписването на такива, че жалбоподателят, като водач на МПС, участник в ПТП е имал разногласия с другия участник за обстоятелствата и напуска мястото на настъпване на ПТП без да уведоми службата за контрол и да изпълнява указанията ѝ, не само не е бил отстранен по надлежния ред, но се е стигнало до нова неяснота в НП относно изпълнителното деяние на визираното нарушение и в коя точно форма от визираните в б. „а“ или б. „в“ на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП хипотези е осъществено изпълнителното деяние. Затова, с отправянето на такива твърдения, наказващият орган, освен, че не е конкретизирал в какво точно се изразява то, по недопустим начин, за пръв път едва със санкционния акт, е въвел нова фактическа обстановка, по отношение на която жалбоподателят не е имал възможност да се защитава като възрази срещу съставения акт. По този начин е допуснато, наред с визираното при съставяне на акта и издаване на НП общо и за двете деяние, нарушение по чл. 44 от ЗАНН, и друго процесуално нарушение отнасящо се до деянието по пункт 2 от НП, което с оглед изложеното по – горе също следва да се квалифицира като съществено, а оттам и като основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество.
С оглед тези съображения, наказателното постановление подлежи на отмяна, поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на санкционния акт.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 18-1253-000500 от 30.07.2018 г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.