Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе,
13.09.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Русе, V-ти
граждански състав, в публично заседание на девети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря Миглена Кънева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1142 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са установителни искове по реда чл.422 от ГПК.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, гр.София твърди, че
01.11.2017 г. е подписано Приложение 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на
което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 2780170/30.03.2017 г., било прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, била правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания" ООД. „Изи Асет Мениджмънт" АД
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД, в качеството си на
цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на
чл. 99, ал.3 ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
уведомително писмо от 07.11.2017 г. за станалата продажба, чрез „Български
пощи“ с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес на
длъжника. Писмото било получено лично от ответника на 10.11.2017 г. Към
настоящата искова молба ищцовото дружество представя уведомлението за
извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, за връчване на ответника, ведно с исковата
молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във
връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Погасителната
вноска, която следвало да заплаща заемателят, била в размер на 151,51 лева. На
основание ЗПК и в съответствие с чл. 8 от разпоредбите на сключения договор, на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 30.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва бил 116,19 лева, който бил съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва. Длъжникът не заплатил изцяло дължимия
паричен заем към дружеството. Погасената до момента сума била в размер на 152
лв., с която били погасени: неустойка за неизпълнение 23,30 лв., договорна
лихва: 50,00 лв., главница: 78,70 лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 23.06.2018 г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем. За "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията им за сумата
1917.99 лв., от които: главница 1421,30 лв., договорна лихва 380,50 лв.,
обезщетение за забава 19 лв., ведно със законната лихва от 31.08.2018 г., като
не уважил претенцията им за неустойка за неизпълнение в размер на 318,85 лв.,
поради което сумата не се претендира и по настоящото дело. По образуваното ч.гр.д.№ 6796/2018 г. на Районен съд - Русе била издадена
Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси и заповедта му била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
което обуславяло правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.
Претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответницата К.М.П., че същата дължи на ищеца сумите: 1421,30 лв. главница по договор за паричен заем №
2780170/30.03.2017 г; 380,50 лв. договорна лихва за периода от 29.05.2017 г. до
23.06.2018 г.; 116,19 лв. лихва за забава за периода от 30.05.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от 31.08.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на разноските,
направени в двете производства.
Ответницата К.М.П., чрез назначения й на
основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, оспорва допустимостта и
основателността на исковата молба. Твърди, че искът е предявен от ненадлежна за
процеса страна. Не били налице надлежни уведомявания на длъжника както от
страна на ищцовото дружество, така и от страна заемодателя, за настъпилата
предсрочна изискуемост на паричните задължения и за наличието на договорни
отношения на заемодателя с други ЮЛ. Моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени
като необосновани и недоказани.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2017
г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД като заемодател и ответницата като заемател е
сключен договор за паричен заем № 2780170, по силата, на който първият
предоставил на втората сумата от 1500 лева при подписване на съглашението, а К.М.
се е задължила да върне заема на 15 равни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 128.70 лева или общо сумата 1930.50 лева, включваща 1500 лева
главница и 430.50 лева договорна лихва, с краен срок на издължаване 23.06.2018
г. В чл.3 от договора страните уговорили, че фиксираният годишен лихвен процент
по заема е 40 %, а годишният процент на разходите - 49.03 %.
На 01.11.2017 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за цесия от 16.11.2010 г., сключен между
„ИзиАсет Мениджмънт“ АД и ищцовото дружество, по силата на което първият
прехвърлил на втория вземанията си по Договор за паричен заем № 2780170/30.03.2017
г., заедно с всички привилегии и обезпечения. По силата на този договор
„ИзиАсет Мениджмънт“АД се задължил да прехвърли на ищеца ликвидни и изискуеми в
пълния им размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени с физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях,
индивидуализирани в приложение. С пълномощно към това Приложение №1, „Изи Асет
мениджмънт”АД упълномощили ищцовото дружество да уведоми всички длъжници по
вземанията, които са били прехвърлени, за извършената цесия на вземанията,
включително и на ответницата. Представено е уведомление, изпратени от ищцовото
дружество до ответницата чрез „Български пощи“, получено лично от нея на
10.11.2017 г., същата е уведомена за извършената цесия на вземанията по
договора за паричен заем, както и за размера на задълженията й по него към
07.11.2017 г., възлизащ на сумата 2131.99 лв.
Ищцовото дружество подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което било образувано приложеното към настоящото производство ч.гр.дело № 6796/2018
г. по описа на РС-Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, за сумите: 1421.30 лв. дължима
главница, ведно със законната лихва от 31.08.2018 г. до изплащане на вземането,
380.50 лв. договорна лихва за периода 29.05.2017 г. – 23.06.2018 г., 116.19 лв.
лихва за забава за периода 30.05.2017 г. – 30.08.2018 г., както и 144.74 лв.
деловодни разноски.
От изготвеното и прието
заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че по
процесния договор за паричен заем на 02.05.2017 г. е заплатена сумата 152 лв.,
след което остатъкът на задължението на К.П. възлиза на 1801.80 лв., от които
1421.30 лв. главница, 380.50 лв. договорна лихва и 97.90 лв. лихва за забавено
плащане.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
В производството по иск с правно
основание чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а
ответникът – фактите, които го изключват, унищожават или погасяват вземането,
предмет на заповедта за изпълнение.
По делото
е установено, че на 30.03.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД като заемодател
и ответницата като заемател е сключен договор за паричен заем № 2780170, по
силата, на който първият предоставил на втората сумата 1500 лева при подписване
на съглашението, а К.П. се задължила да върне заема на 15 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 128.70 лева или общо сумата 1930.50 лева,
с краен срок на издължаване 23.06.2018 г. Уговорен бил фиксиранан годишен
лихвен процент по заема от 40 % и годишен процент на разходите от 49.03 %.
Представени са писмени
доказателства, съгласно които на 01.11.2017 г. било подписано Приложение № към Рамков договор за цесия от 16.11.2010 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ищцовото дружество, по силата на което
първото прехвърля на второто вземанията си по Договор за паричен заем № 2780170/30.03.2017
г., заедно с всички привилегии и обезпечения. По силата на този договор „Изи Асет
Мениджмънт“АД се задължило да прехвърли на ищеца ликвидни и изискуеми в пълния
им размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени
с физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях,
индивидуализирани в приложение. С пълномощно към това Приложение № 1 „Изи Асет Мениджмънт”
АД упълномощило ищцовото дружество да уведоми всички длъжници по вземанията,
които са били прехвърлени, за извършената цесия на вземанията, включително и
ищцата. Представено е уведомление от ищцовото дружество до ответницата за
извършената цесия на вземанията по процесния договор за паричен заем от „Изи
Асет Мениджмънт”АД на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД. Съгласно
представената разписка, същото й било връчено лично на адреса и съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4
от ЗЗД. Тъй като ответницата е извършила само едно плащане на стойност 152 лв.
по процесния договор, то както първоначалния кредитор, така и ищецът, са й
начислявали и лихви за забава върху всяка от неизплатените погасителни вноски,
чиито размери са установени от приетото експертно заключение. По тези
съображения съдът намира, че искът по отношение на главницата, договорната
лихва и лихвите за забава до размер от 97.90 лв. се явява доказан както по
своето основание, така и по размер и в тази му част следва да се уважи.
Последната акцесорна претенция до претендираните 116.19 лв. подлежи на
отхвърляне като неоснователна.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
заповедното и настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от
исковете – 138 лв. по ч.гр.дело № 6796/2018 г. по описа на РС-Русе и 812.12 лв.
за настоящото дело.
Мотивиран
така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.М.П., с ЕГН **********,***, че дължи на “Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев”25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********,
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумите: 1421.30 лв., представляваща главница по
договор за паричен заем от 30.03.2017 г., ведно със законната лихва от
31.08.2018 г. до изплащане на вземането, 380.50
лв. договорна лихва за периода 29.05.2017 г. – 23.06.2018 г. и 97.90 лв. лихва за забава за периода
30.05.2017 г. – 30.08.2018 г., предмет на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6796/2018 г. по описа на
РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция
за събиране на вземания”ЕАД, гр.София, установителен иск за дължимост на лихва
за забава над сумата 97.90 лв. до претендираните 116.19 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.М.П., с ЕГН **********,***,
да заплати на“Агенция за събиране на вземания”ЕАД, гр.София, 138 лв. разноски за заповедното
производство – ч.гр.дело № 6796/2018 г. по описа на РС-Русе и 812.12 лв. деловодни разноски по настоящото
дело.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд-Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: