РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Хасково, 26.05.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в
открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана
Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №530 по описа
за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.26, ал.4 от Закон за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Образувано
е по жалба на Е.И. ***, със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник адв. Д.З.,
против Разпореждане № 4506-40-170/09.04.2019г. на Директора на фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
В
жалбата се навеждат доводи за немотивираност на оспореното разпореждане. От
отказа не ставало ясно дали и въз основа на какви доказателства НОИ приемал
вземането на жалбоподателката за гарантирано, както и дали е извършил проверка
на дружеството за потвърждаване на вписания от нея в заявлението пред НОИ
размер на дължимото трудово възнаграждение. В акта се говорило за обявена
свръхзадълженост на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, каквато не била обявена от съда.
Сочи се, че до влизане в сила на разпореждането е настъпила промяна във фактите
и обстоятелствата, описани в него. Във връзка с последното се конкретизира, че
бивши служители на дружеството са обжалвали Решение №113 от 07.11.2018 г. на
Хасковски окръжен съд, постановено по търговско дело №84 по описа за 2018 г., с
което била обявена неплатежоспособността на дружеството и обявена начална дата
на същата 01.07.2017 г. пред Върховния касационен съд. Твърди се, че
последното, въпреки липсата окончателно произнасяне на ВКС към момента, имало
отношение към съответствието на оспорения акт с целта на закона. В тази връзка
в мотивите му нямало произнасяне и по поисканото от жалбоподателката спиране на
производството пред НОИ на основание чл.26, ал.2 от ЗГВРСНР.
Предвид
изложеното се претендира отмяна на оспореното разпореждане, поради
немотивираност. Алтернативно, на основание чл.173, ал.2 от АПК се прави искане
преписката да бъде изпратена на административния орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответната
страна - Директор на Фонд „ГВРС“ - София, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита
издадения акт за правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Съдът,
като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
Заявление–декларация за отпускане на гарантирано вземане
вх.№4502-26-18/30.01.2019 г., Е.И.И. е отправила искане до Директора на ТП на
НОИ - Хасково да ѝ бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР.
Декларирала е, че е работила при работодателя „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, гр.
Свиленград, от 27.10.2016 г. на длъжност „крупие“, като трудовото ѝ правоотношение
било прекратено от 01.09.2017 г. (л. 9 от делото).
С
Разпореждане №4506-40-170 от 09.04.2019г., издадено от Директора на Фонд „ГВРС“
към НОИ, на основание чл.26, ал.3, във връзка с чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР, на Е.И.И.
е отказано изплащане на гарантирано вземане. В мотивите за отказа е посочено,
че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР работниците и служителите,
които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл.2 от закона
могат да ползват права по този закон, при условие, че работодателят е
осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл.6. Посочено е също, че при проверка в търговския регистър е установено, че с
Решение №113 от 07.11.2018 г. на Хасковски окръжен съд, вписано в Търговски
регистър на 07.11.2018 г. е открито производство по несъстоятелност на „Фиеста
Ентъртеймънт“ АД, ЕИК … и е обявена свръхзадълженост на дружеството, като е
определена начална дата на свръхзадължеността – 01.07.2017 г. От представения
Устав на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД от 23.06.2016 г., вписан в Търговския
регистър на 04.07.2016 г. и подадената декларация Приложение №2 към чл.5, ал.2
от Наредба за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за
отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя с вх. №1/07.12.2018 г. било видно, че дружеството не е
осъществявало дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, поради което не било
налице условието на чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР за ползване на работниците и
служителите на права по този закон.
Разпореждането
е връчено на Е.И.И. на 19.04.2019 г. с известие за доставяне ИД PS 6300
00 YBNS E. Жалбата до
съда е подадена по пощата на 24.04.2019
г., чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-197/24.04.2019
г.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения административен акт, включително Решение №113
от 07.11.2018 г. на Хасковски окръжен съд, постановено по търговско дело №84 по
описа за 2018 г., с което съдът обявява неплатежоспособността на „Фиеста
Ентъртеймънт“ АД, със седалище и адрес на управление гр.С. ,ул.”К.” № .. и
посочен ЕИК, определя начална дата на неплатежоспособността – 01.07.2017 г.,
открива производство по несъстоятелност на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД,
постановява обща възбрана и запор върху имуществото на „Фиеста Ентъртеймънт“
АД, назначава временен синдик в производството по несъстоятелност, като му
определя съответно месечно възнаграждение и насрочва първо събрание на
кредиторите на 03.12.2018 г. от 14.00 часа в зала №1 на I-ви етаж в сградата на
Окръжен съд – Хасково.
Във
връзка с твърдението в жалбата, че след издаване на процесното разпореждане, е
настъпила промяна във фактите и обстоятелствата по издаването му, а именно, че
от бивши служители на дружеството е подадена жалба вх. №670/21.01.2019 г. на
Окръжен съд Хасково (приложена по делото), с която е била поискана отмяна на
влязлото в сила Решение №113/07.11.2018 г. на ХОС, постановено по т.д. №84/2018
г. по описа на съда, в частта на определената начална дата на
неплатежоспособността на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД – 01.07.2017 г., от
жалбоподателката е направено искане за спиране на производството по делото до
окончателното произнасяне на ВКС. Във връзка с горното, по делото се установи,
че производството по т. д. №2028/2019 г. по описа на ВКС е приключило с Определение
№211 от 10.10.2019 г., с което е оставена без разглеждане молба от Е. С., Б. С.,
Е.И., Г. Т. и С.Н. за отмяна на влязло в сила решение № 113/07.11.2018 г. по
т.д. № 84/2018 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която е определена
начална датата на неплатежоспособността на „Фиеста Ентъртейтмънт“АД –
01.07.2017 г. Цитираното определение е потвърдено с Определение №55/30.01.2020
г., постановено по ч.т.д. №2977/2019 г. на ВКС , Търговска колегия, Второ отделение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна –
адресат на оспореното разпореждане, чиито права и законни интереси са засегнати.
Жалбата е подадена в срока по чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР, и с оглед изложеното е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното
разпореждане е издадено от компетентен орган по чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР.
Постановено е в изискуемата писмена форма като съдържа фактически и правни
основания за издаването му, съотв. отговаря на изискванията на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателката за немотивираност на оспореното разпореждане. В
последното действително е посочено, че е обявена свръхзадълженост на
дружеството с начална дата 01.07.2017 г. , а съгласно решението на Окръжен съд
- Хасково по т.д. №84/2018 г. е обявена неплатежоспособност
със същата начална дата. Според настоящия съдебен състав се касае за допусната
фактическа грешка в разпореждането, която в случая по никакъв начин не оказва
влияние върху законосъобразността на оспореният акт, тъй като не е довела до
неразбираемост на фактическите съображения или волята на административният орган.
Отделно от това свръхзадължеността обикновено води и до неплатежоспособност.Според
ТР №16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите на административния акт да
предхождат издаването му и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на акта. В случая такива подготвителни документи са
съдържащите се в административната преписка и видно от тях 01.07.2017 г. е
началната датата на неплатежоспособността на дружеството.
Относно
неизлагането на съображения дали и въз основа на какви доказателства вземането
на жалбоподателката се приема за гарантирано, както и дали е извършена проверка
при дружеството за потвърждаване на вписания в заявлението размер на
възнаграждението ѝ, следва да се посочи, че тези обстоятелства са от
значение, респ. подлежат на изследване само ако е установено условието по чл.4
ал.2 от ЗГВРСНР, доколкото наличието му обуславя ползването на права по закона.
В случая именно това условие е прието за неналично, поради което липсата в
оспореното разпореждане на фактически съображения в горния смисъл не обосновава
извод за немотивираността му.
В
хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените такива,
даващи основание за отмяна на оспореният акт само на процесуално основание.
Разпореждането е издадено след като е извършена проверка и са изяснени всички
факти и обстоятелства от значение за случая.
Оспореният
акт е издаден и в съответствие с материалния закон.
Условията
и редът за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя са регламентирани в ЗГВРСНР. За да възникне
правото на гарантирано вземане, следва да са налице всички кумулативни
предпоставки, предвидени в закона.
Съгласно
чл.26, ал.3 от ЗГВРСНР, когато не са налице условията по този закон, директорът
на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се
изпраща в тридневен срок на работника или служителя.
В
чл.6 от ЗГВРСНР е предвидено, че
субективното право на гарантирани вземания за работниците и служителите
възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност, за откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност или за откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството.
Съгласно
чл. 4, ал.1 от ЗГВРСНР, право на гарантирани вземания по този закон имат
работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с
работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на
работното време, а според ал.2 от същата разпоредба лицата по ал. 1 могат да
ползват права по този закон, при условие че работодателят е осъществявал
дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6. С влизане в сила
на разпоредбата на § 41, ал.1 от ПЗР на ЗПФИ е предвидено да се гарантират и
вземанията на работници и служители, които са били в трудово правоотношение с
работодател по чл.2 от ЗГВРСНР и правоотношението им е било прекратено в срок
по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на
решението по чл.6 от същия закон, при условията и до размера на чл.22 от същия
закон, които вземания са начислени, но неизплатени за периоди след 31.01.2015
г. Тези гарантирани вземания се отпускат, съгласно разпоредбата на § 41, ал.2 и
ал.3 от ПЗР на ЗПФИ, въз основа на заявление - декларация по образец, подадена
от работника или служителя до ТП на НОИ по седалището на работодателя в
тримесечен срок от влизането в сила на този закон, т.е. до 16.05.2018 г. или подадено
в периода от 22 декември 2017 г. до влизането в сила на този закон.
В
случая отказът е мотивиран с обстоятелството, че не са налице условията
предвидени в чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР, тъй като работодателят на жалбоподателя -
„Фиеста Ентъртеймънт“, АД не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди
началната дата на неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността.
По
делото между страните не е спорно обстоятелството, че Е.И.И. е била в трудово
правоотношение с „Фиеста Ентъртейнмънт“ АД, гр.С. в периода 27.10.2016 г. –
01.09.2017 г., а и същото се установява от приетите писмени доказателства -
Трудов договор №68/27.10.2016г., сключен между „Фиеста Ентъртеймънт“ АД и Е.И.И.
и Заповед №68/01.09.2017 г., издадена на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, за
прекратяване на трудово правоотношение по договор №68/27.10.2017 г. / л.12-13
от делото/.
От
Решение № 113/07.11.2018 г. , постановено по т.д. № 84/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Хасково, се установява че е обявена неплатежоспособността на
работодателя „Фиеста Ентъртейнмънт“ АД, гр.С. и като начална дата на същата е
определена 01.07.2017 г. Несъмнено, след като Определение №211 от 10.10.2019
г., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение
№ 113/07.11.2018 г. по т.д. № 84/2018 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с
която е определена начална датата на неплатежоспособността на „Фиеста
Ентъртейтмънт“АД – 01.07.2017 г., потвърдено с Определение №55/30.01.2020 г.,
постановено по ч.т.д. №2977/2019 г. на ВКС , Търговска колегия, Второ
отделение, цитираното решение на Окръжен съд - Хасково е влязло в законна сила.
Следователно, към момента на издаване на оспореното разпореждане, така и към
настоящия момент, съдебният акт на Окръжен съд – Хасково има сила на присъдено
нещо. Съобразно чл.297, ал.1 от ГПК,
влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за
всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Ето защо правилно е
прието от административния орган, че началната дата на неплатежоспособността на
„Фиеста Ентъртейнмънт“ АД, гр.С. е именно 01.07.2017 г.
Видно
от приложеното извлечение от Търговския регистър, дружество е вписано в същия
на 04.07.2016 г. По отношение на търговските дружества вписването им в ТР има
не само декларативно и оповестително действие, но съгласно чл.67 от Търговския
закон, то има и конститутивно действие. Това означава, че дружеството се счита
за възникнало от деня на вписването му в ТР, т.е. в случая от 04.07.2016 г. При
това положение и предвид началната дата на неплатежоспособността на
дружеството, явяващо се работодател на жалбоподателката е видно, че от възникването
му на 04.07.2016 г. до 01.07.2017 г. не е изтекъл минимално изискуемият за
осъществяване на дейност 12-месечен период. В тази връзка преценката на
ответника, че по отношение на Е.И.И. не е налице условието на чл.4 ал.2 от
ЗГВРСНР и последната няма право на гарантирано вземане е изцяло съответна на
материалния закон.
С
оглед материалната законосъобразност на акта, същият се явява постановен и в
съответствие с целта на закона.
По
изложените съображения съдът прима оспорения административен акт за отговарящ
на всички изисквания за законосъобразност по смисъла на чл. 146 от АПК, поради
което подадената срещу него жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК, вр.
с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ същото следва да се определи в размер на 100.00 лева, платими от
жалбоподателката.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.И. ***, със съдебен
адрес ***, против Разпореждане № 4506-40-170/09.04.2019 г., издадено от
Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – София.
ОСЪЖДА Е.И.И., ЕГН **********,***, да заплати на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – София при НОИ,
юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: