Присъда по дело №3070/2024 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И
към присъда № 58 от 10.06.2025 година, по н.о.х.дело № 3070/2024 година по описа на
Старозагорския районен съд.
С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Х.Д/H.D/, роден
на 10.11.1982 година в Турция, турски гражданин, с изтекъл статут на продължително
пребиваващ в България и с адрес в България, град Стара Загора, улица „****“ № 35, вход
„А“, етаж 8, апартамент 46, понастоящем с неустановено местонахождение, както в
страната, така и в чужбина, разведен, неосъждан, ЛНЧ ******* е предадена на съд за това,
че в края на месец февруари 2021 година, в град Стара Загора е присвоил противозаконно
чужда движима вещ – лек автомобил „*****, с регистрационен № ****, на стойност 2 183
лева, собственост на „ВВС – Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, която вещ Х.Д/H.D/ владеел–
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага
съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието,
като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание под средния размер, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл.66,
ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.
Делото се гледа в отсъствието на подсъдимия Х.Д/H.D/. Служебния защитник –
адвокат Цоклинов, не оспорва фактическата обстановка и поддържа становището на
представителя на Районна прокуратура – Стара Загора като моли съда за минимално
наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди
становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Х.Д/H.D/ е роден на 10.11.1982 година в Турция, с изтекъл статут на
продължително пребиваващ в България, понастоящем с неустановено местонахождение.
През месец 02.2021г. подсъдимият Х.Д /H.D/ живеел в град Стара Загора, ул. „Ген
Гурко“ № 135,вх.А, ет.8, ап. 46. На 08.02.2021г. същият посетил офиса на ощетеното ЮЛ
„ВВС-Груп” ЕООД, с ЕИК ********* на бул. „Славянски“ № 45 в Стара Загора,-което
дружество се занимавало с отдаване на автомобили под наем. Поискал от свидетелката
М.З.К-технически сътрудник в „ВВС-Груп”, да наеме от дружеството автомобил за три дни.
Обвиняемият сключил с дружеството договор(копие на л. 23, Том 1), с който му бил отдаден
под наем за срок от 3 дни лек автомобил „***** с рег. № ****, собственост на „ВВС- Груп”
ЕООД. В съответствие с договора автомобилът бил предаден на подсъдимия Х.Д /H.D/ в
09.00 часа на 08.02.2021г.,за което бил изготвен и подписан приемопредавателен протокол
(л. 24, Том 1), като съгласно договора и приложения към него пиремо-предавателен протокол
автомобилът следвало да бъде върнат в 09.00 часа на 11.02.2021г. също в офиса на
„Славянски“ № 45. На 11.02.2021г. обв. Х.Д /H.D/ не дошъл в офиса, като пристигнал на
следващия ден - 12.02.2021г., около 13,40 часа. Свидетелката М.К започнала да попълва
графата за връщане на автомобила в приемо-предавателния протокол, но след като
подсъдимият разбрал,че трябва да доплати не за един ден, а за ден и половина, решил след
1

разговор на място с управителя на „ВВС-Груп” ЕООД -свидетеля Д.В.Д, да задържи
автомобила до 13.02.2021г. като доплати за два дни. За целта в приемо-предавателния
протокол било отразено, че договорът е удължен до 13.02.2021г., 09.00 часа и подсъдимият
си тръгнал с автомобила. Свидетелите Д и К познавали подсъдимия като клиент на
дружеството, който и друг път бил наемал автомобили и се случвало да ги върне с ден-два
закъснение и се съгласили на удължаването на договора. На 13.02.2021г. обаче подсъдимият
отново не се явил в офиса на дружество и не върнал автомобила- за което свидетелката К
уведомила свидетеля Д. През следващата седмица свидетелят Д многократно търсил по
телефона подсъдимия, като успял да проведе 2-3 разговора. В хода на разговорите същият
заявявал,че ще дойде на следващия ден. На 20.02.2021г. дошъл до офиса на „ВВС-Груп”
ЕООД, но без автомобила и помолил за 2-3 дни отсрочка за връщането на автомобила, като
заявил,че в момента нямал пари и чакал да му изплатят заплатата. Тъй като подсъдимият му
бил клиент, свидетелят Д се съгласил и му дал тази отсрочка, без да съставят допълнителни
документи. И след изтичането на този продължен срок обаче подсъдимият Х.Д /H.D/ не се
явил и не върнал автомобила в офиса на дружеството. Свидетелят Д Д направил
многобройни опити в продължение на 2 седмици да се свържи по телефона с подсъдимия,
но без успех -телефонът му давал свободно, но никой не вдигал, а впоследствие бил
изключен и нямал сигнал. Подсъдимият Х.Д /H.D/ не върнал наетия от него автомобил в
офиса на дружеството на бул. „Славянски“ № 45 в Стара Загора-както бил задължен по
силата на сключения договор, не отговорил на телефоните повиквания на представителя на
„ВВС-Груп” ЕООД, отказал да върне веща, а вместо това започнал да третира автомобила
(който продължил да бъде ползван по пътищата на републиканската пътна мрежа-справка от
АИС „Пътна карта“ за движението на автомобила на л 59-60, том1), като свой.
Тази промяна в отношението на подсъдимият Х.Д /H.D/ към наетата от него вещ
настъпила в края на м.02.2021г., когато изтекла последната дадена му от свидетеля Д
отсрочка за връщането на наетата вещ, но въпреки това подсъдимият отказал да върне
автомобила и го задържал за себе си.
Това накарало свидетеля Д да подаде жалба, като автомобилът бил обявен за
издирване. През м.02.2023г. обявеният за издирване л.а. „***** е бил намерен паркиран в
град Димитровград от служителите на РУ-Димитровград-свидетелите Л.Д.Д и В.К.Д.
Същите уведомили дежурния в РУ-Димитровград и на място пристигнала платформа на
Община Димитровград, която транспортирала автомобила до РУ-Димитровград.
На 10.03.2023г. бил извършен по делегация, възложена от разследващия делото
полицай от 01 РУ-Стара Загора, и оглед на паркирания в двора на РУ- Димитровград
автомобил, при което бил съставен и съответния протокол с фотоалбум(л. 38-42, Том1). В
този протокол не е отразено изземване на доказателства.
От заключението на извършената при разследването автооценъчна експертиза (л. 47-
49, Том 1) се установява, че стойността на лекия автомобил „***** с рег. № СТ
6904,собственост на „ВВС-Груп” ЕООД, с ЕИК *********, възлиза на 2 183 лева.
Задържайки без правно основание автомобила след изтичането на срока, за който му е
предоставен, вместо да го върне в офиса на дружеството на бул. „Славянски“ № 45 в Стара
Загора, подсъдимият Д /D/ е осъществил обсебване на чужда движима вещ. Съдебната
практика например Решение № 608/12.07.1991г по н.д. № 445/1991 г , I н.о на ВС е изрична,
че изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази, както в разпореждане с веща,
така и в отказ да се върне веща.
2

Естеството и стойността на веща, предмет на настоящото деяние изключва то да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК.
В хода на разследването подсъдимият Х.Д /H.D/ е бил търсен неколкократно, но не е
бил намерен на известните негови адреси в страната- както регистрирания му настоящ адрес
в гр. Стара Загора, ул. „Ген Гурко“ № 135, вх.А, ет.8, ап. 46, така и адреса в Димитровград,
ул. „Баба Иванка“ № 14, вх.А, ет.2, ап.З - за който са били получени сведения
/непотвърдени/,че пребивава. За тези обстоятелства са били изготвяни многобройни
докладни записки -последно на л. 130 и л. 134, Том 2. Подсъдимият Д /D/ е бил обявен и за
общодържавно издирване -телеграма на л. 91 Том 1, но не е бил издирен- последна докладна
записка на л. 152,Том 2. Направен е бил опит да бъде призован и на известните му
телефонни номера, но същите били изключени- л.139, Том 2 (обстоятелство отразено и в
предходни докладни записки).
Предвид неиздирването на обвиняемия в страната е било отправено запитване чрез
ДМОС до Република Турция, като е бил получен отговор ( л. 80,81 Том 1), че подсъдимият
пребивава в центъра на Одрин и е с адресна регистрация „Cavusbey Mahallesi, Mumcular
Sokak, № 104 Ic Kapi No: 2 Merkez/Edime“.
До Република Турция е изготвена и изпратена Молба за правна помощ с цел връчване
на призовка в качеството на обвиняем/подсъдим Х.Д /H.D/. Получен е отговор- л. 114-
121,Том 2, в който се сочи, че Х.Д /H.D/ е живял на адреса преди, но го е напуснал, също се
сочи, че лицето било обявено за издирване в Турция и не е известно къде се намира.
Предвид неиздирването на подсъдимия Д /D/,обвинението е повдигнато и
разследването е приключено при хипотезата на чл.206 от НПК - в отсъствието на
подсъдимия и в присъствието на назначен за целта негов служебен защитник.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствата по делото -
протоколи от разпити на свидетели (л. 28-29,32,36,37), заключения на съдебноавтооценъчна
експертиза (л.47-49, Том 1), писмени документи- договор за наем, приемо- предавателен
протокол (л. 23,24,том 1), копие от разрешение за пребиваване и от свидетелство за
управление на Х.Д /H.D/ (25,Том 1), справка от АИС „Пътна карта“ за движението на
автомобила (л.59-60,том 1), документи, послужили за регистрацията на автомобила на
„ВВС-Груп”(л. 62-76, Том 1), и други писмени доказателства по описа на делото, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът несъмнено достига
до извода, че предаденият на съд Х.Д /H.D/ е автор на посоченото по - горе деяние по
описания в обвинителния акт начин. С това си деяние подсъдимия Д /D/ е осъществил
състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК.
Съдът приема, че подсъдимия е извършил деянието е извършено умишлено, при при
пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер и е допускал настъпването на престъпния резултат.
Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимия Х.Д /H.D/ е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
3

При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки
от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от свобода”, степента
на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало на подсъдимия и липса на
наложени административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение.
Отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства не са налице.
Предвид на изложените съображения съдът при съобразяване със събраните по делото
доказателства и на основание на чл.54 от НК определи на подсъдимия Х.Д /H.D/ наказание
“Лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в
сила на присъдата.
В тежест на подсъдимия възлага направените по делото съдебни и деловодни разноски
и възнаграждения за извършени преводи и вещо лице.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причина за извършване на престъплението е липсата на волеви задръжки, ниско
правно съзнание и незачитане на законодателството.
Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	58
Дата:	10 юни 2025 г. (в сила от 26 юни 2025 г.)
Съдия:	Тодор Минов

Дело:	20245530203070
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 октомври 2024 г.

Присъда по дело №3070/2024 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите