№ 156
гр. ЛЕВСКИ, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20254410100105 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск срещу „КРЕДИСИМО” ЕАД с правно
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит
№3026314/12.08.2024г.
Предявен е установителен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД с правно
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.08.2024г.;
Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на
„КРЕДИСИМО” ЕАД да върне сумата от 50 лв., платена възнаградителна
лихва по договор за предоставен потребителски кредит
№3026314/12.08.2024г.;
Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на
„КРЕДИСИМО” ЕАД да възстанови на ищеца заплатените от него без правно
основание суми в общ размер на 50 лв. – престирани от него плащания,
извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за
поръчителство към договор за кредит №3026314/12.08.2024г.
Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник Договор за
потребителски кредит №3026314/12.08.2024г. и с втория ответник Договор за
предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в
заем сума от 1500лв.
Твърди се, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит
№3026314/12.08.2024г., лихвеният процент по кредита е в размер на 19.86%, а
годишният процент на разходите е 21,77%. Твърди, че действително
1
приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в
договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,77% е заблудил
потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до
неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за
ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на
кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието
на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди се, че
уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който
следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК,
който извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в §1, т.1 ДРЗПК. Сочи, че в нарушение на
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в
договорения ГПР от 21,77 % разходите, които следва да извърши ищецът за
заплащане на възнаграждение на фирмата – поръчител; че посочването в
кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлявал „заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на
потребителите. Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора
размер на ГПР от 21,77 % съставлявал невярна информация, която е заблудила
потребителят относно действителния размер на разходите, които той ще
следва да направи по време на действие на договора.
Кредиторът не изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, като по този
начин потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано
решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да
сключи кредитната сделка. Кредиторът бил нарушил правата на потребителя,
тъй като не включил в договора по ясен и разбираем за него начин
действителната стойност на ГПР. Твърди се, че в процесния договор
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсвала разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 21,77 %/. Посочен бил лихвен процент по кредита - 19,86 %, /който бил
фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не
били включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен
размер на дължимите такси за извършването им.
Твърди се в ИМ, че Кредиторът заблудил потребителя като е посочил
по-висока стойност на ГПР и по този начин неравноправно създал
предпоставки да претендира от него престирането на недължими разходи по
кредита.
В случай, че съдът не приеме за основателни доводите за нищожност на
кредитния контракт, твърди, че не е произвела правен ефект уговорката за
заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова
страна на лично обезпечение.
Посочва се, че съгласно Договор за потребителски кредит
2
№3026314/12.08.2024г., потребителят може да сключи договор за
предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението
или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на
заявлението. По силата на чл.4, ал.З от договора и чл. 4 от раздел четвърти от
общите условия, кредиторът одобрявал заявлението в четиринадесет дневен
срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят заявил кредит
без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на
предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки
се от финансов ресурс, ищецът избрал опцията сключване на договор с
поръчител, който е бил определен от кредитодателя и е подписал с втория
ответник „Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство,
съгласно който се е задължил да изплати на фирмата - поръчител
възнаграждение в общ размер на 1581.51лева, платимо като добавък към
падежната вноска. Счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
поръчител не пораждала правни последици, по изложените съображения,
според които Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и
поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не
е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се
осъществи за валидното му възникване /чл. 138 от ЗЗД/. Навежда подробни
съображения.
Посочва, че преддоговорното задължение на кредитора е да направи
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.
Навежда съображения, че договорът за поръчителство е с акцесорен
характер, той може да съществува валидно, че съществува действителен
главен дълг. Счита за недействителна уговорката за учредяване на
обезпечение с одобрено от кредитора дружество - поръчител.
Клаузата, предвиждаща, че се дължи възнаграждение за осигуряване на
поръчител на практика прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на
размера на задълженията.
Искането е съдът да прогласи нищожността на Договор за
потребителски кредит №3026314/12.08.2024г., както и да прогласи
нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай
Тръст" ЕООД и обезпечаващ договор за кредит №3026314;
да бъде осъден ответникът „КРЕДИСИМО" ЕАД върне сумата от 50,00
лева платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на
потребителски кредит №3026314/12.08.2024г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;
да бъде осъден ответникът „КРЕДИСИМО" Е АД да възстанови на
ищеца заплатените от него без правно основание суми в общ размер на 50лв.,
съставляващи престирани от него в парични плащания, извършени в
изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към
договор за кредит №3026314/12.08.2024г.
3
Направени са доказателствени искания.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на
ответника „Кредисимо" ЕАД.
Направено е искане да бъде върната исковата молба на ищеца поради
непосочване на банкова сметка или друг начин на плащане.
Становището на първия ответник е, че за ищеца не е налице правен
интерес от предявяване на самостоятелни искове за прогласяване
нищожността на процесните Договори, с оглед на това че същите към днешна
дата не били действащи между страните. Поведението на ищеца и
процесуалния му представител в настоящото производство граничило със
злоупотреба с процесуални права. Оспорва предявените искове изцяло по
основание и размер и моли съда да ги отхвърли в цялост.
Относно фактическите твърдения на ищеца не оспорва сключването на
Договор за потребителски кредит №3026314/12.08.2024г. между „Кредисимо"
ЕАД /кредитодател/ и Н. Л. Н., както и сключването на Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.08.2024 г. с поръчител „Ай Тръст" ЕООД
и потребител Н. Л. Н..
Договор за потребителски кредит №3026314/12.08.2024г.. бил сключен
между страните за главница от 1632.68 лева, /а не както поради техническа
грешка ищецът посочил 1500 лв./ като същата е била усвоена в цялост от него.
Сумата от 1500 лв. от главницата били усвоени за потребителски цели, а
сумата от 132,68 лв. кредит имал характеристика на стоково финансиране, тъй
като била закупена услуга /застраховка/, а дължимото за услугата
възнаграждение било заплатено от кредидотадетеля директно от името и за
сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата.
Уговорено било предоставената в заем главница да бъде върната за срок
от 18 месеца, при фиксиран ГЛП от 30,93 % и ГПР от 35,71 %. Общият размер
на изначално дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния
план възлизал на 2021.86 лева (от които: 1632.68 лева - главница и 389.18 лв. -
договорна възнаградителна лихва). Ищецът погасил задълженията си по
договора за кредит доброволно и предсрочно, предвид което не бил заплатил в
пълен размер уговорената с договора възнаградителна лихва.
Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил по сметка на първия ищец
сума в размер на 50 лв., разпредЕ. за погасяване на задълженията му за
договорна възнаградителна лихва в размер на 2,81 лв.
Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил по сметка на ищеца сума в
размер на 50 лв., разпредЕ. за погасяване на задълженията му по процесния
договор за поръчителство, сключен с другия ответник.
Твърди, че постъпилата сума по сметка на „Кредисимо” ЕАД, която е
разпредЕ. за погасяване на задълженията на ищеца по процесния договор за
поръчителство, сключен с другия ответник е в размер на 6.63 лв.
Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за
потребителски кредит е нищожен. Сочи, че в Приложение № 1 към процесния
договор по ясен и разбираем начин били посочени ГПР (т. 8) и общата
4
дължима сума (т. 9), като било упоменато, че допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. Предвид изложеното,
счита че договорът има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на
„Ай Тръст" ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.
Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при
изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.
Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с другия ответник. Аргументира се с раздел
III, т.12 от приложимите към Договор за потребителски кредит №3026314/
12.08.2024г. Общи условия за предоставяне на кредити, кредитополучателят
имал право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.
Видовете обезпечение, които „Кредисимо" ЕАД, като кредитодател, приема
били банкова гаранция в 10 - дневен срок от кандидатстването и предоставяне
на поръчител, както и че потребителят можел да си избере необезпечен
кредит.
Оспорва, че към момента на сключване на процесните договори за
кредит ответникът е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за
предоставяне на поръчителство.
На следващо място посочва, „Кредисимо" ЕАД към датата на
сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало
информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство.
Не оспорва, че „Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала
на „Ай Тръст" ЕАД, но въпреки това двете дружества били самостоятелни
юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители,
информационни системи и правила на дейност.
Представя заверен препис от процесния договор за потребителски
кредит, ведно с Приложение № 1 към него и Общи условия.
Моли съдът да остави без уважение искането на ищеца за допускане на
съдебно - счетоводна експертиза, тъй като за отговор на първия и втория
въпрос, поставени към вещото лице, не били необходими специализирани
познания. Не оспорва, че единственият компонент, формиращ ГПР е
договорната възнаградителна лихва. Счита, че искането на ищеца за
допускане на съдебно - счетоводна експертиза не е необходимо и за
изясняване на фактическите обстоятелства, предмет на третия, поставен на
вещото лице въпрос, във връзка с направеното изрично признание, че във
връзка с погасяването на задълженията си по процесните договори ищецът е
заплатил по сметка на „Кредисимо" ЕАД сума в размер на 2,81 лв., разпредЕ.
за погасяването на задължението му за договорна възнаградителна лихва и
сума в размер на 6,63 лв., разпредЕ. за погасяването на негови задължения към
другото дружество ответник „Ай Тръст" ЕООД.
5
Моли съда да остави без разглеждане, като недопустим, предявения иск
за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит;
В условията на евентуалност, моли съда да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения иск за прогласяване нищожността на
процесния договор за потребителски кредит;
да отхвърли, като неоснователни и недоказани, предявените осъдителни
искове за възстановяване на ищеца на недължимо платена сума в размер на
50,00 лв. за погасяване на договорна възнаградителна лихва по кредитното
правоотношение и 50,00 лв. за погасяване на задължения на ищеца по
процесния договор за предоставяне на поръчителство, сключен с другия
ответник- „Ай Тръст" ЕООД.
Претендира направените разноски в настоящото производство.
Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца за разноски - оспорва, че
ищецът е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗАдв., оспорва че
е приложим чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че на
процесуалния представител на ищеца са дължими разноски, моли да бъде
определено възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и
фактическа сложност на производството, който би могъл да бъде и под
минималния по Наредба №1/2004г. за възнаграждение за адвокатска работа.
Моли също така при определяне размера на дължимите на насрещната страна
разноски за адвокатски възнаграждение съдът да съобрази актуалната съдебна
практика, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от
25.01.2024г. по дело С 438/22г.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на
ответника „АЙ ТРЪСТ" ЕООД.
Ответникът моли съдът служебно да провери редовността и
допустимостта на предявения иск.
По отношение основателността на иска счита предявения иск за
неоснователен, при подробни съображения.
Не оспорва, че е сключен Договор за потребителски кредит
№3026314/12.08.2024г. между „Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и Н. Л. Н.
/кредитополучател/. Във връзка с обезпечаването на задълженията на ищеца -
кредитополучател по договора за кредит бил сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 12.08.2024 г. между ищеца в качеството му
на потребител и ответника Ай Тръст. Размерът на главницата по договора за
кредит възлизала на 1632,68 лв. и следвало да бъде върната за срок от 16
месеца, при ГЛП от 30,93 % и ГПР от 35,71%. Общият размер на дължимите
по кредита суми възлизала на 2021.86 лева.
Ответникът сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл.
280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство", с който
поел задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД,
по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в
предходния абзац задължение на ищеца. Съгласно погасителния план, за така
6
описаната услуга било дължимо възнаграждение в размер на 1311.20 лева,
погасяването на което е разсрочено на 16 месечни вноски.
Възнаграждението се дължало само за периода, за който е гарантирано
задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на
кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение за периода след
пълното изплащане на кредита.
Кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за
обезпечен или необезпечен кредит. Посочва, че възнаграждението за
поръчител не следва да бъде включено в ГПР. Предоставянето на обезпечение,
в това число и поръчител било изцяло доброволно и зависело от избора на
конкретния клиент и в този смисъл сключването на този договор не било
„задължително условие за получаване на кредита", като възнаграждението за
поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР.
Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не
може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика". В
конкретния случай не било налице нито премълчаване, нито предоставяне по
неясен начин на информация от страна на „Кредисимо" ЕАД и на „Ай Тръст"
ЕООД.
Не на последно място посочва, че наличието на свързаност между
„Кредисимо“ и „Ай Тръст“ само по себе си не водело до скрито оскъпяване на
кредита.
Представя заверен препис от процесния договор за предоставяне на
поръчителство. Противопоставя се на назначаването на ССЕ.
Моли съда да остави без разглеждане, като недопустим, предявения иск
за нищожност на процесния договор за предоставяне на поръчителство;
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск
за нищожност на процесния договор за предоставяне на поръчителство.
Претендира направените по делото разноски.
Оспорва, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, т.к. ищецът не е
материално затруднено лице. В случай че съдът уважи предявения срещу
ответника иск, моли да бъде определено възнаграждение в справедлив размер
спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството, който би
могъл да бъде и под минималния по Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Моли при определяне размера на
дължимите на насрещната страна разноски за адвокатски възнаграждение
съдът да съобрази актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на
Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С 438/22г.
Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 12.08.2024г. между „Кредисимо“ ЕАД като заемодател и Н. Л. Н. е
сключен Договор за потребителски кредит №3026314, при следните
параметри: общ размер 1632,68 лв., от които размер на кредита 1500 лв. и
7
застрахователна премия 132,68 лв. срок на кредита -16 месеца, брой на
погасителните вноски – 16, фиксиран лихвен процент по кредита – 30,93%,
ГПР по кредита – 35,71%, общ размер на всички плащания: 2021,86 лв.
Съгласно чл. 4 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в
зависимост от посочения в Заявлението вида на обезпечението: да предостави
на „Кредисимо“ банкова гаранция съобразно общите условия в срок до 10 дни
от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице (поръчител) в
срок до 48 часа от подаване на заявлението.
На 12.08.2024г. между Н. Л. Н. като потребител и „Ай Тръст“ ЕООД като
поръчител е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на
който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за
потребителски кредит: задължение за връщане на сумата по представения от
„Кредисимо“ на потребителя потребителски кредит в размер на 1632,68 лв.,
задължение за плащане на опредЕ.та в договора за потребителски кредит
възнаградителна лихва; задължение за плащане на всички дължими от
потребителя разноски във връзка със сключването и изпълнението на договора
за потребителски кредит; задължение за плащане на опредЕ.та в договора за
потребителски кредит лихва за забава; разходи за събиране на вземането.
По силата на чл.1, ал.2, за поемането на задължението по ал.1
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, като същото е уговорено
в размер на 1311,20 лв., платимо разсрочено на вноски, на посочени падежни
дати, съвпадащи с падежните дати по договора за заем. Уговорено е, че
потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора
за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем, като „Кредисимо“ е овластено да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство /чл. 8, ал.5/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По иска за прогласяване нищожността на договора за кредит:
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит
е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11,
ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9.
Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните
договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.10
ЗПК поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.
Разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 изисква в договора за кредит задължително
да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
8
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№1 начин. С въвеждането на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК
законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят
е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Посочените изисквания не са
спазени. В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР 35,71%.
Кредиторът не е включил в ГПР разходите, които следва да извърши ищецът
за заплащане на възнагражденията на фирмата – поръчител. Поради
невключването на възнаграждението в посочения в потребителски договор
размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Според съда възнаграждението за
поръчителя представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде
калкулирано при изчисляване на ГПР.
Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция
представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на
пар.1, т.1 ДРЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР
съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът
за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл.
19, ал.4 ЗПК и чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит.
В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договора не е
посочен реалният размер на ГПР. Нарушението е налице не само когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и
ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато посоченият в договора размер
на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.
При това положение посоченият в договора ГПР не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото е предназначението на ГПР, а ГПР, който изначално не е
годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. По изложените
съображения е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК – непосочване на
ГПР, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.
Посочването в договора за кредит на ГПР по – нисък от действителния
такъв представлява невярна информация относно общите части по кредита,
което пък води до нелоялна търговска практика. Посоченото от своя страна
означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати
потребителят е неравноправна и влече на основание чл.22 от ЗПК
9
недействителност на Договора в неговата цялост.
С оглед на изложеното съдът намира, че процесният договор за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
По иска за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на
поръчителство.
Настоящият състав намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен поради заобикаляне на закона.
Макар отношенията между кредитора и длъжника и между длъжника и
поръчителя да са представени като две отделни самостоятелни
правоотношения, произтичащи от договори /договор за паричен заем и
предоставяне на поръчителство/, в случая се касае за взаимно свързани и
обусловени правоотношения, с оглед на извършената служебно справка в ТР,
от която се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“
ЕООД е кредиторът „Кредисимо“ ЕАД.
В чл.19, ал.4, вр. ал.1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на
разходите, който изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви и други преки разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на посредници за сключване
на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, не може да бъде по – висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определени от
Министерския съвет на РБ. Независимо че произтича от друг договор,
възнаграждението за поръчителя представлява разход по кредита по смисъла
на чл.19, ал.1 ЗПК, защото икономическата тежест се понася от
кредитополучателя, който то плаща наред с другите парични задължения по
договора за заем – главница, лихви и пр., като същото съгласно условията на
договора е платимо разсрочено на вноски, дължима на падежа на
погасителните вноски по договора за кредит.
Възнаграждението за поръчителство по чл. 19, ал. ЗПК не попада в
изключенията по чл. 19, ал.3 ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на
разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки
заплащането им от потребителя. В настоящия случай в Договора за паричен
заем е посочен ГПР в размер на 35,71%. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, като не включва разходите по кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с Ай Тръст ЕООД. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време съгласно чл. 8,
ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство, Кредисимо ЕАД е
овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за
поръчителство.
Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза
на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. След като
10
кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството – поръчител,
то очевидно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за заем, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, доколкото, плащайки
задължението на потребителя, поръчителят плаща вземането сам на себе си.
С уговарянето на допълнително възнаграждение под формата на такса за
поръчителство, оформена като отделно съглашение с трето лице, свързано с
кредитора, която такса е платима с вноските по договора за кредит, и която
води до допълнителни разходи за потребителя, е направен опит за заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния
процент на разходите по кредита. Със сключването на този договор се цели
единствено набавянето на допълнително възнаграждение за заемодателя по
договора за кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал.4 ЗПК. Като
краен резултат, сключвайки договора за поръчителство, ищецът се е задължил
да заплати още едно възнаграждение в полза на кредитора си „Кредисимо“
ЕАД, който е едноличен собственик на капитала на дружеството – поръчител
„Ай Тръст“ ЕООД, а последният не е поел задължение по договора, тъй като
реално обезпечава задължението сам пред себе си.
Доколкото в случая се цели постигане на запретен от закона резултат чрез
използване на законни средства, то договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД, във вр. с чл. 19,
ал.4 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД :
От приетото от съда заключение на вещото лице по назначената съдебно
счетоводна експертиза се установява, че ищецът извършил плащане на сумите
освен главница в размер на 2198, 32 лв., договорна лихва в размер на 22, 55 лв.
и вноска за поръчителство в размер на 40,35 лв.
Съдът е приел направеното изменение на иска от страна на ищеца, като
осъдителния иск за платена възнаградителна лихва се счита предявен за
сумата от 2,81 лв., а осъдителният иск за платено възнаграждение за
поръчителство – за сумата от 6,63 лв.
В случая няма спор между страните, а и от приетата от съда ССЕ, която
не е оспорена, се установява че ищецът е заплатил на ответника по кредита
освен сумата по главницата от 1632,68 лв. и сума от 2,81 лв. –
възнаградителна лихва и 6,63 лв. – за поръчителство.
Доколкото след признаване на кредита за недействителен, отношенията
между страните по делото вече се уреждат в хипотезата на неоснователното
обогатяване, получилият над дължимото следва да го върне. Кредиторът може
да задържи единствено чистата стойност на кредита, която му е дължима.
Платеното над нея е недължимо и то следва да се възстанови на потребителя,
на който се дължи всичко платено в повече от полученото, , тъй като в
момента на недължимото плащане настъпва имущественото разместване на
блага.
На ищеца следва да се върнат сумите от 2,81 лв. – възнаградителна
лихва и 6,63 лв. – за поръчителство, като те се дължат ведно със законната
11
лихва от датата на предявяване на иска, доколкото се установи, че договорът
за предоставяне на поръчителство е недействителен и това е законна
последица от уважаване на осъдителната претенция.
По разноските
Ищцовата страна претендира заплащане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38 ЗАдв.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1 ЗА обвързват съда. Достатъчно за
уважаване на искането по чл. 38 от ЗА е: правна помощ по делото да е
осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждение, заявление, че предоставената правна помощ е безвъзмездна и
липса на данни, които го опровергават; отговорност на насрещната страна за
разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Достатъчно е да се представи
договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания. Касае се
за вътрешни отношения между страните. Адвокатът вече е осъществил
действията по защита на страната, следователно разноските са реално
извършени и заплащането им се дължи съгласно разпоредбите на чл. 78 ГПК.
Именно тези разпоредби са приложими по отношение отговорността за
разноски.
Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа не определя
минимални размери на адвокатското възнаграждение, като размерът на
възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. В случаите по
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата полагащото се възнаграждение се
определя от съда или органите на досъдебното производство съобразно
критериите, предвидени в тази наредба. Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата,
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
при интерес от 1000 до 10000 лв.възнаграждението е 400 лв. плюс 10% за
горницата над 10000 лв.
Съгласно чл.2, ал.9 от Наредбата, когато процесуалното
представителство, защита и съдействието са свързани с особена фактическа и
правна сложност, възнаграждението по тази наредба може да бъде определено
в двукратен размер.
Съдът отчете, че с исковата молба са предявени иск за прогласяване
нищожност на договор за потребителски кредит и договор за поръчителство и
осъдителни искове с правно основание чл. 55 ЗЗД; взе предвид цената на
предявените искове, допуснатата ССЕ, видът на спора, количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за адвокат за представителство и защита в настоящото
производство като "КРЕДИСИМО" ЕАД следва да заплати на ЕДНОЛИЧНО
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Е. И. сумата от на 960 лв. с включен ДДС,
12
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС – Левски сумата от 334,35 лв., представляващи държавна такса и
разноски за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Н. Л. Н., ЕГН **********, срещу
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:*****,
иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, нищожността на сключения между
страните Договор за потребителски кредит №3026314/12.08.2024г.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Н. Л. Н., ЕГН **********, с адрес:
***** срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление: *****, иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД,
нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на
поръчителство от 12.08.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:*****, да заплати на Н. Л. Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от 2,81лв., представляваща
недължимо платена възнаградителна лихва, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2025г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:*****, да заплати на Н. Л. Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от 6,63 лв., съставляваща платени без
правно основание суми, извършени в изпълнение на непородилия правно
действие договор за поръчителство към договор за кредит
№3026314/12.08.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 29.01.2025г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление:*****, да заплати в полза на РС – Левски сумата от 334,35 лв.,
представляващи държавна такса и разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление:*****, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК
*****, адрес: *****, представлявано от Е. Г. И. адв. възнаграждение по чл. 38,
ал.2 ЗА в размер на 960 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
13