№ 12591
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110171189 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Ж. К. Я., М. В. В., Р. И. В., В. Р. В. и А. Р. В., с която са предявени кумулативно
обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Ж. Я. да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 1268,77 лева – главница, от която сумата 1246,86 лева,
представляваща 4/8 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 21,91 лева, представляваща 4/8 части от стойността
на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата Ж. Я. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 211,52 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2022 г.; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата М. В.
да заплати на ищеца сумата в общ размер на 317,20 лева – главница, от която сумата 311,72
лева, представляваща 1/8 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 5,48 лева, представляваща 1/8 част от стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата М. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 52,87 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2022 г.; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Р. В. да
1
заплати на ищеца сумата в общ размер на 317,19 лева – главница, от която сумата 311,71
лева, представляваща 1/8 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 5,48 лева, представляваща 1/8 част от стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата Р. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 52,89 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2022 г.; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника В. В. да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 317,19 лева – главница, от която сумата 311,71
лева, представляваща 1/8 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 5,48 лева, представляваща 1/8 част от стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника В. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 52,88 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2022 г.; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата А. В. да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 317,19 лева – главница, от която сумата 311,71
лева, представляваща 1/8 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 5,48 лева, представляваща 1/8 част от стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата А. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 52,89 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците Ж. К. Я., М. В. В., Р. И. В., В. Р. В. и А. Р.
В., като наследници на починалите С. К. Й., Н. К. Г. и Н. К. Г., били клиенти на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД
на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета
на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия
от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнА.ли.
Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № 16, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******
през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
2
„Бруната” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни
месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота,
собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че
сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите
за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването
на падежа задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Ж. К. Я. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. Л..
Процесуалният представител признава изцяло предявените срещу ответницата искове, като
заявява, че дължимите суми били заплатени в пълен размер. Твърди обаче, че процесното
жилище било изцяло нейна собственост, като излага подробни съображения в тази насока.
Процесният имот бил придобит от Н. К. Г. и дъщерите й Н. К. Г. и С. К. Й. по силата на
Нотариален акт № 63/23.12.1969 г. След смъртта на майката Н. Г., двете сестри – Н. Г. и С.
Й. извършили съдебна делба на процесния имот и същият бил поставен в дял на С. Й. по
силата на решение от 30.12.1988 г., постановено по гр. д. № 1294/1988 г. по описа на
Благоевградски районен съд, влязло в сила на 31.01.1989 г. По този начин С. Й. станала
изключителен собственик на имота, а след нейната смърт, настъпила на 13.03.2022 г.,
същата била наследена от сина си Н.Й. ., който починал на 09.05.2023 г. и оставил за
единствен свой наследник по закон ответницата Ж. Я.. За този ход на наследяването на
топлоснабдения имот ответницата узнала едва с връчване на исковата молба, тъй като не
поддържала никакви отношения с братовчед си Н.Й. и неговите родители. В тази връзка
изразява становище, че доколкото останалите ответници не били съсобственици на
процесния имот, същите не следвало да отговарят и за натрупаните задължения. Ето защо
моли съда да прекрати делото по отношение на останалите ответници и да постанови
решение по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК спрямо Ж. Я.. А тъй като последната не била
дала повод за образуване на настоящото производство, моли съда на основание чл. 78, ал. 2
ГПК да възложи направените по делото разноски в тежест на ищеца.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците М. В. В. и Р. И.
В. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК са постъпили отделни, но идентични по
съдържание становища по същата и от двете. Ответниците оспорват предявените искове
като недопустими и неоснователни. Оспорват наличието на договорни отношения между тях
и ищеца. Възразяват, че никога не са притежавали вещни права върху процесия имот, като
потвърждават изложената от ответницата Ж. Я. фактическа обстановка в тази насока.
Отделно от това твърдят, че никога не са живели в имота, като оспорват в същия реално да е
била доставена топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство.
Оспорват и дължимостта на сумите за сградна инсталация, тъй като същите противоречали
на европейското законодателство в областта на енергийната ефективност. Правят
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземането. Молят съда
3
да прекрати делото по отношение на тях поради недопустимост на предявените искове,
евентуално – да ги отхвърли като неоснователни. Претендират направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците В. Р. В. и А. Р.
В. за отговор, като е постъпило становище по същата чрез адв. К. Д.. Процесуалният
представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. На първо място
възразява, че ответниците не притежавали право на собственост върху процесния имот.
Второ, претендираните суми били начислени произволно, доколкото с решение №
4777/13.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1372/2016 г. била отменена методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, приета с Наредба
№ 16-334/06.04.2017 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 94 от 2013 г.), на която ищецът се
позовавал при определяне размера на вземанията си. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на всички претендирани суми. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по
делото разноски.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД не изразява становище по предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Антов. Процесуалният представител поддържа исковата молба, като
заявява, че имало извършени плащания от ответниците, с които били погасени в пълен
размер претендираните в настоящото производство вземания. Оставала непогасена
единствено част от внесената държавна такса в размер на 139,96 лева. В хода на устните
състезания моли съда да постанови решение съобразно извършеното плащане. Претендира
направените по делото разноски за непогасения остатък от държавната такса и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание ответниците В. Р. В. и А. Р. В., редовно призовани, не се явяват и
не се представляват. Депозирана е молба от адв. Д., в която моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените срещу двамата ответници искове по
съображения, изложени в отговора на исковата молба. Претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответниците М. В. В. и Р. И. В., редовно призовани, не се явяват и
не се представляват.
В съдебно заседание ответницата Ж. К. Я., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. Л.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата
молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове, тъй като
всички претендирани от ищеца суми били вече заплатени. Поддържа искането си за
прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответницата не била дала повод за образуване на
делото. Узнала за съществуването на процесния имот едва с получаване на препис от
исковата молба.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
4
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Единственият спорен по делото въпрос е дали всички ответниците са съсобственици на
процесния имот и в този смисъл – кой от тях притежава качеството „клиент на топлинна
енергия“ и следва да отговаря за процесните задължения. За установяване принадлежността
на правото на собственост към исковата молба е приложен нотариален акт за собственост на
апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ № 63, том ХL, нот. дело № 7863/1969 г. по описа
на І нотариус при Софийски народен съд, от който е видно, че на 23.12.1969 г. Н. К. Г., Н. К.
Г. и С. К. Й. били признати за собственици на следния недвижим имот, а именно:
апартамент № 16, находящ се в гр. София, АДРЕС, при следните квоти: Н. К. Г. – 2/3
идеални части, Н. К. Г. – 1/6 идеална част и С. К. Й. – 1/6 идеална част. От удостоверение
изх. № 68-00-1514/19/ 30.11.2012 г., издадено от „ГИС – София“ ЕООД, се установява, че
стар адрес гр. София, АДРЕС, бил идентичен с настоящ адрес гр. София, АДРЕС.
Видно от изготвена справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., съсобственикът Н.
К. Г. починала на 29.10.1984 г. и оставила следните свои законни наследници: Н. К. Г.
(дъщеря) и С. К. Й. (дъщеря). На основание чл. 5, ал. 1 ЗН всяко от двете деца станало
собственик на по ½ идеална част от процесното жилище. С решение от 30.12.1988 г.,
постановено по гр. д. № 1294 по описа за 1988 г. на Благоевски районен съд, 5 състав, на
основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) процесният имот бил поставен в дял на С. К. Й., която
била осъдена да заплати на сестра си Н. К. Г. парично уравнение в размер на 7157 лева.
Решението влязло в сила и било вписано в Службата по вписванията. Така процесният
недвижим имот бил придобит от С. Й. и станал нейна изключителна собственост. Н. К. Г.,
доколкото не е притежавала никакви идеални части от този имот, не е имало как същите да
преминат върху нейните наследници след смъртта й, настъпила на 27.04.2012 г.
Следователно, ответниците М. В. В., Р. И. В., В. Р. В. и А. Р. В. не се явяват съсобственици
на процесния имот, поради което не притежават качеството „клиенти на топлинна енергия“.
Направените в тази насока възражения в отговорите на исковата молба са основателни. С
оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че кумулативно обективно и
субективно съединените искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
и сл. ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу М. В. В., Р. И. В., В. Р. В. и
А. Р. В., са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Ответницата Ж. К. Я. е признала изцяло предявените искове. Нещо повече, в хода на
процеса същата е погасила в пълен размер претендираните суми. Извършеното плащане се
признава от ищеца. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите,
настъпили след подаване на исковата молба в съда, включително извършеното в хода на
процеса доброволно плащане от длъжниците. Процесуалният представител на ищцовото
дружество признава, че главницата, мораторната лихва и законната лихва били погасени
изцяло. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че кумулативно обективно
съединените искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и с
5
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответницата Ж. К. Я., следва да бъдат
отхвърлени изцяло поради извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски за внесена държавна такса в непогасен размер от 139,96 лева и на
дължимото юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В тази връзка е изразил
становище, че ответницата дала повод за образуване на делото, тъй като не заплатила
задължението си към дружеството в срок. Процесуалният представител на ответницата Ж.
Я. е оспорил искането с мотиви за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно цитираната
разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Смисълът на нормата е, че ответникът не
трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца (вж.
Определение № 1061 от 07.03.2024 г. по к. ч. гр. д. № 672/2024 г., ІV г. о., ВКС).
Съдът намира, че цитираната разпоредба е неприложима в настоящия случай по
следните съображения. Собственикът С. К. Й. е починала на 13.03.2022 г. и е била
наследена от сина си и единствен законен наследник Н.Й. .. Именно срещу последния е
насочена претенцията на ищеца и същият е бил конституиран като ответник в настоящото
производство, образувано на 30.12.2022 г. При опит за връчване на препис от исковата
молба обаче съдът е установил, че Н.Й. е починал на 09.05.2023 г. (в хода на
производството) и е бил наследен от Ж. Я.. В този случай в съдебната практика се приема,
че на основание чл. 227 ГПК е настъпило правоприемство по силата на закона и
правоприемникът е станал страна по делото от момента на загубата на процесуалната
правоспособност на своя праводател, независимо дали е бил конституиран и дали е взел
участие в процеса. Нормата на чл. 227 ГПК урежда законно процесуално правоприемство,
което съставлява встъпване в правните последици на висящия процес. Процесът продължава
в лицето на приемника, заместил страната, изгубила правосубектност, и приемникът е
обвързан от положението, в което той се е намирал в деня на заместването – обвързан е от
процесуалните действия или бездействия на праводателя и встъпва в неговото процесуално
положение (ищец или ответник, жалбоподател или ответник по жалба) – вж. Решение № 100
от 13.11.2017 г. по гр. д. № 4276/2016 г., II г. о., ВКС.
След като праводателят на ответницата – Н.Й. е придобил по силата на наследствено
правоприемство процесното жилище, същият е имал задължение съгласно чл. 63, ал. 1 от
общите условия на ищцовото дружество да уведоми продавача за настъпилото
обстоятелство и да подаде заявление за промяна на партидата. Неизпълнението на това
задължение не го освобождава от задължението да заплащат междувременно възникналите
задължения за имота, който е придобил по наследство от своя наследодател. Следователно, с
неизпълнение на тези свои задължения Н.Й. е станал причина за завеждане на настоящото
производство. Встъпилата в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК като ответник негова
наследница Ж. Я. е обвързана от положението, в което се е намирал праводателят й в деня
6
на заместването. Доколкото Н.Й. е дал повод за образуване на настоящото производство,
като не е погасил в срок възникналите задължения за топлинна енергия, неговият
правоприемник не може да се позовава на хипотезата по чл. 78, ал. 2 ГПК и ищецът има
право на присъждане на направените разноски. Съгласно трайно установената съдебна
практика в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато
искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. №
112/1956 г., ОСГК, ВС). С оглед изложеното съдът намира, че ответницата Ж. К. Я. следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 239,96 лева,
представляваща направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на
139,96 лева (непогасен остатък) и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100 лева, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Процесуалният представител на ответниците В. Р. В. и А. Р. В. е поискал присъждане
на направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение – по 400 лева за
всеки от ответниците. Към отговора на исковата молба са представени доказателства за
реалното извършване на посочения разход. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде осъден да
заплати на всеки от ответниците В. Р. В. и А. Р. В. сумата в размер от по 400 лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответниците М. В. В. и Р. И. В. също са поискали присъждане на направените
разноски, но по делото няма доказателства за реалното извършване на такива.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу М. В. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, Р. И. В. , ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. София, АДРЕС, В. Р. В. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, и
А. Р. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, кумулативно обективно и
субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата М. В. да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 317,20 лева – главница, от която сумата 311,72 лева, представляваща 1/8 част от
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 16, находящ се в гр. София, АДРЕС, с
абонатен № ******, и сумата 5,48 лева, представляваща 1/8 част от стойността на услугата
7
дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата М. В. да заплати
на ищеца сумата в общ размер на 52,87 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Р. В. да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 317,19 лева – главница, от която сумата 311,71 лева, представляваща
1/8 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 16, находящ се в гр.
София, АДРЕС, с абонатен № ******, и сумата 5,48 лева, представляваща 1/8 част от
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата Р. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 52,89 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2022 г.; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника В. В. да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 317,19 лева – главница, от която сумата 311,71
лева, представляваща 1/8 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 16,
находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, и сумата 5,48 лева, представляваща
1/8 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника В. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 52,88 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2022
г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на
ответницата А. В. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 317,19 лева – главница, от
която сумата 311,71 лева, представляваща 1/8 част от стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до следния топлоснабден имот, а
именно: апартамент № 16, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, и сумата
5,48 лева, представляваща 1/8 част от стойността на услугата дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата А. В. да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 52,89 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 10.11.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Ж. К. Я., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Велико Търново, уАДРЕС, кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
8
149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на
1268,77 лева – главница, от която сумата 1246,86 лева, представляваща 4/8 части от
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 16, находящ се в гр. София, АДРЕС, с
абонатен № ******, и сумата 21,91 лева, представляваща 4/8 части от стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 211,52 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 10.11.2022 г., поради извършено в
хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Ж. К. Я., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Велико Търново, уАДРЕС, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 239,96 (двеста тридесет и девет лева и 96 ст.) лева, представляваща направените по
делото разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на
В. Р. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, сумата 400 (четиристотин)
лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на
А. Р. В. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, сумата 400 (четиристотин)
лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Н.Г.Ж., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша”, бул. „Братя Бъкстон” № 85, като трето лице – помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9