№ 28
гр. Велико Търново , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на първи март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20214000500058 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.
С Решение № 697/24.08.2020 г., постановено по в.гр.д. № 275/2020 г.
по описа на Окръжен съд Габрово е оставена без уважение жалбата на
Община Севлиево срещу разпределение от 18.06.2020 г., извършено по изп.д.
№ 20147340400292 по описа на ЧСИ Звезделина В.а, като неоснователна.
Против това решение в срок е постъпила жалба от Община Севлиево,
с оплакване за неправилност на постановения съдебен акт. Жалбоподателят
счита за неправилен извода на съда, че такса битови отпадъци не се ползва с
привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Такса битови отпадъци, както и
задължението за данък недвижими имоти са публични общински вземания по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 ДОПК, приходите и по двете постъпват в
общинския бюджет, поради което според жалбоподателя това вземане следва
да се счита за привилегировано по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. ЧСИ
Звезделина В.а не се е съобразила с преобладаващата съдебна практика, като
е разпределила като привилегировано вземане единствено сумата от 114,92
1
лв., представляваща дължим местен данък върху продадения недвижим имот,
въпреки че от представената справка е видно наличието на неплатена такса
битови отпадъци в размер на 428,17 лв., която сума не е включена в
протокола за разпределение като подлежаща на предпочитателно
удовлетворение.
Отправено е искане постановеното решение да бъде отменено,
вместо което се постанови ново, с което се отмени като неправилно
разпределение от 18.06.2020 г., предявено по изп.д. № 20147340400292 по
описа на ЧСИ Звезделина В.а и се дадат указания на ЧСИ да включи
дължимата такса битови отпадъци за осребрения имот като привилегировано
вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Претендират се разноски.
Въззиваемите страни, редовно уведомени, не са депозирали отговор
по жалбата.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Депозираната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Изп.д. № 292/2014 г. на ЧСИ Звезделина В.а е образувано по молба
на „Алфа Банк“ АД срещу длъжниците В. К. В. и К. К. Н.. Принудителното
изпълнение е насочено към ипотекиран от длъжниците недвижим имот,
находящ се в с. Шумата, общ. Севлиево, който с постановление за възлагане
от 05.03.2020 г. е възложен на купувача К. И. А. за сумата от 10500 лв.
С протокол за разпределение от 18.06.2020 г. внесената сума е
разпределена, както следва: сумата от 1056 лв. – такса на ЧСИ по т. 5, 13 и 31
ТТРЗЧСИ по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, сумата от 548,32 лв. – такса на ЧСИ по т.
26 от ТТРЗЧСИ по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, сумата от 1205 лв. – разноски по т.
1, 4, 5, 10, 31 ТТРЗЧСИ на взискателя „Юробанк България“ АД,
правоприемник на „Алфа Банк“ АД по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, сумата от 50 лв.
– разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ на взискателя „Юробанк България“ АД по реда
на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, сумата от 300 лв. – разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ на
2
взискателя „Юробанк България“ АД по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, сумата
от 233,02 лв. – разноски по т. 20 ТТРЗЧСИ на взискателя „Юробанк
България“ АД по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, сумата 86,93 лв. – дължим
местен данък върху продадения недвижим имот, за задължение на В.В. към
Община Севлиево по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, сумата от 86,93 лв. –
дължим местен данък върху продадения недвижим имот, за задължение на
К.Н. към Община Севлиево по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, сумата от
6933,80 лв. – в полза на взискателя и ипотекарен кредитор „Юробанк
България“ АД. За погасяване на публичните задължения по чл. 136, ал. 1, т. 6
ЗЗД липсва сума.
Съгласно справка от Община Севлиево за неплатени задължения за
имота към 26.05.2020 г. дължимият данък за недвижимия имот за В.В.
възлиза на 86,93 лв., а такса битови отпадъци – на 218,19 лв., а за К.Н.
дължимият данък възлиза на 86,93 лв., а такса битови отпадъци – на 209,98
лв.
Настоящият състав счита обжалваното разпределение за правилно.
Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се
удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.
Законните основания за предпочитане са изрично и изчерпателно посочени в
нормата на чл. 136, ал. 1 ЗЗД, като в чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД с право на
предпочитателно удовлетворение се ползват вземанията на държавата за
данъци върху определен имот, както и вземания, произтичащи от
концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори.
Предвид въведеното изключение от правилото за общо удовлетворяване,
текстът не подлежи на разширително тълкуване, а следва да се прилага в
прекия му смисъл. С оглед на това, че в разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2
ЗЗД изрично е посочена привилегията на вземане на държавата само за
данъци, а в т. 6 са включени останалите вземания на държавата, освен тия за
глоби, настоящият състав счита, че вземанията за такса битови отпадъци
следва да попадне в привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. Безспорно, и
двете вземания попадат в категорията публични вземания по смисъла на чл.
162, ал. 2, т. 1 и 3 ДОПК, но тъй като нормата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД не
прави препратка към текста на чл. 162, ал. 2 ДОПК, а визира само
3
конкретното публично вземане за данък, както и предвид различното естество
на двете вземания /чиято уредба намира опора в чл. 10 и чл. 62 ЗМДТ/, не
може да бъде споделен доводът, че таксата битови отпадъци следва да се
включи в привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. По тези съображения
настоящият състав счита, че в съответствие с текста на закона сумата от
428,17 лв., представляваща такса битови отпадъци не е включена като
привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, което налага
потвърждаване на обжалваното разпределение, последица от което е
потвърждаване и на обжалваното решение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 697/24.08.2020 г. по в.гр.д. №
275/2020 г. на Окръжен съд Габрово.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4