Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ІV А въззивен
състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ИВАН КИРИМОВ
При участието на
секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело
15815 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 03.08.2018
г., постановено по гр. д.55270/16 г., СРС -41 състав ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Р.Б., ЕГН:**********,***, срещу «Н.-**» ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** и
съдебен адрес ***, офис 8, и Й.Н.С.,
ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, иск с правна квалификация
чл.135, ал.З вр. ал.1 ЗЗД за обявяване спрямо ищеца - кредитор
недействителността на сключения на 22.12.2015 г. договор за покупко - продажба
на недвижим имот, представляващ сутеренно жилищно помещение, находящо се в
гр.София, ул. «*******, заедно с мазе до стаята и 11/131 идеални части от
общите части на сградата и толкова от мястото, върху което е построена
сградата, обективиран в нотариален акт № 187, том III, рег. № 13947, дело №
499/2015 г. на Р.Р., нотариус рег. № 203 на Нотариалната камара, тъй като
сделката го уврежда като кредитор.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.З ГПК, С.Р.Б., ЕГН:**********,***, да заплати на «Н.-**» ЕООД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес ***, офис 8, сумата от
935,05 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.З ГПК, С.Р.Б., ЕГН:**********,***, да заплати на Й.Н.С.,
ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, сумата от 500 лева,
представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна инстанции.
Срещу това
решение е подадена въззивна жалба от ищеца ,с
която се твърди,че решението
било постановено неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и при съществени процесуални нарушения .Твърди,че съдът дал
неправилна правна квалификация на иска по чл.135 ал.3 ЗЗД,вместо правилната
–чл.135 ал.2 вр.с ал.1 ЗЗД и така на страните са били дадени неточни указания
за подлежащите на доказване факти.Не е твърдял,че вземанията,с които ищецът се
легитимира като кредитор са възникнали
след увреждащата сделка. Не е ограничавал искането си само спрямо вземането на
ищеца за неустойка,вследствие на разваляне на договора.Основанието на иска са
вземанията на ищеца към ответника,произтичащи от договорните им отношения, като
от наведените в производството факти и твърдения се установявало,че вземанията
са възникнали,действителни са и не са погасени чрез някой от предвидените в
закона способи.Ищецът бил кредитор на първия ответник за повече от едно
вземане,произтичащи от договорните им отношения. Всяко едно вземане е възникнало преди увреждащата
сделка.Без значение било дали вземането е изискуемо или не.Със сключването на
предварителния договор възниквали задължения за продавача да прехвърли имота с
окончателен договор,ако не неправи това-да върне платената цена и да заплати
съответните лихви.От момента на сключване на договора ищецът имал качеството
кредитор по непарично вземане срещу продавача, а така също за парични
вземания за връщане на платена цена и
лихви,а продавачът придобивал качеството длъжник спрямо купувача.Неправилно
съдът приел,че ищецът няма качеството на кредитор на ответника за непаричното
вземане да иска обявяване на предварителния договор за окончателен.Неправилно
съдът приел,че в тежест на ищеца е да докаже,че страната няма друго имущество.Субективният
елемент при иск с правно основание чл.135 ал.3 ЗЗД се доказвал само с близката
родствена връзка между страните.Ответната страна следвало да опровергае ,че
дружеството нямало друго имущество.
Моли да се
отмени решението и да се постанови ново като се уважи предявения иск.Претендира
разноски.
Срещу въззивната жалба са подадени отговори,с които се твърди,че решението е законосъобразно и правилно и следва
да се потвърди.
Пред въззивната инстанция не са приети нови доказателства.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Релевантните за делото факти са установени
обосновано от СРС , поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те
стават неразделна част от настоящите мотиви.
Правните изводи на СРС са
законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те
стават неразделна част от настоящите мотиви.
Съгласно нормата на чл. 135 ЗЗД, за да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора увреждащите го действия на длъжника,с прехвърлителната сделка на втория ответник , е необходимо предшестващо правоотношение,по което ищецът да има качеството на кредитор спрямо ответника,увреждащо действие от длъжника по предшестващото правоотношение и знание на длъжника,че уврежда кредитора си като съобразно чл.135 ал.2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното,ако третото лице е съпруг,низходящ,възходящ,брат или сестра, а по чл.135 ал.3 ЗЗД се изисква не единствено знание,че длъжникът има дългове и с разпоредителната сделка ще увреди кредитора,а намерение за увреждане , това действие да е извършено именно с оглед на очаквано възникване на бъдещо задължение .
Съдът е направил пълен доклад по делото, в който е извършил правилно разпределение на тежестта на доказване и правилно го е квалифицирал иска като иск по чл. 135 ал.3 от ЗЗД.
Неправилно е твърдението на въззивника, че паричното вземане на ищцовата
страна за връщане на цената и за неустойка са възникнали още със сключването на
предварителния договор. Вземането за връщане на платената цена възниква при
проявлението на допълнителни юридически факти - неизпълнение и разваляне на
договора. Вземането за неустойка възниква едва след неизпълнение
на договорно задължение. От предварителния договор е възникнало единствено
потестативното право да се иска обявяване на договора за окончателен.
Оспорената сделка е
сключена на 22.12.2015 г. Процесното вземане, с което ищецът се легитимира като
кредитор, е възникнало 13.05.2016 г. - датата, на която е настъпил ефектът на
развалянето на предварителния договор. До този момент ищецът не притежава
паричното вземане за връщане на платената цена. Към момента на сключване на
атакуваната сделка същият притежава единствено право да иска сключване на
окончателен договор за продажба на конкретен недвижим имот. Ищецът се сдобива с
паричното вземане, което предопределя неговата материалноправна легитимация в
настоящия процес, пет месеца след
извършването на атакуваната сделка.
Неправилно е твърдението на
въззивника, че презумпцията по ал. 2 важи и при хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, при липса на данни, които да я опровергаят. Презумпцията по ал. 2 не
може да бъде прилагана по аналогия. В правната теория и съдебната
практика безспорно се приема, че презумпцията на ал. 2 не намира приложение
досежно намерението за увреждане, изискуемо в хипотезата на ал. 3.
Цитираните съдебни решения във
въззивната жалба, касаят единствено доказването на знание, а не на намерение за
увреждане .
Неоснователно е твърдението във
въззивната жалба,че увреждането не следва да бъде доказвано в процеса по чл.
135 ЗЗД. В производството по предявен Павлов иск трябва да бъде изследван
въпросът дали оспорената сделка е довела до увреждане на кредитора. В
чл. 135 ЗЗД не е въведена презумпция за наличие на увреждане. То
не може да се предполага, а следва да бъде доказано при условията на главно и
пълно доказване. Към момента на извършване на продажбата на процесното жилище
първият ответник дължи на С.Б. прехвърляне на описания недвижим имот - т.е.
престациите по двата договора са съвършено различни. Всяка от тях има за
предмет различна индивидуално определена вещ, което води до това, че
разпореждането със сутеренното помещение по никакъв начин не уврежда кредитора
по другата сделка - последният има право да изисква единствено сключване на
окончателен договор за прехвърляне на друг недвижим имот (а не може да предприеме
изпълнение върху който и да е обект от патримониума на длъжника).
Упражняването
на правото по чл.19 ал.3 ЗЗД от ищеца като купувач по предварителния договор да
иска обявяване на окончателен може да е основание за легитимиране на ищеца като
кредитор на непарично вземане от длъжника,когато последният се е разпоредил с
имота предмет на договора и затова предпоставя извод за знание на длъжника
относно увреждащите последици.
Установено
е по делото,че ищецът е кредитор по предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД,
паричното вземане на ищеца е възникнало след настъпване на ефекта от разваляне
на предварителния договор,продаден е имот на дружеството по данъчна оценка под
пазарна стойност , не е установено намерение за увреждане у двамата ответници-касае
се за възмездна сделка,няма доказателства,че дружеството се е разпоредило с
единствен имот.,както неизследвано е състоянието на имуществото на длъжника към
момента на извършеното увреждащо действие.
Предвид изложеното съдът намира,че не се доказаха
твърдяните пороци на обжалваното решение,поради което то като законосъобразно
постановено,при спазване на процесуалния закон следва да бъде потвърдено,а жалбата срещу него
да се остави без уважение.
Според изхода на спора
въззиваемите имат право на разноски.Сторени са по 1000 лв.за адвокатски
хонорар.Направеното възражение за прекомерност на платените хонорари е
основателно , предвид фактическата и правна сложност на делото.Затова съдът
намалява хонорарите на 735 лв.,съобразно Наредба №1/2004 за МРАВ.
Воден от горното, СГС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.08.2018
г., постановено по гр. д.55270/16 г., СРС -41 състав
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.З ГПК, С.Р.Б., ЕГН:**********,***, да заплати на «Н.-**» ЕООД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес ***, офис 8, сумата от 735 лева, представляваща сторени
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.З ГПК, С.Р.Б., ЕГН:**********,***, да заплати на Й.Н.С.,
ЕГН:**********, с адрес *** и съдебен адрес ***, сумата от 735 лева, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.