№ 70
гр. Айтос, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20252110200154 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба Ф. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес: ***
против Наказателно постановление (НП) № 23-0335-000173/21.07.2023 г., издадено от
Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ -Руен, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста)
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, като на осн.
Наредба № Iз- 2539 на МВР му се отнемат общо 10 точки.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
се посочва, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати в хода
на издаването му съществени процесуални нарушения. В открито съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, но чрез пълномощника си адв.А.А. от БАК поддържа
изложените оплаквания, допълвайки, че деянието не е извършено виновно, поради което и в
обобщение моли за отмяна на обжалваното НП. Моли за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. Не ангажира доказателства.
Административнонаказващият орган – Началник група в ОД МВР-Бургас, РУ –
Айтос не се представлява пред съда и не излага становище за по основателността на
жалбата. Не представя доказателства извън събраните в административно-наказателната
преписка.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакцията), от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
1
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 30.04.2023 г., около 11:40 часа св.К. Б. К. – мл. автоконтрольор към ОД
МВР-Бургас, РУ-Руен при изпълнение на служебните си задължения, в гр.Айтос, на
третокрален път 208, 64+300км, с посока на движение от към ***, посетил ПТП извършил
проверка мотоциклет м.“Ямаха“ ИЗФ Р1, с рег. № СА 3563 ЗК, управляван от
жалбоподателя Ф. Д. Ф.. Повод за извършената проверка бил получен сигнал за настъпило
самостоятелно ПТП, което актосъставителят посетил със свой колега, различен от свидетеля
по акта С. М. Д..
В хода на проверката св.К. К. и колегата му (също служител на РУ на Руен)
констатирали, че мотоциклет м.“Ямаха“ ИЗФ Р1, с рег. № СА 3563 ЗК, управляван от
жалбоподателя не е собственост по талон на водача, а на трето лице – К. Р. Д. от ***, както
и че л.а. е със служебно прекратена на 01.02.2023 г. регистрация по реда на чл. 143, ал.15 от
ЗДвП.
За констатираното нарушение св.К., в присъствие на колегата си св.Д.,
съставил АУАН № 173/07.06.2023 г., като посочил, че мотоциклетът е с прекратена
регистрация, квалифицирайки тези факти по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на водача, който го подписал без възражения, но посочил пред полицейските
служители, че не е знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация.
Изложеното обстоятелство било отразено в приложената докладна записка (находяща се на
л.14 от делото). В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН – не били депозирани писмени възражения на
жалбоподателя Ф.Ф..
Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, ТО-Айтос, като с
постановление от 14.06.2023 г. наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради което и отказал да образува
досъдебно производство. На 21.07.2023 г. било издадено и атакуваното постановление, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от проверката по
случая и преценил, че с действията си Ф. Д. Ф. е осъществил състава на нарушението по чл.
140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като
цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявала процесното МПС,
но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
2
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник РУ
към ОДМВР-гр. Бургас, РУ - Айтос, който към дата 21.07.2023 г. е бил оправомощен да
издава НП, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения
по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В случая обаче
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. В хода на административно-
наказателното производство е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН, с което е нарушено и правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този
извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории
свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат.
Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението
и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за
изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими
към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи
от състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха могли
да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това
са лица, както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито
факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а
единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на
отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само
в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност
по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели,
удостоверяват различни факти и обстоятелства, като съгласно трайно установената съдебна
практика, при установяване на административни нарушения, АУАН може да бъде съставен
в присъствието само на един свидетел, ако той е очевидец на установяване на нарушението
посочено в акта. Според показанията на актотъставителя - св.К.К., актът е съставен при
участие само на един свидетел – св.Д., който не е очевидец. Това обстоятелство е надлежно
отбелязано и в приложения към преписката АУАН.
Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай е препятстване
правото на защита на нарушителя, доколкото чрез неучастие в
административнонаказателното производство на очевидец или на други двама свидетели –
участвали при съставяне и подписване на АУАН, не е изяснена в цялост и фактическата
обстановка на конкретното деяние, което е съществено процесуално нарушение.
По изложените съображения и като съобрази наличието на горепосочените
съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено на
процесуално основание без разглеждане по същество на въпроса досежно извършването на
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на
НП/ЕФ въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани
от жалбоподателя разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лева за адвокатско
3
възнаграждение, които предвид крайния резултат следва да бъдат възложени в тежест на
административно наказващия орган.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0335-000173/21.07.2023 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ -Руен, с което на Ф. Д. Ф., ЕГН
**********, с адрес: ***, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева и „ лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца, като на осн. Наредба № Iз- 2539 на МВР му се отнемат общо 10
точки.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Ф. Д. Ф. направените съдебно-
деловодни разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4