№ 45219
гр. София, 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. М. Станиславова
като разгледа докладваното от В. М. Станиславова Гражданско дело №
20251110102612 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. Л. Н., чрез адвокат Б. Й. /с пълномощно на л. 9/,
срещу „А.Т.Г“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
„А.Т.Г“ АД.
В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК е депозирана насрещна искова молба от „А.Т.Г“
АД, чрез мл. адвокат В. Б.-К. /с пълномощно на л. 43/, срещу Л. Л. Н..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
по насрещния иск Л. Л. Н..
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2025 г. от
13:40 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от
„А.Т.Г“ АД срещу Л. Л. Н. обективно съединени насрещни осъдителни искове: главен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР,
сумата от 1 713,75 лева – част от вземане в общ размер на 2 000,00 лева, представляващо
главница по Анекс № ******* към Договор за потребителски кредит № ****************
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда –
22.04.2025 г., до окончателното плащане, а в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 23 ЗПК – за сумата от 1 713,75 лева – част от вземане в общ размер на 2
000,00 лева, представляващо чистата стойност на Анекс № ******* към Договор за
потребителски кредит № **************** г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане от Л. Л. Н. срещу „А.Т.Г“ АД обективно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
за прогласяване нищожността на сключения между тях Договор за потребителски кредит
№ **************** г., изменен с Анекс № *******/07.04.2024 г., като противоречащ на
закона, и с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
1
500,00 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по
недействителния Договор за потребителски кредит № **************** г., изменен с Анекс
№ *******/07.04.2024 г., ведно със законната лихва за подаване на исковата молба в съда –
16.01.2025 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 30.06.2023 г. между ищеца
Л. Л. Н. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „А.Т.Г“ АД – в
качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № **************** г.
чрез средство за комуникация по смисъла на ЗПФУР. Съгласно т. 1.1. от него,
кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на сключения договор,
Приложенията и анексите към него, Общите условия, приложими към договори за
потребителски кредит, и погасителния план да усвои и върне предоставения му кредит,
както и да заплати на кредитора уговорената лихва за ползване на кредита и другите разходи
по кредита. Ищецът твърди, че кредиторът не му е предоставил екземпляр от общите
условия и стандартен европейски формуляр. Посочва, че на 07.04.2024 г. страните са
сключили анекс № ******* към договора за кредит, чрез който са удължили срока за
погасяване на задълженията. Към анекса е приложен погасителен план, видно от който
основните параметри на договора за кредит са, както следва: 1./ размер на кредита: 2 000
лева; 2./ срок на погасяване на кредита: 07.04.2026 г.; 3./ размер на погасителната вноска без
одобрено обезпечение: 256.25 лева; 4./ брой вноски: 24; 5./ годишна лихва за ползване на
кредита: 45.56 %; 6./ дължима сума: 3 233.04 лева; 7./ годишен процент на разходите по
кредита: 65 % 8./ такса в размер на 150 лева, без посочване на какво основание се начислява.
Ищецът поддържа, че в договора за потребителски кредит липсва клауза, според която
кредиторът да е поискал от него предоставяне на обезпечение, но същевременно в
Погасителния план се констатира наличие на предвидена неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение в общ размер на 2 916,96 лева, която кредиторът е разсрочил
към погасителните вноски, и която е в размер по-голям от отпуснатия кредит. Твърди, че
въпросната неустойка не е включена при определяне на ГПР по договора, което води до
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и до вписване на неточен размер на разходите. В договора
за кредит е посочен ГПР в размер на 65 %, с което формално е изпълнено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не
включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението, наречено „неустойка“.
Счита, че тази неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и води до
неоснователно обогатяване на последния. Намира, че в договора за кредит липсва ясно
разписана методика за формиране на ГПР по кредита, чрез посочване кои компонентни са
включени в него и как се формира той като %. Поддържа, че неясното определяне на ГПР
представлява самостоятелно основание за прогласяване на нищожността на договора за
кредит. Наред с това, изтъква, че процесната неустойка излиза извън присъщите си функции
и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Счита, че неусточената клауза е
уговорена в противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя да заплати при неизпълнение на негово задължение необосновано високо
обезщетение или неустойка, и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Чрез
нея се заобикаля и изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 16 ЗПК. Посочва, че в т. 5.2 от
договора е посочено, че тази клауза е за събиране на такса от потребителя в общ размер на
150 лева, която също е предвидено да се разсрочва към всяка погасителна вноска в размер на
6.25 лева. Изтъква, че това е такса, която се събира предварително и представлява такса за
разход за извънсъдебно събиране на просрочен кредит. Навежда твърдение, че е извършил 9
броя плащания в полза на ответното дружество на суми в общ размер на 2 342,25 лева.
Отправя искане към съда за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит,
на посочените в исковата молба основания за това. Предвид недействителността на договора
за кредит, счита, че сумите над чистата стойност на кредита са недължимо платени, поради
което предявява и иск за връщане на сумата от 500,00 лева.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „А.Т.Г“ АД,
с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва
фактическите твърдения на ищеца за извършени в полза на ответното дружество плащания
на недължими суми. Навежда възражение за погасяване по давност на претендираните от
ищеца вземания. Моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК ответникът по първоначалната искова молба
предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, за сумата от 1 713,75 лева – част от вземане в
общ размер на 2 000,00 лева, представляващо главница по Анекс № ******* към Договор за
потребителски кредит № **************** г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до окончателното плащане, а в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23 ЗПК – за сумата от 1 713,75 лева –
част от вземане в общ размер на 2 000,00 лева, представляващо чистата стойност на Анекс
№ ******* към Договор за потребителски кредит № **************** г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.04.2025 г., до
окончателното плащане.
В насрещната искова молба се навежда фактически твърдения, че на 30.06.2023 г.
между „А.Т.Г“ АД, в качеството на кредитодател, и Л. Л. Н., в качеството на
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ******* по реда на
ЗПФУР. На 07.04.2024 г. между страните е сключен Анекс № ******* към Договор за кредит
№ *******, съгласно който кредитополучателят е получил от кредитодателя паричен заем в
размер на сумата 2 000 лева, срещу насрещно задължение да я върне на 24 броя месечни
погасителните вноски, първата от които платима на 08.04.2024 г., а последната – в срок до
07.04.2026 г., при условията договорени между страните. Ищецът по насрещния иск
поддържа, че кредитополучателят не е изпълнил задължението за плащане на изискуемите
суми по Анекс № *******, поради което се позовава на чл. 11, б. а) от Общите Условия на
„А.Т.Г“ АД и с връчване на препис от НИМ на кредитополучателя обявява Анекс № *******
за предсрочно изискуем. Моли ответникът по насрещния иск да бъде осъден да му заплати
сумата в размер на 1713.75 лева, частично от 2 000 лева, представляваща сбор от дължимата,
падежирала и непогасена част от главницата по Анекс № ******* и предсрочно изискуемата
главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова
молба до окончателното плащане на задължението, евентуално сумата в размер на 1713.75
лева, частично от 2 000 лева, представляваща чистата остатъчна стойност на кредита, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до
окончателното плащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от Л.
Л. Н., с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По първоначалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:
УКАЗВА на ищеца по първоначалния иск, че е в негова доказателствена тежест да
докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за
потребителски кредит № **************** г., изменен с Анекс № *******/07.04.2024 г., с
ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорените клаузи
от договора и анекса към него, които противоречат на императивни материалноправни
норми.
УКАЗВА на ответника по първоначалния иск, че е в негова доказателствена
тежест да докаже възраженията си, в това число, че договорът за потребителски кредит е
действителен, вкл. договорен индивидуално, като за последното не се представят
доказателства.
3
По първоначалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца по първоначалния иск, че е в негова доказателствена тежест да
докаже при условията на пълно и главно доказване: 1./ сключването на договор за
потребителски кредит № **************** г., изменен с Анекс № *******/07.04.2024 г., с
ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорените клаузи
от договора и анекса към него, които противоречат на императивни материалноправни
норми; 2./ извършено плащане на претендираните суми по договор за потребителски кредит
№ **************** г., изменен с Анекс № *******/07.04.2024 г., в полза на ответното
дружество.
УКАЗВА на ответника по първоначалния иск, че е в негова доказателствена
тежест да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а
именно валидно обвързващи страните договорни клаузи.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По насрещния иск:
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен валиден
договор за потребителски кредит № **************** г., изменен с Анекс №
*******/07.04.2024 г., по силата на който на ответника – кредитополучател е била отпусната
заемната сума, която е реално усвоена от последния; предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, съответно че е настъпил падежът на вземанията.
УКАЗА на ответника по насрещния иск, че в негова тежест е да докаже фактите, от
които произтичат възраженията й, вкл. за наличие на предпоставки за недействителност на
договора за потребителски кредит, евентуално на отделни клаузи от него поради
противоречието им с императивни правни норми, както и за погасяване на задълженията по
него чрез плащане или по друг начин, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на
30.06.2023 г. между „А.Т.Г“ АД, в качеството на кредитодател, и Л. Л. Н., в качеството на
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ******* по реда на
ЗПФУР; на 07.04.2024 г. между страните е сключен Анекс № ******* към Договор за кредит
№ ******* по реда на ЗПФУР; в посочения в договора за кредит ГПР не е включено
възнаграждение за неустойка.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата молба
и насрещната искова молба документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по първоначалната искова молба по
реда на чл. 190 ГПК, като ненеобходими.
ДОПУСКА изслушването на ССЧЕ със задачи, формулирани в букви А и Г от
първоначалната исковата молба, при депозит в размер на 400,00 лева, вносим от ищеца в 3-
дневен срок от връчване на настоящото определение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за изслушване на ССчЕ по задачи, формулирани в букви Б и В, като ненеобходимо.
НАЗНАЧАВА за вещо И.Д.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
4
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца по първоначалния иск
– и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията, на ищеца по насрещния
иск – и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5