№ 22698
гр. София, 28.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110104579 по описа за 2023 година
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи описаните в исковата
молба документи, както и искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с
посочената в исковата молба информация, следва да бъдат оставени без уважение.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
оставено без уважено като ненеобходимо. оносимо и необходимо за правилното решаване на
спора.
Исканията на ответника за задължаване на ищеца да представи договор за кредит и
СЕФ са основателни, относими и необходими, поради което следва да бъдат уважени.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, като по делото следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.09.2023 г. от 14:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от
страните документи.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да представи по делото Договор за кредит и СЕФ, в случай че разполага с
такива.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доакзателствени искания.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предмет на делото са предявените от А. Г. А. срещу (ФИРМА) обективно кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че чл.1 ал.3 - клаузата, с която се начислява
такса експресно разглеждане от сключения между страните договор за потребителски кредит
1
5878255 е нищожна поради противоречие със закона, добрите нрави и поради
неравноправност на същата; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в
отношенията между страните, че чл.4 ал.2 – клауза, уреждаща неустойка от сключен между
страните договор за потребителски кредит 5878255 е нищожна поради противоречие със
закона, добрите нрави и поради неравноправност на същата; и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 113,68 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит № 5878255, ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем №
5878255, съгласно който бил отпуснат заем в размер на 500 лева, при вид на погасителна
вноска двуседмична, брой на вноските – 7, ГЛП 40,32 % и ГПР 49,39 %. Твърди, че в чл. 1
ал.3 от Договора било уговорено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна
услуга по експресно разглеждане, за което на кредитополучателя ще бъде начислена
допълнителна такса в размер на 106,47 лв., като било уговорено, че таксата ще бъде
разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. В чл. 4 ал. 1 страните
уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което
да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4
било уговорено, че в случай на непредоставяне на обезпечението, потребителят дължи
неустойка в размер на 70,98 лв. Уговорено било също така тази неустойка да се заплаща
разсрочено, като в този случай дължимата вноска щяла да бъде в размер на 101,28 лв., а
общото задължение по кредита – 708,96 лв. Ищецът сочи, че е погасил изцяло процесния
кредит, чрез извършването на следните плащания - на 05.12.2022 г. сумата от 5 лева такса за
отпускане на заем, на 08.12.2022 г. сумата от 200 лева и на 09.12.2022 г. сумата от 408,68
лева. Твърди, че договорът е нищожен поради неспазена форма, поради това, че не е
написан на ясен и разбираем език, не е предоставено копие на ОУ, както и на погасителния
план, не бил посочен действителният размер на ГПР, липсвала и ясно разписана методика
на формиране на ГПР. Аргументира, че клаузата, която предвижда начисляване на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие с целта на
закона, както и поради противоречие с добрите нрави, т.к. излизала извън присъщите й
функции. Твърди, че с така уговорената неустойка се заобикаля закона, както и че клаузата е
неравноправна. Излага, че клаузата, която предвижда заплащане на такса за експресно
разглеждане също е нищожна, поради противоречие със закона. Навежда подробни
твърдения в насока, че таксата за експресно разглеждане и неустойка е следвало да бъдат
включени в размера на ГПР, при което положение аргументира, че размерът на ГПР ще
надвишава допустимия от закона такъв, поради което сочи още веднъж, че целият договор за
кредит е нищожен. Твърди също и че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, с което отново развива съображения в насока за нищожност
на целия договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба излага твърдения в насока, че исковата
молба е нередовна и счита предявените установителни искове за недопустими. Оспорва
исковете и като неоснователни. Твърди, че в договора е посочен фиксиран размер на
лихвата, че ГПР не надвишава петкратния размер на законната лихва. Аргументира
подробно, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, че
размерът на ГПР е уговорен съобразно законовите изисквания. Сочи, че неустойката не е
включена в размера на ГПР, доколкото към момента на сключване на договора,
задължението не е било възникнало. Твърди също, че погасителния план е инкорпориран в
самия договор, както и че същият не е сключен при ОУ. Подробно аргументира, че клаузата
предвиждаща заплащане на неустойка не е нищожна. Досежно таксата за експресно
разглеждане сочи, че същата е дължима за експресно разглеждане на документите и че няма
общо с отпускането на кредита. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
2
Съдът ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
следните обстоятелства по делото: между страните е сключен договор за паричен заем №
5878255, съгласно който ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 500 лева, при
вид на погасителна вноска двуседмична, брой на вноските – 7, ГЛП 40,32 % и ГПР 49,39 %;
в чл. 1 ал.3 от Договора било уговорено, че кредиторът предоставя на потребителя
допълнителна услуга по експресно разглеждане, за което на кредитополучателя ще бъде
начислена допълнителна такса в размер на 106,47 лв., като било уговорено, че таксата ще
бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема; в чл. 4 ал. 1 страните
уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което
да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция; в ал. 2 на чл. 4 било
уговорено, че в случай на непредоставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка
в размер на 70,98 лв. Уговорено било също така тази неустойка да се заплаща разсрочено,
като в този случай дължимата вноска щяла да бъде в размер на 101,28 лв., а общото
задължение по кредита – 708,96 лв.; ищецът погасил изцяло процесния кредит, чрез
извършването на следните плащания - на 05.12.2022 г. сумата от 5 лева такса за отпускане
на заем, на 08.12.2022 г. сумата от 200 лева и на 09.12.2022 г. сумата от 408,68 лева.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП е да докаже сключването на процесния
договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от
съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение и такса за експресно разглеждане.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него,
наличието на валидна неустоечна клауза, както и уговорка за заплащане на такса за
експресно разглеждане, и че клаузите, от които произтичат процесните вземания са
индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаването на сумата.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че
при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
3
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4