Решение по дело №1995/2018 на Районен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И Е

 №..........................

гр. Плевен, 26.04.2018год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІI-ми граждански състав, в публично заседание на  двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова  гр.дело № 1995 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Постъпила е молба от И.Т. И. против С.Г.Т., в която се твърди, че страните са съпрузи.Твърди се, че повече от пет годи ответникът е упражнявал върху нея и пълнолетните й деца физически и психически тормоз- обиждал,у заплашвал, гони ги от къщата, след употреба на алкохол.Твърди се, че са подавани жалби до полицията за съдействие срещу агресивното му поведение.Твърди се, че последния акт е на 12.03.2018г,. когато ответникът, след употреба на алкохол и без да е предизвикан, започнал да я обижда, псува, да я бие и бута, да къса дрехите й, да се заканва , че ще убие нея и децата им. Моли съда да издаде заповед за защита по ЗЗДН, като се наложат мерки: да се въздържа ответникът от домашно насилие, да не  приближава молителката на 50 м, както и жилището й, където живее, да посещава специализирани програми.Претендират се разноски.     

          Ответникът, р.пр., оспорва молбата.

          Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

          Безспорно по делото е, че страните са съпрузи видно от приложено удостоверение за гр.брак-л.9 от делото.Не е спорно, че имат пълнолетни деца.

Спорен по делото е въпроса упражнен ли е психически и физически тормоз от страна на ответника спрямо молителката и налага ли се постановяване на мерки по ЗЗДН.

           С оглед на спорните въпроси, са събрани писмени  доказателства.

           От представената по делото Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН - л.4, от молителката към молбата, се установява, че същата е декларирала, че  спрямо нея  е упражнено физическо и психическо насилие, като последния акт е на 12.03.2018г., изразяващо се в побой, заплахи ,свързани със здравето и живота й и на децата й.

           Представените доказателства не са оспорени по надлежния ред.

            С оглед на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира от правна страна следното:

           Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо и сексуално насилие, както и опитът  за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или обитават едно жилище.Съгласно разпоредбата на чл. чл.13, ал.3 от ЗЗДН, предвижда, че  когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от същия закон.В случая не е оспорена фактическата обстановка.

          Поради горното, съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени мерки за защита, предвидени в закона. С оглед тежестта на извършените действия на насилие, съдът счита, че подходящи мерки на закрила са предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗСДН – задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, да се отстрани от семейното жилище, да приближава пострадалата на 50м, както и жилището й, за срок от шест месеца. Съдът приема, че срока е достатъчен молителката да преодолее чувството на страх и да се приключат окончателно взаимоотношенията по законен и цивилизован ред.

           Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.

           При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25лв./ТР№6/2012г.-т.22/ по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200лв.

        Не са направени разходи от молителката, поради и което не й се дължат разноски.

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

         ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:

1.ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя С.Г.Т., ЕГН********** ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо молителката  И.Т.Т., ЕГН********** ***.

          2.ОТСТРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, С.Г.Т., ЕГН********** , от съвместно обитаваното жилище, находящо се в ***, за срок от шест месеца, считано от влизане на решението в сила.

           3.ЗАБРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.3 от    ЗЗДН на С.Г.Т., ЕГН********** ***, ДА ПРИБЛИЖАВА  ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ И.Т.Т., ЕГН********** *** на разстояние 50м, жилището й- ***, за срок от шест месеца, считано от влизане на решението в сила. 

          4.ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5, ал.1 т.5 от Закона за защита от домашното насилие, С.Г.Т., ЕГН********** ***,  да посещава специализирана програма за извършители на насилие -гр.Плевен - Център  „Отворена врата“-***

     ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.     ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.

     ПРЕДУПРЕЖДАВА С.Г.Т., ЕГН********** ***, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени  органите на прокуратурата.

     ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН********** ***, на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН ДА ЗАПЛАТИ  държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200лв. по сметка на ПлРС.

               Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-мо срок от получаване на съобщението, че е постановено.

                                                              

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: