РЕШЕНИЕ

 

Номер   476                         Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                              VІІІ граждански състав

На 13.02.2020 година

В публично заседание на 10.02.2020 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 18216  по описа за   2019  година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Ищецът А.Й.Г. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № 37/09.09.2019 г. на У. на ответната страна, да го възстанови на преди уволнението длъжност – „О.р.“, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради уволнението през периода 10.09.2019 г. – 10.03.2020 г. в размер на 3 360 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът “Да Ни Ва“ ООД – гр. Пловдив, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прихващане, като моли съдът, ако уважи исковете, да прихване от присъденото на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради уволнението сумата 1 120 лева, представляваща изплатено на ищеца обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за оставането му без работа за два месеца след прекратяване на трудовото му правоотношение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от  представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение при ответника като “О.р.” от 30.10.2013 г. С процесната Заповед, връчена на ищеца на 10.09.2019 г., трудовото  правоотношение между страните е било прекратено, ..на основание чл.325, т. 9 от КТ – поради невъзможност на работника да изпълнява трудовите си задължения поради здравословни проблеми.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително с Експертно решение № 5383 от заседание № 198 от 26.11.2018 г. на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ “Пловдив” АД, на ищеца е била определена 50 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване за срок от една  година – до 01.11.2019 г. (като за първи път е била призната трайно намалена работоспособност на ищеца с Експертно решение от 30.11.2011 г., при това – 80 %), но изрично е записано (както и в предходните Експертни решения и в представеното от ответника Становище от Служба по трудова медицина „Омега“ ООД – гр. Пловдив), че работата, която изпълнява ищецът, е подходяща за здравословното му състояние.

Поради това, доколкото макар и ищецът да е с трайно намалена работоспособност, той е в състояние да изпълнява работата, която е извършвал до уволнението си, съдът намира, че посоченото в процесната Заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца се явява несъставомерно, а оттук – че процесната Заповед действително е незаконна и като такава следва да бъде отменена.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва да се уважи, а оттук – с оглед уважаването на този иск и акцесорния характер на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, той също следва да се уважи и да се възстанови ищецът на заеманата до уволнението длъжност – „О. р.“.

Същевременно, от страна на ищеца не е била представена в оригинал личната му трудова книжка, за да бъде извършена констатация от съда, че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника А.Г. не е започнал работа по друго такова, нито други надлежни писмени доказателства, от които да се установява, че след уволнението му и до настоящия момент ищецът е останал без работа – поради което съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора, и съобразно уважената част от обективно съединените искове, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 300 лева (като предвид фактическата и правна сложност на спора и предвид обстоятелството, че по делото са били предявени три обективно съединени иска, два от които се уважават, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение), а на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда ДТ за уважената част от исковете в размер общо на 100 лева (по 50 лева за всеки един от двата уважени неоценяеми иска) и 20 лева депозит за ССЕ.

С оглед на изхода от спора, съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото по съразмерност в размер на 330 лева – платени адвокатско възнаграждение и депозит за ССЕ.    

Мотивиран от горното, съдът

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № 37/09.09.2019 г. на У. на „Да Ни Ва” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Коматевско шосе” № 202, представлявано от У. В. Т. Х., със съдебен адрес:***, офис .., Адвокатско дружество „С. и Г.“, а. Д.Г., с която, считано от 10.09.2019 г., на основание чл.325, т. 9 от КТ – поради невъзможност на работника да изпълнява трудовите си задължения поради здравословни проблеми, е било прекратено трудовото правоотношение с А.Й.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис .., а. С.П., като такава Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ИЩЕЦА на заеманата до уволнението длъжност – „О.р.“.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Й.Г., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, против  „Да Ни Ва” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради уволнението през периода 10.09.2019 г. – 10.03.2020 г. в размер на 3 360 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Да Ни Ва“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Й.Г., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 300 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 100 лева ДТ И 20 лева депозит за ССЕ. 

ОСЪЖДА А.Й.Г., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Да Ни Ва” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 330 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, считано от 24.02.2020 г.

           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП