ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 20.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Станкова ч. гр. д. № 13829 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от взискателя Софийски градски съд срещу разпореждане
от 19.09.2019 г. по изп.д. № 20198380401265 по описа
на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което
изпълнителното производство е спряно. Излага доводи, че не е налице публикация
в Официален вестник на ЕС относно решението за откриване на производство по
ликвидация на длъжника „Застрахователна компания О.– Л. – Кипър“, поради което
това обстоятелство не следва да се приема за настъпило. Сочи, че съдържанието
на кипърското приложимо право следва да бъде изискано по официален ред, в т.ч.
и да се издирят приложимите норми конкретно за спирането на производствата по
индивидуално принудително изпълнени и евентуалното наличие на изключения и
прави искане по чл. 43, ал.1 КМЧП и Европейската конвенция за обмен на правна
информация между държавите, обн. в ДВ бр. 43/31.05.1991 г. за изискване на
информация за приложимите норми от кипърското право и тяхното приложение. Претендира
присъждане на разноските, направени в настоящото производство по обжалване.
В приложените към жалбата мотиви частния съдебен
изпълнител сочи, че съгласно чл. 271 на Директива 2009/138/ЕО решението за
откриване на производство за ликвидация и неговите последици са регламентирани
от приложимото право на държавата-членка по произход, като според чл. 220 от
кипърския Закон за дружествата, с назначаване на временен ликвидатор се спират
всички производства и е недопустимо образуването на нови производства, освен с
изрично решение на съда по несъстоятелността.
След като обсъди
доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира следното:
Изпълнителното производство е образувано по възлагателно писмо на Софийски градски съд от 28.01.2019 г.
за събиране на вземане по изпълнителен лист от 18.12.2018 г. за 398,00 лева –
държавна такса, от длъжника ЗК „О.Л.“ АД.
Видно
от извършено на 26.09.2019 г. вписване по партидата в търговския регистър на
клона на ответника в България, с решение на съда в гр. Никозия, Кипър, е
открито производство по принудителна ликвидация (представляваща несъстоятелност
според терминологията на кипърското право) спрямо ответника по делото ЗК „О.Л.“,
Кипър. Съгласно чл. 624, ал. 1 КЗ решението за откриване на производство по
ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга
държава-членка на ЕС, поражда действие в България от момента, в който има
действие в съответната държава-членка. Според чл. 218, ал. 2 от Закона за
дружествата на Република Кипър производството по принудителна ликвидация от
съда (т.е. по несъстоятелност) се счита за започнало от датата, на която е
подадена молбата за образуването му в съда. Видно от публикуваната на сайта на
Комисия за финансов надзор информация, молбата за образуване на производството
по несъстоятелност е подадена през м. август 2018 г., като на 10.08.2018 г. е
назначен временен ликвидатор, от който момент решението на съда в Кипър има
действие и в България. Тази информация следва да се приеме за достоверна (и без
да е необходимо да се предоставят допълнителни документи по делото), тъй като
КФН е натоварена с функции по предоставяне на информация относно производства
по несъстоятелност на застрахователи (напр. чл. 623, ал. 3 и чл. 629, ал. 2 КЗ).
Съгласно чл. 274, параграф 1 на Директива 2009/138
относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна
дейност (Платежоспособност II) решението за откриване на производство за
ликвидация (съответно несъстоятелност) на дадено застрахователно предприятие,
производството за ликвидация и неговите последици са регламентирани от правото,
приложимо в държавата-членка по произход (т.е. по регистрация). Именно това е и
смисълът на нормата на чл. 624, ал. 1 КЗ, която признава действието на
решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на чуждестранен
застраховател, т.е. и неговите последици, в България. При това, в светлината на
посоченото правило на Директивата, правото на Република Кипър следва да уреди
не само самото решение за откриване на производството, но и неговите последици,
които следва да се признаят в България. Според чл. 274, параграф 2, б. „д“ от
Директивата приложимото към несъстоятелността право урежда действието и
последиците от производството за ликвидация върху исковете, заведени от
индивидуални кредитори, какъвто е и искът, по който е образувано производството
пред първоинстанционния съд.
При започването на производство по несъстоятелност
съгласно чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим към
производството по несъстоятелност спрямо ответника, никакъв иск или процедура
не се продължава или започва срещу дружеството, освен след разрешение на съда
по несъстоятелността и при такива условия, който съдът може да наложи. Съдът
намира, че приложима към настоящия правен спор е тази норма от Кипърското
законодателство, която предвижда спиране на всички процедури спрямо
несъстоятелния длъжник. При тълкуване на тази разпоредба и с оглед характера на
производството по несъстоятелност несъмнено в понятието „процедури“ следва да
се влага и тези по индивидуално принудително изпълнение. Целта на производството
по несъстоятелност е в рамките на едно универсално, общо производство, при
формиране на една имуществена маса да се удовлетворят вземанията на всички
кредитори, при спазване на определен ред, предвиден за защита от една страна на
кредиторите на длъжника, от друга страна на имуществото на самия длъжник. Тази
основна цел на производството по несъстоятелност изключва продължаването на
действията по индивидуално принудително изпълнение без изрично разрешение на
съда по несъстоятелността.
Следва да се посочи, с оглед изрично направеното
искане в жалбата, че настоящият състав на съда многократно в рамките на други
производства е правил искане по реда на международната правна помощ за
установяване ни приложимите норми на кипърското право във връзка със започване
производството по несъстоятелност, като въпреки изрично поставените искания за
наличието на норми уреждащи спирането, както на исковите, така и изпълнителните
производство, отговорът винаги се ограничава към посочване на приложените към
отговора на частната жалба няколко общи текста, сред които релевантен е този на
чл. 220 Закона за дружествата на Република Кипър. Ето защо съдът намира за
процесуално излишно отправянето на поредно искане в тази посока.
Спирането на висящите изпълнителни производства
срещу ответника като резултат от откриването на производство по несъстоятелност
срещу него, има за цел да даде възможност на кредиторите на дружеството
(включително на жалбоподателя в настоящото производство) да предявят пред
ликвидатора (синдика) на дружеството претенциите си. При приемане на вземането от ликвидаторите
необходимостта от производството по индивидуално принудително изпълнение ще
отпадне и ще е налице основание за неговото прекратяване. Възможно е обаче по
искане на кредитора съдът по несъстоятелността изрично да разреши неговото
продължаване, в която хипотеза ще е допустимо продължаването на изпълнителните
действия в хода на индивидуалната принудително изпълнение.
По изложените съображения жалбата следва да се
остави без уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Софийски градски съд срещу разпореждане
от 19.09.2019 г. по изп.д. № 20198380401265 по описа
на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което изпълнителното
производство е спряно.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.