Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261039
27.10.2020 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18628 по описа на съда
за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на В.К. А. срещу З.И.П., с която е предявен иск по
чл. 109 ЗС.
Ищецът твърди, че е
придобил правото на собственост върху СОС с идентификатор ****, ведно с 23/330
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **** по КК на гр. П. на основание
публична продан след съдебна дела между него и бившата му съпруга. Твърди, че
след вписването на исковата молба за делба другият съсобственик учредил вещно
право на ползване върху имота. Имотът бил изнесен на публична продан и закупен
от него. Ищецът бил въведен във владение на имота, а жалбата на ответника срещу
действията на ЧСИ оставената без уважение заради непротивопоставимост на
вписването на НА за право на ползване след вписването на ИМ по делбата. Въпреки
това ответникът не искал да се откаже от правото си на ползване и пречел на
ищеца да упражнява правото си на собственост. Иска се да бъде установено, че
правото на ползване не съществува и при условия на евентуалност, че правото не
е противопоставимо на ищеца. Претендира разноски.
С
определение от 08.01.2020г. исковата молба е върната в частта по предявения евентуален иск.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията. Ответникът твърди, че правото му на
ползване е възникнало валидно, като сделката е действителна, защото не са
налице основания за нищожност. Счита, че разпореждането извършено след
вписването на исковата молба не е нищожно, но било непротивопоставимо на
лицето, вписало исковата молба. Освен това намира, че не е обвързан от силата
на присъдено нещо на решението по делбеното производство, защото не е налице
прехвърляне на право на собственост. Не претендира разноски.
Излагат се съображения и по евентуалната претенция, която не е предмет
на делото поради връщането на исковата молба преди изпращането й за
отговор.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
За
да съществува интерес от предявяване на иска е достатъчно да се оспорва
претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право, т.
е. да е налице правен спор, пораждащ нуждата от защита на смутеното право на
ищеца.
От представеното към исковата молба решение по гр.д. № 23015/2011г. на
ПРС се установява, че процесният имот е бил предмет на производство по делба
между ищеца и бившата му съпруга- ***, като е изнесен на публична продан.
Исковата молба за делбата е подадена през м. декември 2011г. и е била вписана в
СВ на 10.01.2012г., съгласно отразяването на самата нея и представените справки.
След влизането в сила на решението за делбата, имотът е изнесен на
публична продан от ЧСИ. Преди нейното извършване, на 06.02.2015г. **** учредява
и в СВ се вписва учредяването на безсрочно право на ползване върху
притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от апартамента.
След осъществяването на публичната продан, имотът е възложен на ищеца
с постановление от 24.07.2015г., което след влизането му в сила на 02.09.2015г.
е вписано в СВ на 05.10.2015г.
С извършването
на публичната продан и вписването на постановлението е била приключена
съдебната делба на имота, като не е било необходимо отбелязването на решението
по спора. В този смисъл е определение № 71 от 07.02.2012г. на ВКС по
гр. д. № 591/2011 г., I г. о., ГК, с което се
приема, че макар и постановено в делбено производство, исковата молба по което
подлежи на вписване, решението за изнасяне на имота на публична продан не
подлежи на отбелязване или на вписване, защото не сочи, кой е собственика на
имота.
Според чл. 112, б. „а“ ЗС на
вписване подлежат актовете, с които се признават и прехвърлят вещни права, а по
силата на чл. 114, б. „в“ ЗС се вписват съответно и исковите молби, които целят заместване на акт за
признаване на вещни права. В тази хипотеза е предвидено оповестително-защитно
действие на вписването, като придобитите от трети лица вещни права след
вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Трети лица по смисъла на
посочената разпоредба са тези, които извличат правата си от същия праводател. В
настоящия случай, ответникът е придобил правото на ползване върху 1/2 ид.ч. от
имота от ****, преди извършването на публичната продан. Към този момент тя все
още е била титуляр на правото на собственост и е може да учреди право на
ползване в партимониума на трето лице. Вписването на исковата молба обаче брани
ищеца от правните последици на извършените от съсобственика следващи
разпоредителни сделки, като обвързва следващите приобретатели със силата на
пресъдено нещо на решението за публична продан на имота. След приключването на
делбата, с влизането в сила на постановлението за възлагане, съсобственият имот
и съществувалото до този момент съпритежание на правото на ползване се
трансформира в индивидуално право на собственост, заедно със съпътстващото го
право на ползване върху цялата вещ. Придобиването на права от ответника от същия
праводател (****) след вписването на исковата молба е непротивопоставимо на
ищеца, като купувач на имота по публичната продан. Така с извършването на
делбата, заради непротивопоставимостта на вписаните след исковата молба права,
учреденото на ответника право на ползване реално се е погасило. (Решение
№ 136 от 21.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1228/2016 г., II г. о., ГК)
При така развилите
се обстоятелства, с приключването на делбеното производство, ответникът никога
не би могъл да упражни правото си на ползване, защото не съществува хипотеза,
при която непротивопоставимостта на разпоредително действие, от което извлича
права, би отпаднала. Правото на ползване върху целия имот принадлежи на ищеца, като собственик на вещта, поради
което ответникът не притежава правото на ползване върху 1/2 ид.ч. от същия
имот.
Предвид горното предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски за д.т. и адв.
възн.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.К. А., гражданин на *** роден на ***г.,
с адрес: *** ****, че в полза на З.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ СЪЩЕСТВУВА право на
ползване върху 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по
КК и КР на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на
АГКК, с адрес: *****, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение: жилище,
апартамент; брой нива: 1; площ: 60.72 кв.м., при съседи самостоятелни обекти с
идентификатори *****, с площ от 8.25
кв.м., ВЕДНО със 7.141% ид.ч. от общите части на сградата, ВЕДНО с 23/330 ид.ч.
поземлен имот с идентификатор ****, с площ от 340 кв.м. по скица, начин
на трайно ползване: високо застрояване и съседи: *****.
ОСЪЖДА З.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.К. А., гражданин на ****,
роден на ***г., с адрес: *** *****, сумата
от 887.57 лева- разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.