Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 28.02.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Любомир
Игнатов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 10826 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 17.08.2020 г., постановено по гр. дело № 75420/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 113 състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато
за незаконно и отменено уволнението на С.К.К. /ЕГН **********/ от длъжността
„юрисконсулт” в Дирекция „Проблемни кредити” при „И.А.Б.“ АД, извършено
със Заповед № 678/ 20.11.2019 г. на Главен изпълнителен директор и Изп. директор на дружеството; на основание чл.344, ал.1,
т.2 КТ С.К.К. /ЕГН
**********/ е възстановен на длъжността „юрисконсулт” в Дирекция „Проблемни
кредити” при „И.А.Б.“ АД; на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ „И.А.Б.“
АД /ЕИК *******/ е
осъдено да заплати на С.К.К. /ЕГН
**********/ сумата 9 120 лева, представляваща
обезщетение за времето от 22.11.2019 г. до 22.05.2020 г., през което е останал
без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от
30.12.2019 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 560 лева- разноски
по делото /възнаграждение за един адвокат/, като искът с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за
разликата над сумата 9 120 лв. до пълния предявен размер от 10 944 лв.,
като погасен чрез прихващане с вземане на „И.А.Б.“ АД в
размер на 1 824 лв.- за изплатено на ищеца обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „И.А.Б.“
АД е осъден да заплати по сметка
на СРС сумата 597.76 лв.- държавна такса.
Постъпила
е въззивна жалба от „И.А.Б.“ АД- *** /ответник по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в
частта му, в която са уважени исковете и в частта относно разноските, с искане
да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете като неоснователни, с присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна С.К.К. /ищец по делото/ оспорва жалбата и
моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде
потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС
решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му
съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от С.К.
искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ като основателни и доказани
/последният- до посочения по- горе размер/- чл.272 ГПК.
Не
е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства-
Трудов договор № 282/ 4.04.2003 г. и Допълнително споразумение към него № 485/
08.08.2018 г., че считано от 14.04.2003 г. между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което първоначално
ищецът С.К. е заемал длъжността „експерт“ в Отдел „Проблемни кредити“,
управление „Кредитиране“ в „Първа източна международна банка“ АД /впоследствие
„И.А.Б.“ АД/, а считано от 8.08.2018 г.- длъжността „юрисконсулт“ в Дирекция
„Проблемни кредити”- Централно управление на ответното дружество. Това право-отношение
е прекратено едностранно от работодателя със Заповед № 678/ 20.11.2019 г. на
Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор на дружеството, на
основание чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ- поради съкращаване на щата, считано от
21.11.2019 г.
Приложеното
от работодателя- ответник основание за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца С.К. по чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ- „съкращаване на щата“, изисква
премахване, считано от един определен момент за в бъдеще на отделни бройки от
утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието или учреждението /в случая- дружеството/, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции. Законосъобразността на
уволнението на посоченото основание изисква съкращаването на щата да се
основава на такива промени в щатното разписание, които са извършени от
компетентния орган по установения за съответния работодател ред. То може да
бъде извършено само след утвърждаване на промените в щатното разписание. Освен
това е необходимо същото да е реално, а не фиктивно, т.е. съответната трудова
функция да се премахва, а не да се променя само наименованието на
съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа.
За установяване законността на
уволнението в случая би следвало
да се установи, че преди неговото извършване е било
Реш. по гр.д.№ 10826/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
налице утвърдено
ново /следващо възникването на трудовото право-
отношение между страните/ щатно разписание на
длъжностите на заетите по трудово правоотношение при ответника и че съгласно
това ново щатно разписание вече не е съществувала длъжността, заемана от ищеца.
В
случая прекратителният ефект на процесната
уволнителна заповед е настъпил на 21.11.2019 г. /ищецът не оспорва, че е
получил заповедта на 20.11.2019 г./, към която дата не се установява да са били
извършени промени в действащото в ответното дружество длъжностно щатно
разписание.
Във
връзка с горното като доказателства по делото са представени от ответника препис-
извлечение от Протокол № 02 от проведено на 24.01.2019 г. заседание на
Управителния съвет на „И.А.Б.“ АД, на което е утвърдено щатно- длъжностно
разписание на банката „за 2019 г.“, според което утвърденият щат за 2019 г. за
Централно управление е 215 служители, като е посочено, че същото влиза в сила,
считано от 1.02.2019 г., както и Заповед № 671/ 18.11.2019 г. на Главен
изпълнителен директор и Изпълнителен директор на „И.А.Б.“ АД, с която са
утвърдени промени в щатното- длъжностното разписание на Дирекция „Проблемни
кредити”, считано от 21.11.2019 г., като е закрита 1 щатна бройка за длъжността
„юрисконсулт (експерт)”.
Представен
е по делото и Протокол № 1 от 19.11.2019 г. на назначена от Главния изп. директор и Изп. директор на
„И.А.Б.“ АД комисия за извършен подбор по чл.329 КТ, според който подборът е
извършен между 12 служители, заемащи длъжността „юрисконсулт“ в ответната
банка, въз основа следните критерии, разпределени в две групи: 1. Общи
критерии: придобит юридически опит преди постъпване в „ИАБанк“
АД; придобит юридически опит в „ИАБанк“ АД; ползване
на английски език, въз основа на документи; наличие на дисциплинарни наказания
в „ИАБанк“ АД; и 2. Специфични критерии: усвоени
функции, професионализъм и знания, проявени при изпълнение на служебните
задължения, адекватност, точност и качествено изпълнение на задачите, лоялност,
споделяне на ценностите и принос за изграждане на корпоративна идентичност;
умения за екипна работа. Въз основа на така определените критерии ищецът К. е
получил най- малък брой точки- 30 т., вследствие на което комисията е дала
становище за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Доказателствената тежест за
установяване законността на уволнението принадлежи на работодателя- ответник,
от когото във връзка с приложеното уволнително основание в първоинстанционното
производство са представени само цитираните по- горе протокол от заседание на
УС на банката от 24.01.2019 г. и заповед от 18.11.2019 г. на изпълнителните й
директори, с която са утвърдени промени в щатно- длъжностното разписание на
Дирекция „Проблемни кредити”, считано от 21.11.2019 г., като е закрита 1 щатна
бройка за длъжността „юрисконсулт (експерт)”. Други доказателства, установяващи
извършени промени в щатното разписание на ответната банка и съответно-
включените в действащото след 21.11.2019 г. щатно разписание длъжности по
делото не са представени.
Посочените
доказателства сочат на извършването на промени в щатното разписание на „И.А.Б.“
АД, считано от 21.11.2019 г., но не дават основание за приемането на извод, че
действащото в дружеството до 21.11.2019 г. щатно разписание е било променено
/няма данни и доказателства за предходното щатно разписание на банката/, че в
предходното щатно разписание за тази длъжност е имало 12 щатни бройки и че
заеманата от ищеца длъжност действително е била съкратена, каквито са
фактическите твърдения на ответника, направени в подадения по делото писмен
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, съответно, че извършеният от
работодателя подбор по чл.329 КТ обхваща всички служители, заемащи такава
длъжност към 21.11.2019 г., а също и че подборът е законосъобразно извършен. При
положение, че не са представени от ответника предходното и процесното
длъжностни щатни разписания, въз основа на които да бъде извършен сравнителен
анализ на промените в щата, не може да се приеме в случая, че работодателят
законосъобразно е приложил процесното уволнително
основание и съответно, че уволнението на ищеца е законно извършено. Не може да
бъде извършена преценка, при липсата на съответни доказателства, каквото е
поименното щатно разписание, и относно законността на извършения от работодателя
подбор.
При
тези данни и доказателства по преценка на настоящия въззивен
съд ответникът- носител на доказателствената тежест
за установяване наличието на приложеното уволнително основание, не е ангажирал
безспорни доказателства при условията на пълно главно доказване, че същото
действително е било налице и е обосновало извършеното уволнение. Липсата на
реално съкращаване на щата на ищеца в ответната банка обуславя липсата и на
причинно- следствена връзка между такъв юридически факт и извършеното на 21.11.2019
г. уволнение на С.К., което обосновава извод за неговата незаконност.
Следва
да се отбележи наред с горното във връзка наведените във въззивната
жалба доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, че в
случая при правилно разпределение на доказателствената
тежест районният съд е дал указания /при това подробни, каквито ГПК не изисква/
на ответника, че негова е тежестта да установи законността на уволнението и
законосъобразното извършване на подбор. Тези указания, поради пасивно
процесуално поведение на ответника, не са изпълнени, което обосновава прилагане
на неблагоприятните последици от непроведеното доказване в негова вреда. Тежестта
на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от
недоказването, а доказателствената тежест се състои в
правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка
страна носи доказателствената тежест относно тези
факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за
това претендира като настъпили- чл.154 ГПК.
В
случая при прилагане неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест
не може да
се приеме, че
Реш. по гр.д.№ 10826/ 2020 г.- СГС,
ГК, ІV- Е с-в
работодателят- ответник законосъобразно е
приложил уволнителното основание „съкращаване на щата“ и че е извършил подбор
между служителите, заемащи длъжността „юрисконсулт“ в ответната банка, при
спазване на законоустановените критерии за това,
поради което и искът на С.К. за отмяна на уволнението му като незаконно като
основателен и доказан правилно е уважен.
Основателен, както правилно е
прието в обжалваното решение, е и наведеният от ищеца довод за незаконност на
атакуваното уволнение, поради неизвършването на подбор, отговарящ на
изискванията на чл.329 КТ, между заемащите длъжността „юрисконсулт“ в ответното
дружество. Съгласно разпоредбата на чл.329 КТ при съкращаване на щата
работодателят има право на подбор и може в интерес на службата да уволни
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези,
които имат по- висока квалификация и работят по- добре. Цитираната законова
разпоредба установява следните два основни критерия за подбор: по- висока
квалификация и по- високо ниво на изпълнение на възложената работа. Под професионална квалификация /чиято
легална дефиниция е дадена в & 1, т.5 от Закона за
професионалното образование и обучение /обн. ДВ-
бр.68/ 30.07.1999 г./ следва да се има предвид наличието на образование, знания
и умения съобразно изискванията за съответната длъжност, като в тази връзка при
подбора е необходимо да се преценят всички делови и професионални качества,
които конкуриращите се са показали в работата си, за да се определи по-
квалифицираният от тях. Нивото на
изпълнение на възложената работа включва срочното, количественото и
качественото изпълнение на възложените задачи. Визираните в разпоредбата на
чл.329, ал.1 КТ критерии трябва да са налице кумулативно, за да се приеме, че
подборът е законосъобразен.
Според
даденото в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.
дело № 3/ 2011 г. на ВКС- ОСГК, тълкувателно разрешение, преценката на
работодателя по чл.329, ал.1 КТ- кой от работниците и служителите има по-
висока квалификация и работи по- добре, подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, при
упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя
оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните
от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа. При извършването на подбора преценката на показателите по чл.329, ал.1 КТ не е субективна- безусловно основана на лични представи, формирани от
непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо
познаване на всички трудови функции, а е преценка по законо-съобразност,
изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на
работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора
информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за
критериите по чл.329, ал.1 КТ може да бъде обективирано
в различни негови актове, но законо-установените
критерии за подбора имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за
упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се
преценява от съда. При оспорване законността на уволнението, съответно
законността на подбора, на доказване от страна на работодателя подлежат
извършването на подбора, включването в подбора на всички необходими участници,
прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по
отделните показатели на обективно проявените професионални качества и
квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената
работа, като при провеждането на това доказване са допустими всички доказателствени средства: писмени доказателства,
свидетелски показания, експертни заключения, които съдът преценява по свое
вътрешно убеждение- поотделно и в тяхната съвкупност.
Предвид
горните съображения, при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал настоящият съд намира, че направеният при уволнението на ищеца К. от
страна на работодателя подбор по чл.329 КТ е незаконосъобразен. Не може да се
приеме въз основа на събраните в процеса доказателства, че е била извършена
преценка и е била съобразена от работодателя съвкупността от качества, свеждащи
се до посочените по- горе два основни критерия, на заемащите длъжността
„юрисконсулт“ в ответната банка /общо 12 служителя- според приложения протокол
за подбор/, включая ищеца К.. Не може да се приеме в
случая, че подборът е извършен при съвкупна преценка на законоустановените
критерии, визирани в чл.329 КТ. Липсва съответствие между последните и
посочените в протокола от 19.11.2019 г. на назначена в ответното дружество
комисия за подбор критерии, разпределени в горепосочените две групи, като липсва
яснота какво е значението на критерия „ползване на английски език“ в работата
на юрисконсулт в действаща на територията на Р България търговска банка, както
и каква е възможността членовете на комисията, за които не е посочено да имат
юридическо образование /освен М. Г.- Директор на Дирекция „Правна“/, да
преценят „нивото на изпълнение на възложената работа“ на служители, заемащи
длъжността „юрисконсулт“, вкл. да установят, че ищецът „не познава, не спазва и
не прилага точно нормативните актове в процеса на работа“, каквото текстово
съдържание включва оценката му от 30 г., определена от комисията при
извършването на подбор.
Тъй
като не се установява работодателят да е изпълнил задължението си да съпостави
подлежащите на подбор служители и тази съпоставка да е извършена по законоустановените критерии- квалификация и ниво на
изпълнение на работата, които могат да включват множество подкритерии,
относими към главните критерии, не може да се приеме
за правилна, при зададените в Заповед № 672/ 19.11.2019 г. критерии, и
преценката по същество на качествата- от гледна точка на критериите
„квалификация“ и „ниво на изпълнение на работата“, на конкретните участващи в
подбора служители, включая ищеца. Квалификацията е
обективен факт и включва образование по съответната специалност, степен на
образование, допълнителна професионална квалификация, които се установяват със
съответните документи, а в критерия ниво на изпълнение на работата се включва преценката за точното, качествено и ефективно
изпълнение на трудовите задължения от лицата, сред които се извършва
Реш. по гр.д.№ 10826/ 2020 г.- СГС,
ГК, ІV- Е с-в
подбор. Съпоставката на посочените качества
се извършва на база извършваната от участващите в подбора лица през определен
период от време /който в случая следва заемането от ищеца на длъжността
„юрисконсулт“ през м.08.2018 г./ работа в дружеството.
При
тези съображения по преценка на настоящия въззивен
съд процесното уволнение, извършено едностранно от
работодателя със Заповед № 678/ 20.11.2019 г. на Главен изп.
директор и Изп. директор на „И.А.Б.“ АД, поради съкращаване
на щата, предвид неосъществяване фактическия състав на чл.328, ал.1, т.2 КТ, се
явява незаконно- поради липса на съкращаване на щата и незаконосъобразно
извършен от работодателя подбор, което обосновава извод за основателност на
иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и за неговото уважаване.
Основателни и доказани са и акцесорните искове на С.К. по чл.344, ал.1, т.2 КТ и
чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Тъй
като уволнението му, извършено с процесната
уволнителна заповед от 20.11.2019 г., считано от 21.11.2019 г., е отменено като
незаконно, а ищецът е работил към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение по трудов договор за неопределен срок при ответника
/обстоятелство, което не се оспорва от последния/, предпоставките за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност- “юрисконсулт” в „И.А.Б.“
АД, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, в случая са налице.
Налице
са и изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за
присъждането на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 22.11.2019 г.-
22.05.2020 г. /6 месеца/, тъй като: уволнението на ищеца е признато за
незаконно; налице е подлежаща на обезщетяване вреда за работника, съизмеряваща се с пропуснатото брутно трудово
възнаграждение за времето след уволнението, през което е останал без работа;
налице е и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на ищеца
без работа през претендирания 6- месечен период.
Предвид разгледаното и уважено от първоинстанционния съд възражение на въззивника-
ответник за съдебно прихващане, правилно на ищеца е присъдена сумата 9 120 лв.,
на основание чл.225, ал.1 КТ.
При
така изложените правни аргументи и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи по съществото на трудовия спор постановеното от СРС решение
като правилно в обжалваната от ответника част следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемия К. сумата 650 лв.- разноски за платено за въззивното производство адв.
възнаграждение.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
17.08.2020 г., постановено по гр. дело № 75420/ 2019 г. на Софийски районен
съд, ІІІ ГО, 113 състав, в обжалваната
част, в която са уважени предявените от С.К.К. /ЕГН **********/ срещу „И.А.Б.“ АД- *** /ЕИК *******/ искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ, и в частта относно
присъдените за първоинстанционното производство
разноски.
ОСЪЖДА „И.А.Б.“ АД- *** /ЕИК *******/ да заплати на С.К.К. /ЕГН
**********/ сумата 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 75420/ 2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 113 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.