РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1811
24.10.2023г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, трети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на дванадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
при секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1304 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Делото е
образувано по жалба на Г.В.С., ЕГН **********,*** чрез адв. Т., против
принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП във
вр. с чл. 26, ал. 1 от Наредба за организацията на движението и паркирането на
територията на община Пловдив, наложена /извършени фактически действия по
блокирането/ от Л.А.и А.Н.и двамата служители в Общинско предприятие
"Паркиране и репатриране" при Община Пловдив, спрямо управлявания и
паркиран от жалбоподателя собствен автомобил марка "Фолксваген" с
рег. № ***, обективирана в констативен протокол № 0124248 от 11.05.2023г.
В жалбата се навеждат доводи за
нищожност и незаконосъобразност на наложената административна мярка и се иска
нейната отмяна от съда, респ. прогласяването й за нищожна. Жалбоподателят
твърди, че не е извършил нарушение на правилата за паркиране и престой.
Посочва, че е лице с трайни увреждания, за което е била поставена карта за
инвалидност на таблото на автомобила. Посочва също, че е в невъзможност да се
движи сам, бил е придружен от сестра си, за да извърши кръвни изследвания в
лаборатория „Рамос“ в гр. Пловдив на ул. „Йоаким Кърчовски“. Посочва, че
предвид заболяването си и невъзможността да се движи и поради липса на
обозначена място за паркиране на инвалиди, паркирал управлявания от него личен
автомобил на свободно паркомясто близо да лабораторията.
Сочи, че процесната ПАМ е наложена при нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, тъй като правомощията на административните органи не са упражнени но
разумен начин, добросъвестно и справедливо, като от изпълнението на
административния акт са засегнати права и законни интереси в но-голяма стенен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както и на ал. 3 от
същата разпоредба, тъй като административните органи не са приложили онези
мерки, които са били по-благоприятни за жалбоподателя, като по този начин не е
постигната целта на закона. В този смисъл счита наложената ПАМ за такава при
липсата на съразмерност.
Счита също, че Община Пловдив не са
осигурили достатъчно фиксирани и обозначени със знак Д21-"Инвалид"
места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с
увреждания, а в същото време в следствие на тяхното бездействие се налагат
санкции като обжалваната ПАМ на граждани. Посоченото прави според жалбоподателя
процесната ПАМ дискриминационна - наложена в противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 4 от ЗЗДискр, чл. 4, т. 2 от ЗХУ и чл.
14 от ЕКЗПЧОС и форма на тормоз срещу жалбоподателя по см. на § 1, т. 1 от ДР
на Закона за защита от дискриминация.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от жалбоподателя и от адв. Т..
Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на съдебните разноски.
Ответникът – блокиращ екип Л.А.и А.Н.при
Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Д. ,
твърдят, че наложената ПАМ е законосъобразна., издадена от компетентен орган,
действащ в условията на обвързана компетентност. Сочи, че решението е едно –
единствено, когато автомобилът е паркирал в зоната за паркиране, извън местата
за инвалиди-следва да заплати съответната такса. Не се претендират разноски по
делото.
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не встъпва в
процеса.
Съдът като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и въз основа на приложената административна
преписка и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК/ на 22.05.23г. деловодството на съда, а блокирането е
извършено на 11.05.2023г./ срещу подлежащ на съдебно обжалване индивидуален
административен акт, поради което е допустима.
Установи се от събраните по делото
доказателства, че на 11.05.2023г. в 10,10ч., след установяване на нарушение,
блокиращите оператори – Л.А.и А.Н., в качеството си на длъжностни лица при ОП
"Паркиране и репатриране" при община Пловдив, съставили констативен
протокол № 0124248/11.05.2023 г., в който отразили извършено действие по
принудително блокиране на пътно превозно средство "Фолксваген" с рег.
№ *** , без посочване на водач, извършено на 11.05.2023г. на ул. „Йоаким Кърчовски“ № 6 в гр. Пловдив. Според съдържанието на протокола
за установяване на нарушението са направени пет броя снимки. Протоколът е
подписан от посочените длъжностни лица.
Според приложените към протокола
снимки лек автомобил средство "Фолксваген" с рег. № ***, на
дата 11.05.2023г.10,11ч е паркирал в "Синя зона". На таблото на
автомобила е поставена карта за инвалидност.
Според представената към преписката
схема на хоризонтална и вертикална пътна
сигнализация се установява, че ул. „Йоаким Кърчовски“ попада в обхвата на Синя
зона“, гр. Пловдив. Има указателна табела за принудително преместване на
спрелите в нарушение превозни средства.
С решение на ТЕЛК – Пловдив от 14.01.2020г.
на Г.В.С. е определена 60 % инвалидност с водеща диагноза "Исхемична
болест на сърцето“. От лицето е представена карта за паркиране на хора с трайни
увреждания, по модел на Европейската общност със сериен номер 173, валидна до 31.03.2025
г., издадена от кмет на Община Перущица.
За удостоверяване на компетентността
да издаде оспорения административен акт, ответната страна представя заповед №
220А-2347/05.10.2022 г. на кмет на община Пловдив, с която на основание чл. 44,
ал. 2 от ЗМСМА, чл. 167, ал. 2, т. 2, чл. 168 и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл.
15, ал. 1 и чл. 27 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на
територията на община Пловдив, са определени длъжностните лица- служители на ОП
"Паркиране и репатриране", които да използват техническо средство за
принудително задържане и блокиране тип „скоба“ на ППС. Инкорпориран е списък на
оправомощените лица с посочване на длъжност. В този списък са и имената на Л.А.и
А.Н.. Според т. II от заповедта възлага се на определените от кмета служители
на ОП "Паркиране и репатриране" да използват техническо средство за
принудително задържане тип "скоба" и съставят констативни протоколи
за принудително блокиране, да контролират престоя на пътните превозни средства,
паркирани в обхвата на зоните за платено паркиране на територията на община
Пловдив съобразно правилата на НАРЕДБА за организацията на движението и
паркирането на територията на община Пловдив, като следят за спазването на
определеното в Наредбата време за престой, да контролират и отчитат
времетраенето на безплатното паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от
хора с увреждания на обозначените за това места със знак Д21-Инвалид. При
използване на техническо средство за принудително задържане и блокиране - тип
"скоба" да събират дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП и разходите по прилагането на техническото средство, като издават
съответните документи, удостоверяващи плащането.
Според допълнително споразумение № 131
от 30.05.2022г. към трудов договор № 10 от 30.05.2017г. за Л.К.А.и допълнително
споразумение № 211 от 01.12.2015г. към трудов договор № 34/10.06.2014г. за Ангел
Петров Нолев, са назначени с място на работа ОП "Паркиране и
репатриране" при община Пловдив, направление "ПП" – синя зона,
длъжност „скобар“, съответно "инкасатор
плащания".
По делото е приложена Наредба за
организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив /л. 24 и сл. / и Приложение № 1с посочване на
списък на булевардите и улиците и площадите с разрешено краткотрайно платено
паркиране /Синя зона“/. От приетата по делото справка за местата, предназначени
за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с
увреждания на улиците „Синя зона“, гр. Пловдив се установи, че на улиците,
включени в Приложение № 1 Списък на булеварди и улици и площади с разрешено
краткотрайно платено паркиране на територията на община Пловдив има обособени
общо 175 места, съгласно чл. 15, ал.1 от Наредбата. Местата са маркирани със
знак Д21 и допълнителни табели Т17 с текст "Безплатно паркиране до 3 часа.
От писмо от 24.06.2022г. на изпълнителния директор на Агенцията за
хората с увреждания /л.55 по делото/ се установи, че Агенцията за хората с
увреждания е съгласувала без забележки проекта на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредбата за организацията на движението и паркирането на
територията на община Пловдив.
От правна страна Съдът намира
следното:
Съгласно чл. 99, ал. 1 – ал. 3 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя,
може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и
безплатно паркиране в определени часове на денонощието; местата за паркиране се
обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се
указват условията за паркиране; общинският съвет определя цената за паркиране
на обозначените места, както и условията и реда за плащането й от водачите на
специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1,
т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на
тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
Нормата на чл. 10, ал. 1 – ал. 3 от
Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община
Пловдив /приета с Решение № 350, взето с Протокол № 19 от 22.12.2020г./
предвижда, че на територията на града се определят райони, пътища или части от
пътища за зони за платено и безплатно паркиране ("Синя зона") в
определени часове на денонощието, от понеделник до събота включително, с
изключение на обявените с нормативен акт официални национални празници, в
часовия диапазон от 08. 30 до 18. 30 часа. Таксуването се определя съобразно
действителното време на паркиране в зоните за паркиране.
За паркиране в "Синя зона"
се заплаща цена в размер определен с Наредбата за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, с
изключение на електрически превозни средства /ЕПС/, паркирали до зарядна
колонка за ЕПС и намиращи се в режим на зареждане от същата. Обхватът на
"Синя зона" се определя от Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен
списък, Приложение № 1 на настоящата Наредба. Условията и редът за паркиране в
зоната, се указват с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на
водача се указватусловията за паркиране, при спазване на действащите нормативни
разпоредби и действащия Генерален план за организация на движението в гр.
Пловдив.
Нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП
предвижда, че службите за контрол, определени от кметовете на общините,
използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно
средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал.
3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
Съгласно чл. 27 от Наредбата
поставянето на "скоба" може да се извършва само от звеното на
общината, определено със заповед на кмета на общината, на основание чл. 167,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП. По правилото на чл. 35, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от същия подзаконов
нормативен акт, кметът на общината или определено с негова писмена заповед
звено на общината и длъжностни лица осъществяват контрол по спазването на
наредбата, който контрол включва използването на техническо средство за
принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата цена за паркиране до заплащане на цената и на разходите по прилагане
на техническото средство.
По правилото на чл. 15, ал. 1 и ал.
2 от Наредбата във всяка "Синя зона" и "Зелена зона" се
осигуряват фиксирани и обозначени със знак Д21–"Място за паркиране на
пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“ места за безплатно
паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания. На тези
места могат да престояват до 3 часа само автомобили, снабдени с карта,
удостоверяваща правото на ползване на такова място. Картата задължително
съдържа международния знак "Инвалид". Тя трябва да бъде поставена в
долният десен ъгъл на предното стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по
начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън.
Съгласно чл. 99а от ЗДвП карта за
паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с
трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета
на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец
съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна.
Картата за паркиране трябва да отговаря на изискванията на стандартизиран модел
на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г.
относно картата за паркиране на хора с трайни увреждания.
Принудителното задържане на пътно
превозно средство чрез техническо средство - скоба е принудителна
административна мярка, която по своето предназначение цели да отстрани вредните
последици от констатирано правонарушение - паркиране на определените за целта
места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП.
Мярката е предвидена в закон - чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това по
своя характер налагането й представлява проява на властта на съответния орган
едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и
следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 АПК. Нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП изисква да е налице
паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране,
във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към
установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва
да са налице кумулативно.
Законодателят не предвижда съставяне на
нарочен акт в писмена форма за налагане на посочената мярка. Аргумент в тази
насока се извлича при тълкуване на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
според която изброените в чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а",
т. 6 и 7 принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По аргумент на
противното за мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не се изисква писмена
форма. Същата се налага чрез фактически действия – използване на техническо
средство за принудително задържане. Предвид изложеното, съдът намира, че
процесната ПАМ е приложена от материално и териториално компетентен орган.
Съставеният по приложената мярка
констативен протокол съдържа данни за мястото на извършване на нарушението,
което е включено по реда на чл. 10, ал. 3 от Наредбата от компетентния орган -
Общински съвет Пловдив в обхвата на "Синя зона" на гр. Пловдив.
От представената от ответника схема
на вертикална сигнализация в процесния пътен участък е видно, че оспорващият е
паркирал в "синя зона", за която предварително са указани условията и
редът за паркиране, а изготвеният и представен по преписката снимков материал
кореспондира на установената фактическа обстановка.
От изложените в жалбата съображения
става ясно, че жалбоподателят не се спори, че е паркирал автомобила си на
паркомясто, което не е било обозначено за ползване от хора с увреждания.
Изложеното налага да се приеме, че на
процесната дата ползваният от жалбоподателя автомобил не е бил паркиран на
някое от местата, предназначени за хора с трайни увреждания и обозначени със
знак Д21 предвидени, а на място за платено паркиране. Причините за това са
неговата затруднена подвижност и извършването на кръвни изследвания пред
посочената лаборатория.
От друга страна от приетата по
делото Справка от директора на ОП „Паркиране и репатриране“ /л.78/ се установи,
че на ул. „Захари Стоянов“, ул. „ Иван Андонов“ и ул. „ Йоаким Кърчовски“ ,
които са в обхвата на „Синя зона“, са обособени
3 паркоместа за безплатно паркиране до 3 часа за автомобили обслужващи
хора с увреждания. Местата са маркирани със знак Д21 и допълнителни табели Т17.
Представена е схема на вертикална и хоризонтална пътна сигнализация, изискана
от съда служебно, но не е представена схема на паркоместата, обозначени със
знак Д21, както и е дадена информация колко са местата за паркиране в
"Синя зона" обозначение със знак Д21 "Инвалид" на процесната
улица, а само данни общо за местата за безплатно паркиране в "Синя
зона" за улиците: „Захари Стоянов“,
ул. „ Иван Андонов“ и ул. „ Йоаким Кърчовски“.
С оглед липсата на ангажирани от
страна на ответника доказателства за наличните места в "Синя зона",
обозначени със знак Д21 – "Инвалид" в района на ул. „ Йоаким
Кърчовски“ № 6, по делото не може да се установи с категоричност, че от страна
на общинските органи са предприети достатъчно мерки за изпълнение на условията
и създаването на гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания.
Действително в административната
преписка се съдържа писмо на изпълнителния директор на Агенция за хората с
увреждания при Министерство на труда и социалната политика, от което става
ясно, че агенцията е съгласувала без забележки проекта на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредбата за организацията на движението и паркирането
на територията на община Пловдив. Няма данни обаче дали този проект на
наредбата е представен със съответната схема на паркоместата, а в Приложение №
1 на наредбата се посочват само местата с разрешено краткотрайно платено
паркиране. С други думи не се установява по категоричен начин, че извършеното
съгласуване е въз основа на направен анализ за броя на хората с увреждания в
град Пловдив, съответно издадените инвалидни карти за паркиране на ППС.
С оглед на гореизложеното Съдът приема,
че в случая приложената мярка по отношение на автомобила на жалбоподателя се
явява непропорционална и засяга в много по-голяма степен жалбоподателя, като
водач на МПС, превозващо инвалид, спрямо засегнатия защитен от закона обществен
интерес.
В този смисъл е
и постановеното решение № 7055 от 27.06.2023 г. па адм. д. № 11383 по описа на Върховния
административен съд, който приема, че "Нормативите за достъпни места за
паркиране на автомобили на хора с увреждания са регламентирани в чл. 22 от
Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за
достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. В посочената разпоредба в зависимост
от предназначението на сградите и капацитета на паркинга са предвидени
минимален брой места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. В тежест
на ответната страна е да докаже, че в района на паркиране на процесния
автомобил са спазени тези нормативи като се има предвид, че жалбоподателят е
паркирал пред лаборатория.
Съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при
спазване на процесуалните правила, но не е постановен в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу
него жалба се явява основателна.
На жалбоподателя се следват
сторените разноски: 10 лв. за държавна такса, 500 лв.- изплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна помощ от 19.05.2023г. и 500 лв. –
изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ от
18.09.2023г.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - Пловдив, І отделение, трети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.В.С., ЕГН **********,***, принудителната административна
мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наредба за
организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив,
наложена /извършени фактически действия по блокирането/ от Л.А.и А.Н.и двамата
служители в Общинско предприятие "Паркиране и репатриране" при Община
Пловдив, спрямо управлявания и паркиран от жалбоподателя собствен автомобил
марка "Фолксваген" с рег. № ***, обективирана в констативен протокол
№ 0124248 от 11.05.2023г.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати в полза на Г.В.С., ЕГН **********,***, сумата
в размер от 1010 лв. /хиляда и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване
с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/