№ 19441
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110102365 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед при подадено възражение
по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 10149/12.01.2023
г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от А* -
Изпълнителен директор и И* председател на УСу с която са предявени
обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове, с
правна квалификация, както следва:
срещу М. Г. А. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, п.к.
1715, обл. С*,
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 44.26 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 15.06.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 5.44 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
05.05.2023 г., изчислена върху главница от 44.26лева
1
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 2.73 лева главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 15.06.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 0.59 лева -
лихва за периода 16.07.2020 г. до 25.05.2023 г., изчислени върху главница
от 2.73 лева
за които суми има издадена Заповед № 19694 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 06.07.2023 г. по ч. гр. д. № 33384 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за
топлоснабден имот: гр. С*
срещу Ц. Г. А. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, п.к. 1715,
обл. С*,
5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 44.26 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 15.06.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
6. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 5.44 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
05.05.2023 г., изчислена върху главница от 44.26лева
7. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 2.73 лева главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 15.06.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
8. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 0.59 лева -
лихва за периода 16.07.2020 г. до 25.05.2023 г., изчислени върху главница
от 2.73 лева
за които суми има издадена Заповед № 19694 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 06.07.2023 г. по ч. гр. д. № 33384 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за
топлоснабден имот: гр. С*
срещу Д. А. И. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, п.к. 1715,
2
обл. С*,
9. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 44.26 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 15.06.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
10. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 5.44 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
05.05.2023 г., изчислена върху главница от 44.26лева
11. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 2.73 лева главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 15.06.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
12. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 0.59 лева -
лихва за периода 16.07.2020 г. до 25.05.2023 г., изчислени върху главница
от 2.73 лева
за които суми има издадена Заповед № 19694 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 06.07.2023 г. по ч. гр. д. № 33384 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за
топлоснабден имот: гр. С*
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са
собственици на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: гр.
С*за процесния период. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да
заплащат топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна
енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия
на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а
ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени
от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок
след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна
енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и
ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за
дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-
334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово
разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако
клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят вземанията.
3
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB *
BIC: SOMBBGSF.
Моли да се изиска служебно от Столична община, район Илинден
удостоверение за наследници, родствени връзки на Л* И., ЕГН **********, а
при условията на евентуалност – да се издаде съдебно удостоверение.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците не подават отговор.
В о.с.з. ищецът се представлява от юрисконсулт. Поддържа исковете.
Моли да се постанови решение по признаване на иска. Претендира разноски.
Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответниците М. А. и Д. А. се явяват лично и признават иска. Признават,
че едва с исковата молба са разбрали, че са собственици на процесния
апартамент.
Ответникът Ц. А. не се явява и не се представлява.
Третото лице – помагач, не се явява и не се представлява. Представя
писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 32425/09.08.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.73-89 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
4
С определение № 32425/09.08.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 73-89 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представения договор за продажба на недвижим имот Васил А.
Иванов е придобил процесния имот (л.21,23, 131-132 от делото).
По делото няма представено доказателство дали имотът е придобит по
време на брака или не. Но това е без правно значение.
Видно от предоставеното удостоверение за наследници Васил А. Иванов
е починал на 05.04.1996 г. като е оставил за наследници съпругата си Л* И.,
дъщеря си В* И. и Г* В* А. (л.133 от делото). Към неговата смърт се
прилага СК 1985 г.
Съгласно чл.9, ал.1 и чл.5, ал.1 ЗН, всеки един от наследниците получава
равна част от имуществото. Следователно всеки един от наследници би
трябвало да има по 1/3 ид. част от имуществото на покойника. Така Л* И., В*
И. и Г* В* А..
Ако имотът е придобит по време на брака, си прилага СК 1985 г. и Л* И.
има 1/2 ид.част, следствие на прекратяване на СИО и 1/6 ид. част като
наследник на покойника. Останалите лица В* И. и Г* А. също имат по 1/6 ид.
част (1/3 от 1/2, следствие на прекратяване на брака).
Ако имотът е придобит извън брака, отново важи СК 1985 г., но всеки
един от тях има по 1/3 ид. част от имота.
По делото е представен н.а., съгласно който В* И. дарява на Л* И.
собствената си 1/4 ид. част от имота, като си запазва пожизнено правото на
собственост. Съдът не кредитира този н.а. в частта за разпореждане на
5
имуществото. Няма как дъщерята да е придобила 1/4 от имота, нито ако
имотът е придобит по време на брака, нито ако е придобит извън брака. В
първата хипотеза, по наследство В* И. 1/6, а във втората хипотеза 1/3. В* И.
ще придобие 1/4 от имота, само ако имотът е купен по време на брака и
бракът е прекратен по действието на СК 1969 г., когато преживелият съпруг
не наследяваше частта от СИО. В случая бракът е прекратен, поради смърт
през 1996 г., когато е действал СК 1985 г., а не този от 1969 г. При това
положение съдът не кредитира този н.а.
Съгласно представеното удостоверение от АВ (л.127 от делото) между
наследници на Г* В* А. е водено дело. След служебна справка в деловодните
книги на съда, които са публични, съдът установи, че делото е гр. д. №
3976/2005 г., арх. 18030/2007 г. Делото е с предмет съдебна делба между
наследниците за процесния имот. В първата фаза е постановено допускане на
делба на процесния имот, като е установено, че имотът е придобит по време
на брака и Л* И. има 4/6 ид. ч., Г* В* А. – 1/6 ид. ч. и В* И. – 1/6 ид. ч.
Решението по допускане е влязло в сила. Във втората фаза по делбата е
одобрена спогодба от 25.07.2006 г., съгласно който Л* И. става изключителен
собственик на имота. При това положение, Г* В* А. не е собственик на имота.
Същото фигурира и в описните, азбучните книги на съда и книгите за
резултата от с.з., както и другите деловодни книги.
Съгласно представено удостоверение за наследници ответниците Д. А.
И., Ц. Г. А., М. Г. А. са наследници на Г* В* А.. Последният е починал през
2011 г. и след като не е бил собственик на процесния имот, то същият не е
оставил в наследство процесния имот. Следователно ответниците не са
станали собственици на имота и не са потребители на топлинна енергия.
При това положение искът се явява неоснователен, тъй като липсва едно то
кумулативно дадените предпоставки за уважаване на иска, а именно
ответниците да са потребители на топлинна енергия. В този смисъл е
безпредметно да се обсъжда дали са налице останалите предпоставки.
Съдът не постанови решение по признаване на иска и неприсъствено.
Първо, защото признаването попада по чл.237, ал.3, т.1 ГПК. Съдът е следи
служебно за спазване на императивни правни норми (ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС), а правото на собственост е именно
такова. Второ, не е поискано неприсъствено решение спрямо Ц. Г. и искът не е
вероятно основателен.
При това положение предявените искове следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответниците имат право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същите не претендират такива и не представят
списък. Ето защо не следва да им се присъжда.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул „Ястребец“ 23Б обективно и
субективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна
квалификация, както следва:
срещу М. Г. А. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, п.к. 1715, обл. С*,
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 44.26 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. (дата на
подаване на заявлението) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5.44 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 05.05.2023 г., изчислена върху главница
от 44.26лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.73 лева главница за
периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение,
ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 0.59 лева - лихва за
периода 16.07.2020 г. до 25.05.2023 г., изчислени върху главница от 2.73 лева
за които суми има издадена Заповед № 19694 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 06.07.2023 г. по ч. гр. д. № 33384 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен
номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот: гр. С*
срещу Ц. Г. А. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, п.к. 1715, обл. С*,
5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 44.26 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. (дата на
подаване на заявлението) до изплащане на вземането
6. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5.44 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 05.05.2023 г., изчислена върху главница
от 44.26лева
7. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.73 лева главница за
периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение,
ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
8. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 0.59 лева - лихва за
периода 16.07.2020 г. до 25.05.2023 г., изчислени върху главница от 2.73 лева
за които суми има издадена Заповед № 19694 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 06.07.2023 г. по ч. гр. д. № 33384 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен
номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот: гр. С*
срещу Д. А. И. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, п.к. 1715, обл. С*,
9. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае
7
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 44.26 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. (дата на
подаване на заявлението) до изплащане на вземането
10. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5.44 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 05.05.2023 г., изчислена върху главница
от 44.26лева
11. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.73 лева главница за
периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение,
ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
12. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 0.59 лева - лихва за
периода 16.07.2020 г. до 25.05.2023 г., изчислени върху главница от 2.73 лева
за които суми има издадена Заповед № 19694 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 06.07.2023 г. по ч. гр. д. № 33384 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен
номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот: гр. С*
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„Техем сървисис" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Проф. Г. Павлов" № 3, на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *, ул. „Ястребец“ № 23 Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице -
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8