РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Белоградчик, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20231310200123 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Производството е образувано по Жалба на П. В. П. от гр. Б., обл. В.,
чрез адв. И. И. от АК – Видин, против Наказателно постановление № 23 –
0242 – 000089 от 16.03.2023 г. на Началник на РУ – Белоградчик, с което на
осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени наказания “Глоба” в
размер на 200.00 лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца, и на осн. Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С депозираната Жалба се моли, съда да отмени Наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на
производството – не е посочена нарушената законова разпоредба. Аргумент
за исканата отмяна е и че не е спазен реда по Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.,
като нито собственика на автомобила, нито жалбоподателя – като водач на
същия, са били уведомени от сектор „Пътна полиция“ за служебно
1
прекратената регистрация на МПС – то.
В съдебно заседание, жалбоподателя е представляван от процесуалния
си представител – адв. И. И. от ВАК. Поддържа жалбата и пледира съда да
отмени Наказателното постановление. Излага подробни доводи за това. Моли
съда да му присъди направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Представител на въззиваемата страна не се явява в съдебно заседание. В
писмено становище, молят съда да потвърди издаденото Наказателно
постановление и правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя, като молят същото да бъде редуцирано до
минималния такъв, в случай, че се претендира заплащането на такова.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата
страна – В. Р. В. – актосъставител и Д. Ц. Т. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта.
За нуждите на делото, е изискана и представена Прокурорска преписка
№ 514/ 2023 г. по описа на РП – Видин.
Съдът, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата
е подадена от лице с право на жалба – наказаното физическо лице, пред
компетентния съд и в законния срок.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата и за основателна.
Съображенията на съда са следните :
С показанията си, разпитаните по делото свидетели на въззиваемата
страна – полицейски служители в РУ – Белоградчик, установиха следната
фактическа обстановка: На 07.12.2022 г., свидетелите на въззиваемата страна
В. В. и Д. Т. извършвали пътен контрол на територията на гр. Белоградчик,
обл. Видин. Около 13.50 ч., в гр. Белоградчик, по ул. „Трети март“, с посока
на движение към ул. „Г.С. Раковски“, св. В. спрял за проверка лек автомобил
марка „Мазда 121”, с рег. № СА 8275 ХТ. Автомобилът бил управляван от
жалбоподателя П. В. П.. При извършена справка в РСОД, контролните
органи установили, че автомобила е собственост на Р. С. Б., както и че е със
служебно прекратена регистрация от дата 29.11.2022 г., обявена от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР Видин. Регистрацията на МПС – то била
прекратена на осн. чл. 143 ал.10 от ЗДвП – поради липса на сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила. В хода на проверката,
2
водача – жалб. П. заявил, че не знае за прекратената регистрацията на МПС –
то.
За нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, св. В. В., съставил на
жалбоподателя П. В. П., АУАН серия GA № 728553/ 07.12.2022 г.
Била образувана Пр. Преписка № 514/ 2023 г. по описа на РП – Видин,
като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
28.02.2023 г., РП – Видин е отказала образуване на ДП за престъпление по чл.
345, ал. 2 НК. Материалите са изпратени на РУ – Белоградчик и е издадено
процесното Наказателно постановление № 23 – 0242 – 000089/ 16.03.2023 г.
на Началник на РУ – Белоградчик.
Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното :
От събраните по делото доказателства – в частност показанията на
свидетелите на въззиваемата страна, се установи, че на инкриминираната
дата, жалб. П. В. П. е управлявал автомобил, чиято регистрация е прекратена
служебно на осн. чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради това че не е имало сключена
валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност».
Съдът намира, че определящо за изхода на делото значение има,
виновно ли е извършено административното нарушение от страна на
наказаното лице.
В случая, регистрацията на автомобила е прекратена служебно на осн.
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Съгласно цитирания законов текст, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По делото са събрани доказателства, че управлявания от жалбоподателя
П. П. лек автомобил, е собственост на Р. С. Б. Липсват обаче каквито и да
било доказателства за уведомяване на собственика на автомобила, че
3
регистрацията му е служебно прекратена на 29.11.2022 г. В приобщената по
делото Прокурорска преписка № 514/ 2023 г. по описа на РП – Видин,
липсват данни сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Видин да е уведомил
собственика за прекратената регистрация. Доказателства в тази насока няма.
Не е приложено никакво уведомление отправено до собственика за горното
обстоятелство. Още по – малко са налице данни да е уведомен
жалбоподателя, в качеството му на водач на дерегистрирания автомобил.
Поради това и в деня на извършената проверка от контролните органи,
жалбоподателя няма как да е знаел, че управлявания от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация. Това е заявил и пред полицейските
служители в хода на извършената проверка – че не е знаел за служебно
прекратената регистрация.
Предвид изложеното по – горе от фактическа страна, се налага правния
извод, че нарушението не е доказано от субективна страна.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е регламентирано, че
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Следователно и за разлика от други предвидени в ЗДвП и в Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. случаи на прекратяване на регистрацията на МПС, при
служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, администрацията дължи уведомяване на собственика на автомобила.
В случая, няма никакви данни нито собственика на лекия автомобил,
още по – малко водача на автомобила да е бил надлежно уведомен за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 29.11.2022 г.
Поради това, към датата на извършване на вмененото на жалбоподателя
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – 07.12.2022 г., той няма как да е знаел,
да е допускал, да е могъл да знае или да е бил длъжен да предположи за
прекратената регистрация на автомобила, и съответно да съобрази
поведението си с това обстоятелство. Поради това, липсват каквито и да е
било доказателства за наличието на субективната страна на нарушението под
формата на умисъл или непредпазливост.
Недоказан е волевият момент на вината, като субективен елемент на
4
соченото противоправно деяние. Действително, незнанието на закона не е
обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, но в
случая се касае за незнание на факт от обективната действителност /за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи
към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо
във вр. с 140, ал. 1 от ЗДвП.
И най – вече това незнание се явява резултат от едно неизпълнено
административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на
собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила в
какъвто смисъл е изискването на закона. Поради това по отношение на
санкционираното нарушение се изключва не само умисълът на дееца, но и
извършване на деянието при форма на вината – непредпазливост.
В горният смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г.
на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, съгласно което не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство.
При така изложените мотиви и тъй като не се събраха никакви
доказателства Сектор „ПП“ да е изпълнил своето задължение по закон и да
уведомил собственика на МПС – то за прекратената регистрация, се налага
извода за несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна.
Налице е недоказаност на виновно извършване на нарушението, което
дисквалифицира това деяние като административно нарушение по смисъла на
чл. 6 от ЗАНН и представлява основание за отмяната на издаденото
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Предвид на това, съдът намира, че не се доказа жалбоподателя да е
реализирал от субективна страна състава на административното нарушение,
поради което крайния акт, с който му е ангажирана
административнонаказателна отговроност – издаденото Наказателно
постановление, следва да бъде отменено.
5
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът отменя изцяло Наказателното
постановление, то въззиваемата страна е тази, която следва да понесе в своя
тежест направените по делото разноски направени от жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение в процеса – съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр.
с чл. 143, ал. 1 АПК. По делото е представен Договор за правна защита и
съдействие от 18.04.2023 г. от който е видно, че е договорено и изплатено в
брой адвокатско възнаграждение на довереника на жалбоподателя, в размер
на 400 лв.
По направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира, че не са налице основанията за
редукция на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като размера на
същото е съобразен с разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не е
налице основание за намаляването му.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0242 – 000089/
16.03.2023 г. на Началник на РУ – Белоградчик, с което на П. В. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „....................“ № .., на осн. чл. 175, ал.
3, предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени наказания : „Глоба” в размер на
200.00 (двеста лева) лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 месеца, и на осн. Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки
– за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Видин , РУ – Белоградчик, ДА ЗАПЛАТИ на
П. В. П., ЕГН ********** от гр. Б., обл. В., ул. „....................“ № ...,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева. (четиристотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
6
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7