Решение по дело №1768/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 806/19.4.2021г.

гр. Пловдив,  19 април 2021 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

 

при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 1768 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 42  от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ).

Образувано е по жалба на П.Й.С., с ЕГН **********,***, чрез адв. А., със посочен съдебен адрес: ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-2378-0069/25.06.2020г., издадена от Началника на Първо РУ –София при СДВР, с която на жалбоподателя, на основание чл.42 във връзка с чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ,  е наложена  забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.

Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на заповедта. Излага доводи, че е нарушено изискването за пълно, точно и ясно описание на нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди, че в АУАН липсват реквизити. Счита, че определеният срок на наложената ПАМ не е надлежно мотивиран. Според жалбоподателя, както в АУАН, така и в заповедта не е посочено кой полицейски орган и кое лице е установило извършването на нарушението, а наказващия орган е посочил само съставителя на акта. Твърди, че в случая не е посочено дали издателят на акта и установилия нарушението са едно и също лице и дали те са компетентни да извършват тези действия. Сочи, че изброените служители на МВР, към които се твърди да е отправил обидни думи, не са му се представяли изрично, нито са имали друга комуникация с него. Счита, че дори и да има извършено нарушение, то същото е маловажен случай. Иска се отмяна на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Началник на Първо РУ-София при СДВР, в писмени бележки от процесуалния си представител, гл. юриск. Панайотова, оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Първоначално жалбата е била подадена пред Административен съд София-град, който с Определение № 5061/08.07.2020 г., по адм. дело № 6391 по описа за 2020 г. е прекратил производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Пловдив.

Административен съд  - Пловдив, в настоящия си състав, намира жалбата за подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта. Заповедта е връчена на П.С. на 25.06.2020г. (видно от направеното в нея отбелязване), а жалбата е подадена чрез органа до Административен съд София-град с вх.№ от 01.07.2020г. Въпреки изричните указания на съда дадени в с.з. от 15.12.2020г. ответникът не представи информация и/или самия плик, с който е получена процесната жалба, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор, че на 24.06.2020г. е проведена футболна среща с начален час 20:30 часа между отборите на ПФК „ЦСКА“ София и ПФК „Ботев“ Пловдив на стадион „Българска армия“ - гр.София, бул.“Драган Цанков“ №3. Няма спор и доколкото в жалбата пред съда самият П.С. твърди, че е присъствал на тази футболна среща.

Оспорената ЗПАМ е наложена на П.Й.С. за това, че на 25.06.2020 г. около 23,30 часа в гр. София, на бул. "Драган Цанков"№ 3, на стадион "Българска армия", след провеждане на футболна среща между отборите на "ЦСКА“ София и "Ботев“ Пловдив с начален час 20:30 часа, при напускане на спортното съоръжение, същият е извършил противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на ЗООРППСМ, като на излизане от сектор Б е отправил ругатни, които са особено вулгарни с думите „Ще ви **майката ушеви“, „Курви на Бойко“ към полицейските служители Ц.Б., С.М.и З., изпълняващи служебни задължения по охрана на спортното мероприятие, като деянието не съставлява престъпление по смисъла на НК.

В административната преписка са съдържат следните доказателства: АУАН № 2378 от 25.06.2020г. и НП № 2378 от 25.06.2020г. от което е видно, че на П.С. е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРППСМ; докладна записка от С.М.-полицай при ОСПСОВОР-СДВР; Протокол за писмено показание на свидетелката Виргиния З.-полицай в ОСПСОВОР-СДВР; Протокол за писмено показание на свидетеля С.М.; Заповед за задържане на лице, Заповед за конвоиране на лице; Протокол за личен обиск на лице; декларация от П.С. за запознаване със права при задържане; обяснение от П.С..

По делото е приложено и Удостоверение (лист 39) на Началник отдел „Човешки ресурси“ – СДВР, според което със Заповед № 8121К – 12916/16.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, комисар Х.Б.Б.е назначен на длъжност началник на 01 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи, която длъжност изпълнява и към настоящия момент.

Въпреки уважаването на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя и допуснатото от съда довеждане за разпит на двама свидетели, същите не са доведени в съдебно заседание.

При така установеното  от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от Х.Б.Б.- Началник на 01 Районно управление на СДВР. Съгласно чл. 42 изр. първо от ЗООРПСМ, принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се налага със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице. Видно от представеното по делото удостоверение от СДВР Христо Бутраков е назначен на длъжност Началник на 01 РУ –СДВР. Местоизвършването на нарушението попада в територията на 01 РУ на СДВР. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган .

При издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават заповедта до степен, налагаща нейната отмяна. Същата е издадена в срока по чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ (не по-късно от 24 часа от съставянето на акта, който пък съдържа всички необходими реквизити).

Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа необходимото минимално съдържание, включително фактически и правни основания за издаването й. Напълно неоснователни са възраженията за немотивираност на заповедта. Фактическите обстоятелства са точно, ясно и подробно описани. Изрично е посочено, какво е нарушението на жалбоподателя –отправил ругатни, които са особено вулгарни с думите „Ще ви  еба майката ушеви“, „Курви на Бойко“ към полицейските служители Ц.Б., С.М.и З., изпълняващи служебни задължения по охрана на спортното мероприятие. От друга страна дори и да се приеме, че оспорената заповед не съдържа точни и ясни мотиви, то съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. ОСГК на ВС е допустимо мотивите да се съдържат и в друг документ, неразделна част от административната преписка, предхождащ издаването на акта. В случая, оспорената заповед препраща към преписка № 225р-23109/2020 г., в която се съдържа докладната записка по случая, както и към НП № 2378/2020 г., връчено на жалбоподателя на 25.06.2020г. (саморъчно отразено в НП от последния).

Правило органът е приложил материалния закон, като в заповедта точно е описано и правното основание за издаване, а именно: чл.41, т.1 във връзка с чл.30, ал.1, т.1, пр.2 във връзка с чл.21, т.8 от ЗООРПСМ.

Съгласно чл.21, ал.1, т.8 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във отправянето на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено вулгарни, както и изрази и скандирания, насаждащи омраза на расова, етническа или религиозна основа. От събраните по делото писмени доказателства, а именно докладната записка, послужила за започване на настоящото производство и от приложените протоколи за писмени показания от служители при ОСПСОВОР-СДВР, се установява, че П.С. на 25.06.2020 г. около 23:30 часа в гр. София, на стадион "Българска армия", във връзка с провеждане на футболна среща между отборите на "ЦСКА“ София и "Ботев“ Пловдив (с начален час 20:30 часа) до изхода на сектор "Б", при напускане на спортното съоръжение се обърнал към полицейските служители Ц.Б., С.М.и З., изпълняващи служебни задължения по охрана на спортното мероприятие с обидните реплики „Ще ви еба майката ушеви“, „Курви на Б.“. Изложеното налага извод, че ответника правилно е установил извършената от жалбоподателя противообществена проява. В този смисъл напълно неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че е попаднал случайно сред задържаните. Без правно значение е и твърдението, че изброените служители на МВР, към които се твърди да е отправил обидни думи, не са му се представяли изрично, доколкото ругатни могат да се отправят и към лица които нарушителят не познава.

 Безспорно отправените от жалбоподателя ругатни при напускане на спортното съоръжение, с думите „Ще ви еба майката ушеви“, „Курви на Бойко“ са особено вулгарни и попадат в т.8 на чл.21 ал.1 от ЗООРПСМ, и  отправянето на такива законодателят е забранил по време на спортно мероприятие.

Съгласно чл.25 от ЗООРПСМ, за извършени противообществени прояви по чл.21, т.1 – 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години, а съгласно чл.41, т.1 от същия закон,  забраната за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина е принудителни административна мярка по този закон. Т.е налице е фактическото основание за приложение на принудителната мярка по чл.41, т.1 от ЗООРПСМ. Доколкото мярката е наложена в минималния по закона срок, то не е нужно да се излагат мотиви за срока. Всеки срок различен от минималния би налагал такава обосновка.

Съдът намира, че ответникът е съобразил приложената мярка и с целта на закона - да се осигури безопасността при провеждане на спортни мероприятия и да се преустановят или предотвратят на административните нарушения, извършвани от посетители на такива мероприятия.

С оглед изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при правилно приложение на материалния закон, при съобразяване с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

 

         Ето защо, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата П.Й.С., с ЕГН **********,***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-2378-0069/25.06.2020г., издадена от Началника на Първо РУ –София при СДВР.

 

ОСЪЖДА П.Й.С., с ЕГН **********,***, да заплати на СДВР разноски в размер на 100/сто/ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                      Административен съдия: