Решение по дело №288/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 191
Дата: 15 юли 2019 г. (в сила от 10 октомври 2019 г.)
Съдия: Галина Драганова Мухтийска
Дело: 20191500500288
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

           

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е  №191

 

                                гр.Кюстендил, 15.07.2019 година

 

                       Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено на втори   юли две хиляди и деветнадесета година    от първи  съдебен състав с

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                              и

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                   ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участието на секретаря Р. С.  ,като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА гр.д. №   288  по описа на Кюстендилския окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                             Производството пред въззивната инстанция е по реда на чл.258 и сл ГПК в сила от 01.03.2008 г. по  редовната и допустима въззивна  жалба вх.№ 5085/09.04.2019 година  депозирана  от ищеца Г.Б.Ц. с ЕГН **********  чрез пълномощника му  адв.Ю.Й.  и съдебен адрес:***    против   РЕШЕНИЕ № 161 постановено на 07.03.2019 г. по гр.д.№ 614 по описа за 2018 година на Районен съд-Дупница,с което е  отхвърлен искът му  срещу А.Б.Ц. *** за премахване на НАВЕС И ОГРАДА ОТКЪМ ИЗТОЧНА ФАСАДА НА СГРАДА ПОСТРОЕНА В УПИ * кв.**3 по плана на гр.С. б.  и даване на съгласие за ремонт на фасада на втория етаж и преустройство чрез изграждане на прозорци на фасадата и е осъден да заплати на ответника *** лева деловодни разноски.Въззивникът иска окръжния  съд да отмени първоинстанционното решение и осъди ответника да премахне оградата и долепения за нея и източната стена на жилищната сграда навес и  да даде съгласие  на ищеца за достъп за извършването на съответни ремонти дейности-поставяне на топлоизолация на втория й жилищен етаж,като му присъди сторените разноски по делото за двете инстанции. Основал е  въззивната си жалба  на   неправилност  на първоинстанционното решение с материалния закон и необоснованост   с данните от доказателствата за това,че в поземления имот  с идентификатор № * с площ от * кв.м. , включващ двата  УПИ * и * в кв.* по плана на гр.С. б.  няма вътрешнорегулационна линия и процесните ограда и навес,които не са заснети му пречат да постави топлоизолация на двата му самостоятелни обекта в жилищната сграда-източната стая от първия етаж и на  втория й етаж.

              От   ответника-въззиваем  А.Б.Ц. в срока по чл.263,ал.1 ГПК е депозиран отговор вх.№6716/14. 05.2019 г., с който оспорва снователността на въззивната жалба на ищеца  по съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното отхвърлително решение   на иска му по чл.109 ЗС.Моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение и му присъди разноските за адвокатска защита пред втората инстанция, за които е представил списък на осн.чл.80 ГПК.

            Въззивната инстанция,преценявайки при условията на чл.269 ГПК служебно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение,  за да го обезсили и върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд  , взе предвид следното:

             От приетите по делото писмени доказателства: протокол по гр.д.№ 1122/1997 г. на Дупнишкия районен съд за одобряване на спогодбата за  доброволната делба между страните  на  съсобствените им недвижими имоти:двуетажна масивна жилищна сграда построена в парцел  * в кв.**3 по плана на гр.С.,същата община К. област , на този парцел и  на съседния му  парцел  * в кв.**3 по плана на гр.С.,същата община К. област, се установява ,че   върху 2МЖС с    делбата е възникнала етажна собственост,в която  ищецът Г.Б.Ц. е собственик на два самостоятелни обекта в 2МЖС-вторият  й жилищен етаж и една стая от първия етаж разположена в  югоизточната му  част,     на северното мазе на сградата от към ул.”* ”и  на      парцел * в кв.**3 от **0 кв.м., а ответникът А.Б.Ц. на парцел * в кв.* от *** кв.м. ведно с първия етаж от 2МЖС,която   изцяло попада в този парцел,ведно с мазето , намиращо се в посока към ул.”Г.” и помещението намиращо се под терасата на първия етаж, като парцелите след одобрението със заповед № *г. на ИД на АГКК на КККР на гр.С. са загубили самостоятелния си статут и  видно от   скица  № **** г.    са заснети като един общ поземлен имот  с идентификатор *с площ от * кв.м.,в която като собственик на **кв.м. е отбелязан ищеца, а ответникът на * кв.м.

                Следователно с придобиването от двете страни в резултат на  делбата  на собствеността върху  самостоятелни  обекти  в жилищната сграда      съгласно правилото на чл. 37 от ЗС  върху нея е учредена етажна собственост. От разпоредбата на чл. 38, ал.1 от ЗС и задължителната практика на ВКС, отразена в Тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. на ВС, ОСГК следва, че при възникнала етажна собственост общи на всички собственици са: дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. В настоящия случай ищецът и ответникът като собственици на отделните обекти в етажната собственост са едновременно и съсобственици на външните   стени на жилищната сграда .

                В обстоятелствената част на исковата си молба Г.Б.Ц.   твърди,че    ответникът чрез   изградените ограда      на ползуваните от страните дялове от дворното място    и навес в  дела му    долепен до тази ограда  ,до жилищната сграда ,и  до   стаята  на ищеца в първия етаж е прекъснал   достъпът му за обслужване  неговите помещения  от  жилищната сграда  ,    но попадащи в съседен парцел*в кв.*по плана на гр.С.,същата община К. област -този на ответника,  както и чрез недаване на съгласие за достъп  от този парцел за   ремонт-санирането на външните стени на югоизточната стая на първия етаж  от 2МЖС и  на жилището  му на втория й етаж  извършва  неоснователни действия и създава неправомерно състояние,поради което иска   да бъде осъден да  прекрати тези неоснователни действия  ,както и да даде съгласието си за достъп на ищеца да извърши  ремонт през летния и есенния сезон на 2018 г.-саниране  на общи части-външни стени,част от сградата,като принадлежност към жилището му  в етажна собственост и преустройство-изграждане на прозорци на източната и западна външни стени.С  първоинстанционното решение      районният съд  е отхвърлил, като неоснователен         иск   на Г.Б.Ц.   срещу А.Б.Ц. *** за премахване на НАВЕС И ОГРАДА ОТКЪМ ИЗТОЧНА ФАСАДА НА СГРАДА ПОСТРОЕНА В УПИ *по плана на гр.С.  и даване на съгласие за ремонт на фасада на втория етаж   и преустройство чрез изграждане на прозорци на фасадата.Както вече въззивната инстанция отбеляза  двата парцела  , които при доброволната делба са били отредени в дяловете на страните , а жилищната сграда дори не попада в  този от тях посочен  в решението  на районния съд,след одобрението със заповед № РД-18-15/19.02.2008 г. на ИД на АГКК на КККР на гр.С. са загубили самостоятелния си статут и  видно от   скица  № *г.   са   заснети като един общ поземлен имот  с идентификатор *с площ от 2578 кв.м.,в който   като собственик на 1240 кв.м. е отбелязан ищеца, а ответникът на 1280 кв.м.

          Г.Ц. е предявил   искове  по чл.109 ЗС в качеството си на етажен съсобственик  за осъждането на ответника да преустанови неоснователните си действия   и премахне   навес и ограда ,с които му е отнел достъпа до общите части -  външните източни стени на 2МЖС и му пречи да упражнява правото си на собственост върху тези общи части,чрез извършване на текущи ремонтни дейностти-саниране и топлоизолация на източните стени   на стаята му в първия етаж  и жилището му на втория етаж.   Актуалният статут на дворното място, в което е разположена 2 МЖС  е   поземлен имот  с идентификатор *на КККР на гр.С. с площ от 2578 кв.м.  , а не соченият в решението на районния съд  УПИ *,а тя  и е била  не в него, а в УПИ *по плана на гр.С..Решението,в частта му,с която съдът се е произнесъл по недопустимите искове за осъждането на ответника да даде съгласието си за ремонт на фасада на втория етаж   и  за преустройство чрез изграждане на прозорци на фасадата  е недопустимо,тъй като  с разпоредбите на чл.194 ЗУТ е предвиден специален административен ред за  осигуряване на достъп  за извършването на  посочените в този текст от закона   дейностти в строежите.       Санирането на външните стени на сградата по см. на §5, т.43 от ДР на ЗУТ е   "текущ ремонт" на строеж ,за който    не се изисква разрешение за строеж по чл. 151 от ЗУТ , и  не е необходимо съгласие от ответника за извършването им   . Съгласието му  за   преустройството  на втория етаж,което желае ищецът да осъществи чрез изграждане на прозорци   на източната и западната външни стени, тъй като с  него  се променят съществено тези общи части на сградата   по аргумент на противното с чл.185,ал.1, т.3 ЗУТ  е необходимо и за   него е предвиден   специален административен ред.По тези съображения въззивната инстанция в тези части   обезсили решението на районния съд и прекрати производството по делото.

           След новото разглеждане на делото съставът на районния съд с   решението  си     следва да се произнесе  и по претенциите  на страните за присъждане на разноските им по делото пред всички инстанции.   

           Воден от горните съображения,Окръжен съд-Кюстендил

           Р  Е  Ш  И:

 

           ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 161 постановено на 07.03.2019 г. по гр.д.№ 614 по описа за 2018 година на Районен съд-Дупница и прекратява производството по делото по недопустимите искове за осъждането на ответника да даде     съгласие за ремонт   и преустройство чрез изграждане на прозорци на фасадата  на втория етаж  от 2МЖС в поземлен имот  с идентификатор *на КККР на гр.С..

          ВРЪЩА  делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Дупница в частта за исковете  по чл.109 ЗС    за осъждането на ответника да преустанови неоснователните си действия   и премахне   навес и ограда ,с които   е отнел на ищеца  достъпа до общите части -  външните източни стени на 2МЖС и му пречи да упражнява правото си на собственост върху тези общи части,чрез извършване на текущи ремонтни дейностти-саниране и топлоизолация на източните стени   на стаята му в първия етаж  и жилището му на втория етаж.

          Решението може да се обжалва от страната пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването й  на съобщението  за изготвянето му,придружено на осн.чл.7,ал.2 ГПК с препис от него.

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                               

                                                  ЧЛЕНОВЕ: