Определение по дело №39483/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34010
Дата: 13 декември 2022 г. (в сила от 13 декември 2022 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20221110139483
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34010
гр. София, 13.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110139483 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от ФИРМА” ЕООД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес
на управление: АДРЕС срещу Д. Р. И., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС за която съдът
констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.02.2023 г.
от 11.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕООД, ЕИК ЕИК, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Д. Р. И., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС с
която се моли съда да приеме за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от
4000 лева главница част от общо дължима сума в размер на 6050,30 лв., ведно със законната
лихва от 28.06.2019 г. до изплащане на вземането,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№37306/2019 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 26.07.2012 г. в гр. София между „БАНКА“ АД (с настоящо
наименование „БАНКА“ АД), ЕИК ЕИК в качеството му на кредитор и Д. Р. И., ЕГН
**********, в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски
кредит № FL648311. По силата на договора кредиторът предостави на кредитополучателя
паричен кредит в размер на 6460 лв. /шест хиляди четиристотин и шестдесет лева/. Сочи се,
че сумата е усвоена от кредитополучателя, с банково бордеро № 1331584/26.07.2012 г.
Предоставената в заем сума се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 3 от
Договора. С подписването на договора ответникът се е задължил да погасява задължението
си по кредита на 120 месечни вноски с краен падеж 26.07.2022 г., съгласно чл. 4, чл. 6 и чл.
7 от договора.
Сочи се, че на 18.01.2016 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания между ФИРМА“ ЕООД и „БАНКА“ АД (с предишно наименование „БАНКА“
1
АД), по силата на който задължението на Д. Р. И., ЕГН **********, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № FL648311 от 26.07.2012 г„ беше изкупено от ФИРМА“
ЕООД, за което длъжникът бил уведомен.
Било постигнато съгласие за доброволно уреждане на отношенията във връзка с
прехвърленото вземане, което съглашение било обективирано в Споразумение за
разсрочване на парично задължение от 29.09.2017 г. Задължението на длъжника към
момента на подписване на споразумението било в размер на 8149,34 лв. Било договорено
погасяване на задължението на 7 месечни вноски, от които 6 вноски по 150 лева, като
последната вноска била изравнителна и се равнявала на остатъка от задължението в размер
на 7249,34 лв. и чийто размер можело да бъде предоговорен от страните преди настъпване
на нейния падеж. На 04.07.2018 г. бил сключен Анекс към споразумение, с който общо
дължимата сума към този момент в размер на 6649,16 лв. била разсрочена на 12 вноски от
по 150 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 4849,16 лв. Длъжникът
признал своето задължение и се съгласил да извършва редовни месечни погасявания при
условията на споразумението, но не е изпълнил поетите задължения, като понастоящем във
финансово - счетоводната система на ФИРМА“ ЕООД не са постъпвали, респ. не са
отразени негови плащания от 25.10.2018 г. - дата на последното плащане. На основание чл. 4
от Споразумение за разсрочване на парично задължение от 29.09.2017 г., същото е
прекратено поради едностранно неизпълнение от страна на длъжника.
Прилагат се писмени доказателства.
В случай че ответникът оспори исковата молба, се иска да бъде назначена
съдебно - счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпросите: 1.На коя дата и в
какъв размер е усвоената от кредитополучателя по Договор за потребителски кредит №
FL648311 от 26.07.2012 г. парична сума?; 2.В какъв размер е били задълженията на Д. Р. И.,
ЕГН ********** към датата, на която вземанията са прехвърлени с договори за цесия на
ФИРМА“ ЕООД? И 3. В какъв размер е задължението на Д. Р. И., ЕГН ********** към
датата на изготвяне на експертизата?

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, е депозирала отговор на исковата
молба, с която се оспорва иска като неоснователен. Сочи се, че с че с подписването на
Споразумението за разсрочване на парично задължение от 29.09.2017г. и Анекс към него от
04.07.2018г. не е уговорено ново, различно по предмет задължение, различно от описаното в
него задължение по Договор за кредит от дата 26.07.2012г., сключен между БАНКА АД,
цедиран от цедента БАНКА АД на цесионера ФИРМА“ЕООД. Поддържа се, че
споразумението не представлява обективна новация, а е уговорено само разсрочване на
изпълнението на задължението, чрез уговаряне на нов срок за плащане. Сочи се, че за
ответника не съществува задължение за плащане към ФИРМА“ ЕООД, основано на
Споразумението за разсрочване на парично задължение от 29.09.2017г. и Анекс към него от
04.07.2018г.
Сочи се, че по делото няма доказателства за сключване на договор между
„БАНКА“ АД и ответника. Оспорва се основанието и размера на претендираната сума от
4000лв., от общо дължима сума в размер на 6050лв., която да е дължима по Договор за
кредит от дата 26.07.2012г. като се сочи, че не е ясно вземане за главница, договорна лихва
или др. по цедирания договор за кредит ли представлява претендираната сума или нещо
друго.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност като се поддържа, че няма
валиден отказ от погасителна давност.
Поддържа се, че при липса на доказателства за обявена от кредитора предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита, признатата за дължима сума не съответства на
реално дължимата такава към дата 29.09.2017г. и 04.07.2018г.
Твърди се, че част от клаузите по Договор за потребителски кредит са
неравноправни и поради това нищожни. Сочи се, че с С клаузи от договора е уредена
възможност за банката да изменя едностранно размера на дължимата годишна лихва (респ.
размера на дължимите месечни погасителни вноски) чрез промяна на БЛП, която не
2
подлежи на договаряне между страните и така да увеличи уговорената цена, без да сочи
конкретен фактор за промяната и без потребителят да има право да се откаже от договора.
Тази уговорка покрива признаците на чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП.
Претендират се разноски.


ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 430, ал. 1 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД във вр. с чл.
422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за потребителски кредит, по който
кредиторът е изпълнил задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната сума/
точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу
ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, вследствие
на настъпила цесия.
- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
С оглед възражението за настъпила погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на юридически факти, прекъсващи и/или спиращи давността, кога са
настъпили, за какъв период.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 400 лева, платим от
ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б. , която да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
3
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4