РЕШЕНИЕ
№ 622
гр. Варна, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110200420 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„КОХИНОР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище , гр.Варна,
ул.“Иван Драсов“ №8, офис 2, представлявано от управителя И.Г.Г., против
Наказателно постановление №03- 2301111/29.12.2023г ., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на
чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
неправилно и издадено в нарушение на процесуалните правила. Оспорват се
фактическите твърдения на наказващия орган и се твърди, че лицето С. М. А. не е
извършвало трудова дейност, за която е следвало да се сключи трудов договор.
Наказания субект счита, че липсва точно описание на нарушението и обстоятелствата,
при който е извършен. АНО не е проверил АУАН с оглед неговата законосъобразност
на фона на събраните доказателства, не е събрал допълнително такива. Твърди се, че в
НП не се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени
конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се посочат и
доказателствата, които го потвърждава. В обстоятелствената част на НП се съдържал
единствено правния извод на АНО, че С. М. А. е бил допуснат от дружеството до
работа на длъжност „общ работник" в проверения обект, преди да е бил сключен
писмен трудов договор между страните по ТПО. Липсвали факти, които да сочат,
1
отпуски, почивки, многократност и повторяемост на дължимите престации, които са
основните елементи на ТПО. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението
се счита за съществено процесуално нарушение.
Относно доказаността на нарушението, се сочи, че тя се основавала единствено на
декларацията, съставена в хода на проверката, като в тази връзка се цитира Решение на
Върховен административен съд №4636/27.04.2015 г.. Твърди се, че доказателства, че в
действителност между страните е било налично ТПО към момента на проверката не са
събрани.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована се представлява от своя
процесуален представител -адв.М., която поддържа жалбата. В пренията по
съществото на делото излага аргументи за отмяна на НП, посочени в жалбата и
допълнителни такива. Алтернативно пледира за изменение на НП в посока намаляване
на санкцията или за приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендира за присъждане на
адвокатско възнаграждение, като представя и доказателства за неговото заплащане и
списък с разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к., която оспорва жалбата. В пренията си по съществото на делото моли НП да бъде
потвърдено, като счита, че то е правилно и законосъобразно, а нарушението, за което е
наложена санкцията доказано. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение
претендирано от противната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 23.11.2023год. свидетелят Е. Н. и М.М.-Ж., двамата служители на Дирекция
„ИТ“- Варна, извършили рутинна проверка по спазване на трудовото законодателство
от възз. дружество „КОХИНОР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********. Обект на
проверката бил строителен обект: „жилищна сграда“, находящ се в гр. Варна, ул.
„Теодосий Търновски" №7-9, където дружество „КОХИНОР ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД извършвало строителни и монтажни работи. При проверката инспекторите
установили, че се извършват строителни и монтажни дейности в обекта от работници
на възз. дружество. Било установено още, че на един от етажите в обекта се намира
свидетелят С. М. А., който изнасял строителни отпадъци към партера. Св.А. бил
облечен в работно дрехи, но не носел логото на възз.дружество. На последния от
проверяващите била представена за попълване декларация на основание чл.399 вр.
чл.402, л.1 от КТ. Тъй като, обаче, той не можел да пише /успял да напише
собственоръчно само имената си, ЕГН и адрес/, на място бил повикан друг работник-
св.Н. Й., който под диктовката на А. попълнил декларацията и посочил, че А. е
започнал работа за възз. дружество на 21.11.23г., на длъжност „общ работник“ в
строителен обект „жилищна сграда“, н ул. „Теодосий Търновски" №7-9 . Вписал
работно време от 08: 30 ч. до 17: 00 ч., трудово възнаграждение- 60 лв. на ден,
почивни дни- 2 седмично, почивка в работния ден-12 . В графите „имам сключен
трудов договор“, „имам сключен граждански договор“ поставил „Х“. Вписал, че
трудово възнаграждение не е получено и ще бъде получено за три дни. Било отбелязано
, че А. разчиства обекта от строителни отпадъци.
В хода на документалната проверка от страна на възз. не бил представен трудов
договор, сключен със С. А.. Във връзка с проверката, проверяващите вписали
констатациите си от проверката в констативен протокол №ПР2345154/30.11.2023г. В
него не било посочено, че А. работи без сключен писмен договор в дружеството.
Проверяващите не съставили и постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение между проверяваното дружество и
2
лицето С. М. А..
На 30.11.23г. срещу възз. дружество бил съставен и АУАН от св.Н., в който било
посочено, че същото е нарушило разпоредбите на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1
от КТ, тъй като било допуснато до работа лицето С. М. А. да престира труд в полза на
„КОХИНОР ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, с ЕИК ********* с определено работно време от
08:30 часа до 17:00 часа, с уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 60
лева, с определен работно място: строителен обект - „жилищна сграда“, находящ се в
гр. Варна, ул. „Теодосий Търновски" № 7-9, изпълнявайки трудови функции на „общ
работник“, установен при извършена проверка по работни места да извършва
почистване от строителни материали на строителния обект, без да е сключен трудов
договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение. Прието било,
че нарушението е извършено на 23.11.23г. в строителния обект.
АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено от управляващия ЕООД
лице, бил предявен и връчен на същото лице, което го подписал без отбелязване на
възражения.
В законовия седемдневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в Д“ИТ“ постъпили писмени
възражения, в които било посочено, че дружеството не е работодател на лицето С. А., а
с него има сключен договор за изработка. Към възраженията били представени договор
за изработка , протокол за приемане на работото, смутка за изплатени суми.
Без да извърши каквото и да било разследване във връзка с постъпилото възражение
и приложените към него доказателства, АНО изцяло възприел фактическите и
правните констатации на актосъставителя и наложил на „КОХИНОР ИНЖЕНЕРИНГ
ЕООД, с ЕИК ********* административно наказание “Имуществена санкция” в
размер на 5 000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани Е. Н.-инспектор в
Д“ИТ“-Варна, участвал в проверката на възз.дружество и актосъставител, св. И.К.-
участвала в документалната проверка от страна на възз.дружество, св.С. А.- установен
в проверявания обект на дружеството да почиства строителни отпадъци и св. Н. Й.-
попълни декларацията на св.А..
Св. Н. в показанията си пред съда възпроизвежда възприятията си по време на
проверката и потвърждава констатациите отразени в акта. Св.К.- счетоводител във
възз. дружество от своя страна сочи за договорките между дружеството и А., че
последният е бил нает по гр.договор да почисти строежа от отпадъци, като му бил
осигурен ключ, понеже бил доверено лице- бивш работник . Св.А. в показанията си
пред съда разкрива причината, поради която се е намирал в процесния имот, сочи и че
не бил нает по трудово правоотношение, а по силата на граждански договор да
почисти за определен брой дни обекта. Сочи, че можел да ходи когато си поиска на
стоежа. Отрича да е бил нает на работа от възз., а единствено сочи, че е трябвало да
почисти определени етажи от строежа.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и тези
събрани в хода на съдебното следствие и приобщени към доказателства по делото, тъй
като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по
делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда
3
на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията
на свидетелите по делото , дадени в с.з. и кредитирани от съда ,АУАН, декларации по
чл.402 от КТ, протокол от извършена проверка, договор за изработка, служебна
бележка, протокол за приемане на възложената работа, справка от НАП и от
останалите писмени доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП /съобразно редакцията на
ЗАНН/ и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра
на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед №3-0864/17.10.22г. на ИД на „ГИТ“. Видно от т.5 от заповедта с нея ИД
на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове
съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от изисканата от съда и приложена по
делото -л.26 заповед №ЧР-922/18.12.23г. лицето П.Б. е бил оправомощен да изпълнява
длъжността Директор на Д“ИТ“-Варна в периода от 23.12.23г. до 07.01.24г.
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от Е.Н., който към момента
на съставянето му е работила на длъжността гл. инспектор в Д“ИТ“-Варна,
следователно е бил компетентен да издава АУАН.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от представляващия
дружеството лице и свидетеля М.М.-Ж., присъствала при установяване на
нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но
това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на
обвинения правен субект.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
4
съвкупност съдът прецени от правна страна, че НП е издадено в нарушение на
процесуалния и материалния закон по следните съображения:
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на
нарушението. В акта е не е направено пълно и детайлно описание на нарушенията,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. В
АУАН са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя - фирмата /наименованието на
дружеството/, адрес и Булстат. От друга страна в него липсва описани на нарушението
с неговите индивидуализиращи признаци. От съдържанието на АУАН не става ясно
дори в какво качество е привлечено към административнонаказателна отговорност
възз. дружество. Единствено е посочено, че е допуснало до работа лицето А.. В какво
качество обаче е сторено това – като работодател, като друго лице може само да се
гадае и предполага.
Съдът напълно споделя и становището в жалбата, че при издаване на НП също са
допуснати нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.
1 т. 5 от ЗАНН в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на
нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е
извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го потвърждава. В този
смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи
съставомерните признаци на нарушението. Видно от съдържанието на НП, в
обстоятелствената му част се съдържа единствено извода на наказващия орган, че св.
А. е бил допуснат от санкционираното дружество до работа на длъжност "общ
работник" в проверения обект, преди да е бил сключен писмен трудов договор между
страните по трудово правоотношение. Липсват каквито и да било факти, които да
сочат, конкретното елементите на трудовото правоотношение - отпуски, почивки,
многократност и повторяемост на дължимите престации, които са основните елементи
на трудовото провоотношение.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички
относими към съставомерността факти и на обстоятелствата, при които нарушението е
извършено, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като пряко
рефлектират върху правото на защита на нарушителя. Недопустимо е факти, касаещи
съставомерността на нарушението да се установяват едва в с. з. или да се извличат по
тълкувателен път от материалите по АНП. Липсата на факти, касаещи съставомерни
признаци на нарушението, ограничава и съда от възможността да прецени има ли
извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е
бил приложен материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ.
5
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва
в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата
алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения
между работника или служителя и работодателя, както и други отношения,
непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при
предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или
служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е
преди постъпването на работа.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването
на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на
неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно
длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.
Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или
не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и
за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни
последици.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд,
физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия
договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните
трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият
договор не е прекратен, не се изчерпват.
Съдът споделя становището на процесуалния представител на въззиника, че от
приобщените по делото писмени и гласни доказателства не се установи по безспорен
начин между санкционираното дружество и св. А. да са били договорени елементи на
трудово правоотношение към датата на проверката, респективно, че св. А. е бил
допуснат да престира труд в полза на санкционираното дружество, без да е сключен
трудов договор в писмена форма между страните по ТПО.
В случая от съществено значение за съставомерността на нарушението вменено на
въззивното дружество е това дали последното е имало качеството на работодател
спрямо лицето С. А. към датата фиксирана в АУАН и НП като датата на извършване
на нарушението /23.11.2023г./, съответно имало ли е възникнало между тях трудово
правоотношение.
6
По смисъла на КТ- параграф 1, т.1 „Работодател“ е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разС.ие и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател.
След преценка на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и
гласни съдът прецени, че в хода на съдебното следствие безспорни и категорични
доказателства в горната насока липсват.
По делото няма спор, че лицето С. М. А. е бил в строителния обект на процесната
дата и че е пренасял строителни отпадъци. Този факт безспорно се установява от
всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни. Този факт обаче
сам по себе си не е достатъчен за да обуслови извод за наличие на трудово
правоотношение между А. и въззивното дружество, в частност да обуслови качеството
на работодател спрямо него към този момент. Не всяко полагане на труд представлява
престиране на работна сила в полза на работодател и основание за квалифициране на
възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла
на чл. 1, ал. 2 от КТ. Както бе споменато по-горе трудовият договор, така както е
регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по
силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се
задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава
да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на
труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид
работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При
трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на
съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато
трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. За да е налице трудово
правоотношение следва работникът да е бил нает от работодателя да изпълнява
конкретна работа, да има уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно
време, почивки, отпуски и т.н. Трудовият договор има за предмет престирането на
работна сила -труд от работника за продължителен период. Работникът има
задължението да спазва определен ред и трудова дисциплина, има правото да получи
трудово възнаграждение и др.. Както правилно е отбелязано в жалбата, съгласно
становището на Върховен административен съд дадено в Решение № 4636/27. 04. 2015
г. да се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ,
означава на първо място да бъде установена същността на работата /като съвкупност от
трудови функции/, за чието извършване се предоставя работната сила / по арг. От чл.
124 КТ- наименуван „Съдържание на трудовото правоотношение“/.В настоящия
7
случай това не е установено от Д“ИТ“ с категоричност. В случая изводът на
наказващия орган е базиран единствено върху декларацията по чл. 402 от КТ, която
дори не е попълнена от св.А., а от трето лице -св.Й.- работник на дружеството.
Правната теория и съдебната практика са категорични, че сама по себе си декларацията
не е достатъчна да обоснове извод за наличие на трудово правоотношение. Посочената
декларация представлява частен документ, който не се ползва с формална
доказателствена сила обвързваща съда. Декларацията, представлява предварително
изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на
трудовото правоотношение. Т. е. самото попълване на подобна декларация вече
навежда на трудово правоотношение, защото се попълват следните графи: "работя в
предприятие", "на длъжност", "считано от". Има изрични точки за работно време,
трудово възнаграждение, почивни дни, почивки в работния ден. Дори при стремеж за
добросъвестно попълване на декларацията от лица, които желаят да сътрудничат на
проверяващите, би имало за закономерен резултат попълване на всички графи в
декларацията, вкл. тези, които носят белезите на трудовото правоотношение - работно
място, име на длъжност, работно време, междуседмични почивки и почивки в рамките
на работния ден, трудово възнаграждение. В този смисъл е имал повод да се произнесе
ВАС с Решение № 4636 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15459/2014 г., VI о., АС-
София град с Решение № 6202/19.10.2015 г. и други.
От друга страна съдържанието на декларацията противоречи на съдържанието на
приложените по преписката договор за изработка, протокол за приемане на работа,
служебна бележка и справка от НАП е видно, че между страните е имало сключен
граждански договор за почистване на определена квадратура от строителния обект.
При така събраните противоречиви доказателства за наказващия орган е възникнало
задължение да проведе разследване на спорните обстоятелства като събере
допълнителни доказателства. Вместо да проведе разследване на оспорените
обстоятелства и да попълни преписката с доказателства относно наличието на трудово
правоотношение, наказващия орган е издал процесното наказателното постановление,
като по този начин е допуснал нарушение на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Нарушението на чл.
52 ал. 4 от ЗАНН е от категорията на съществените и е довело до съществено
накърняване на правото на защита на санкционираното дружество. Липсата на
проведено разследване по спорните обстоятелства е довела до издаване на
необосновано наказателно постановление и в този смисъл същото следва да бъде
отменено изцяло
В случая липсват безспорни доказателства , че св.А. е полагал труд за възз.
дружество в строителния обект. Съдът намира, че този въпрос е спорен по делото, тъй
като самите проверяващи не са установили , че същият се подчинява на правилата
установени в строителния обект, че има достъп до него само в работно време и прочие.
В хода на АНП, а и в с.з. не бяха събрани доказателства за и за конкретно работно
8
време, за почивки, а и за уговорено конкретно трудово възнаграждение с А. в деня на
проверката.
Съобразявайки изложеното по-горе както и това, че събраните по делото писмени и
гласни доказателства не установяват по категоричен начин наличието трудово
правоотношение между С. А. и възз. дружество към деня на проверката, съдът намира,
че адм. обвинение е недоказано. В случая от доказателствата по делото не се
установява, че е било уговорено предоставяне на работна сила в условията на
продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите и задълженията за
определен от работодателя период от време, на определено работно място, с оръдия на
труда - собственост на дружеството и месечно възнаграждение с поС.ен размер, т.е.
липсват характеристики на трудовия договор - работно време, задължение за спазване
на определена трудова дисциплина, както и йерархичната зависимост на работника при
трудов договор. Проверяващите не са установили и не могат да посочат конкретно
горните обстоятелства. Нещо повече, резонно е възражението на проц.представител на
дружеството, защо при положение, че според проверяващите е било налично трудово
правоотношение, то не е прогласено по съответния ред от представителите на Д“ИТ“-
Варна. Към това следва да се добави, че в протоколът от извършената проверка на възз.
дружество изобщо липсва констатация, че А. е бил установен да престира труд като
работник на възз.дружество без сключен трудов договор. Ето защо, съдът счете, че
обвинението повдигнато на въззивното дружество не е доказано по безспорен и
категоричен начин.
С оглед на всичко изложено по-горе и като счете, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по делото
липсват безспорни и категорични доказателства, които да установят че въззивното
дружество е имало качеството на работодател спрямо лицето С. А. към 23.11.2023год.
съдът прецени, че атакуваното НП се явява издадено в нарушение на процесуалния и
материалния закон и като такова следва да бъде отменено. С оглед горния извод съдът
не дължи произнасяне по въпроса за наличието на основанията на чл.28 от ЗАНН.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
9
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна
отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело не се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение в пълен размер, като следва да се обсъди въпросът за тяхната
прекомерност, тъй като е налице възражение от насрещната страна. От съдържанието
на приложения по делото пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил
на адв.М. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието
на договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 750 лева и същото е заплатено съответно 150 лв. в брой и 600 лв. по банкова
сметка т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга
страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
10
Д“ИТ“-Варна и съдът дължи произнасяне по този въпрос. Минималните размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в
редакцията й от ДВ бр. 88 от 2022 г., когато административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал.
2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата /Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г.
с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр.
45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от
2022 г./ за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000
до 10 000 лв. възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В случая
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв.
и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 800 лв. Съдът намира, че в случая договореният адвокатски хонорар в
размер на 750 лева е съобразен с горепосочената разпоредба, дори под минималния
определен в наредбата. Делото се е отличила и с фактическа сложност- проведени са
две заседания, в които са разпитани общо четири свидетеля. Затова дължимото
адвокатско възнаграждение се определя на 750 лева. Поради това и Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна следва да заплати на възз. дружество сумата от 750, 00
лв. , представляваща съдебни разноски по настоящото АНД.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №03-2301111/29.12.2023г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на „КОХИНОР
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище , гр.Варна, ул.“Иван Драсов“
№8, офис 2, представлявано от управителя И.Г.Г. е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, на основание
чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1,
ал.2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „КОХИНОР
11
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище , гр.Варна, ул.“Иван Драсов“
№8, офис 2, представлявано от управителя И.Г.Г. сумата от 750, 00 /седемстотин и
петдесет/ лева , представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по
АНД №420/2024г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12