№ 2288
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110207404 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К №
9702739 на СДВР срещу Г. Д. К., ЕГН: **********, с който му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 800. 00 лева за
административно нарушение на основание чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП вр.
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, извършено на 13.09.2024
г.
В жалбата жалбоподателят посочва, че не са били спазени
процесуалните правила за издаване на ЕФ. Същият не бил издаден по
одобрения образец и не съдържал законоустановените реквизити, като
липсвало надлежно описание на нарушението, дата на издаването на ЕФ, не
била посочена приспадната стойност на толеранс на отчетената скорост на
движение на автомобила. Изтъква се и че не са били посочени обстоятелствата
по предходно реализираното нарушение, обуславящо наличието на
„повторност“, с което било нарушено правото на жалбоподателя да разбере
фактическите рамки на повдигнатото му административно обвинение. Освен
това се твърди, че ЕФ серия К № 7565160 не е бил връчен на жалбоподателя и
не е влязъл в законна сила, поради което същият не може да послужи за
обосноваване на признака „повторност“ на процесното нарушение. На
1
следващо място се твърди, че не са били спазени изискванията на чл. 7, ал. 2
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи, а именно - за поставяне на
пътен знак преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на
средството за измерване. Твърди се и че съставеният протокол по реда на чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., невярно е била посочена
разположението на АТСС и на пътния знак, въвеждащ ограничение на
скоростта, с която водачът на процесния лек автомобил е следвало да съобрази
поведението си към момента на деянието, както и че към протокола не е била
приложена снимка на разположението на АТСС. Излагат се и твърдения, че
процесното АТСС не е било одобрено в съответствие с изискванията на Закона
за измерванията от БИМ и не е било вписано в регистъра за одобрените типове
средства за измерване, като се оспорва и неговата техническа изправност. С
тези съображения се иска отмяната на обжалвания ЕФ. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. По
делото е постъпила молба от жалбоподателя, чрез адвокат Д. К., с която
заявява, че поддържа изложените в жалбата доводи и искането за отмяна на
ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, а в
писмени бележки моли за потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 05.06.2023 г. срещу жалбоподателя Г. Д. К. бил издаден Електронен
фиш серия К № 7565160 на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара
Загора, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП му е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл. 182,
ал.2, т.2 от ЗДвП. Посоченият ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 06.12.2023
г., след което влязъл в законна сила на 21.12.2023 г., след изтичане срока за
обжалването му.
На 13.09.2024 г. в 21:17 часа в гр. София, по бул. „България“ срещу №
2
106, с посока от п.в. „България“ към бул. „Т.Каблешков“, при ограничение на
скоростта от 70 км/ч. въведено с п.з. В - 26, е установено, че МПС - лек
автомобил "ИНФИНИТИ КЮ 60" с рег. № СВ 9595 ММ, собственост на
жалбоподателя, се е движело със скорост от 110 км/ч, след приспадане на 3 %
толеранс или с превишена скорост над разрешената от 40 км/ч. Движените на
МПС било заснето и скоростта му била измерена с техническо средство –
видео-радарна система зa наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
CORDON M2 с фабр. № MD 1194, изпитано с протокол за проверка от БИМ
от 21.03.2024 г.
След заснемане на нарушението, на жалбоподателя бил издаден и
връчен обжалваният в настоящото производство ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия
К № 9702739 на СДВР.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е Г.
Д. К., ЕГН: **********, обстоятелство, което не се оспорва.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка,
видно от протокол, приложен по делото.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място,
където е извършено нарушението, на кой булевард и срещу кой номер е
установено нарушението, посоката на движение, датата и часът на
нарушението.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 114 км/ч. Видно е, че е налице разминаване
между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар.
наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на
тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните
за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
3
публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на
БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от
3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от
отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са
изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение,
като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се
установи, че отчетената скорост е намалена с 3 % в полза на водача, което е и
допустимата грешка при измерване на скоростта над 100 км/ч съобразно
посоченото в протокола за проверка.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на
жалбоподателя като собственик на вписаното в него МПС към момента на
нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от
издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни, жалбоподателят да се е
възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП и
същият носи отговорност по силата на закона за извършеното с неговия
автомобил нарушение.
От приложения по делото проект за организация на движението на бул.
„България“ в района на административен № 106 с посока на движение от
пътен възел „България" към бул. „Тодор Каблешков“, е видно, че
действително на посоченото място и посока на движение е действало
ограничение на скоростта за движение от 70 км/ч, въведено с пътен знак В –
26. Тази информация съответства напълно на писмените доказателства по
делото, както и снимковия материал, съдържащ изображение на посочения
пътен знак.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства, приети и приложени по делото по реда на
чл. 283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, поради което издаденият Електронен фиш
следва да бъде потвърден.
4
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган
и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Легалната дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и
негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба електронният фиш
следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното заплащане.
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че
атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец, съдържа всички законови
реквизити, както и че е спазена процедурата по неговото издаване, поради
което наведените от жалбоподателя възражения в обратен смисъл се явяват
неоснователни. В ЕФ е налице надлежно описание на извършеното нарушение
със всички негови съставомерни признаци. Надлежно е посочено и че
нарушението е било извършено при условията на повторност - в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 7565160 на 21.12.2023
г., като съдът счита, че посочените в тази връзка обстоятелства са достатъчни
за гарантиране на възможността на жалбоподателя да разбере какво
административно нарушение му се вменява във вина.
5
Датата на издаване на електронния фиш не е сред посочените в
нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което и
непосочването й не представлява процесуално нарушение. Същото се отнася
и до стойността на приспаднатия толеранс, като единствено във връзка с
възраженията от жалбата в тази насока следва да се отбележи, че в ЕФ се
съдържа изрично посочване, че е бил приспаднат толеранс от 3 %, което
съответства на максимално допустимата грешка при използвания тип средство
за измерване и при измерената скорост на движение над 100 км/ч. Видно от
приложения по делото снимков материал, измерената скорост на движение на
процесното МПС е била 114 км/ч, а приетата за установена скорост в ЕФ е 110
км/ч, т.е. действително е бил приспаднат толеранс за допустима грешка при
измерване именно от 3 %.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, касаещи
разположението на техническото средство, доколкото същото се установява по
безспорен начин както от приобщения по делото снимков материал, така и от
приложените писмени доказателства, включително протокола за използване
на АТСС, като не се споделят съображенията на жалбоподателя за невярно
отразяване на разположението на АТСС и на пътния знак, въвеждащ
ограничение на скоростта. Видно от приложения протокол за използване на
автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта и ежедневната
форма на отчет, в същите коректно са описани датата и мястото на контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, използваното АТСС, датата
на която същото е преминало метрологична проверка и датата на годността му
за експлоатация.
В случая е налице нарушение, установено със стационарна радарна
система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни
признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков
материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена
до 70 км/ч, със знак В 26.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.
19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в ТР № 1 от
6
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не
се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а
само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за
обозначението на техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не
предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП , налагаща задължение на
контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи. Също така е отменена и
разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г.), която също създаваше задължение за обозначаване на
техническото средство. Нарушението е заснето през 2024 г. и към тази дата
посоченото в жалбата задължение на контролните органи не е било
предвидено, от което следва, че са неоснователни доводите на жалбоподателя,
че не било спазено правилото на чл. 7 от посочената Наредба.
В конкретния случай нарушението е било установено с видео-радарна
7
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип "Cordon M2" с №
MD 1194. Техническото средство, с което е установено нарушението, е
вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване и видно от приложения протокол от проверка № 036-СГ-
ИСИС/21.03.2024 г. на БИМ същото е преминало успешно последваща
проверка, поради което и възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не
са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. Видно от доказателствата по делото
ограничението на скоростта е било обозначено с пътен знак и е било 70 км.ч.
Движейки се със 110 км/ч /след приспаднат толеранс от 3%/, водачът е
нарушил това правило за поведение. Наред с това по делото е установено и че
с Електронен фиш серия К № 7565160 на Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Стара Загора, жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП и му е било наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50 лева, на основание чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Противно на
твърденията в жалбата, от писмените доказателства по делото се установява,
че посоченият ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 06.12.2023 г., след което е
влязъл в законна сила на 21.12.2023 г., след изтичане срока за обжалването му,
като в приложените по делото справки е видно и че наложената с него глоба е
била събрана. Процесното нарушение е извършено на 13.09.2024 г., т.е. в
едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш серия К № 7565160
на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, поради което
нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33
от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Ето защо съдът приема, че правилно
и законосъобразно с процесния санкционен акт е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по реда на чл.
189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП. По отношение на
определената санкция съдът счита, че размерът на същата е правилно
определен от административнонаказващия орган, а с оглед нейния абсолютен
размер съдът не би могъл да я измени.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че издаденият електронен фиш
8
следва да бъде потвърден.
Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Следователно
настоящият съд следва да присъди разноски в размер на 80 лева за
процесуално представителство пред СРС.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 9702739 на СДВР, с
който на Г. Д. К., ЕГН: **********, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 800. 00 лева за административно нарушение на основание
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, извършено на 13.09.2024 г.
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН: ********** да заплати на СДВР сумата от 80
лева- разноски пред настоящия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9