Р Е Ш
Е Н И Е № 260467
07.12.2021 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански
състав
на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар Галя Ангелова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №3067 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „БДЖ-Товарни превози” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.„Иван Вазов“ №3, представляван от управителя И. Л. и
прокуриста С. Н., чрез пълномощника П. С. П. – директор на поделение за товарни
превози – Пловдив, със съдебен адрес ***, „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, юриск.Р.
Р., против Р.А.Б. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.236 ал.2 от ЗЗД.
Предявен е иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК. Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 83,21лв.,
от която 77,14лв. главница за незаплатено обезщетение за неправомерно ползване
на недвижим имот – жилище, находящо се в гр.Хасково, **********, за периода
01.07.2019г. – 31.01.2020г. включително, и 6,07лв. – лихва за забава върху
посоченото задължение, изчислена по всяка от описаните 7бр. фактури за времето
от датата на падежа до 14.07.2020г. включително /датата на подаване на
заявлението/ и лихва за забава върху задължението за времето от 15.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. Паричното вземане било за обезщетение за
неправомерно ползване от ответника на недвижим имот за горепосочения период.
Във връзка с натрупаните задължения на ответника от страна на ищеца в
качеството на собственик на имота многократно били провеждани разговори, същият
бил канен доброволно да заплати дължимите суми по банков път или да внесе
парите в брой в касата на дружеството. Въпреки многобройните покани и
настоявания плащане на дължимите суми не последвало и до момента. През целия
период от време ответникът ползвал имота, не заплатил натрупаните задължения до
момента и те останали изискуеми.
По
подаденото от ищцовото дружество заявление било образувано ч.гр.д.№1352/2020г.
по описа на РС-Хасково и издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК за горепосочените суми. На дружеството било връчено съобщение,
че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си
в едномесечен срок. Предвид гореизложеното налице бил правен интерес от
предявения установителен иск по реда и в срока по чл.415 ал.1 от ГПК. Ето защо,
се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите от 77,14лв. – главница, представляваща
незаплатено обезщетение за неправомерно ползване на недвижим имот – жилище,
находящо се в гр.Хасково, местност ********, за периода 01.07.2019г. –
31.01.2020г. включително, и 6,07лв. – лихва за забава върху посоченото
задължение, изчислена по всяка от описаните 7бр. фактури за времето от датата
на падежа до 14.07.2020г., ведно със законната лихва за забава за времето от
15.07.2020г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените в
заповедното и исковото производство разноски.
Назначеният
на ответника особен представител адв.С.И.С. депозира отговор на исковата молба
в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Счита, че с
представените писмени доказателства не се доказва категорично фактическото
ползване от страна на ответника на недвижимия имот. Издаването и връчването на
фактури нямало никакво отношение към възникването, изискуемостта и погасяването
на задължението. В случая се представяли едностранно съставените фактури без
доказателства за връчване на ответника. В исковата молба се твърдяло, че са
проведени множество разговори с ответника и бил канен да заплати задълженията
си, но липсвали доказателства за това. Не били представени документи, че
ответника е уведомен или поканен да извърши плащане. Единствено се прилагали едностранни
фактури от страна на ищеца, в които липсвал подпис на получателя. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се отхвърли
предявения иск.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
В
полза на ищеца е издаден изпълнителен лист на 18.10.2013г. по
ч.гр.д.№1766/2013г. по описа на РС-Хасково, с който ответникът е осъден да
заплати 117,07лв. главница и 21,64лв. – лихва за периода 30.12.2010г. –
28.06.2013г., дължими по подробно описаните 16бр. фактури, касаещи неизплатени
наемни вноски и консумативи /вода/ за недвижим имот /жилище/, находящ се в **********,
за периода 30.12.2010г. – 16.02.2012г., ведно с лихви и разноски. Видно от
изпълнителен лист, издаден на 27.04.2018г. по ч.гр.д.№311/2018г. по описа на
РС-Хасково, ответникът е осъден да заплати на ищеца 407,74лв. – главница,
представляваща обезщетение за неправомерно ползване на недвижим имот – жилище,
находящо се в гр.Хасково, *********, за периода от месец януари 2015г. до месец
януари 2018г., както и лихви и разноски.
С
исковата молба се представят по делото фактури за начислени на ответника суми,
представляващи обезщетение за неправомерно ползване на жилище за периода от
месец юли 2019г. до месец януари 2020г. включително.
Във връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№553/20.07.2020г. по ч.гр.д.№1352/2020г. по описа на РС-Хасково, с което е
разпоредил длъжникът Р.А.Б. да заплати на кредитора „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД
сумата от 77,14лв. обезщетение за неправомерно ползване на недвижим имот –
жилище, собственост на заявителя, за периода 01.07.2019г. – 31.01.2020г.
включително, за което са издадени подробно описаните в заповедта фактури, както
и сумата от 6,07лв. – мораторна лихва от 01.07.2019г. до 14.07.2020г. и
законната лихва върху главницата от 15.07.2020г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото. Така издадената заповед е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК чрез залепване, поради което на заявителя са
дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В тази
връзка е депозирана в указания срок настоящото искова молба.
От показанията на разпитания по делото свидетел К. К. А. се
установява, че работи като експерт „Недвижимо имущество“ в Поделение за товарни
превози, гр.Пловдив, като в края на 2013г. поела от своята колежка досиетата на
жилищата, които били собственост на „БДЖ-Товарни превози“ и се ползват временно
възмездно от служители и други лица. В този списък на жилища, които са заети от
отделни лица, било включено и жилище в гр.Хасково, района на **********, заето
от Р.А.Б., като в списъка било определено обезщетение за ползване без правно
основание, което дълго време се заплащало от обитателя. Св.А. знаела от
колежката, която била преди нея, че е син на железничар и се е самонастанил в
това жилище на БДЖ, но в един момент спрели плащанията и при проверка се
установило, че жилището не е предадено с приемо-предавателен протокол,
заключено е и на практика предприятието не можело да предприема разпоредителни
сделки поради липса на достъп, защото вратата е заключена. От своята колежка
свидетелката разбрала, че и преди имало забавени плащания, но впоследствие Р.А.Б.
извършвал плащания, даже имало някакъв запор на МПС. Към момента, според св.А.,
същият имал задължения, за които са завеждани дела за възстановяване на тези
суми, които дължи на предприятието като обезщетение за ползване без правно
основание.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, във връзка с чл.236 ал.2 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените
в исковата молба суми. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а
разгледан по същество основателен и доказан, поради следните съображения:
Предмет на исковата претенция е претендиране на сума, която се дължи за
ползване от ответника на недвижим жилищен имот, който е собственост на ищеца. От показанията на разпитания по делото
свидетел се установява, че ответникът като син на железничар се е самонастанил
в процесния жилищен имот и ползва същия без наличие на каквото и да е правно
основание за това ползване.
Съгласно чл.236 ал.2 от ЗЗД, ако наемател продължи да ползва имота, въпреки
противопоставянето на наемодателя, дължи обезщетение и трябва да изпълнява
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
Безспорно от доказателствата по делото се установи, че процесният жилищен
имот е собственост на ищцовото дружество, както и че ответникът е осъждан за
заплащане на наем и консумативи за ползването на този имот за периода
30.12.2010г. – 16.02.2012г. и за заплащане на обезщетение за неправомерно
ползване за периода м.01.2015г. – м.01.2018г. Същевременно от показанията на
св.Аргирова става ясно, че определеното обезщетение за ползване на жилището без
правно основание дълго време се е заплащало от ответника, но в един момент
плащанията спрели. От показанията на свидетеля се установява също така, че и
преди имало случаи на забавени плащания, но впоследствие ответникът извършвал плащания,
като дори се стигнало до запориране на МПС.
При тези данни по делото съдът намира предявения иск за основателен и
доказан и счита, че следва да се уважи изцяло. Установи се, че ответникът от
дълго време ползва жилищен имот, собственост на ищеца, въпреки
противопоставянето на последния, поради което следва да заплаща обезщетение за
това неправомерно ползване. Установи се също така, че към момента има натрупани
задължения, които не са заплатени, което дава основание на съда да приеме, че
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Липсват доказателства за
извършени плащания от страна на ответника на претендираните от ищеца суми,
поради което иска се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С
оглед изхода на делото и предвид Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство
в общ размер от 400лв., от които 100лв. за държавна такса; 200лв. –
възнаграждение за особен представител; 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.Б. с ЕГН:**********
***, че дължи на „БДЖ-Товарни превози” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.„Иван Вазов“ №3, представляван от управителя И.
Л. и прокуриста С. Н., чрез пълномощника П. С. П. – директор на поделение за
товарни превози – Пловдив, сумите от 77,14лв.
– главница, представляваща незаплатено обезщетение за неправомерно ползване на
недвижим имот – жилище, находящо се в гр*********, за периода 01.07.2019г. –
31.01.2020г. включително, и 6,07лв. – мораторна лихва от 01.07.2019г. до 14.07.2020г. и законната лихва върху главницата от 15.07.2020г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед №553/20.07.2020г.
по ч.гр.д.№1352/2020г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Р.А.Б. с ЕГН:********** ***, да
заплати на „БДЖ-Товарни превози” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.„Иван Вазов“ №3, представляван от управителя И. Л. и
прокуриста С. Н., чрез пълномощника П. С. П. – директор на поделение за товарни
превози – Пловдив, на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените в заповедното и в
настоящото производство разноски
общо в размер на 400лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.