МОТИВИ към
ПРИСЪДА №15 от 27.01.2020 г. по НОХД № 5206/2019 г. по описа на БРС:
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от
Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимата С.Д.Н.,
родена на *** ***, българка, българска гражданка, с висше образование,
неомъжена, осъждана, ЕГН **********, е
повдигнато обвинение, за това, че на 03.09.2015г. в гр. Бургас, чрез
използване на неистински частни документи - искане за кредитна линия №
1325944/03.09.2015г. съставено от името на К.К.Д. от гр. Бургас; договор за
потребителски кредит тип кредитна линия № 2312997/03.09.2015г. между К.К.Д. от
гр. Бургас и ***; договор за възлагане на поръчителство от 03.09.2015г. между К.К.Д.
от гр. Бургас и ***; погасителен план към договор за кредит №
3-224-8147-2313001 от 03.09.2015г. към 2312997/03.09.2015г. получила без правно
основание чуждо движимо имущество - сумата в размер на 700 лв. (седемстотин
лева) собственост на ***, представлявано от Ц.С.М. - мениджър кредитен отдел в
дружеството от гр. София, с намерение да ги присвои - престъпление по чл. 212,
ал.1 от НК
Представителят на БРП в съдебно заседание поддържа обвинението, повдигнато
с обвинителния акт. Счита, че от събраните доказателства в хода на наказателното
производство срещу подсъдимата, се доказва по несъмнен и безспорен начин
извършването на деянието за което е предадена на съд. Намира, че фактическата
обстановка се потвърждава и от направеното от нея признание. Пледира за
признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение за извършено от нея
престъпление по чл.212, ал. 1 от НК и налагане на наказание на основание чл. 212,
ал. 1 вр. чл.58а ал.1 от НК, а именно една години и четири месеца “лишаване от
свобода”, след редукция с 1/3, което на
основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години, тъй като към
момента на деянието не е била осъждана. Разноските по делото следва да бъдат
възложени в тежест на подсъдимата. Моли съдът да постанови присъда в този
смисъл.
При провеждане на разпоредителното заседание по делото заседание
представител на ощетеното юридическо
лице - ***, редовно призовани, не се е явил, и съдът, като е взел предвид
редовното призоваване на Дружеството е дал ход на делото и е провел
разпоредително заседание, като е запитал прокурора, подсъдимата и нейния
защитник за становището им по въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК.
След вземане становищата на лицата и при липса на заявени претенции по
въпросите по чл. 248, ал.1 НПК, съдът е изчел нарочно определение по делото, с
което е констатирал,че делото е подсъдно на БРС; няма основания за спиране или
прекратяване на наказателното производство; на досъдебното производство не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на ощетеното юридическо
лице; не е необходимо разглеждането на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, вещо лице, преводач или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация; по отношение на
подсъдимата е била взета МНО „Подписка“, която съдът към онзи момент, е счел,
че следва да бъде потвърдена. По реда на разглеждане на делото, с оглед
заявеното от защитата, съдът е постановил, разглеждане на делото по реда на
гл.27 НПК, а именно по чл.371 т.2 НПК като подсъдимата призна изцяло фактическата
обстановка в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти.
Защитникът на подсъдимата - адв. П., в пледоарията си в
последното по делото заседание намира, че направеното от подсъдимата
самопризнание се подкрепя от събраните доказателства. Изразява становище за
наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като акцентира на
характеристичните данни за подсъдимата. Намира, че предложеното от прокурора
наказание е адекватно и достатъчно да покрие целите по чл.36 НК.
Подсъдимата С.Н., се присъединява към казаното от своя защитник, като в
последната си дума моли съда да бъде снизходителен при определяне на
наказанието.
След поотделна и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както в досъдебната,
така и в съдебната фаза на процеса –
материалите по ДП №943/2017 год. по описа на 01 РУП, и тези, събрани в хода на
проведеното съдебно следствие пред първата инстанция, съдът, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата С.Д.Н., ЕГН ********** е родена на *** ***, българка,
българска гражданка, с висше образование, неомъжена, осъждана към настоящия
момент.
На 23.07.2015г.
бил сключен Договор за търговско посредничество и предоставяне на финансови
продукти между ***, представлявано от изпълнителните директори - *** и ***, чрез
пълномощника *** и подс. С.Н., наричана в договора „кредитен специалист“.
Съгласно подписаният договор, страните по него се споразумели, Н. да посредничи
на „Кеш кредит“ при извършване на търговската му дейност, а именно предлагане и
продажба на финансови продукти. Неделима част от Договора били Общи условия на ***
към Договор за търговско посредничество и предоставяне на финансови продукти в
които били описани подробно предмета на Договора, задълженията на кредитния
специалист, задълженията на дружеството, правата на дружеството,
възнаграждението, срока на Договора и условията за прекратяването му, санкции,
известяване и др. Подс. Н. била запозната с Общите условия. Посоченият договор
бил прекратен, считано от 29.09.2015г., видно от Уведомление от ***.
По настоящето ДП
ощетеното юридическо лице ***, ЕИК *** се представлявало от св. Ц. М. -
мениджър кредитен отдел в дружеството. Основаната дейност да дружеството била
отпускане на заеми. Процедурата по сключване на договор за отпускане на кредит
от *** била следната: желаещият отпускане кредит отивал в офис на дружеството,
където попълвал искане за кредит, служителят правил копие на личната карта на
клиента, след което тези документи се изпращали до централния офис на
дружеството. Там изготвените документи се разглеждали и ако лицето било
одобрено, същото получавало известие чрез CMC, след което трябвало отново да се
явило в офиса на дружеството, където служителят разпечатвал договор,
погасителен план и др. документи, които били подписвани от клиента пред
служителя, а също и от самия служител. След това кредитът бил усвояван от
клиента, в зависимост от неговото желание, а именно: издаване на „кеш карта“,
по банков път или в брой - на място от касата.
На 03.09.2015г. в
гр. Бургас подс. С.Н. изготвила неистински частен документ - искане за кредитна
линия № 1325944/03.09.2015г. до ***. Искането било от името на св. К. Д., но
реално то не било изготвено от нея, тъй като обвиняемата положила подпис в него
„за кредитоискателя“, вместо Д., а също и „за кредитодателя“ (проверил), като и
собственоръчно изписала трите си имена, отново „за кредитодателя“ (проверил).
Към искането обвиняемата приложила копие от лична карта на св. Д., на което
изписала „л. к. Проверил: С.Д.Н.“ и положила подписа си на копието. В Искането
бил посочен телефон за контакт № ***, който не се използвал от св. Д. С
Искането било изразено желание от името на св. Д., да й бъдел отпуснат кредит
тип „кредитна линия“ в размер на 700.00 лв. След изготвянето на посочените
документи, обвиняемата ги изпратила до централния офис на ***. След като
документи били разгледани от служители на дружеството, като те били заблудени,
че произхождали от св. Д., искането е било одобрено. След като разбрала за
одобрението на кредита, Н. съставила неистински частен документ - Договор за
потребителски кредит тип „кредитна линия“ № 2312997/03.09.2015г. с място на
съставяне гр. Бургас, от името на св. Д., съгласно, който й бил отпуснат кредит
в размер на 700,00лв. Подс. Н. положила подписи в договора „за кредитоискателя“
- отново вместо св. Д.и „за Кеш кредит мобайл“ЕАД“, както и изписала трите си
имена и „К. К. Д.“. След това Н. изготвила неистински частен документ - Договор
за възлагане на поръчителство от 03.09.2015г. от името на св. Д. с ***,
съгласно който дружеството станало поръчител по договора за заем между св. Д. и
*** и на този договор бил придаден вид, че представлява волеизявление на св. Д.,
като подс. Н. положила подписи в договора „за клиента“ и „за ***” както и
изписала трите си имена и „К. К. Д.“. Н. изготвила и неистински частен документ
- погасителен план към договор за кредит, на който също бил предаден вид, че
произлизал от св. Д., а в действителност бил изготвен от подсъдимата, като
същата положила подписи в договора „за клиента“ и „за *** както и изписала
трите си имена и „К. К. Д.“ . Кредитът в размер на 700,00лв. бил усвоен от подсъдимата
на 03.09.2015 г., като тя получила посочената сума от касата в офиса на
дружеството в гр. Бургас, за което била съставена разписка, в която тя изписала
собственоръчно под „изплатил сумата за *** - трите си имена и се подписала, а
също изписала и срещу „получил сумата-кредитополучателя“ - К. К. Д. и положила
подпис вместо нея. Посочените до момента документи били изпратени в централния
офис на дружеството, където се съхранявали и послужили за доказателство пред
дружеството, че св. Д. ги е подписала и получила сумата, като чрез тях подсъдимата
въвела в заблуждение длъжностните лица от ***, че посочените документи
произхождат от св. Д. и те наредили да се изплати сумата от 700,00лв. Въз
основа на описаните частни документи - искане за кредитна линия №
1325944/03.09.2015г. съставено от името на К. К. Д. от гр. Бургас; договор за
потребителски кредит тип кредитна линия № 2312997/03.09.2015г. между К. К. Д.
от гр. Бургас и ***; договор за възлагане на поръчителство от 03.09.2015г.
между К. К. Д. от гр. Бургас и „Кредит гаранция” ЕООД; погасителен план към
договор за кредит № 3-224-8147-2313001/03.09.2015г. към 2312997/03.09.2015г., подс.
Н. получила без правно основание сумата в размер на 700,00лв.
По доказателствата
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, както и след приобщаването на
доказателства в хода на съдебното такова, а именно: обвинението се установява изцяло, по
безспорен и категоричен начин от събраните на първо място-в хода на досъдебното
производство доказателства: протоколи за разпит на свидетели – К. Д., Г. Х., Ц.М., И.П., протоколи за
изземване на сравнителни образци, послужили за извършване графическа експертиза, представени оригинали на инкриминираните
документи с писмо /отговор/ от ***. От
ДП/, договор за търговско посредничество и общи условия, формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, договор за възлагане на
поръчителство, искане за кредитна линия, копие на лична карта, договор за
потребителски кредит ТИП КРЕДИТНА ЛИНИЯ и общи условия, разписка за получена сума,
погасителен план, трудови договори, справка за съдимост, уведомление за
прекратяване на трудов договор,
удостоверения за актуални състояния на ЮЛ, протокол за предявяване на разследване, извънсъдебна покана, кпоия на документи и
писма и експертна справка; както и от
множеството събрани гласни и писмени доказателства по делото, справка за
съдимост, характеристични данни и не на последно място от обясненията на
подсъдимата.
При преценка на
доказателствения материал съдът намира следното:
Показанията на
свидетелите – Д., Х., М. и П., съдът намира за достоверни, обективни и
безпристрастни, допринасящи за изясняване на факти и обстоятелства, касаещи
главния предмет на доказване и кореспондиращи със събрания по делото писмен
доказателствен материал, в това число двете изготвени по делото почеркови
експертизи, приобщените инкриминирани документи, както и постъпилите изискани
от Дружеството *** и от *** (предходно наименование ***, ЕИК ***, писмени
доказателства /описани като съдържание по-горе/. В този смисъл следва да
се посочи, че от показанията на
свидетелката Д., безспорно се установява, същите съотнесени към посочения
доказателствен материал и към заключенията СГЕ, че тя не е кандидатствала да
получи кредит от процесното Дружество, посреством посредничеството на *** като
свидетелката не е клиент на кредитни институции, вкл. и на ощетено ЮЛ, и че
същата не е предоставяла личната си карта на лица, извън работното си място и извън
банките, с които има облигационни отношения, сред които не е процесното
Дружеството. Нещо повече, заявеното от свидетелката, се подкрепя и от СГЕ.
Видно от
заключението на назначената и изготвена по делото графическа експертиза №
311/10.09.2018г., е че ръкописният буквен и цифров текст, в графата «За ***» в
Договор за възлагане на поръчителство от 03.09.2015 г., както и текста в
графата *** в Договор за потребителски кредит тип кредитна линия сключен между ***
и К. К. Д., ЕГН **********, обект на експертизата е изпълнен от подс.С.Н..
Констатирано е и, че подписите в представените документи за ***, „За ***” от
името на С.Д.Н., обекти на експертизата са изпълнени също от подс.Н..
Вещото лице е
заключило, че ръкописният текст: „К. Д.” в Искане за кредитна линия е с
ръкопечатен вариант при изписване на буквите и не е възможно да се установи
дали е изпълнен от посочените лица. Нужен е сравнителен материал с ръкопечатно
изписване на буквите за да се даде отговор. Посочено е, че подписите за
„Кредитоискателя”, „За кредитополучателя”, „За потребителя” и „За клиента”, в
представените документи, са изпълнени от Н.
От заключенията
на двете допълнителни графически експертизи с номера №358 от 30.10.2018г. и
№159 от 13.06.2019г. е видно, че ръкописно написания текст: “К. Д.“ в графата
под надписа „За Кредитоискателя“ в Искане за кредитна линия, обект на експертизата
е изпълнен от С.Д.Н., както и ръкописно написания текст и подписите на листа с
копието на личната карата на К. К. Д. са изпълнени от С.Д.Н..
В този смисъл изводите на съда, почиват и на
двете изготвени и приети по делото – графически експертизи, респ. от
досъдебното производство, изготвена от вещото лице Неделчев, както и от
допълнителните такива. Нещо повече, както съдът вече посочи вещото лице е дало
категоричен и ясен извод, който напълно съвпада и с другите доказателства по
делото – разпитаните в ДП свидетели, както и от признанието на самата
подсъдима. Съдът напълно дава вяра и поставя в основата на своите решаващи изводи
и двете заключения на вещото лице по делото, като ги намира за обективни, безпристрастни
и пълни, достатъчно обосновани и задълбочени по поставените множество задачи. Вещото
лице подробно е описало начина на обследване на поставените за изследване-
дати, подписи и изписани имена, като вещото лице е положило надлежни и
достатъчни усилия да отговори на поставените въпроси.
Подробният анализ
на доказателства не оставя съмнение, а напротив с пълна степен на сигурност
води до извод, че подсъдимата е осъществила от обектива и субективна страна
състава на престъпление по чл. 212, ал. 1 НК. Съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК.
От страна на съда
не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в
събрания по делото годен доказателствен материал, събран по съответния
процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлечения към наказателна отговорност лице. Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.212, ал.1 от НК.
От обективна
страна безспорно се установи, че
подсъдимата С.Д.Н.,***, чрез използване на неистински частни документи -
искане за кредитна линия № 1325944/03.09.2015г. съставено от името на К. К. Д.
от гр. Бургас; договор за потребителски кредит тип кредитна линия №
2312997/03.09.2015г. между К. К. Д. от гр. Бургас и ***; договор за възлагане
на поръчителство от 03.09.2015г. между К. К. Д. от гр. Бургас и ***;
погасителен план към договор за кредит № 3-224-8147-2313001 от 03.09.2015г. към
2312997/03.09.2015г. получила без правно основание чуждо движимо имущество -
сумата в размер на 700 лв. (седемстотин лева) собственост на ***,
представлявано от Ц.С.М. - мениджър кредитен отдел в дружеството, с намерение
да ги присвои. Следва да се посочи, че легалната дефиниция за неистински
документ, съгласно чл. 93, т. 6 от НК, гласи, че това е такъв документ, на
който е придаден вид, че изхожда от друго лице, т.е. действителният му автор не
е лицето, посочено като такъв, а са две различни лица. Именно такава е и настоящата хипотеза, като видно и от почерковите експертизи по делото, то процесните документи са били подписани от лицето- подсъдима по делото, както е
ръкописното изписване на трите имена на нея самата и на лицето К. Д.. Основна
характеристика на документа е неговият автор, като липсата на автор на
определен писмен текст не дава възможност материалният му носител да бъде приет
за документ. Възможно е съставянето на документ, на който привидно да е посочен
определен автор, а действителният му да не е той, каквато е и настоящата
хипотеза, като видно от инкриминираните документи, то същите са частни такива. В
случая чрез посочените частни неистински документи подсъдимата е създала привидна
невярна представа у третите лица /кредитните инспектори нареждащи отпускането
на кредита/, по отношение на автора на документа, като ги е въвела в
заблуждение и последните са наредили отпускането на кредита. В конкретния
случай документите, които били използвани от подсъдимата, а именно: искане за
кредитна линия, съставено от името на св.Д. от гр. Бургас; договор за
потребителски кредит тип кредитна линия между К. Д. от гр. Бургас и ***;
договор за възлагане на поръчителство от между К. Д. от гр. Бургас и „Кредит
гаранция" ЕООД; погасителен план към договор за кредит представляват частни диспозитивни документи,
които са неистински, тъй като не са подписани от посочения като една от
страните по тях автор - свидетелката Д., а са подписани от подсъдимата Н.,
което се доказва безспорно по делото т.е. действителният и посоченият автор са
две различни лица. Подсъдимата е получила сумата от 700,00лв. без правно
основание, защото формално страна по договора е била св.Д., която никога нито е подписвала такива
договори, нито се е задължавала по тях. Сумата е била получена от подсъдимата и
със присвоително намерение, а именно да я потреби и използва за свои собствени
цели и нужди.
Престъпление по чл. 212, ал. 1 НК има, както
когато деецът сам е съставил документ с невярно съдържание, неистински или
преправен документ и после лично или посредствено го е използвал, така и когато
само е използван такъв документ, съставен от другиго. Самото съставяне на документите
по чл. 308 – 315 от НК не е елемент от състава на престъплението, защото в
изпълнителното деяние влиза само ползването му. Квалификацията на деянието по
чл. 212, ал. 1 НК обаче изключва отделното приложение и на чл. 308 – 316 НК,
защото съгласно възприетия в глава девета „Документни престъпления“ принцип, не
може да се търси отговорност и за съставянето, и за използването на неистинския
или преправен документ, или за документа с невярно съдържание. Съставът на
документната измама включва като свой елемент използването на престъпно
съставен документ, като средство за извършване на престъплението (В този смисъл
ППВС 7-78). Следователно, не е възможна реална съвкупност между измама по чл.
212 НК и документно престъпление, като коректната квалификация е по първото
престъпление, тъй като предвид очертаното изпълнително деяние на измамата и
съставомерни белези на това престъпление, то винаги поглъща документното
престъпление. По тази причина съдът възприе квалификацията на деянието за
съставомерно и осъществяващо признаците
на престъпление по чл.212, ал.1 от НК. Тук следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.212, ал.1 от НК(Доп. - ДВ, бр. 95 от
1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и
доп., бр. 26 от 2010 г.) –„Който чрез използуване на документ с невярно
съдържание или на неистински или
преправен документ получи без правно основание
чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се
наказва с лишаване от свобода от две до осем години. Трайно установено в
съдебната практика е, че при документната измама, деецът използува документа
като средство да заблуди пострадалия, че съществува правно основание за
получаване на чуждото имущество. Порочният документ създава привидно основание
като удостоверява, че извън него съществува някакво основание, деецът да получи
чуждото имущество /в този смисъл виж Решение № 139 от 17.04.1996 г., по н.д.
№738/1995 г. на първо н.о. на ВКС/. Тук важат и постулатите на Постановление № 8 от 28.XII.1978 г. по н. д. №
5/78 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 7 от 6.VII.1989 г. за документната
измама - чл. 212 НК, а именно, че т.1. Изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 212, ал. 1 НК се изразява в ползването на документ с невярно съдържание,
неистински /в конкретната хипотеза/ или преправен
документ и получаване на обществено имущество без правно основание с намерение
за присвояване. Документите могат да бъдат както официални, така и частни /в конкретната хипотеза/. Те служат като средство за
възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа
власт върху предмета на престъплението, относно основанието за предаването или
изплащането му. Лицата, които са заблудени, действат при съзнание, че деецът
има действително основание за ползването му. За състава на чл. 212, ал. 1 НК е
необходимо деецът лично или посредствено да използва документа преди
получаването на общественото имущество- т. 4 от Постановлението. Субект на
документната измама може да бъде всяко лице. Длъжностно лице може да бъде
субект на това престъпление само ако няма фактическа власт върху предмета на
престъплението, ако той не му е връчен или поверен за пазене и управление или
за други цели - т. 5. От субективна страна документната измама може да се
осъществи само с пряк умисъл. Именно такава е и настоящата хипотеза, като
подсъдимата е използвала процесните частни неистински документи /като преди
това същите са били съставени като неистински такива, като е положила
подсъдимата подписи и имена, и дата в гореописания смисъл в тях/, за да въведе
в заблуждение конкретните длъжности лица на Дружеството, които да наредят
изплащането на процесната сума, правно основание за което не е имала да я
получи подсъдимата, като впоследствие тя
е присвоила за себе си парите и е нанесла щета на Дружеството в размер на 700 лева. Тук следва да се подчертае изрично,
че подсъдимата няма качеството „длъжностно лице“. Подсъдимата С.Д.Н., ЕГН **********
на 23.07.2015 г. сключила Договор за
търговско посредничество и предоставяне на финансови продукти, като страни по договора от една страна били –
подсъдимата , като „кредитен специалист“, видно от договора, а от друга
Дружеството- „Кеш кредит“ ЕАД, ЕИК *********, което дори е различно Дружество,
от това, за което е настъпило ощетяването, а именно- ***, ЕИК: *********.
Съгласно подписания договор, страните по него се договорили, видно от клаузите
на договора, че подсъдимата Н., да посредничи на Дружеството - „Кеш кредит“-ЕАД, при
извършване на търговската му дейност, а именно предлагане и продажба на
финансови продукти /чл.1 от Договора/. В раздел първи, член втори от посочения
Договор, изрично в отделни точки са били уредени отделните действия, който тя е
била оправомощена да извършва при работата си, тоест нейната дейност, която
включва привличане на клиенти, генериране на искания за кредит, искания за
поръчителство, комплектоване на всички тези документи и предаването им на „Кеш
кредит“, предоставяне на консултации и др. Видно от чл.5 от Договора, досежно
пълномощията на подсъдимата изрично е посочено също, че т.5.1. „…консултантът е
натоварен единствено да посредничи във връзка със сключването на договори за
кредит и по специално при попълвания на
искания за отпускане на кредити, сключване на договори за поръчителство…като
няма право да преговаря от името на „КЕШ КРЕДИТ“ извън рамките но договора и
Общите условия…“. Тоест подсъдимата нито е имала качеството „длъжностно лице“,
по смисъла на чл.93, т.1 НК- „Длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява
със заплата или безплатно, временно или постоянно:а) служба в държавно
учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално
изпълнение;б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 62 от 1997 г., бр. 43 от
2005 г., изм., бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както
и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен
съдебен изпълнител; нито извън посочените действия на материално изпълнение,
дори е имала поверено за пазене и управление имущество. Напротив, същата е
изпълнявала само горепосочените облигационни задължения по консултиране, набиране
на клиенти и попълване на документи, без да и е било поверено за пазене и
управелние съответно имущество. В този
смисъл е Постановление № 3 от 25-27.VI.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с
Постановление № 9 от 10.XII.1975 г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987 г. по н.
д. № 7/87 г.
Следва до се
посочи и досежно размера на нанесената щета, а именно 700 лева, че към датата
на деянието - 03.09.2015 г., то минималната работна заплата за страната е била
в размер на 01.07.2015 - 31.12.2015г.- 380.00 лева, поради което не може да се
приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.212, ал.6 НК / в този
смисъл виж отново – Постановление № 8
от 28.XII.1978 г. по н. д. № 5/78 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление
№ 7 от 6.VII.1989 г.-т. 8. При определяне дали документната измама е маловажен
случай се изхожда от критериите по чл. 93, т. 9 НК, като се обръща особено
внимание и на включените в документната измама документни престъпления/, и
съгласно чл.93, т.9 НК-„Маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В случая при преценка първо на естеството на документните
престъпления - изготвени са цели четири
на брой неистински частни документа, като вредните последици, които са нанесени
засягат важни обществени отношения, свързани с финансовата система, в частност
с отпускането на кредити, макар и на плоскостта потребителски кредит и
облигационни отношения с частни търговски дружества, но всички тези данни, само
доказват, че не може да се приеме хипотеза на маловажност.
На следващо място
следва да се посочи, че от субективна
страна при извършване на престъплението, следва да се приеме наличие на форма и
вид на вина - „пряк умисъл“, съгласно чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимата Н. е
съзнавала, че използва неистински документи. Знаела е, че използваните от нея
искане, договори, погасителен план не са истински, тъй като тя ги е подписала
от чуждо име. Предвиждала е, че в резултат на сключените договори ще получи
чуждо движимо имущество. Целта на Н. била да въведе в заблуждение служителите в
*** и да сключи договори от името на св.Д., за да може да получи в своя
фактическа власт парични средства, които да разходва за свои нужди, без да
поема задължения по тях, като е имала своително намерение да разходва сумата за
свои цели и потребности.
Тоест налага се извод, че както от обективна,
така и от субективна страна подсъдимата е извършила престъплението, за което и
е било повдигнато обвинение.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне на наказанието на подсъдимата
Н. съдът
взе предвид, следните обстоятелства: чл. 212, ал.1 от НК предвижда (Доп. - ДВ,
бр. 95 от 1975 г., изм., бр. 28 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.,
изм. и доп., бр. 26 от 2010 г.) - Който чрез използуване на документ с невярно
съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание
чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с
лишаване от свобода от две до осем години.
В случаите на
проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371,
т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи наказанието
при условията на чл.58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване
на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В чл.
58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице
условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно
подсъдимата, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът
на наказанието "лишаване от свобода" е определен съобразно чл. 58а,
ал. 1 НК. Направеното от подсъдимата самопризнание се отразява в задължителното
намаляване на определеното наказание с оглед проведената диференцирана
процедура по глава двадесет и седма, поради което не може да бъде взето предвид
повторно като смекчаващо обстоятелство. При определяне на размера на
наказанието намери отражение като смекчаващо обстоятелство изразеното от
подсъдимата съдействие в хода на ДП, изразената от нея критичност към деянието
и и трудовата ангажираност видно от приложените в с.з. трудови договори имащи
значението на характеристични данни. Не на последно място следва да се има в
предвид и ниския размер на
инкриминираната сума. Като отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства се
констатира предходно осъждане по НОХД № 1706/2014 г. на БРС за престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК, по което и е наложено наказание пробация. Налице са и
други осъждания, но по деяния извършени след настоящото, поради което съдът не
ги взима в предвид при определяне на наказанието.
С оглед изложеното настоящият състав
определи на подсъдимата наказание към предвидения в закона минимум, а именно 2
години лишаване от свобода при превес на смекчаващите обстоятелства, като на
основание чл. 58а, ал. 1 НК намали наказанието с 1/3 на една година и четири
месеца лишаване от свобода. Съдът счете така наложеното наказание за
справедливо и намира, че за постигане на целите, предвидени в чл. 36 от НК, не
е необходимо наложеното наказание да бъде ефективно изтърпяно от подсъдимата,
поради което на основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наказанието от една година и четири месеца лишаване от свобода за изпитателен срок
от три години.
По отношение на подс.Н., съдът намира, че не следва да бъде лишавана от
права по смисъла на чл.212, ал.7 НК, тъй като същата не притежава такива, не
следва да се постановява и конфискация на имущество. Съдът прие, че не се касае
за деец с висока степен на обществена опасност, осъждан за тежки умишлени
престъпления, както и че деянието е от 2015 г., като макар и в хода на
досъдебното производство да са били извършвани съответни действия по
разследване, то е изминал един дълъг времеви период на фаза досъдебно
производство, до внасяне на делото в съд, което безспорно и съгласно трайно
установената съдебна и европейска практика, следва да се третира в полза на
подсъдимата, като наказанието й бъде намалено. Съдът прецени, също и размера на
нанесената щета на дружеството, а именно сумата от 700 лева, която не се явява
висока по размер. Всички тези обстоятелства мотивираха съдебния състав да
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал.1 НК, но да наложи предвидения
в закона минимум, а именно две години лишаване от свобода, което след редукция
с 1/3 да се определи като 1дна година и четири месеца, което по изложените по
–горе вече аргументи да бъде отложено с три години изпитателен срок на
основание чл. 66, ал.1 НК. Съдът тук при индивидуализацията на наказанието,
съобрази и демонстрираното от страна на подсъдимата поведение по време на
процеса пред съда, като същата изцяло е съдействала. Този размер съдът намира за относим към целите
на чл.36 НК, като счита, че така наложеното наказание се явява достатъчно, за
да доведе за превъзпитание на подсъдимата, да я възпре от извършване на други
престъпни посегателства и да й помогне да преосмисли поведението си като един
редови гражданин на страната, който спазва законите в нея.
РАЗНОСКИ:
На последно място
предвид правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата С.Д.Н., да заплати направените по
делото разноски в общ размер сумата от 358,78 лева в полза на бюджета на ОД на
МВР–град Бургас и по сметка на ОД на МВР-град Бургас.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.