РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Пловдив , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Л. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330200958 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш К № 3031760, издаден против И. Д. К. с
ЕГН: ********** с което му е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него на 22.07.2019 г. в 11:00 часа
в гр. П., ул. ,,ВВ.Л.‘‘ до № ***, с лек автомобил ,,БМВ Х5‘‘ с рег. № ****,
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят И.К., чрез процесуалния представител адв. Х.Р. обжалва
процесния електронен фиш. Излага съображения, че същият е неправилен и
незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че е издаден
в нарушение на административно-наказателните правила. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Белова оспорва подадената жалба. Намира същата
за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалвания
електронен фиш. Претендира разноски. При условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че същият като собственик
на когото е регистрирано МПС ,,БМВ Х5‘‘ с рег. № **** е извършил
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП като 22.07.2019 г. в 11:00 часа в гр. П., ул.
1
,,ВВ.Л.‘‘ до № ***, при максимално разрешена скорост в населено място от
50 км/ч и при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч и
установена с техническо средство ARH CAM S1 се е движел със скорост от
66 км/ч, като превишената стойност на скоростта е 16 км/ч.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 273р-12300/17.11.2020 г.) се установяват посочените в него обстоятелства.
От справка за собственост на МПС с рег. № **** се установява, че
същото е собственост на жалбоподателя И. Д. К..
Съдът е на мнение, че има извършено от жалбоподателя нарушение,
доколкото същото същото се установява от събраните по делото писмени
доказателства.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН, който гласи, че „за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“. Необжалваемият
минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50
лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога
„над“ води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна
уредба допуска контролните органи да осъществяват административно-
наказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато
налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при
който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се
реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, както е
изяснено в практиката на касационната инстанция, макар посочената
разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо
чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182 от ЗДвП е
регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават
посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се
при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на
административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в
зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на
нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална
скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени
2
правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез
съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване на
електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна
рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.
Следователно всякога, когато е извършено такова административно
нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл. 182 от ЗДвП
досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се
наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или
на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш - така Решение № 515 от 22.12.2017 г. по к.а.н.д. № 783/2017
г. на Административен съд – В.. Така, както в практиката си наказващият
орган съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на
ЕФ, то следвало е да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.
Същото има императивен характер и неспазването му винаги се цени за
процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига
до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично
изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по съображения
за процесуална икономия и улеснение в дейността на наказващия орган той да
осъществява дейността си в нарушение на императивни правила на
процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция. В актуалната си практика в Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по
к.а.н.д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив изрично е прието,
че: „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика следва да бъде
оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН са дадени още с Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. №
2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – П. Решение № 488 от
16.03.2015 г. по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на Административен съд
– П..
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Относимо
тук е и Решение от 23.07.2015 г. по к.а.н.д. № 162/2015 г. на Административен
съд – Габрово, в което съдът е разгледал казус, при който наказанието глоба в
размер на 50 лева по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено с НП и е прието за
3
неоснователно възражението, че същото е следвало да бъде наложено чрез
електронен фиш.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да се
санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона.
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на вземане
за разноски възниква единствено за жалбоподателя. Съдът намира за
основателно направеното от страна на въззиваемата страна възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото
съдебното производство приключи в едно съдебно заседание, без събираните
на нови доказателства и без явяването на процесуалния представител на
жалбоподателя. Ето защо, въззиваемата страна трябва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сумата в размер от 300 лева, представляващи
разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш К № 3031760, издаден против И. Д. К. с ЕГН:
********** с което му е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘
в размер от 50 лева за извършено от него на 22.07.2019 г. в 11:00 часа в гр. П.,
ул. ,,ВВ.Л.‘‘ до № ***, с лек автомобил ,,БМВ Х5‘‘ с рег. № ****, нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на ОДМВР гр. П. да заплати на И. Д. К. с
ЕГН: ********** сумата в размер от 300 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – П. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4