№ 723
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506849 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20036933/09.02.2021 г. по гр. д. № 45225/2020 г. по описа на СРС,
125 състав е признато за установено по предявения от ХР. Г. Т. против „Чез Р. Б.“ АД
иск за установяване на вземане по издадена по гр.д. № 19867/2020 г. заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, че „Чез Р. Б.“ АД следва да върне на ХР. Г. Т. сумата от
417,01 лева – платена от Т. на ответника по фактура № 329105/25.02.2020 г. при липса
на основание, начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ за период
24.07.2019 г. – 24.10.2019 г. за обект с адрес гр. Ловеч, ул. „******* и клиентски номер
53000325510, заедно със законната лихва за период от 26.05.2020 г. до плащането,
както и „Чез Р. Б.“ АД е осъдено да заплати на ХР. Г. Т. сторените разноски: сумата от
75 лева за заповедното производство и сумата от 25 лева за исково производство и на
Адвокатско съдружие „Б.К.“ чрез адвокат К.И.Б. сумата от 300 лева възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца при условията на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25040797/08.03.2021 г.
(пощенско клеймо – 02.03.2021 г), подадена от „Чез Р. Б.“ АД. В жалбата са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът
поддържа, че съдът неправилно е посочил в мотивите си, че констативният протокол,
съставен при извършената проверка не е връчен на ищеца, поради което и е уважил
1
предявения иск. Поддържа, че съобразно чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ в случаите на
отсъствие на ползвателя и неговия представител при съставяне на констативния
протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат в 7-дневен срок от съставяне
на констативен протокол операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с
препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с
предоставените от ползвателя данни за контакт. Посочва, че по делото е установено, че
констативния протокол е изпратен с препоръчано писмо до предоставения адрес.
Твърди, че констативният протокол бил изпратен още на 25.10.2019 г. Поддържа, че
ПИКЕЕ не предвиждат и задължителна форма за уведомително писмо, относно
неговите реквизити и оформление. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен,
като бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25066640/14.04.2021
г., подаден от ХР. Г. Т., с който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че правилно
първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел,
че констативния протокол не е връчен на ищеца, с което е нарушено правото му да
оспорва констатациите на служителите на ответното дружество, тъй като не е
присъствал на проверката. Поддържа, освен това, че протоколът е изпратен много след
изтичане на 7-дневния срок. Посочва, че неправилно първоинстационният съд е приел
с решението си, че е безспорно, че ищецът е собственик на имота, за който е начислена
корекция. Това обстоятелство изрично било оспорено с исковата молба, като в този
случай това е следвало да бъде установено с нотариален акт, а не по друг начин. Не
възприема като правилни изводите на първоинстационния съд, че плащането по
констативния протокол е признание, че е собственик на имота, за който е начислена
корекцията. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде
потвърдено първоинстанционното решение. Моли да бъдат присъдени направените
разноски във въззивното производство.
С Определение № 20081991/30.03.2021 г. е оставена без уважение молба вх. №
25032545/23.02.2021 г. за изменение на решението в частта за разноските. Против
определението е подадена частна жалба вх. № 25070700/21.04.2021 г. (пощенско
клеймо 12.04.2021 г.) от ХР. Г. Т. чрез процесуалния му представител в заповедното
производство Адвокатско сдружение „Б.Л.“. В частната жалба са изложени
съображения за неправилност на постановеното определение. Поддържа, че
неправилно първоинстанционният съд е определил, че дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 50 лева за процесуално представителство в заповедното
производство, както и че неправилно сумата е присъдена в полза на ищеца – заявител,
а не в полза на процесуалния му представител. Моли обжалваното определение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено
постановеното решение в частта за разноските като „Чез Р. Б.“ АД бъде осъдено на
2
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата бъде осъден да заплати на Адвокатско
сдружение „Б.Л.“ сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ. В отговор на частна жалба вх. №
*********/21.05.2021 г. ответникът по жалбата „Чез Р. Б.“ АД поддържа, че тя е
неоснователна. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е взел предвид, че не
може за двете производства възнаграждението да бъде едно и също, а следва да се
съобразява извършената по делото работа, както и интереса по делото, като возещо
при определяне дали възнаграждението е прекомерно, с оглед фактическата и правна
сложност на делото е свършената работа, както и предвидимостта на процесуалните
действия, които ще се извършван при сключване на договора. При преценка на
фактическата и правна сложност правилно първоинстанционният съд бил определил
възнаграждението. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 45225/2020 г. по описа на СРС, 125 състав е
образувано по искова молба, подадена от ХР. Г. Т. против „Чез Р. Б.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл.
55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №
19867/2020 г. по описа на СРС, 125 състав.
В исковата молба се твърди, че на 26.05.2020 г. е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Чез Р. Б.“ АД за сумата от 417,01
лева, събрана от и недолжимо платена в полза на дружеството по фактура с №
**********/25.02.2020 г. за клиентски № 53000325510 за обект гр. Ловеч, ул.
„*******. Против издадената заповед било подадено възражение и в изпълнение на
указанията бил предявен иск за установяване на съществуване на вземането. Твърди, че
на 25.02.2020 г. ответното дружество е издало Фактура № 3259105, с която
претендирал от ищеца сумата от 417, 01 лева с ДДС. Ищецът платил сумата от 417,01
лева на 13.03.2020 г., като плащането било извършено чрез Изи Пей АД. Плащането
извършил не защото смятал, че сумата е дължима, а защото бил заплашен, че ще бъде
прекъснато електрозахранването на процесния имот. Оспорва, че при извършване на
корекцията е спазена предвидената в ПИКЕЕ процедура, а дори да е била извършена
проверка, то ищецът не бил присъствал на нея и впоследствие не е получил и
констативния протокол по реда, предвиден в правилата, а именно с препоръчано писмо
с обратна разписка. Невръчването на констативния протокол било и нарушение чл. 25,
ал. 1 от Общите условия на електроразпределителното дружество, осъществяващо
проверка. С това не била дадена възможност на ищеца да реагира своевременно преди
3
цялата техническа процедура по корекция да бъде задвижена и да приключи. Това
представлявало грубо нарушение на ПИКЕЕ и общите условия на самото дружество, с
което било ограничено правото на защита на потребителя и го изключило от участие в
процедурата, на чийто краен акт той бил адресат. Налице било неоснователно
обогатяване на ответника по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ищецът бил
заплатил сумата от 417,01 лева по процесната фактура при начална липса на
основание. Моли да бъде признато за установено, че „Чез Р. Б.“ АД дължи на ХР. Г. Т.
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Моли да бъдат
присъдени направените по делото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Чез Р. Б.“ АД, с
който процесуалният му представител заявява, че оспорва предявения иск. Въвежда
твърдения, че на 24.10.2019 г. служители на отдел „Нетехнически загуби“ към „Чез Р.
Б.“ АД са извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с
фабричен № 50223516, обслужващ обект апартамент в гр. Ловеч, ул. „*******, за което
било уведомено МВР. В момента на проверката бил съставен Констативен протокол №
3028188/24.10.2019 г. в присъствието на А.Х.П. – независим свидетел, който не бил
служител на дружеството. Потребителят бил потърсен, за да присъства на проверката,
но не бил открит на адреса. При проверката било установено, че фирмената,
метрологична и пломбата на капачката на клемния блок са отваряни, след измерване на
електромера с еталонен уред се установило, че същият измервал протичащата към
потребителя електрическа енергия с грешка Е= - 83,15% и част от консумираната по
този начин електрическа енергия не се измервала от средството за търговско измерване
и съответно не се заплащала от потребителя. Констатациите били отразени в
констативния протокол, както и че процесния електромер не отчитал изцяло
потребяваната електрическа енергия. Служителите привели в изправност измерването
на електрическата енергия. На клиента било изпратено писмо, ведно със съставения
констативен протокол. Въз основа на този протокол било извършено преизчисление на
сметката за доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия при спазване на
чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ и била издадена Фактура № **********/25.02.2020 г. Посочено
е, че корекцията е извършена за период от три месеца, тъй като в процесния период не
е извършвана проверка на средството за търговско измерване. Поддържа, че КЕВР е
преценил, че разпределителното дружество следва да фактурира сумите след
извършена корекция, тъй като тази сума компенсира мрежовия оператор за понесените
от него вреди, поради което корекцията се извършва по цена на ел. енергията за
покриване на технологични разходи на самия мрежови оператор. Оспорва
възражението на ищеца, че не е уведомен за проверката. Посочва, че са спазени
предвидените в ПИКЕЕ и в общите условия правила. Освен това, поддържа, че в чл. 49
от ПИКЕЕ са предвидени правила за уведомяване на потребителя, а и освен това
липсата на ред за уведомяване на потребителя не се отразявало върху дължимостта на
4
сумите. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключение на съдебно техническа експертиза, от които се
установява следното:
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 19867/2020 г. по
описа на СРС, 125 състав. По заявление от 26.05.2020 г., подадено от ХР. Г. Т. е
издадена заповед за парично задължение, с която е разпоредено на длъжника „Чез Р.
Б.“ АД да заплати на кредитора ХР. Г. Т. сумата от 417,01 лева, представляваща
недължимо платена сума по фактура № 3259105/25.02.2020 г., издадена от длъжника,
за която се сочи, че липсва основание за плащане, ведно със законната лихва от
26.05.2020 г. до изплащане на вземането, както и 75 лева разнсоски по делото, а
именно 25 лева – държавна такса и 50 лева – възнаграждение за адвокат. В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал е възражение срещу заповедта. В изпълнение
на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
Видно от публично достъпните данни в регистъра на лицензиите на КЕВР и
представените към исковата молба доказателства, че „Чез Р. Б.“ АД притежава
лицензия за Р. на електрическа енергия за територията на гр. Ловеч за срок от 35
години № Л-135-07/13.08.2004 г., изменена с решение № И2-Л-135/09.12.2013 г. на
ДКЕВР.
С Решение № ОУ-056/07.11.2007 г. и Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на
ДКЕВР са одобрени Общи условия за договорите за ползване на
електроразпределителните мрежи на „Чез Р. Б.“ АД, с които се уреждат условията, при
които потребителите се присъединяват към електроразпределителните мрежи на
дружеството. Съгласно чл. 1, ал. 2 ползвател на електроразпределителната мрежа е
всяко лице, чийто обект е присъединен към тази мрежа по реда на действащото
законодателство. В чл. 2 е предвидено, че „Чез Р. Б.“ АД извършва експлоатацията и
поддръжката на електроразпределителната мрежа и осигурява пренос през
електроразпределителните мрежи на електрическа енергия, която крайният снабдител
„Чез Електро Б.“ АД продава на потребителите, присъединени към тези мрежи. Чл. 9,
ал. 1 урежда правилото, че потребителите дължат на електроразпределителното
предприятие цена на електрическата енергия, пренесена през разпределителната
мрежа, утвърдена от ДЕКЕВР, като тази цена се заплаща от потребителите на крайния
снабдител. Разпределеното количество се счита количеството електрическа енергия,
което е отчетено със средство за търговско измерване (чл. 9, ал. 3 от ОУ). В общите
условия е предвидено задължение за потребителя да не променя схемата на свързване
на електрическите съоръжения, да не преустроива, ремонтира или да заменя
елементите на средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или поврежда
5
средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление,
поставено от представител на електроразпределителното предприятие или овластен
орган, както и да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от средства за
търговско измерване, монтирани и пломбирани от електроразпределителното
предприятие (чл. 15, т. 4 и т. 5). Съгласно чл. 25, ал. 1 в случаи на неточно измерване
и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка,
електроразпределителното предприятие съставя констативен протокол и уведомява
потребителя за сумите, които тои дължи или ще му бъдат възстановени, като
уведомяването се извършва в срок от 7 (седем) дни, отчетени от първия работен ден
следващ датата на съставяне на протокола. В чл. 29 е предвидено, че потребителят
заплаща дължимите суми за пренос през разпределителната мрежа веднъж месечно
като те се съобщават на потребителя от краиния снабдител на електрическа енергия по
начин, регламентиран в общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия.
На 24.10.2019 г. е извършена проверка от служители на „Чез Р. Б.” АД на
електромер с фабричен № 50223516, монтиран за отчитане на електрическа енергия за
клиентски № 530001325510, записан на В.Х.И.. Съставен е констативен протокол №
3028188/24.10.2019 г. В констативния протокол е посочено, че при проверката е
установено, че фирмената, метрологична и пломбата на капачката на клемния блок са
отваряни, след измерване на електромера с еталонен уред се установило, че същият
измервал протичащата към потребителя електрическа енергия с грешка Е= - 83,15% и
част от консумираната по този начин електрическа енергия не се измервала от
средството за търговско измерване и съответно не се заплащала от потребителя.
Отразено е, че връзката е възстановена, като е поставен нов електромер, а
проверявания е предаден за метрологична експертиза. В констативния протокол е
посочено, че проверката е извършена в отсъствие на потребителя, като е подписан от
един свидетел – А.Х.П. – представител на Федерация на потребителите.
По делото е приет Констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за измерване № 26/27.01.2020 г., съставен от БИМ, от който се установява, че при
извършена проверка на електромер се установява, че е унищожена – срязана пломбена
тел, фирмения знак е унищожен – с разширени гнезда на пломбажната тел, унищожени
допълнителни стикери със следи от разлепване. При отварянето на електромера е
констатирано, осъществяван бил достъп до вътрешността на електромера. Върху
токовата пластина било променено мястото на присъединяване на жълтия проводник,
свързващ пластината с електронната платка на електромера.
На 02.03.2020 г. на ХР. Г. Т. е връчено писмо изх. № NTZ136091/21.02.2020 г., с
което е уведомен за извършената проверка на електромер на адрес гр. Ловеч, ул.
„*******, като към писмото е приложен Костативен протокол № 26/27.01.2020 г. от
6
БИМ – ГД „МИУ“
На 29.02.2020 г. на ХР. Г. Т. е връчено писмо изх. № **********/25.02.2020 г.,
към което са приложени Фактура № 3259105/25.02.2020 г., издадена от „Чез Р. Б.“ АД
за сумата от 417,01 лева, Справка за преизчислени количества електрическа енергия,
Фактура разход по чл. 44, ал. 4 от ПИКЕЕ ЕРП и Фактура разход по чл. 44, ал. 4 от
ПИКЕЕ ГД „МИУ“.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А. С.Б.. В
показанията си свидетелят – техник ел. системи и контрол в НТЗ установява, че
присъствал с колегата си В.В. на извършена проверка. Установили, че електромерът се
намира в табло, в което имало монтирани общо два електромера. При огледа на
таблото и електромерите установили, че метрологичните пломби били отваряни.
Измерили електромера с еталонен уред и проверката показала, че електромерът
измерва енергията с грешка около 83 %. През него минавал ток с 15-16 ампера.
Потърсили потребителя, но никой не се появил на проверката. Позвънили на 112 след
това оформили констативен протокол. Представител на МВР присъствал и се подписал
на констативния протокол. Подменили електромера с друг, а старият – поставили в
безшевен чувал и го изпратили за проверка в БИМ.
В показанията си свидетелят А.К.П. установява, че е присъствал на проверка на
24.10.2019 г. Тя била рутинна проверка и техниците проверили таблото и един от
електромерите бил с нарушени пломби. Техниците измерили с уред и установиха
загуби от 83% и го подменили. От самото начало на проверката свидетелят присъствал.
Потребителят бил търден, но него открили. Повикан бил и представител на полицията.
Установява се от приетото по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза се установява, че е осъществен нерагламентиран достъп до защитената
вътрешност на процесния електромер чрез промяна на мястото на присъединяване на
токовата пластина с електронната платка, което препятствало правилното измерване на
количествата електрическа енергия, консумирана от обекта на ищеца чрез измерване
на метрологичните характеристики. Установява се, че общата сума на доставената и
неотчетена електрическа енергия съгласно установената и посочена грешка 80, 01 % за
дневна и 83,43 % за нощна тарифа, съответно която след отчитане класа на точност на
електромера в размер на 1 %, грешката съответно – 79,01 % и – 82,34 % за
изчисленията, е изготвена при спазване на методиката (формулата) по реда на чл. 50,
ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ и за посочения там период и възлиза кръгло на 2136 кВтч за 3
месеца или 93 дни назад. Вещото лице посочва, че въз основа на представените данни
от ответника техническа проверка от служители на „Чез Р. Б.“ АД на изправността на
СТИ, обслужващ процесния имот в периода 3 месеца преди проверката на 24.10.2019 г.
не е извършена и изчисляването е за 93 дни назад. Дадено е заключение, че
преизчислението на сметката в представената фактура е извършено по действащите за
7
периода цени на електрическа енергия, утвърдени от КЕВР на база на посочения
размер за електрическа енергия за корекция – 2136 кВтч.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, но е правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който
ищецът цели да установи, че извънсъдебно претендираното от ответника вземане не
съществува.
С оглед правилата за Р. на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), при
отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване фактите, от които произтича оспореното от
ищеца вземане – че за него е възникнало право да извърши едностранно корекция в
сметката за потребена електрическа енергия на ищеца, т.е. съществува ли такова право
и възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване, както и дали са
приложени правилата за неговото изчисляване.
Преценката на основателността на иска следва да се основава на действащата
към момента на възникване на твърдяното от ответника право едностранно да
коригира сметката на ищеца. Приложим закон към исковия период е Законът за
енергетиката, Правила за търговия с електрическа енергия, Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (издадени от председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.).
С исковата молба и молба – становище от 26.01.2021 г. ищецът в
първоинстанционното производство е оспорил, че между него и ответното дружество е
възникнало облигационно правоотношение, тъй като не било установено, че е
собственик на имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 88 от Закона за енергетиката Р.то на електрическа
енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от
оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на
обособена територия, лицензирани за извършване на Р. на електрическа енергия
за съответната територия. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Закона за
8
енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране води публични регистри
издаваните лицензии, в които се вписват всички лицензианти, издадените лицензии и
други обстоятелства. Дейността по Р. на електрическа енергия или природен газ
подлежи на лицензиране (чл. 39, ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката). Видно от
публично достъпните данни в регистъра на лицензиите на КЕВР (ред 249), както и от
представената към отговора на исковата молба лиценция „Чез Р. Б.“ АД притежава
лицензия за Р. на електрическа енергия на територията на административни области –
София, Софийска, Благоевград, Перник, Кюстендил, Монтана, Враца, Видин, Плевен
за срок от 35 години. Доколкото дейността по Р. на електрическа енергия подлежи на
лиценизия, преценката дали притежава техническа възможност (т.е. дали е собственик
на съоръженията, чрез които се извършва тази дейност) се преценяват при издаването
й от КЕВР и принадлежността на правото на собственост не е правно релевантно за
процесния спор. Това е така, доколкото дейността по Р. на електрическа енергия
подлежи на лицензионен режим и съответно носител на правото да извършва Р. на
електрическа енергия е разпределителното дружество, което притежава лицензия за
съответната територия. В конкретния случай, за територията на гр. Ловеч, където се
намира процесният имот, лицензия притежава ответното дружество.
В разпоредбата на чл. 89 от Закона за енергетиката е предвидено, че за
лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната мрежа, операторът
на електроразпределителната мрежа, какъвто е „Чез Р. Б.“ АД осигурява Р. на
електрическата енергия, постъпваща в електроразпределителната мрежа;
непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа
енергия; управление на електроразпределителната мрежа; поддържане на
електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните
мрежи в съответствие с техническите изисквания; разширяване, реконструкция и
модернизация на електроразпределителната мрежа и на спомагателните мрежи,
съобразено с изискванията за опазване на околната среда, енергийна ефективност и
ефективно използване на енергията; измерване на електрическата енергия в
електроразпределителната мрежа; други услуги, свързани с лицензионната дейност.
Във връзка с осъществяваната дейност по Р. на електрическа енергия се сключват
сделки, по които страна е електроразпределителното дружество при спазване на
разпоредбите на Раздел V от Закона за енергетиката и Правила за търговия с
електрическа енергия (чл. 91, ал. 3 от Закона за енергетиката). Съгласно чл. 14, ал. 1 от
Правилата за търговия с електрическа енергия предмет на договорите договори за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (чл.11,
ал. 3) е предоставянето на услугите „достъп до електроразпределителната мрежа“ и
„пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа“, като тези
договори се сключват между оператора на електроразпределителна мрежа, от една
страна крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа при
9
общи условия.
В т. 27 г от ДР на Закона за енергетиката е дадено легално определение на
понятието „краен клиент“ и това е клиент, който купува електрическа енергия за
собствено ползване. В тежест на ответното дружество е било да установи, че ищецът е
клиент, за чийто обект е открита партида при свързване към електроразпределителната
мрежа. Доказателства в тази насока не са ангажирани. По делото се установява, че към
датата на проверката – 24.10.2019 г. за имот в гр. Ловеч, ул. ******* е била открита
партида за доставка на електрическа енергия с № ********** на името на В. Х.И.. Това
обстоятелство е отразено и в Констативен протокол № 3028188/24.10.2019 г. Не се
установява при какви обстоятелства партидата е прехвърлена на името на ХР. Г. Т. и
следователно не се установява, че ищецът има качеството на краен клиент, както и че
между него и
„Чез Р. Б.“ АД е възникнало правоотношение за достъп до електроразпределителната
мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.
Следва да бъде посочено, че дори и да е възникнало правоотношение между
страните, то по делото не се установява, че в съдържанието му е включено правото на
дружеството да извърши преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия – чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и при спазване на приетите
Правила за измерване на електрическа енергия (ДВ, бр. 35/2019 г.) и чл. 25 от
действащите към момента на проверката – 24.10.2019 г. общи условия за ползване на
електроразпределителните мрежи на „Чез Р. Б.“ АД.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката електрическата енергия,
доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване –
собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната
електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени
до или на границата на имота на клиента, като в правомощията на
електроразпределителното дружество е включено и измерване на електрическата
енергия в електроразпределителната мрежа (чл. 89 от ЗЕ). В разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката е делегирано на КЕВР да приеме правила за
измерване на електрическата енергия, като в Раздел ІХ от тях е уреден Редът и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа извършва
проверки на измервателните уреди за съответствие с изискванията на правилата, при
извършването на които се съставя констативен протокол (чл. 49, ал. 1). При
съставянето на констативния протокол при извършената на 24.10.2019 г. проверка на
електромер за имот на ул. ******* са спазени правилата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ,
което се установява и от събраните по делото гласни доказателства. От приетата по
10
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че преизчислението на
електрическата енергия е извършено при спазване на нормативните изисквания и чл.
50 от ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната
мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“,
като преизчислените количества електрическа енергия по ал. 1 се фактурират по
действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от
Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор (ал. 3). В
ал. 2 е предвидено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната
мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа.
Въз основа на анализ на нормативната уредба и съдържанието на договорните
отношения между страните, настоящият съдебен състав намира, че сумата,
представляваща преизчисление на количествата електрическа енергия по смисъла на
чл. 50 от ПИКЕЕ, чл. 25 от действащите общи условия на дружеството, при които е
сключен договорът с ищеца, както и разпоредбата на чл. 97, ал.1, т. 4, чл. 98а, ал.2, т. 6
от Закона за енергетиката, следва да бъде заплатена на крайния снабдител на
електрическа енергия, доколкото неизмерване, неправилно и/ или неточно измерване
на електрическа енергия води до неплащане на цена на доставена електрическа
енергия, която е предмет на договора между крайния снабдител и крайния потребител,
а не на договора за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа. Налице е
противоречие между разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т.6 от Закона за енергетиката и
приетата от КЕВР разпоредба на чл. 56 от ПИКЕЕ, като с оглед чл. 15 от ЗНА съдът е
длъжен да приложи разпоредбата на закона, а не на подзаконовия акт, които й
противоречи.
Не съществува и задължение на ползвателя на електроразпределителната мрежа
да възстановява технологични разходи, присъщи за технологичния процес на
производство, пренос, Р. и съхранение на електрическа енергия по смисъла на т. 64 от
ДР на Закона за енергетиката. Това е така доколкото Законът за енергетиката и
актовете за прилагането му предвиждат друг компенсаторен механизъм, по който
разпределителното дружество да покрива тези разходи, но не и чрез заплащане на суми
от ползвателите на разпределителната мрежа. Изрично в съдържанието на договорите,
сключени при публично обявени общи условия, е включено правото на корекция на
сметката за доставена електрическа енергия да бъде заплатена на крайния снабдител,
11
а отношенията между електроразпределителното дружество и крайния снабдител се
уреждат с договор между тях (чл.98 в от ЗЕ).
Следователно предявеният иск се явява основателен, тъй като между ищеца и
ответника не е възникнало правоотношение в съдържанието на което е включено
правото на „Чез Р. Б.“ АД да получи сумите, дължими за доставена електрическа
енергия, представляващи преизчисление поради неотчитането й от средство за
търговско измерване. Решението на първоинстанционния съд е правилно краен извод и
следва да бъде потвърдено.
Частна жалба вх. № 25070700/21.04.2021 г. е подадена в срок и в определената от
закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е
подадена в законоустановения срок. С обжалваното определение съдът е оставил без
уважение направеното искане за изменение на решението в частта за разноските за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева в полза на Адвокатско
сдружение „Б.Л.“, процесуален представител на ХР. Г. Т. в производството по гр.д. №
19867/2020 г. по описа на СРС, 125 състав, образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. В т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
С Решение № 20036933/09.02.2021 г. по гр.д. № 45225/2020 г. по описа на СРС,
125 състав първоинстанционният съд е приел, че ищецът е установил направени
разноски в заповедното производство в размер на 25 лева – държавна такса и 50 лева –
адвокатско възнаграждение.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в полза
на Адвокатско сдружение „Б.Л.“ да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Видно от
представения към заявлението договор за правна защита и съдействие от 14.05.2020 г.
заявителят ХР. Г. Т. и Адвокатско сдружение „Б.Л.“ са уговорили, че услугите ще
12
бъдат предоставени безплатно като Х.Т. е декларирал, че е материално затруднено
лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 , т. 2 от Закона за адвокатурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на
предоставена безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението и осъжда другата
страна да го заплати. В този случай, възнаграждението се присъжда в полза на
адвоката или адвокатското сдружение, тъй като в случая дължимата сума не е част от
разноските, направени от представлявания. Следователно неправилно
първоинстанционният съд е присъдил определеното възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ в полза на заявителя-ищец.
По отношение на размера на дължимото възнаграждение, определено при
условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът намира, че неправилно е
определен. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата следва да е справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. В чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г е предвидено, че адвокатското
възнаграждение при процесуално представителство в производства за издаване на
заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на
базата на половината от стойностите на претендираните суми.С оглед размера на
претенцията дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 150 лева.
Предвид на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което решението да бъде изменено в частта
за разноските като „Чез Р. Б.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Адвокатско
сдружение „Б.Л.“ сумата от 150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
По разноските
На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата „ЧЕЗ Р. Б.“ АД следва да бъде
осъдено да заплати на адв. М.Л. сумата от 300 лева, представляващо адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивния съд
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените
искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20036933/09.02.2021 г. по гр.д. №
45225/2020 г. по описа на СРС, 125 състав.
13
ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 25070700/21.04.2021 г., подадена от
процесуалния представител на ХР. Г. Т. Адвокатско сдружение „Б.Л.“ Определение №
20081991/30.03.2021 г. гр.д. № 45225/2020 г. по описа на СРС, 125 състав, с което е
оставена без уважение молба вх. № 25032545/23.02.2021 г. за изменение на Решение №
20036933/09.02.2021 г. в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК Решение № 20036933/09.02.2021 г. по
гр.д. № 45225/2020 г. по описа на СРС, 125 състав като
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ЧЕЗ Р. Б.“ АД, с
ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******“ № ** да
заплати на АДВОКАТСКО СДРУЖЕНИЕ „Б.Л.“, ЕИК-*******, със служебен адрес
гр. София, ул. „******* сумата от 150 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство по
гр.д. № 19867/2020 г. по описа на СРС, 125 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14