№ 2126
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110140000 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по предявен от Х. К. Д. с ЕГН
**********, чрез адв. С. Й. Д. с ЕГН ********** спрямо „Т..“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от А.С.А. със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/,
положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД
за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответната страна
за сумата от 318,68 лв., начислена по фактури № 10894507/12.2007 г.на
стойност от 28,68 лв., № 11351425/01.2008 г. на стойност от 58,00 лв., №
11754641/02.2008 г.на стойност от 58 лева, № 12152368/03.2008 г.на стойност
от 58,00 лв., № 12547114/04.2008 г. на стойност от 58,00 лв., №
12893550/05.2008 г.на стойност от 58,00 лв., за която с влязло в сила Решение
№ 69977/18.03.2020г., постановено по гр.д.№ 59513/2018г., 36. с-в, по описа на
СРС, е установено, че не се дължи, поради недоказана реална доставка на
топлинна енергия, за която искова сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК
от 07.05.2024г. по ч.гр. дело № 22846/2024г. по описа на СРС и която е
оспорена в законовия срок.
В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил сумата по процесната
фактура, издадена без основание, след телефонна справка за задълженията
към ответното дружество, за която сума е влязло в сила съдебно решение, с
което е установено несъществуването на такова задължение, поради липса на
реална доставка на топлинна енергия. Следователно процесната сума е
платена без основание и подлежи на връщане. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът „Т..“ ЕАД в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на
исковата молба като оспорва предявения иск при възражения, че ищецът е
потребител на топлинна енергия и дължи цената й, а плащането на сумата не е
1
на отпаднало основание, тъй като с тази сума са погасени други задължения
на ищеца. Твърди, че ищецът съзнателно е заплатил сума, за която има влязло
в сила съдебно решение, с което е установено, че тя не се дължи, което
представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.3 ГПК.
Сумата не подлежи на връщане съгласно чл.118 ЗЗД като доброволно платена
и погасена с давност. Претендират се разноски по делото.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл.55, ал.1, предл. първо от ГПК и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и служебно известно на съда е, че с
влязло в законна сила Решение от 18.03.2020 г. по гр.дело № 59513/2018 г. на
СРС – 36-ти се установява, че с посоченото решение е признато за установено
по предявения от Х. К. Д. спрямо „Т..” ЕАД, иск не дължи сумата от сумата от
511,80 лева – представляваща неплатено задължение за топлинна енергия за
имот с местонахождение в гр. София, ж. к. „Дружба 1“ бл. 90, вх. 3, ап. 69, аб.
№ 104642 за периода м. 12.2007г. до м. 07.2008г. и сумата от 300,00 лева –
представляваща неплатено задължение за топлинна енергия за същия имот за
периода м. 10.2011г. до м. 12.2012г.
Не е спорно, а това се установява и от представената разписка №
0400021620354210/ 28.03.2024 г., че на 28.03.2024 г. ищецът е заплатил чрез
“Изи Пей“ в полза на ответното дружество сума от 318.18 лв. по фактури с
фактури № 10894507/12.2007 г.на стойност от 28,68 лв., № 11351425/01.2008 г.
на стойност от 58,00 лв., № 11754641/02.2008 г.на стойност от 58 лева, №
12152368/03.2008 г.на стойност от 58,00 лв., № 12547114/04.2008 г. на
стойност от 58,00 лв., № 12893550/05.2008 г.на стойност от 58,00 лв. за аб. №
с инсталация с № **********.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По предявения иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е докаже пълно и главно, че е заплатил
процесната сума.
В тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че към момента на
извършване на плащането на сумата е имал съществуващо вземане към ищеца
в посочения или по-голям размер.
От представената разписка се установява, че ищецът е заплатил на
ответника процесната сума на 28.03.2024 г., което не е спорно между страните
по делото.
С влязлото в сила съдебно решение от 18.03.2020 г. по гр.дело №
59513/2016 г. на СРС – 36-ти с-в, е признато за установено, че ищецът не
дължи суми за посочения имот, идентичен с посочения в разписката, като
платената фактура попада в периода, посочен в решението. С влязлото в сила
решение съществуването на дълг на ищеца към ответника е отречено със сила
на пресъдено нещо - поради недоказана доставка на топлинна енергия до
2
процесния имот за процесния период, а не поради изтекла погасителна
давност, поради което в случая не е налице основанието за задържане на
сумата, предвидено в чл. 118 ЗЗД.
При този извод на съда, на преценка подлежат доводите на ответника, че
ищецът е собственик на процесния имот, следователно потребител на
топлинна енергия и във връзка със съществуващи други задължения за
доставена топлинна енергия, ответникът е отнесъл платената сума за
погасяването им. Страните не спорят, че ищецът е собственик на процесния
имот, следователно потребител на топлинна енергия за битови нужди в
процесния имот. От друга страна обаче, ответникът не доказа кои други
задължения за топлинна енергия за процесния имот е погасил с платената от
ищеца сума.
Съдът намира, че по делото не е установено твърдяната от ответника
злоупотреба с право от страна на ищеца. Следва да се има предвид, че
отричането на вземане с влязло в сила решение представлява основание за
счетоводно отписване на това вземане в счетоводството на кредитора.
Неотписването му, респективно съществуването му в информационната
система на кредитора, както и в системета на платежните институции, като
„Изи Пей“, създава несигурност у потребителя, която може да се окаже
принуда за плащане на недължими суми, което от своя страна изключва
намерението за злоупотреба с право.
Поради всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск се явява
доказан, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски по
делото в пълен размер-общо 26,30 лв. (платена държавна такса).
На адв. С. Д. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за
предоставената от нея безплатна правна помощ по Договор за правна помощ и
съдействие от 28.06.2024г. на ищеца в исковото производство, което според
действаща към момента на договарянето Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 400 лв. От друга страна и с оглед
дадените постановки в решение на СЕС / 25.01.2024г. по дело с № С438/ 22
следва да се присъди такова под минимално- определения по НМРАВ- чл.7,
ал.7 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА и или в
размер от 50 лева, което е съобразено с извършените от пълномощника на
длъжника действия по делото.
Ответната страна следва да бъде осъдена и за разноските в заповедното
производство 25,00 лв. - платена държавна такса от ищеца и 50 лева за
адв.възнаграждение по чл.38 ЗАдв.по Договор за правна помощ и съдействие
от 12.04.20204г на пълномощника в заповедното производство – адв. К.Б.
(съгласно задължителните указания по прилагането на закона, дадени с ТР
№4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.12). Размерът на адв. възнаграждение е
определен при съблюдаване на цитираните по – горе указания на СЕС/
25.01.2024г. по С 438/ 22.
По изложените мотиви Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х. К. Д. с ЕГН
**********, чрез адв. С. Й. Д. спрямо „Т..“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от
А.С.А. със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/, положителен
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, че ответната
страна ‚Т..“ ЕАД дължи на ищеца Х. К. Д. сумата от 318,68 лв., начислена по
фактури № 10894507/12.2007 г. на стойност от 28,68 лв., № 11351425/01.2008
г. на стойност от 58,00 лв., № 11754641/02.2008 г. на стойност от 58 лева, №
12152368/03.2008 г.на стойност от 58,00 лв., № 12547114/04.2008 г. на
стойност от 58,00 лв., № 12893550/05.2008 г.на стойност от 58,00 лв., за която
с влязло в сила Решение № 69977/18.03.2020г., постановено по гр.д.№
59513/2018г., 36. с-в, по описа на СРС, е установено, че не се дължи, поради
недоказана реална доставка на топлинна енергия, за която искова сума е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 07.05.2024г. по ч.гр. дело №
22846/2024г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Т..” ЕАД, ЕИК ...., седалище
и адрес на управление-гр.С/адрес/ да заплати на Х. К. Д. с ЕГН ********** и
адрес: **********, сумата 26,30 лв. - разноски по дело с № 40000/2024г. и
сумата 25,00 лв.-разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
22846/2024г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА „Т..“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А., да заплати на адв. С.
Й. Д., ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. С/адрес/, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, по Договор за правна помощ и съдействие
от 28.06.2024г сумата 50 лв., адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т..“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А., да заплати на адв.
К.Б., ЕГН ..... с адрес на кантората: гр. С/адрес/, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата по Договор за правна защита и съдействие от
12.04.2024г. сумата 50 лв., адвокатско възнаграждение в заповедното
производство с №22846/ 2024г по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4