№ 673
гр. Б., 28.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вера Коева
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20251200900137
по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т. К. Д., ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. Б., ул. „С.Р.“ 13, ет.1, представляван от адвокат С. С. С. и А. Д. Ч., ЕГН
**********, с поС.ен адрес: с.К., общ. С., обл. Б., ул.”К.М.” № 1, представляван от адв. С. Г.,
с която срещу „ДАТ Е.“ ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр.
Б., п.к. 2700, бул./ул. "Ц.С.“ № 1, представлявано от Д.С.Ю., Т. К. Д. и А. Д. Ч., е предявен
иск с правно основание чл. 74 ТЗ.
Иска се отмяна като незаконосъобразни и приети в противоречие с дружествения договор
всички решения, обективирани в Протокол от заседание на общото събрание на
съдружниците на „ДАТ Е.“ ООД, ЕИК ************ от 29.05.2025г., а именно: процедурно
решение извън дневния ред да се премине към гласуване на решението за изключване на
съдружниците А. Ч. и Т. Д., както и решения по т.4; т.4.1; т.4.2; т.4.3; т.4.4 и т.4.5.
Твърди се от ищеца Т. К. Д., че е съдружник в „ДАТ Е.“ ООД, притежаващ 20
дружествени дяла с номинална стойност по 1 лев всеки, представлящи 20% от капитала на
дружеството, а ищецът А. Д. Ч. е съдружник в „ДАТ Е.“ ООД, притежаващ 30 дружествени
дяла с номинална стойност по 1 лев всеки, представляващи 30% от капитала на
дружеството.
Ищците обосновават правен интерес от обжалването и подаване на жалбата в срок, с
твърдението, че на 02.06.2025 г. в ТРРЮЛНЦ е подадено заявление А4 per. №
20250602163510, с което е заявено за вписване изключването на двамата ищци като
съдружници, освобождаването им като управители на ответното дружество, както и
обявяването на нов учредителен акт на дружеството. Към това заявление е приложен
протокол от решение на общото събрание на дружеството от 29.05.2025 г., обективиращ
съответните решения, приети еднолично от третия съдружник - Д.С.Ю.. Към датата на
провеждане на общото събрание - 29.05.2025 г., ищците са били съдружници в дружеството
и поради това са легитимирани да го оспорят пред съда, а за взетите решения узнали на
1
02.06.2025 г. от подаденото заявление за вписване по партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ. Поради това искът е предявен в установения в чл. 74, ал. 2 ТЗ срок и следва да
бъде разгледан по същество.
Като основания за отмяна на обжалваните решения от ОС от 29.05.2025г. се сочи
свикването му в нарушение на закона и дружествения договор, като така ищците са лишени
от възможност от участие и защита. Твърди се, че е проведено при съществени нарушения
на правилата за кворум и мнозинство.
Решението за изключване на двамата ищци като съдружници е гласувано заедно, като в
резултат на това кворумът и мнозинството са изчислени при приспадане на гласовете и на
двамата съдружници, а не само на изключвания съдружник, както изискват законът и
дружественият договор. Така на практика третият съдружник - Д.Ю., е взел еднолично
решение за изключване на останалите двама съдружници, без да разполага с изискуемото
мнозинство от капитала. Незаконосъобразността на решението за изключване на двамата
съдружници влече незаконосъобразност и на всички останали приети решения, тъй като те
са гласувани и приети, без да се вземат предвид дяловете на изключените съдружници.
На следващо място се твърди, че не е спазена процедурата за изключване на съдружник,
тъй като ищците не са получили предупреждение и не са имали възможност да се защитят.
На четвърто място се сочи липса на материалноправните предпоставки за изключване на
ищците като съдружници, тъй като не са налице действия от тяхна страна против интересите
на дружеството, а поведението на третия съдружник - Д.Ю., се сочи като станало причина за
изключването на „ДАТ Е.“ ООД като съдружник от „ЕБДЕИ“ ООД.
Незаконосъобразност на решенията, поради нередовно свикано заседание на общото
събрание на дружеството се обосновава със следните твърдения: на ищците чрез ЧСИ по
реда на чл.47 ГПК е отразено връчване на 10 броя покани за заседания на общото събрание
на дружеството, насрочени за различни дати; Поканата е подписана от името на Д.С.Ю., в
качеството му на съдружник, притежаващ повече от 10% от капитала. Процедурата по
връчване на покана за ОС по реда на чл.47 ГПК е опорочена. В разписките до всеки от
ищците е отразено, че е залепено уведомление на входната врата, но без да е отразено, че е
пуснато съобщение и в пощенската кутия, както изисква чл. 47, ал. 1 ГПК, нито е отразено в
разписката, че липсва достъп до пощенска кутия.
В случая се твърди липса на данни ЧСИ да е проверил адресната регистрация на ищците и
да е разпоредил връчване по настоящия или поС.ния адрес, ако той не съвпада с посочения.
Няма данни и ЧСИ да е проверил къде е местоработата или мястото за осъществяване на
стопанска дейност на ищците и да е разпоредил връчване на съответните адреси.
В самите разписки е отразено, че ищците са били в чужбина за дълъг период от време,
което е невярно. Твърди се, че ищците са били в чужбина за кратък период от време и ако
това обстоятелство се оспорва от ответника се иска изискване на справка от ГДГП за
задграничните пътувания на ищците за периода от 1.04.2025г. до 29.05.2025г.
Друго нарушение по свикване на ОС се сочи, че поканата е подписана само от Д.С.Ю.
2
като съдружник, притежаващ повече от 10% от капитала, а съгласно чл. 138, ал. 2 ТЗ
управителят свиква ОС по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала в
2-седмичен срок, а ако не направи това съдружниците, поискали свикването, имат това
право. Според записванията в ТР дружеството се представлява само заедно от тримата
управители - А. Д. Ч., Т. К. Д. и Д.С.Ю., съответно ОС следва да се свика заедно от тримата
управители. Ищците твърдят, че не са получили писмено искане от Д.Ю. да свикат ОС и
съответно за последния също не е възникнало правото сам да свика събранието в качеството
си на съдружник, притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството.
Освен нарушена процедура по чл. 47 ГПК, липса на редовно свикано ОС, се сочи, че
връчването чрез ЧСИ едновременно на 10 броя покани за различни дати на общото
събрание, е очевидна индикация, че Д.Ю. се опитва да злоупотреби с права, така че да се
проведе общо събрание на дата, на която ищците не могат да присъстват и да се защитят, с
цел да бъдат изключени и г- н Ю. да придобие едноличен контрол върху дружеството.
Връчването едновременно на няколко покани за различни дати затруднява възможността на
съдружниците да участват в общото събрание и да се защитят срещу твърденията за наличие
на основание за изключване.
Обосновава се още, че обжалваните решения са взети в нарушение на закона и
дружествения договор – в нарушение на правилата за кворум и мнозинство.
Сочи се, че съгласно чл. 25. ал. 1 от дружествения договор ОС е редовно, ако всичките му
членове са редовно поканени и на него присъстват толкова от тях, колкото са необходими за
формиране на мнозинство по въпросите от дневния ред, а в случая ищците не са били
редовно поканени.
Сочи се, че на общото събрание е присъствал само Д.Ю., който притежава 50 дяла,
представляващи 50% от капитала на Дружеството. За формиране на мнозинство по
въпросите от дневния ред (с изключение на въпросите за изключване на съдружници и
промяна на дружествения договор) е необходимо на събранието да е представен повече от
половината от капитала - арг. от чл. 137, ал. 3 ТЗ и чл. 26, ал. 2 от Дружествения договор. На
събранието според ищците е бил представен само половината от капитала.
В тази връзка за изменение на дружествения договор не е бил налице изискуемия се
кворум, тъй като е бил представен само половината от капитала. По отношение на
решението за изключване на съдружник също се твърди липсата на вземането му с
необходимото мнозинство, като при гласуването следва да се изключи само гласа на
изключвания съдружник, а не и на другия изключват такъв, те. твърди, че се такова решение
следва да се взема поотделно за всеки изключван съдружник – както по отношение на
кворума, така и за вземане на самото решение, а не общо, както е процедирано, поради което
и на това основание се твърди незаконосъобразност.
В ИМ подробно се изтъкват доводи в насока вземане на оспорените решения без нужния
кворум и мнозинство. Обосновава се, че правилото на чл. 137, ал. 3 ТЗ за приспадане
дяловете на изключвания съдружник при определяне на кворума и мнозинството, важи само
3
за самото решение за изключване и не може да се тълкува и прилага разширително към
други решения, дори да са гласувани на същото общо събрание. Всички останали решения
също се твърди, че са взети само с гласа на Д.Ю., което е незаконосъобразно, което прави
незаконосъобразни и всички останали последващо взети решения, тъй като не са приети с
нужното мнозинство - повече от половината от капитала.
Сочи, че не е спазено и извикването за предварително предупреждение до изключваните
съдружници, като ищците оспорват да са получавали покана за общото събрание, не са
имали възможност да узнаят за твърденията за неоказване на съдействие за дейността на
дружеството и действия от тяхна страна против интересите на Дружеството, както и да се
защитят на общото събрание. Твърди се вземане на решения и по въпроси, които не са били
обявени в дневния ред и в поканата. Оспорва се приемането на устав, като такъв
дружеството , предвид формата си не може да приема. Оспорва се наличието на
фактическите и материалноправни основания за изключването на ищците като съдружници.
Поддържа се, че ищците не са били надлежно поканени, поради това не са се явили и не са
успели да се защитят. Сочат се допълнителни обстоятелства във връзка с участие на Д.Ю. в
други дружества и наличието на спорни въпроси между тях , ищците и ответното дружество.
Сочат се писмени доказателства.
Препис от исковата молба е връчена на ответното дружество, което в срок е подало
отговор.
В отговора част от исковете се определят като процесуално недопустими, а именно тези, с
които се оспорват решенията, взети след решението за изключване на ищците като
съдружници. Оспорва се, че за тези последващи решения ищците вече са има качеството на
съдружници, поради което не притежават активна процесуална легитимация по смисъла на
чл. 74, ал. 1 от ТЗ, тъй като решението за изключването им е предхождащо останалите и има
незабавно действие във вътрешните отношения между съдружниците. На това основание по
отношение на тези искове се иска прекратяването им като недопустими.
При неуважаване на това възражение се поддържа тезата за неоснователност на исковете
в ИМ. Оспорват се всички твърдения по фактите, изложени в нея. Твърди се редовно
свикване на ОС, в съответствие с дружествения договор и ТЗ, както и че ищците са били
надлежно уведомени за датата, часа и дневния ред и че име било предоставена реална
възможност за участие в заседанието и изразяване на становище, да изложат възраженията
си, включително по основанията и предложението за тяхното изключване, т.е. правото им на
защита е било гарантирано. Твърди се предварително връчване в разумен срок на писмено
предупреждение, съгласно изискването на чл. 126, ал. 3 от ТЗ, с което им е дадена
възможност да отстранят допуснатите нарушения и да съобразят поведението си и
действията си с обстоятелствата като защитят интересите на Дружеството.
Оспорва се твърдението за невъзможност гласуване изключване на двата съдружници
едновременно и се сочи, че в тази насока е и съдебната практика, според която, ако
основанията за изключване съвпадат биха могли да бъдат възприети като "заинтересовани" и
4
да блокират квалифицираното мнозинство. Излагат се подробни доводи в насока редовно
връчване на съобщенията и поканите до ищците съгласно чл.47 ГПК. Твърди се задължение
на съдружник и управител на дружество, в качеството си на търговски субект, да поддържа
актуален адрес за контакт и да осигури реална възможност за връзка, включително при
отсъствие за продължителен период от време. В случая се сочи, че неизпълнение на горното
задължение представлява нарушение на задължението за лоялност към дружеството,
особено когато съответното лице е не само съдружник, но и управител, т.е. лице, което има
законово задължение да полага грижата на добър търговец (чл. 141 ТЗ). Също в
продължение на този довод се изтъкват подробни аргументи в насока, че съдружник, който е
и управител, който съзнателно избягва връчвания, не може впоследствие да черпи права от
това. Принципът на добросъвестност изисква лицата да не създават пречки на другата
страна при изпълнение на процесуални действия и/или действия за защита интересите на
търговското дружество.
Твърди се спазване на процедурата по чл. 47 ГПК, ищците не са били лишени от
възможността да се запознаят със съдържанието на съобщението и документите,
съдружникът Д.Ю. е имал право да свика общо събрание при бездействие на управителите
/чл. 138, ал. 2 ТЗ/. Липсата на действие от ищците се сочи, че е в нарушение на чл. 138, ал. 1
ТЗ, съгласно който управителят е длъжен да свика общо събрание при писмено искане на
съдружници, притежаващи поне 1/10 от капитала.
При това бездействие на управителите, в съответствие с чл. 138, ал. 2 ТЗ, на съдружника
Д.Ю. е възникнало законово право да свика сам общото събрание, тъй като той притежава
повече от 1/10 от капитала на дружеството. Това правомощие е императивно уредено в
закона и цели да гарантира, че интересите на съдружниците няма да бъдат блокирани чрез
умишлено бездействие на управителите.
Изтъква се редовно връчване и на 10 броя покани при обосноваване също на конкретни
доводи в отговора. Броят и начина им на връчване било продиктуване от спешност от
свикване на събранието, а не поради формализъм. Изключването на съдружниците Т. Д. и А.
Ч. е мотивирано и обосновано от двойно недобросъвестно поведение, изразяващо се в
умишлено избягване на комуникация и получаване на документи, и двамата съдружници са
предприели действия в насока на възпрепятстване на връчване на искания, книжа и
документи, изпращани от съдружника и съуправител Д.Ю.; не са поддържали достоверни
адреси за връзка, нито са предприели действия за получаване на изпратените книжа, което
представлява нарушение на задължението за лоялност към дружеството (чл. 126 ТЗ); това
поведение се сочи, че е довело до накърняване интересите на останалите съдружници;
нарушили са задължението за съдействие и информираност: след като са получили покана за
свикване на общо събрание на дружеството „ЕБДЕИ" ООД, не са уведомили останалите
съдружници, включително ДАТ Е. ООД, въпреки че са били длъжни да го направят с оглед
защитата на интересите на дружеството и това умишлено бездействие е довело до
невъзможност дружеството адекватно да защити интересите си в събрание с правни
последици, включително потенциални щети.
5
Твърди се още, че ищците са извършили лични действия, които нарушават техните
задължения като съдружници и управители, но умишлено еднолично са упълномощили
адвокати, чиято активност и правни действия пряко водят до накърняване интересите на
ответното дружество - ДАТ Е. ООД и до последвалото й изключване като съдружник в
„ЕБДЕИ" ООД. Сочи се, че съдружниците в ЕБДЕИ ООД - Д.Б. и Б.С. са съдружници на Т.
Д. и А. Ч. в Е.С.С. ООД с ЕИК ************, и предвид цялостното им поведение,
ответната страна счита, че същите са поставили интересите си в трето дружество и своите
собствени, пред тези на ответника ДАТ Е. ООД. Горното поведение според ответника
представлява злоупотреба с представителна власт-упълномощаване на адвокати не за защита
на общите интереси на дружеството, а за действия, насочени против дружеството и в полза
на личните интереси на упълномощителите; нарушаване на задължението за лоялност и
добросъвестност, произтичащо от чл. 126 ТЗ - съдружник няма право да действа срещу
дружеството, на което формално е съдружник и/или управител; съзнателно
противопоставяне на интересите на ДАТ Е. ООД - чрез действия (вкл. съдебни) на свои
представители, които пряко или косвено водят до лишаване на ДАТ Е. ООД от членство в
друго свързано дружество (ЕБДЕИ ООД), а към настоящия момент лишават ДАТ Е. ООД от
защита по т.д. 40/2025г. по описа на ОС Б..
Твърди се, че упълномощените от тях адвокати са предприели действия с ясно негативен
ефект спрямо правата и участието на ответника - ДАТ Е. ООД, което е в противоречие с
интересите на общото дружество и поставя под съмнение съвместното и добросъвестно
участие в управлението му. Обобщава се в отговора, че упълномощаването, водещо до
последващите действия на процесуалните представители на ищците и последвалото
поведение на последните - не са изолирани, а част от цялостно поведение, насочено срещу
интересите на ДАТ Е. ООД, което поведение обективно оправдава изключването им, тъй
като прави по-нататъшното съвместно участие в дружеството невъзможно и застрашава
вътрешната стабилност, доверие и лоялност между съдружниците, най - вече интересите на
ответното дружество - ДАТ Е. ООД.
Сочи се висящо дело в Окръжен съд Б. - т.д. 40 по описа за 2025г., с предявен иск по чл. 74
от ТЗ, с който ДАТ Е. ООД оспорва решенията за изключването си като съдружник в
дружеството „ЕБДЕИ" ООД, с цел да защити своите права. Въпреки това ищците, в
качеството си на управители на „ДАТ Е." ООД, отказали да подпишат искова молба,
насочена към защита на интересите на същото това дружество, с което умишлено са
отказали да съдействат за реализиране правата на ответника, въпреки опитите на Д.Ю. да ги
информира чрез позвънявания, изпращане на уведомления, съобщения, имейли, дори
проведени лични разговори с всеки от тях, но и на същите са им снети обяснения по
пр.пр.1040/2025г. по описа на РП Б., сезирана по искане на Ю. с цел защита интересите на
ДАТ Е. ООД, от които е видно, че същите са информирани за всяко едно действие,
предприето от Д.Ю., свързано със защита интересите на ДАТ Е. ООД; Така се твърди
възпрепятстване на процесуалното представителство на дружеството, за което отговарят
като управители, което е в пряко нарушение на техните задължения по чл. 141, ал. 1 ТЗ.
6
Твърди се, че тези действияса съзнателни и системни, несъвместими с принципите на
доверие, сътрудничество и лоялност, залегнали в ТЗ и съдебната практика относно
отношенията между съдружници.Отказът на ищците да подпишат процесуален документ -
искова молба, с който се защитава интересът на общото дружество, в условията на висящо
дело по чл. 74 ТЗ, което е и едно от основанията им за изключване, сам по себе си
представлява основание за загуба на доверие, както и за потвърждение на правилността на
вече взетото решение за изключване.
Именно подробно посочените действия и бездействия от страна на ищците представляват
грубо нарушение на техните задължения като съдружници и управители, и в своята
съвкупност обосновават изключването им съгласно чл. 126, ал. 1, т. 2 и ал. 3 ТЗ - за
поведение, което прави по-нататъшното сътрудничество невъзможно и застрашава
интересите на дружеството.
В отговора подробно също така се излагат доводи, както за наличието на кворум, така и
на мнозинство за вземане на оспорените решения на ОС от 29.05.2025г. изтъква се, че
отношенията между трети лица - включително свързани дружества - не могат да се използват
като основание за изключване на съдружник, освен ако не съществуват конкретни действия,
които да нарушават интереса на дружеството, каквито в случая не са доказани и не се
твърдят конкретно.
Взаимоотношенията между трети дружества не следва да оказват влияние върху
вътрешните отношения в ответното още по-малко да служат като основание за
възпрепятстване защитата на ДАТ Е. ООД /вкл. по т.д. 40/20205г. по описа на ОС Б., довело
до свикване на процесното общо събрание, произвело оспорваните в настоящото
производство решения. Твърденията на ищците в противна насока са недоказани,
неконкретизирани и правно ирелевантни и отново сочат на недобросъвестно поведение от
тяхна страна по отношение интересите на ДАТ Е. ООД и поставяне на свои лични интереси,
пред тези на Дружеството.
Доказателствените искания на ответника се изразяват в представяне на писмени
документи, както и да се изискат служебно материалите по т.д.№ 40/2025г. на ОС Б., както и
пр.пр.№ 1040/2025г. по описа на РП Б.. Искането по изискване на последните доказателства
е във връзка с твърдение за установяване на фактите по делото.
Препис от отговора е връчена на ищците, които в срок са подали ДИМ.
С Допълнителната искова молба се оспорва редовното подаване на отговор от ответното
дружество, поради ненадлежно процесуално представителство на същото. Посочено е, че
според записванията в ТР процесуалното представителство на ответника се осъществява от
трита управители само заедно. В случая пълномощното на подалия отговор адвоката от
името на ответното дружество е подписано само от единия от управителите. В тази връзка
се възразява по надлежно учредената на този пълномощник представителна власт да
представлява ответното дружество по настоящото дело. Цитира се и съдебна практика.
Ето защо на основание чл.29, ал.4 ГПК е поискано назначаване на ответника на особен
7
представител, поради противоречиви интереси между управителите и ответника, липса на
представителство и конфликт на интереси.
Излагат се аргументи и по същество на оспорванията в отговора и се определят като
неоснователни.
Възражението на ответника за недопустимост на исковете за обжалване на решенията от
ОС от 29.05.2025г. взети след това по изключване на ищците като съдружници, се определя
като неоснователно. Ищците се позовават на съдебна практика вкл. и ТР в обратната насока,
а именно, че ищецът притежава качеството на съдружник в дружеството към датата на
заседанието, на което е изключен, но са взети и други решения, поради което е активно
легитимиран да обжалва всички решения, взети на такова ОС.
И с ДИМ се поддържа твърдението за нередовно свикано ОС, за допуснати нарушения при
провеждането му /изрично посочени/. Оспорва се твърдението, че неподдържане на актуален
адрес представлява нарушение на задължението за лоялност към дружеството.
Ищците се позовават на настъпването на нов факт след подаване на ИМ – постановяване
и влизане в сила като необжалван на отказ № 20250602163510/04.06.2025г. на Агенцията по
вписванията, с което е отказано вписването на взетите решения на проведеното на
29.05.2025г. ОС, които подлежат на вписване – изключване на ищците като съдружници и
освобождаването им и като управители.
Поддържа се и всички изложени обстоятелства за липса на фактически и правни
основания за изключване на съдружниците. Изтъква се, ч в отговора по иска се сочат нови
факти и обстоятелства, които не са били посочени в протокола от процесното ОС, нито в
писменото предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ, което в случая изобщо липсвало.
Твърди се, че преценка за законосъобразност на взетите решение следва да се вземе
предвид само на база на фактите и правните основания, посочени в предупреждението за
изключване и впоследствие в протокола от решението от ОС.
Като такива са посочени– умишлено избягване на комуникация, неподдържане на адрес и
др.
Поддържа се, че ищците изобщо не са били поканени да участват в процесното ОС,
поради което не могат да бъдат изключени поради неявяване, неоказване на съдействие и др.
Същите аргументи са посочени, че касаят и посоченото в отговора, че ищците са
поставяли с приоритет интересите си в други дружества. Подробно в ДИМ е развит и този
довод.
Доказателствените искания на ответника се оспорват като бланкетни, неконкретизирани и
се иска да се оставят без уважение, поради непосочване за установяване на какви
обстоятелства се искат тези доказателства.
Представя се препис от отказ № 20250602163510/04.06.2025г. на Агенцията по
вписванията и се иска приемането му като доказателство.
Препис от ДИМ е връчен на ответното дружество, което е подало допълнителен отговор.
8
Ответникът поддържа възражението си за недопустимост на исковете за оспорване на
решенията, взети след това за изключване на ищците, като се позовава на незабавното
действие на решението по изключване между съдружниците.
По възражението на ищците за ненадлежното процесуално представителство на ответника
се предоставя на съда да прецени необходимостта от даване на указания за отстраняване на
нередовности.
Оспорват се наличието на предпоставки за назначаване на ответника на особен
представител по реда на чл.29, ал.4 ГПК при изложени мотиви.
Поддържат се изложените в отговора действия на ищците по отказ да се подпише искова
молба по иск, целят защита интересите на дружеството, надлежното им уведомяване за ОС.
Сочат се допълнителни писмени доказателства. Поддържа се и твърдението, че описаното
поведение на ищците възпрепятства процесуалното представителство на дружеството по
друго дело – т.д.№ 40/2025г. по описа на ОС Б., в резултат на което дейността на
дружеството е блокирана. Отново се настоява, че на ищците е била предоставена
възможност за участие в ОС и да изразят становище, преди изключването им е връчено
предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ и решенията са взети при спазване на всички законово
изисквания. Отново се поддържат изложените обстоятелства, относно приложението на
чл.47 ГПК и връчването на 10 бр. покани, посочени в първия отговор по иска.
Поддържа се искането за служебно изискване на материалите по т.д.№ 40/2025г. по описа
на ОС Б., както и пр.пр.1040/2025г. по описа на РП Б., в които се твърди, че се съдържат
относими данни, свързани със спорните по делото факти, вкл. по информиране и
уведомяване на ищците, респ. за узнаване от тях за процесното ОССЕ, както и тяхното
решение, респ.реакция към същото.
При така извършената размяна на книжа и становища между страните, съдът счита,
че следва да се произнесе първо по предварителните въпроси, относно допустимостта на
исковете и представителството на ответното дружество:
По възражението на ищците относно ненадлежното процесуално представителство на
ответника и искането да не се зачете валидното подаване на отговор от тази страна /свързано
с възможността да се преценява дали в преклузивните срокове по подаване на отговор по
иска насрещната страна е направила допустим оспорвания и възражения/:
Неоснователно е възражението на ищците за нередовност на процесуалното действия на
ответното дружество по подаване на отговор, тъй като пълномощното на адвоката не било
подписана от тримата управители на дружеството, които според записванията в
осъществявали представителна власт само заедно. Пълномощникът на ответното търговско
дружество разполага с редовно учредена представителна власт Двама от управителите на
дружеството, освен представителят, който е подписал пълномощното, са ищци по
предявения иск, срещу самото дружество като отделен правен субект, поради което
изискването, поставено от ищците същите да участват в учредяването и на представителната
власт на юридическото лице - ответник, ще има за последица противоречие в интересите на
9
страните./ Определение №444/23.07.2015г. по ч.т.д.№ 1206/2015 г. на ВКС, І т.о.; В този
смисъл е и Определение №444/23.07.2015г. по ч.т.д.№ 1206/2015 г. на ВКС, І т.о./.
Съгласно чл.29, ал.4 ГПК противоречие в интересите е налице при спор между
представител и представляван, какъвто не е процесния случай. Спорът е между ищците, от
една стана като управители и съдружници в ответното дружество, т.е. между различни
правни субекти, а не между лица имащи качеството на представител и представляван по
отношение на един и същи субект.
Ето защо, с оглед на предмета на конкретния спор и качеството на страните по него,
ответното дружество има надлежно учредена представителна власт в лицето на адвоката,
подал отговора от негово име. В този смисъл отговорът и допълнителният такъв към ДИМ
следва да се счетат за процесуално допустими и подадени от надлежен пълномощник.
При тези аргументи не е налице и основание за прилагане на разпоредбата на чл.29, ал.4
ГПК по делото.
Следователно, следва да се разгледат възраженията по допустимостта на част исковете,
направени в него.
Всички искове са процесуално допустими. Възраженията на ответното дружество за
недопустимост на исковете за оспорване на решенията от ОС от 29.05.2025г. взети след
решението за освобождаването на ищците като съдружници е неоснователно. Ищците,
спрямо които е взето решение на това ОС да бъдат освободени като съдружници разполагат
с активна процесуална легитимация като съдружници да предявяват иск по чл.74 ТЗ за
оспорване на всички решения на ОС, взети на датата на това заседание /така ТР № 1 от
31.05.2023г. на ВКС по т.д.№ 1/2020г., определение № 264/11.05.2018г. по ч.т.д.№ 829/2018г.
на ВКС и др/.
2.по чл.146, ал.1, т.2 ГПК - правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника – предявен е иск с пр.основание чл. 74 ТЗ.
3. по чл.146, ал.1, т.3 ГПК – кои права и обстоятелства се признават – не се оспорва от
страните фактът, че на 29.09.2025г. е проведено ОС на ответното дружество и че до този
момент ищците Т. К. Д. и А. Д. Ч. са имали качеството на съдружници и управители в
дружеството.
4.по чл.146, ал.1, т.4 ГПК – кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – посочените в
горната точка;
5.разпределение на доказателствената тежест –
С оглед фактическия състав на предявеното право в тежест на ищеца е да установи
следните факти:
Ищците - пълно и главно да установи твърдените факти, от установяването на които ще
черпят благоприятни правни последици, а именно – притежаваните от тях дялове от
ответника и съответствието им спрямо капитала на дружеството, да установят поведението
си на лоялност и действия във връзка най – общо защита интересите на дружеството. С
10
оглед на твърдените от ответника факти за липса на такова поведение – ищците дължат да
проведат насрещно доказване.
С оглед на конкретните оспорвания от ищците – ответникът следва да докаже спазването
на всички процесуални и материални предпоставки за взимане на оспорените решени,
доколкото твърденията на ищците за липса на такива представляват твърдения за
осъществяване на отрицателни факти. Ответникът дължи да установи законосъобразно
свикване на ОС – при спазване изискванията на ГПК, ТЗ и дружествения договор,
включително по връчване на покани, съобщения, ведно с дневен ред, предупреждения и
последици при неизпълнение или при извършване на определени действия, да установи
провеждане на събранието според обявения дневен ред, взимане на решенията при
наличието на изискуемия се за всяко едно то тях кворум и мнозинство и при наличието на
материалните предпоставки за всяко едно от решенията.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени документи, като допустими, необходими и относими
към спорния по делото предмет следва да се допуснат като писмени доказателства, а по
приемането им съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
Искането на ответника за изискване служебно на материали по друго дело и на
прокурорска преписка е нередовно. На основание чл.101 от ГПК най – късно до датата на
насроченото открито с.з. следва да се уточни какви конкретно документи се намират в това
дело, с които страната не разполага, но имат пряко отношение към установяване на
релевантен факт по настоящото дело. Такова общо искане е неясно. Отделно от това,
съгласно ПАС съдът не може да изисква материали по висящи дела, още по –малко
състезателното начало позволява на съда да изисква служебно документи. Същите са
аргументите за неяснотата на искането за изискване на прокурорската преписка. Точно и
ясно да се посочат за какви документи става дума и които страната не може да представи и
какъв точно факт ще се доказва с тях.
На основание чл.101, ал.3 ГПК следва да се укаже на ответната страна, че при
неконкретизиране на горното в посочения срок процесуалното действие по искане за
събиране на посочените доказателства ще се счетат за неизвършени.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК вр. С чл.146 и сл. от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ оспорването на ищците на процесуалното представителство
на ответното дружество и искането за назначаването му на особен представител по реда на
чл.29, ал.4 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответното дружество за недопустимост на
исковете по оспорване на решенията от ОС от 29.05.2025г. взети след решението за
освобождаването на ищците като съдружници.
11
НА основание чл.140, ал.6 ГПК вр. с чл.377 ГПК СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТ
на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, съобразно обстоятелствената част.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба, ДИМ
и отговорите към тях писмени документи, представени от страните по спора, а по
приемането им ще се произнесе в открито с.з. след становище от страните.
На основание чл.101, ал.1 от ГПК, указва на ответника, най – късно до датата на
насроченото открито с.з. да уточни доказателственото си искане за изискване на документи
от т.д.№ 40/2025г. на БОС и за изискване на прокурорска преписка 1040/2025г. на РП Б.,
съобразно посоченото в обстоятелствената част, в противен случая, на основание чл.101,
ал.3 ГПК съдът ще приеме доказателственото искане в тази част за неизвършено.
УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
принадлежи на страната, която твърди в настоящето производство тези факти.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.01.2026г. от 13:30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от определението, а на ищците препис от отговора на
ответника към ДИМ, ведно с писмените приложения към него.
На основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА или
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към ПОМИРЕНИЕ чрез МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е способ за разрешаване на спора, която съгласно
Закона за медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване
на спорове, при която трето лице медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат
споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
12