№ 16783
гр. София, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110158346 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу К. М. Ц., С. М. Ц., К. К. Ц., С. С. С. и И. А. Ц. за осъждането им да платят разделно,
както следва : К. М. Ц. – 1/18 част, С. М. Ц. – 1/18 част, К. К. Ц. -1/18 част, С. С. С. – 3/18 части и И.
А. Ц. – 12/18 части от следните суми : сумата от 159,78 лева – цена за доставена топлинна енергия
за периода м.02.2021г. – м.04.2022г. до имот на адрес : гр. София, ул. „М***, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (25.10.2023г.) до окончателното плащане, сумата от 27,65 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2021г. – 04.10.2023г., сумата от 25,20 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода
м.09.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (25.10.2023г.) до
окончателното плащане и сумата от 5,65 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху последната главница за период на забавата 15.11.2020г. – 04.10.2023г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от – „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на
доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена
услуга дялово разпределение.
Ответниците К. М. Ц., С. М. Ц., К. К. Ц. са подали отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК, с който оспорват исковете. Правят възражение, че процесният обект не е
самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява неизграден гараж – обща част от
подземие, в което не съществува топлопреносна мрежа. Оспорват качеството си на клиенти на
топлинна енергия. Поддържат, че процесният обект е паркомясто от общо подземно помещение.
Не оспорват размера на начислената топлинна енергия за периода. Оспорват материалноправната
легитимация на ищеца спрямо възнаграждението за услуга дялово разпределение, а освен това
1
липсвали доказателства за настъпила забава в плащането на такова задължение. Позовават се на
изтекла погасителна давност. Претендираната цена за доставена ТЕ представлявала единствено
цена за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която била изчислявана по отменен, прогласен за
нищожен ред.
Ответницата С. С. С. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете. Прави възражение, че процесният обект не е самостоятелен обект на правото на
собственост, а представлява неизграден гараж – обща част от подземие, в което не съществува
топлопреносна мрежа. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че
процесният обект е паркомясто от общо подземно помещение. Не оспорва размера на начислената
топлинна енергия за периода. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца спрямо
възнаграждението за услуга дялово разпределение, а освен това липсвали доказателства за
настъпила забава в плащането на такова задължение. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Претендираната цена за доставена ТЕ представлявала единствено цена за ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, която била изчислявана по отменен, прогласен за нищожен ред.
Ответницата И. А. Ц. е подала отговор на исковата молба извън срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете, поради което подаденият отговор съдът цени като становище по
предявените искове. Прави възражение, че процесният обект не е самостоятелен обект на правото
на собственост, а представлява неизграден гараж – обща част от подземие, в което не съществува
топлопреносна мрежа. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че
процесният обект е паркомясто от общо подземно помещение. Не оспорва размера на начислената
топлинна енергия за периода. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца спрямо
възнаграждението за услуга дялово разпределение, а освен това липсвали доказателства за
настъпила забава в плащането на такова задължение. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Претендираната цена за доставена ТЕ представлявала единствено цена за ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, която била изчислявана по отменен, прогласен за нищожен ред.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, е подало писмено
становище, с което заявява, че не оспорва предявените искове, като поддържа, че дяловото
разпределение спрямо сградата, в която се намира процесният имот, е извършено съобразно
нормативните изисквания.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право
на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ
с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство по делото окончателен разделителен протокол на недвижимите
имоти, построени от ЖСК „Мулетаров“ – София, ул. „М** се установява, че на С.М. Ц. е
разпределен гараж № **. От приетото като доказателство удостоверение на ГИС – София с изх. №
68-00-1492/11.11.2013г. (л.25 от делото) се установява, че жилищна сграда – ЖСК „Мулетаров“ с
два входа има следния адрес : ул. „Манастирска“ № 16, с вх. А и вх. Б.
От приетото като доказателство удостоверение за наследници (л.26 от делото) се установява,
че С.М. Ц. е починал на 16.09.2012г., като негови наследници са И. А. Ц. (съпруга) и М.С. Ц. и С. С.
С. (деца). От приетата като доказателство справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009г. от НБД „Насeление“ (л.27) се установява, че М.С. Ц. е починал на 29.04.2021г., като
негови наследници са съпругата му К. К. Ц. и деца – С. М. Ц. и К. М. Ц..
По делото не са събрани категорични доказателства за това общият наследодател на
2
ответниците - С.М. Ц., или след неговата смърт членовете на неговото семейство (чл.23, вр. пар.1,
ал.1 ДР на ЗЖСК) да са се снабдили с нотариален акт за собственост върху процесния обект,
построен от ЖСК. Правото на собственост върху обект, построен от ЖСК, се придобива именно с
издаването на нотариален акт чл.35, ал.2 ЗЖСК, като в този смисъл са и ППВС № 3/12.11.1983г. и
ППВС № 4/18.05.1987г. В случая по делото посредством приетия окончателен разделителен
протокол са събрани доказателство само за разпределение на имотите от Общото събрание на ЖСК
съгласно чл.28, ал.1, т.5 ЗЖСК. Окончателният разделителен протокол е само един от елементите
от сложния фактически състав за придобиване на право на собственост върху недвижим имот от
член - кооператор, който приключва с издаване на нотариален акт – арг. чл.35, ал.1 и ал.2 ЗЖСК.
При това съдът приема, че по делото не е доказано нито общият наследодател на ответниците -
С.М. Ц. като член - кооператор, нито след неговата смърт членовете на семейството му, да са
придобили правото на собственост върху процесния обект, построен от ЖСК. При това след като
не се доказват собственическите права на ответниците върху имота, следва, че същите нямат
качеството на клиенти на топлинна енергия по чл.153, ал.1 ЗЕ и между страните не е доказана да е
налице облигационна връзка с източник договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
При това не е налице материалноправна легитимация на ответниците да отговарят по предявените
искове.
В допълнение следва да се посочи и това, че по делото не е безспорно доказано (при тежест на
ищеца за това) процесният обект – гараж, да е бил построен, евентуално – да е топлоснабден чрез
изграждане на сградна инсталация. По делото не е доказано сградата, построена от ЖСК, която
ЖСК не е прекратена (арг. чл.35, ал.3 ЗЖСК), да е въведена в експлоатация и да е изградена в
съответствие с одобрен архитектурен проект.
Предвид горното исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските :
Адв. К. Гигова, предоставила безплатна правна помощ на ответниците К. Ц., С. Ц. и К. Ц.,
видно от представените договори за правна защита и съдействие, е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева за всеки един от представляваните от нея
ответници или общо 900 лева. Адв. Д., предоставил безплатна правна помощ на ответниците С. С.
С. и И. А. Ц., видно от представените договори за правна защита и съдействие, е поискал
присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева за всеки от представляваните
от него ответници или общо 600 лева. Размерът на адвокатското възнаграждение при оказана
безплатна правна помощ се определя от съда. В случая съдът съобразява, че от страна на
процесуалните представители на ответниците са подадени отговори на исковата молба, в които са
изложени подробни възражения срещу исковете и процесуалните представители са се явили в
проведеното открито съдебно заседание. В същото време в отговорите на исковата молба са
развити абсолютно идентични съображения и ответниците нямат противоречиви интереси, делото
не се отличава с висока правна и фактическа сложност и материалният интерес на делото не е
висок – около 1/3 от минималната работна заплата към датата на завеждане на делото. При всички
тези обстоятелства съдът приема, че в полза на всеки един от адвокатите, оказали безплатна правна
помощ на различни ответници по делото, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на по 400 лева. Следва да се има предвид, че това е минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ, която наредба макар и да не е обвързваща за
настоящия съд съгласно решение на СЕС по дело C - 438/2022, то посочените в нея размери на адв.
възнаграждение могат да служат като ориентир за съда при определяне на справедлив и обоснован
размер на адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу К. М. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша“ № 1А,
3
вх.Б, ет.3, кантора 315 – адв. К. Гигова, С. М. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул.
„Витоша“ № 1А, вх.Б, ет.3, кантора 315 – адв. К. Гигова, К. К. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес :
гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, вх.Б, ет.3, кантора 315 – адв. К. Гигова, С. С. С., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, вх.Б, ет.3, кантора 313 – адв. Д., и И. А. Ц., ЕГН
********** съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, вх.Б, ет.3, кантора 313 – адв. Д., за
осъждането им да платят разделно, както следва : К. М. Ц. – 1/18 част, С. М. Ц. – 1/18 част, К. К. Ц.
-1/18 част, С. С. С. – 3/18 части и И. А. Ц. – 12/18 части от следните суми : сумата от 159,78 лева –
цена за доставена топлинна енергия за периода м.02.2021г. – м.04.2022г. до имот на адрес : гр.
София, ул. „М***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (25.10.2023г.) до
окончателното плащане, сумата от 27,65 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху последната главница за периода 15.09.2021г. – 04.10.2023г., сумата от 25,20 лева – цена за
услуга дялово разпределение за периода м.09.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (25.10.2023г.) до окончателното плащане и сумата от 5,65 лева-
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на
забавата 15.11.2020г. – 04.10.2023г.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. К. П. Гигова – Белчева, член на САК,
личен № **********, адрес на упражняване на дейността : гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, вх.Б,
ет.3, кантора 315, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. Р. Л. Д., член на САК, личен № **********, адрес
на упражняване на дейността : гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, вх.Б, ет.3, кантора 313, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - –
„Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4