Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № ...от 19.07.2011 година по гр.д. № .../2010 година Районен съд - гр.Г. О. е приел за установено по отношение на " А. И. М",Е. - гр. Г. О., че трудовото правоотношение на Х. П. М., възникнало от сключен помежду им трудов договор № 100/06.07.2010 година, е прекратено от работника без предизвестие на основание чл.327,т.2,пр.1 КТ / когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение / с негово писмено заявление, считано от 01.09.2010г.; отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявения от Х. П. М. против " А. И. М",Е. - гр.Г. О. иск с правно основание чл.221,ал.1 КТ за обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение от работника без предизвестие в случай на чл.327,т.2,пр.1 КТ в размер на БТВ за срока на предизвестието от 270 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане и е осъдил " А. И. М",Е. - гр.Г. О. да заплати на Х. П. М. сумата в размер на 75 лева, представляваща направените по делото съдебни разноски съразмерно с уважения инцидентен установителен иск. Недоволен от така постановеното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск по чл.221,ал.1 КТ за заплащане на сумата 270 лева, е ищецът Х. П. М., който го обжалва в тази му част в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си Х. М. развива съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната от него част. Твърди, че съдът не е съобразил обстоятелството, че за да възникне правото на търсеното от него обезщетение, няма значение дали след прекратяването служителят е останал без работа или не, при което правото му на това обезщетение възниква и когато веднага след прекратяването той е постъпил на друга работа.Освен това, посочва Х. М., пропуск на съда е, че не е извършил констатация по трудовата му книжка , която той е представил за тази цел, за претърпените от него вреди,още повече като се има предвид, че с доклада не са му дадени указания в тази насока. Моли решението, като порочно, в обжалваната от него част, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата му претенция по чл.221,ал.1 КТ да бъде уважена. Претендира разноски. Въззиваемият "А. И. М", Е. - гр Г. О. не взема становище по подадената по делото от Х. П. М. въззивна жалба. Окръжният съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на Х. П. М. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна. Х. П. М. основава исковата си претенция, отхвърлена с постановеното от Районен съд - гр.Г. О. решение № 354 от 19.07.2011 година по гр.д.2405/2010 година в обжалваната му част, на чл.221,ал.1,предл.1 КТ, като претендира "А. И. М",Е. - гр.Г. О. да бъде осъдено да му заплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. За да отхвърли така предявеният от въззивника иск, Районният съд е приел, че претендираното от него обезщетение се дължи при прекратяване на безсрочно трудово правоотношение, а прекратеното от него такова с "А. И. М",Е. е срочно, поради което обезщетението е в размер на действителните вреди, размерът на които се определя при условията на чл.221,ал.4,т.1 КТ. Този извод на съда е правилен и съобразен с представените по делото доказателства. Видно от сключения между страните на 06.07.2010 година трудов договор № 100 /л. 60 от първоинстанционното дело/, същият е за срок от една година, с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от 6 месеца. Ето защо Районният съд правилно е приел, че прекратеното от Х. М. на 01.09.2010 година на основание чл.327,т.2, пр.1 КТ трудово правоотношение е срочно по своя характер. След като това е така, дължимото му обезщетение е в размер на действителните вреди,изчислени при условията на чл.221,ал.4,т.1 КТ, при което доказателства за времето, през което е останал без работа, Х. М. по делото не е представил. С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Районният съд е изложил подробни мотиви към направените от него изводи досежно претендираното от въззивника обезщетение, които мотиви тази инстанция, този състав, напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на Х. П. М. е неоснователна и недоказана. Постановеното от Районния съд решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ...от 19.07.2011 година на Районен съд - гр.Г. О. по гр.д. № ..../2010 година в обжалваната му част. В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |